Здравейте. Темата е малко дълга. Но много бих желала съвети.
Имам си приятел от 6 години, който адски много обичам немога да живея и дишам ако не го чуя или видя. Почти всяка година той заминава за 3-4 месеца в чужбина. Колкото и да ми е било тежко аз съм брояла дните, стискала зъби само да се прибере.
А аз работя от 4 години в квартален магазин и имам един клиент, който живее над магазина ми и който от самото начало беше започнал да ме "сваля" лека полека, но не му се получиха нещата. Аз съм говорила с него нормално все пак, и така до един ден в който бях късно на работа той попр. все иска нещо да даде, храна питие нещо да пробвам, хубаво ли е не е ли хубаво, да опитам и аз слабоумната една вечер реших да пробвам една нова газирана "напитка", който той ми сипа в една чаша. Немога да ви кажа с точност какво е направил въпросната вечер но след затварянето на магазина, почти нищо не си спомням, осъзнах се когато беше много късно и се бях озовала в легло заедно с него, колкото и да не ви се вярва. И от тук започва моята депресия, защото той започва да се прави едва ли не че имам връзка с него, да ме тормози, да казва че има клипове и снимки с мен и ако не му вдигам телефона или не ме види всичко ще изпрати там където трябва. Аз незнам какво да правя в тоя момент, сама съм, приятеля ми го няма няма и на кой да кажа защото никой няма да ми повярва. Започва едно влачене на случката, в който период аз се съсипвах все повече и повече, отделно че неможех да погледна приятеля си в очите като се прибра, а ме беше страх да му кажа за да не го изгубя... малко биха повярвали на истината. Та така 1 година той ми звънеше когато си иска и аз трябваше да говоря с него, идваше през 5 минути в работата ми, аз пак трябваше да го понасям и да му обръщам внимание- на човека който немога да понасям. Докато в един прекрасен ден, моя приятел пак беше заминал, и той напъва, звъни ми иска да излизаме аз незнам вече какво да правя но бях безсилна, до такава степен търпях стисках зъби, звънеше, звънеше сигурно над 15 пъти и само ми написа: сега ще видиш само гледай. И след малко моя приятел ми пише: ТИ ЗАЩО СИ ТАКЪВ БОКЛУК?? До този ден незнаех че има клип, мой, в който му правя някой неща, не помня такова нещо. Пратил е клип на приятеля ми и е написал:ето да видиш с каква си имаш работа. Уви.. приятеля ми му е повярвял, и всеки би особено в първия момент. Нито искаше да.ме.вижда, нито да ме чува, нито можех да му обясня. Лошото е че бяхме и далеч. А онзи боклук ми изпраща съобщение и ми пише ти ли така ще правиш с мен, сега ще видиш ти как губиш всички хора около себе си. Това и направи. Измисли си долни лъжи за да ме дърпа постоянно с колежките ми в работа също.... така.. всичкото нещо това аз го търпях, всичко можех да изтърпя но не и да се разделя с любовта на живота ми. Почнах да получавям паник атаки, по цял ден плача, задушавам се, сама съм, незнаех накъде да поема. След около 2 месеца, приятеля ми започна да ми говори и да се държи малко по човешки с мен, но винаги да ми натяква че съм му ИЗНЕВЕРИЛА С ТОЗИ. Отделно тази утрепка продължаваше да ме заплашва и всички от квартала там разбраха за случилото се, но не моята истина, а тази която той си беше сътворил. Той мисли с ходове напред, държа да отбележа че той е бивш затворник на 50г. лежал в затвора половината част от жвота си (за кражби, фалшиви пари, наркотици) и в България и в чужбина. Всяка вечер когато затварям магазина съм забелязвала че ме дебне къде отивам. Заяждаше се дори и с това че аз с кой таксиметров шофиор се возя. Каквото направи направи той, в работата ми още прави мизерии заяжда ми се, опитах да не му говоря нестава той побеснява, опитах да говоря нормално пак нестава, слиза през 5 мин до магазина, когато види че говоря с някой по телефона или се смея(аз се смея но ми се реве), той се дразни. С две думи той е пълен психопат!!! Защо пиша сега? Защото с приятеля ми не се оправихме, той не ми вярва и реши че му трябва време и иска да си остане малко сам, а аз и моето здраве са съсипани. Искам да си го върна, наистина немога без него. Искам тези, които са виновни да страдат, искам справедлив живот! Чатове и доказателства нямам всичко съм изтрила, освен 2 записа в които той говори че нищо не би го спряло да прави тва което иска и аз му казвам: виж се бе ти си нашмъркан до неузнаваемост имаш си още бяло в носа, и той казва да. Това е.. моля ви посъветвайте ме какво да правя?
Имам си приятел от 6 години, който адски много обичам немога да живея и дишам ако не го чуя или видя. Почти всяка година той заминава за 3-4 месеца в чужбина. Колкото и да ми е било тежко аз съм брояла дните, стискала зъби само да се прибере.
А аз работя от 4 години в квартален магазин и имам един клиент, който живее над магазина ми и който от самото начало беше започнал да ме "сваля" лека полека, но не му се получиха нещата. Аз съм говорила с него нормално все пак, и така до един ден в който бях късно на работа той попр. все иска нещо да даде, храна питие нещо да пробвам, хубаво ли е не е ли хубаво, да опитам и аз слабоумната една вечер реших да пробвам една нова газирана "напитка", който той ми сипа в една чаша. Немога да ви кажа с точност какво е направил въпросната вечер но след затварянето на магазина, почти нищо не си спомням, осъзнах се когато беше много късно и се бях озовала в легло заедно с него, колкото и да не ви се вярва. И от тук започва моята депресия, защото той започва да се прави едва ли не че имам връзка с него, да ме тормози, да казва че има клипове и снимки с мен и ако не му вдигам телефона или не ме види всичко ще изпрати там където трябва. Аз незнам какво да правя в тоя момент, сама съм, приятеля ми го няма няма и на кой да кажа защото никой няма да ми повярва. Започва едно влачене на случката, в който период аз се съсипвах все повече и повече, отделно че неможех да погледна приятеля си в очите като се прибра, а ме беше страх да му кажа за да не го изгубя... малко биха повярвали на истината. Та така 1 година той ми звънеше когато си иска и аз трябваше да говоря с него, идваше през 5 минути в работата ми, аз пак трябваше да го понасям и да му обръщам внимание- на човека който немога да понасям. Докато в един прекрасен ден, моя приятел пак беше заминал, и той напъва, звъни ми иска да излизаме аз незнам вече какво да правя но бях безсилна, до такава степен търпях стисках зъби, звънеше, звънеше сигурно над 15 пъти и само ми написа: сега ще видиш само гледай. И след малко моя приятел ми пише: ТИ ЗАЩО СИ ТАКЪВ БОКЛУК?? До този ден незнаех че има клип, мой, в който му правя някой неща, не помня такова нещо. Пратил е клип на приятеля ми и е написал:ето да видиш с каква си имаш работа. Уви.. приятеля ми му е повярвял, и всеки би особено в първия момент. Нито искаше да.ме.вижда, нито да ме чува, нито можех да му обясня. Лошото е че бяхме и далеч. А онзи боклук ми изпраща съобщение и ми пише ти ли така ще правиш с мен, сега ще видиш ти как губиш всички хора около себе си. Това и направи. Измисли си долни лъжи за да ме дърпа постоянно с колежките ми в работа също.... така.. всичкото нещо това аз го търпях, всичко можех да изтърпя но не и да се разделя с любовта на живота ми. Почнах да получавям паник атаки, по цял ден плача, задушавам се, сама съм, незнаех накъде да поема. След около 2 месеца, приятеля ми започна да ми говори и да се държи малко по човешки с мен, но винаги да ми натяква че съм му ИЗНЕВЕРИЛА С ТОЗИ. Отделно тази утрепка продължаваше да ме заплашва и всички от квартала там разбраха за случилото се, но не моята истина, а тази която той си беше сътворил. Той мисли с ходове напред, държа да отбележа че той е бивш затворник на 50г. лежал в затвора половината част от жвота си (за кражби, фалшиви пари, наркотици) и в България и в чужбина. Всяка вечер когато затварям магазина съм забелязвала че ме дебне къде отивам. Заяждаше се дори и с това че аз с кой таксиметров шофиор се возя. Каквото направи направи той, в работата ми още прави мизерии заяжда ми се, опитах да не му говоря нестава той побеснява, опитах да говоря нормално пак нестава, слиза през 5 мин до магазина, когато види че говоря с някой по телефона или се смея(аз се смея но ми се реве), той се дразни. С две думи той е пълен психопат!!! Защо пиша сега? Защото с приятеля ми не се оправихме, той не ми вярва и реши че му трябва време и иска да си остане малко сам, а аз и моето здраве са съсипани. Искам да си го върна, наистина немога без него. Искам тези, които са виновни да страдат, искам справедлив живот! Чатове и доказателства нямам всичко съм изтрила, освен 2 записа в които той говори че нищо не би го спряло да прави тва което иска и аз му казвам: виж се бе ти си нашмъркан до неузнаваемост имаш си още бяло в носа, и той казва да. Това е.. моля ви посъветвайте ме какво да правя?
