Депресия и непрестанни мисли.

  • 4 982
  • 53
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 103
Първо поживейте заедно, след това детето.
Вижте дали си пасвате, извадете кирливите си ризи дето се вика. Не скачай веднага на дете че може да съжаляваш цял живот после.

# 46
  • Мнения: X
Така от разстояние не става.Може мъжът да си върти паралелна връзка пък жената да си забременява,какво му пука на него.Накрая ще каже-не е от мене ,оправяй се.Поживейте малко,то по Месинджър всеки може да се лигави.

# 47
  • Мнения: 136
Година и четири месеца е бая време и щом нещата са останали виртуални не мисля че лесно ще се превърнат в реално съжителство.

Както писа Rockstar, до 6 месеца (дори и това е много по мое мнение, има ли силно привличане хората заживяват заедно до два-три месеца) няма ли "и заживели щастливо", то тия хора не са един за друг.

# 48
  • Мнения: 137
Авторке, не знам какво имаш предвид под "Има силна любов между нас" защото това, което чувам като чета темата ти е: "дете, аз, дете, депресия аз, дете, аз, дете, аз, аз, аз".

Ако аз бях на мястото на твоя мъж и ми дрънкаше постоянно за семейства и деца щях да те посъветвам да ги търсиш някъде другаде защото тука не е фабрика за деца. Нормално е да ги искаш тези неща, но не е нормално когато си с някой само заради това.

Мъжът в твоя случай може да е и Пенчо и Генчо и Минчо и Свиленчо, общо взето всеки, който ти дрънка са семейства и деца а не точно този конкретния сега. Ами ако случайно утре разберете че той няма възможността да има деца? Пак ли ще говориш че има силна любов между вас или изведнъж тази силна любов ще изчезне?

# 49
  • Мнения: 2 221
Година и четири месеца е бая време и щом нещата са останали виртуални не мисля че лесно ще се превърнат в реално съжителство.

Както писа Rockstar, до 6 месеца (дори и това е много по мое мнение, има ли силно привличане хората заживяват заедно до два-три месеца) няма ли "и заживели щастливо", то тия хора не са един за друг.

Силно невярно твърдение
Една колежка от Германия е женена за българин.Запознали се на морето, 6 години живели в различни държави и се виждали на всеки няколко месеца.
Сега вече са заедно с две годишна дъщеря.
Все пак е глупаво да скачаш през глава и без стабилна работа в друг град или държава заради любов.
Първо си намираш условия, които ще са добри дори връзката да не се получи, иначе оставаш на улицата с подвита опашка.

# 50
  • Мнения: 136
Шестгодишната сага, на германската колежка с българин, завършила със съвместен живот и дете е по-скоро щастливо изключение.

Най-често хората чакат търпеливо или като има любов, доверие и близост, или като запълват времето си с нещо друго, т.е. някой друг.

# 51
  • Мнения: 2 221
Честно казано от опита ми с мъжете не искам да скачам на 6 тия месец, без сигурна работа в друга държава.
Трябва човек да си прави сметка и какво става, ако не потръгнат нещата.

Представям си, зарязваш квартира, хубава работа и т.н и после оставаш без нищо в друга държава.

Обаче още в началото трябва да е ясно какъв е плана и кога ще се осъществи събирането, а не да се носиш по течението без сериозен план.

# 52
  • Paris, France
  • Мнения: 14 331
Шестгодишната сага, на германската колежка с българин, завършила със съвместен живот и дете е по-скоро щастливо изключение.

Най-често хората чакат търпеливо или като има любов, доверие и близост, или като запълват времето си с нещо друго, т.е. някой друг.

Ние също имахме връзка от разстояние 2 години. После поживяхме заедно и тогава се заженихме и зараждахме деца. Мъжът ми още на първата среща ме покани да дойда да живея при него, в неговата държава, но на мене ми прозвуча плашещо. Много хора около мене са започнали връзките си дистантно и са заедно от десетилетия.

# 53
  • Мнения: 459
Безсрочните връзки от разстояние рядко са с щастлив край. А дори и да се съберете, понякога осъзнавате, че всъщност сте живяли в илюзия за този човек. Според мен си в един порочен кръг, чувстваш се потисната и натисната от обществото да живееш в рамките на това, което се приема за нормално - семейство, деца, професия тн. В същото време, обаче, си се пиставила в ситуация, в която това е трудно достижимо и те кара да го искаш още повече. Мъжете живеят на други обороти и, ако наистина смяташ, че с този човек имахте бъдеще, нямаше ли да сте се събрали досега? Година и половина - толкова време изгубих и аз в такава връзка, ама тогава бях на 20г. Сега не бих си хабила времето, въпреки че осъзнавам леснотата да давам съвети без да знам и 1% от ситуацията. Просто е - дете от разстояние трудно се прави и отглежда. Или се съберете или се разделете, останалото е загуба на нерви, време и пари.

Общи условия

Активация на акаунт