Здравейте.
От 2-3г. секса е тема табу между мен и мъжа ми. Горе долу на 2 месеца-два пъти в най-добрия случай, не ме прегръща, за целуване, галене и като цяло ласки няма да говоря. Аз съм чувствителна и свръх емоционална жена. Веднъж излязох на разходка със стар познат, той беше с автомобила си, непредвидено и не нагласено, се случиха нещата. След, което той искаше да се виждаме постоянно, аз категорично му отказах, докато изневерявах, всъщност съжалявах адски много!
Изневерих на мъжа ми. Не искам да ме съжалявате. Знам, че съм виновна и не оправдавам постъпката си.
Пиша тук, по друга причина, а тя е, че искам съвет. Искам да чуя и Вашите мнения по въпроса, искам да го изкоментирам с някого, искам да знам как е правилно да постъпя.
Съвестта яко ме гризе, чудя се от къде да я подхвана, че да му разкажа. Не искам да крия тази грозна истина, но моя приятелка ми каза, че е по-добре да отнеса тази тайна в гроба.
Аз обаче, ще се побъркам!!! За първи път изневерих, за първи път имам тайна от него, ама наистина ми идва да се хвърля от някъде, обаче едно юначе на 5г. ме спира!
Давайте съвети какво да правя!?
Получих паник атака пред него онзи ден, обаче той е толкова невзрачен и нееб*телен, че не се притесни даже. Момичета моля Ви, дайте ми съвет. Наистина не знам какво до правя! Помогнете ми!
Също така ще се радвам и мъжете в групата да се включат, важно е да чуя и тяхната позиция като мъже! 😥
От 2-3г. секса е тема табу между мен и мъжа ми. Горе долу на 2 месеца-два пъти в най-добрия случай, не ме прегръща, за целуване, галене и като цяло ласки няма да говоря. Аз съм чувствителна и свръх емоционална жена. Веднъж излязох на разходка със стар познат, той беше с автомобила си, непредвидено и не нагласено, се случиха нещата. След, което той искаше да се виждаме постоянно, аз категорично му отказах, докато изневерявах, всъщност съжалявах адски много!
Изневерих на мъжа ми. Не искам да ме съжалявате. Знам, че съм виновна и не оправдавам постъпката си.
Пиша тук, по друга причина, а тя е, че искам съвет. Искам да чуя и Вашите мнения по въпроса, искам да го изкоментирам с някого, искам да знам как е правилно да постъпя.
Съвестта яко ме гризе, чудя се от къде да я подхвана, че да му разкажа. Не искам да крия тази грозна истина, но моя приятелка ми каза, че е по-добре да отнеса тази тайна в гроба.
Аз обаче, ще се побъркам!!! За първи път изневерих, за първи път имам тайна от него, ама наистина ми идва да се хвърля от някъде, обаче едно юначе на 5г. ме спира!
Давайте съвети какво да правя!?
Получих паник атака пред него онзи ден, обаче той е толкова невзрачен и нееб*телен, че не се притесни даже. Момичета моля Ви, дайте ми съвет. Наистина не знам какво до правя! Помогнете ми!
Също така ще се радвам и мъжете в групата да се включат, важно е да чуя и тяхната позиция като мъже! 😥
