Ето няколко примера:
Организираната доброволческа дейност от държавата. Милиони хора полагат безплатно труд в полза на различни каузи и са ангажирани с това. В България такава организираност няма особено от страна на държавата, може би единственото изключение е Червения кръст. А хората да готови да помагат, виждаме как по време на наводненията сами се организирант и помагат, но всичко е частна инициатива.
Битпазари нещо което е много полезно, всеки може да отиде да разпродаде ненужните си вещи, да си купи нещо. В България това не е познато, често това става нелегално някъде, преди години бяха започнали да се събират в София около Перлоската река, но ги гонеха, общо взето има нужда от такова нещо, но не се организира. Да в София има на края на града, но това въобще не е това, което се прави по принцип на централни места, не в покрайнините на града.
Църковната дейност, църквите събират вещи, дрехи, мебели и имат свои магазини, където разпродават и с парите финансират други дейности. Грижат се за хора в нужда, болни и въобще имат дейности полезни за обществото. В България се сещам за отец Иван, но това е отново негова инициатива, а не организирана дейност на църквата. Тук таме "топъл обяд", но пак организирано някъде от хората, а не на централно ниво и масово.
Родителски обединения, дневни майки /жени преминали съответното обучение гледат деца в домашни условия, обикновенно в дома си/. Отново нещо положително, които в България е абсолютно табу. Сигурна съм, че при една такава инициатива ще се почнат само негативни доводи и пречки, но е факт, че това работи в много държави и е позитив, а и в крайна сметка личен избор да избереш този вариант за грижа на детето, ако човек има своите предразсъдъци, никой не задължава да се ползва услугата, но е факт в България я няма. Детски градини организирани от работодателя, знам само за една и независимо, че имаше европейско финансиране, интереса беше нулев.
Домашни сладкиши и продажбата им за някаква кауза или за училище, детската градина. Много масова практика на много места, в България честно казано не съм виждала.
Психологическата помощ, групи за подкрепа здравната каса не покрива срещи с Психолог, опция за подкрепа при "бърнтаут" и въобще подкрепа в тази посока, което е направо необяснимо и жалко, но много нужно.
Места където можеш да си платиш и с личната си кола някой който няма книжка да започне да шофира, да се упражнява. Съответно това отново е регламентирано, има допълнителти застраховки и се ползват често от хора, който се учат да шофират обикновенно млади хора, под контрола на родител. Не говорим за скоростно каране, а за упражняване, маневри, паркиране и т.н. Факт е в България много татковци го правят на някой безлюден паркинг същото, но нелегално.
Знам, че масово ще изтъкнете сега доводи на база хигиена, условия и т.н. но е факт, всичко изброени е нещо абсолютно прието и нормално в цивилизовани държави. Споделете позитивни практики, пък някой тук може да пренесе тези положителени практики.