Здравейте! Има ли някой, който е бил дълги години -повече от 15, на Есцитил и Неуролакс?
Около 20години съм на антидепресанти, като от 10 -15 съм на тези. Интересно ми е как са ви повлияли след такъв дълъг прием. Започнах да усещам може би преди 5,6 години, че вече тотално не съм човека, който бях. С вегетативна дистония съм, не съм спирала да усещам болки в стави и мускули от почти 17 години, имам ччувството, че с всяка година започват да ме болят все повече и по силно. Това някак си го преглъщам и свиквам( почти ежедневно съм с болкоуспокоителни- нестероидни противовъзпалителни). Освен главоболието, прилошаването, имам медикаментозно акне(никога през живота си не съм страдала от кожни проблеми, дори в пубертета). Може би на 3 година след започването на първите антидепресанти започна да избива акне по лицето и гърба.
И това някак го преглъщам. Най-много започна да ми тежи, че аз като характер и емоции се промених. Рядко се радвам на нещо, не мога да се засмея така, както преди, да ми се схване стомаха от смях, нищо не ме разсмива, усмихвам се изкуствено. Паметта ....
Леле, тази памет как ми изневерява (а съм все още на 40). Помня неща преди 20г, преди 10г, но много неща, които са станали преди месец, преди два, не ги помня. Много често когато ми говорят дълго и от тема в тема, аз се обърквам, нищо не запомням и направо ми се завива свят. Това ме плаши. Много ме плаши. Онзи ден бях за преподписване на договор за моб план. Момчето ми обяснява кое как, какво и като се прибрах мъжът ми ме пита за новия план и аз не можах да му обясня. Нито дума.
Започнах да изпитвам комплекс, че като се събера с хора не мога да общувам с тях и изглеждам като абсолютна тъпачка, колкото и да се старая да не изглеждам така. Просто мълча през повечето време. Много по лесно ми е да напиша съобщение на някой, отколкото да му звънна по телефона, защото с писането имам време да обмисля какво пиша. А когато се налага да говоря, дори и с приятелка се улавям, че не мога да си подредя изречението, че забравям елементарни думи и не мога да кажа две изречения без да ънкам и да казвам ъъ, това бе, ъъ онова бе, как беше това и т.н
Скапваме това зверски много.
Искам да говоря и да се изразявам както преди, искам да съм си предишната. Мисля, че всичко това е заради лекарствата.
Либидото, изобщо да го коментирам ли!? Няма го, никакво.
Освен това съм и много критична към всички, сякаш аз съм перфектна, но не знам защо се зароди това, аз не бях критична към хората. А сега, постоянно съдя я приятелка, я съпруг, я чужд човек. Не искам да е така.
Искам да спра теди лекарства, няколко пъти съм ги намаляла, но на 3,4 ден се появява виене на свят, изостряне на болките в ставите, повръщане и всичко вкупом
Около 20години съм на антидепресанти, като от 10 -15 съм на тези. Интересно ми е как са ви повлияли след такъв дълъг прием. Започнах да усещам може би преди 5,6 години, че вече тотално не съм човека, който бях. С вегетативна дистония съм, не съм спирала да усещам болки в стави и мускули от почти 17 години, имам ччувството, че с всяка година започват да ме болят все повече и по силно. Това някак си го преглъщам и свиквам( почти ежедневно съм с болкоуспокоителни- нестероидни противовъзпалителни). Освен главоболието, прилошаването, имам медикаментозно акне(никога през живота си не съм страдала от кожни проблеми, дори в пубертета). Може би на 3 година след започването на първите антидепресанти започна да избива акне по лицето и гърба.
И това някак го преглъщам. Най-много започна да ми тежи, че аз като характер и емоции се промених. Рядко се радвам на нещо, не мога да се засмея така, както преди, да ми се схване стомаха от смях, нищо не ме разсмива, усмихвам се изкуствено. Паметта ....
Леле, тази памет как ми изневерява (а съм все още на 40). Помня неща преди 20г, преди 10г, но много неща, които са станали преди месец, преди два, не ги помня. Много често когато ми говорят дълго и от тема в тема, аз се обърквам, нищо не запомням и направо ми се завива свят. Това ме плаши. Много ме плаши. Онзи ден бях за преподписване на договор за моб план. Момчето ми обяснява кое как, какво и като се прибрах мъжът ми ме пита за новия план и аз не можах да му обясня. Нито дума.
Започнах да изпитвам комплекс, че като се събера с хора не мога да общувам с тях и изглеждам като абсолютна тъпачка, колкото и да се старая да не изглеждам така. Просто мълча през повечето време. Много по лесно ми е да напиша съобщение на някой, отколкото да му звънна по телефона, защото с писането имам време да обмисля какво пиша. А когато се налага да говоря, дори и с приятелка се улавям, че не мога да си подредя изречението, че забравям елементарни думи и не мога да кажа две изречения без да ънкам и да казвам ъъ, това бе, ъъ онова бе, как беше това и т.н
Скапваме това зверски много.
Искам да говоря и да се изразявам както преди, искам да съм си предишната. Мисля, че всичко това е заради лекарствата.
Либидото, изобщо да го коментирам ли!? Няма го, никакво.
Освен това съм и много критична към всички, сякаш аз съм перфектна, но не знам защо се зароди това, аз не бях критична към хората. А сега, постоянно съдя я приятелка, я съпруг, я чужд човек. Не искам да е така.
Искам да спра теди лекарства, няколко пъти съм ги намаляла, но на 3,4 ден се появява виене на свят, изостряне на болките в ставите, повръщане и всичко вкупом
