Неща които по света са нещо нормално, но в България са табу или почти ги няма

Къде ти стоят, надничат и  си отиват. Полезно  е поне условията за отглеждане да видят,  няма как при точно определени  индивиди само ,при всички ходеха. Формално , но имат впечатление .

В поста за Нидерландия пише, че идват първите една-две седмици. Иначе и при нас педиатърка идва в къщи, но постоя петнадесетина минути, видя бебето как се храни и си тръгна. С това съм ок, но повече не ми е било нужно поне на мен.

Битпазари има в много градове.
Благотворителност, безплатен труд и прочие не са организирани от държавата, а от частни организации или хора. Има ги и в България., вкл и по квартали в градовете.

На всеки фермерски пазар има домашно приготвени храни. Предимно вегански, но не само. Доброволчески акции има. Не виждам защо трябва държавата да ги организира. Съществува и някаква форма за отглеждане на деца в домашни условия вместо на градина/ясла. Кооператив я наричат. Аз съм много за разпродажбите на непотребни вещи. Просто у нас съществува под различна форма. Има си бит пазари, има сайтове и профили в социалните мрежи точно за това.

Всички неща изброени в първия пост ги има в България под една или друга форма. Може да не са много популярни, но ги има. Та не трябва да се пише табу, а че авторката не ги е виждала.
Какво се разбира под "цивилизовани дъжави" предполагам е субективно, но ако в Западна Европа опиташ да продаваш храна или да се забимаваш с деца без съответните разрешителни и сертификати за хигена, безопасност и т.н. ще ти разгонят фамилията много бързо. За някои хора това е цивилизовано, за други явно обратното, но европейската интеграция предполага това да почне да се случва и на Балканите.

В България благотворителността се организира предимно по частна инициатива, примерно в Германия пожарникари доброволци към съответните служби, обучени, стават и тръгват когато са на работа някъде другаде абсолютно регламентирано. Провеждат се периодично обучения, срещи и т.н. Има млади хора, които работят обикновенно година към различни социални институции, детски градини, болници и получават символичното възнаграждение, но са от голяма помощ на тези институции с труда си, а за тях това е  опит и начин да се ориентират в тази една година какво ще правят с живота си занапред.

Битпазарита в България са рядкост, в София е някъде си към Малашевци и е далеч от това, което се предлага на други места.  Организират се на места, където са удобни да бъдат посетени от много хора,  чудесен начин да махнеш ненужните неща, а някой друг на ниска цена да си купи нещо полезно. Колко от вас са участвали в България в такова нещо и са отишли някъде си накрая награда? Чудиш се неща, които не са за изхвърляне, на кого да ги дадеш, вместо да има къде да ги продадеш и да подпогнеш новите покупки, особено за детски неща. ОЛХ въобще не е сравнение, най-малкото пресмятайки доставката въобще не си струва.

Сертифицираните дневни майки, също нямат нищо общо с уговорка с приятелки и редувано да си гледате децата, говорим за регламентирано гледане на деца в домашни условия, преминато обучение, плащане на данъци и т.н. В интерес на истината са много търсени и трудно се намира свободна такава майка да поеме нови деца.

А иначе акушерка се поема от здравната каса и още през бременността периодично посещава бъдещата майка, след раждането също до година и малко, подкрепят емоционално, дават насоки, отговарят на въпроси, което също е много позитивно според мен и различно от това което някога го е имало, като модел в България. Може би идеята е била добра, но е била опорочена.

Познавам хора, които ходят редовно да разглеждат битпазар, като хоби и пазаруват от там. Един човек, който познавам от работата ми, ходеше там да продава свои стари вещи, но той май по-скоро ходеше защото му е интересно, а не да печели пари.
На мен не ми харесва, защото му казват ц..анския пазар (с причина) и съм чувала от колеги (може и да е недостоверна информация), че тези вещи, които се оставят покрай кофите за боклук (стари мебели, дрехи, понякога книги, играчки и др.) се взимат с каруците и после се продават точно там (не е незаконно).
Естествено, щом става дума за такъв тип пазар, не може да се забрани на хората да продават каквото си искат, но общата атмосфера не е особено приятна за мен.
Купувала съм неща от ОЛХ и Базар.бг и занапред ще купувам. Така е чисто и прегледно, а и предпочитам да не виждам наживо всички продавачи.

В София, събота - Малашевци, голям паркинг. Неделя- Горно Богоров. Много частни инициативи, за продажба на употребявани дрехи, играчки- обикновенно частни организации го организират
Пред националния исторически музей - тематични, последния беше за антиквариат и коли
До националния стадион - ски, ски обувки, колелета
И на това му казвате- няма.
Иначе Варна, Шумен, Айтос,Аврен, с. Суворово...всяка събота.
Варна и София имат и антикварни изложения - 3 дни през лятото.

В България планинското и пещерното спасяване са на 99.9% доброволци. Заплати получават само дежурния на телефона и дежурния лекар ако има такъв, че май само на Алеко има. Останалите получават някаква мизерна сума за оборудване веднъж в годината дето стига горе-долу за едни обувки. Редовно спасяват всякакви идиоти инфлуенсъри дето да без застраховка и никой не им търси пари за разходите после.
Наскоро ходиха да вадят един американец с вътрешен кръвоизлив от турска пещера на над 1000 метра дълбочина, изцяло на свои разноски. Освен в последствие ако не са им платили нещо след като стана международна новина.
Горските пожари редовно ги гасят и доброволци, по малките градове пожарната и полицията ги знаят кои са редовни и директно им се обаждат като има нужда. Единна система няма по същата причина поради която и електронно управление няма - всичко се краде и затова никой не иска да има прозрачност.
Доброволци, доброволци, ама сиренето е с пари.

Битаци няма защото са в olx и bazar. Преди ~15 години имаше на всички пазари в София. Като ги ремонтираха и ги изгониха за щастие, защото е голяма цигания. Не знам някоя европейска държава баш на центъра на големите градове да има битаци.

Едно е тематично ски, антики друго е пазарите, които имах впредвид и начина по който се организират. В Малашевци съм ходила сигурно преди 20 г. и да и на мен не ми харесва. При нас ги организират постоянно обикновенно на паркингите на големите магазини в неделя, огромен поток от хора. Самата аз участвах няколко пъти и разпродавах ненужни дрехи, играчки, вещи и да разликата е огромна от атмосферата на Малашевци примерно.  Организират се от държавата също, но това е веднъж годишно затваря централни части или някоя площ на общината, има ред, чисти се и атмосферата е много различна. Онлайн търговията е ясна, за да си заслужава продавах повече неща примерно лот от детски дрехи за да има смисъл. Продавалник беше наистина страхотна алтернатива, но това явно е било част от друго време.

Да, но това е доброволческа дейност отново е част от ЧАСТНА инициатива, поэсвета това е организирано от държавата, хората участват с труда си, но не купуват оборудване, не се занимават с организация и т.н. и най-вече ОБУЧЕНИ са.

Не, не е частна инициатива. Организирана си е от държавата и се минава обучение и изпит. После им раздават едни ламинирани картончета (дето са като правени от петокласник) на които пише, че са спасители и институциите трябва да им съдействат. Описани са и в закон тези организации.
Просто няма пари. Никой не ще да дава пари защото в спасителен екип нито можеш да назначиш калинки, нито има някакви огромни сделки за оборудване от които да се взима рушвет.

Ами не е само в България това с нямането на пари. Например, в САЩ повече от половината пожарникари са доброволци.

Много точно казано.

Във Варна два пъти годишно има инициатива"Между приятели", на която се етикират чисти детски дрехи, обувки, учебници, бебешки столчета, колички, играчки, всичко за децата. Могат да се предоставят за продажба, могат да се дарят, може да си купиш, каквото решиш на цена, определена от продавача. Продавачите плащат някаква символична такса и процент от продажбата, все пак е нужен наем за ползване на голямо помещение. И да, доброволци го организират, но държавата(в случая Общината) е предоставила място, където това да се случва.
Подобно е и с фермерските пазари, които са на регламентирани места.

Що се отнася до продаване на ненужни стоки, има много ФБ групи.

За благотворителни базар редовно се правят във всички училища, за които зная. В едно от училищата а сина ми децата носеха книги. Сега, в гимназията имаше базар на храни, аз лично съм скептична към производството и продажбата на храната по този начин.
 Там, където работя(държавна институция) , в определени седмици в годината се предоставя възможност на деца от близко училище да излагат на щандове коледни, великденски украси, мартенички, картички-всичко с благотворителна цел.

В същата тази институция има договори с училища и  държавни служители(Без никакво допълнително заплащане), не само за изнасяне на лекции, но и за един вид гражданско обучение на място, прожекции и тн.

В крайна сметка, държавата е регламентирала и съществуването на НПО, достатъчна възможност да се развива всякаква дейност.

За отглеждане на деца има частни занимални от всякакъв вид. В училището на сина ми в начален клас идваше една учителка, вземаше 4,5 деца, водеше си ги у тях, пишеха си домашни и уроци в домашна обстановка, от дома и си ги взема ха родителите им.

За другите неща вече са казали.
Църковна дейност за помощи има. Не само в православната църква, в католическата, в протестантската.
За домашните сладкиши, там влизат под регулацията на БАБХ и аз лично смятам, че така трябва да остане. Опасни неща могат да станат с храната.
Впрочем, от там тръгват и затруднения за пазари и детски градини. Но, пак казвам, била съм в този бизнес и така трябва да бъде. Говоря за образование и храна.
Не може всеки да събира деца и да ги храни с каквото и да е. Има причини да има строги регулации в тези области.