Нетърпим шум в офиса от колеги

  • 11 534
  • 314
  •   1
Отговори
# 30
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 086
Аз съм от говорещите. Докато си върша работата, разговарям с колеги по паралелни теми, защото ми се налага. Пускаме си бъзици понякога, правим си забавни проблемите дори... В същото време ми пишат по Вайбър, уотсапа и ми звъни служебния, мейли хвърчат, реагирам и отговарям... Винаги е било така и не ми пречи. Имам подобни колеги, перфектно се сработваме. Но ситуациите изискват доста динамика и справяне на няколко фронта едновременно понякога. Ако щеш. Не на всички се отдава, а и не е нужно.
Имам колеги вършат само по едно нещо супер бавно и досадно, като трябва да разчиташ на отговор от тях полудявам .. ама различни хора...
От счетоводството редовно мрънкат, ама те са си отделени и си бърборят тяхно си, кълват си числата и импровизации и странични разговори са им ненужни... Нашето не им се връзва. А за мен тяхното е побъркващо 🙄
Същата работа. Мен тишината ми е скучна и направо ме побърква. 😁

# 31
  • Мнения: 417
Преди години имах колеги ,  с които по цял ден говорехме и се смеехме. Обсъждахме, какво ли не от създаването на света до битови проблеми. Просто по случайност имаше и има страхотно сходство в характерите и до ден днешен сме приятели. Работата вървеше и винаги всичко беше свършено в срок. Но си бяхме само ние и не сме пречили.
Мен например много ме дразни силна музика. Имам една колежка, когато се падна с нея е просто ужас.
Много приятна жена, но пуска ужасно силна музика в помещението, в което по принцип стоим. Гледам да си свърша работата на компютъра, когато я няма. Научих всички стари английски шлагери 😀. Жената не е виновна, забелязах че недочува. Много ме дразни, но не искам да я засегна. Харесвам я, на годините на майка ми е остава и 1 година до пенсия.
Мисля че и аз бих се дразнила от непрекъснат говор на висок тон и то близо до мен. Обаче шумоизолиращи слушалки, ще те изолират не само звуково, ако ме разбираш. Може и наистина, ако виждат, че се разсейваш да го правят нарочно. Пусни си лека музика на компютъра или радио след като разговорите са приемливи, значи може и това.
Когато работиш с хора е така. На един му е студено, на друг топло, шумно/тихо. Някой яде нещо вкусно, докато си на диета или миризливо, а е студено да проветриш.  Има скарани с хигиената досадници, има мазни женкари. Където и да отидеш има нещо.

# 32
  • Мнения: 10 807
Свиква се с шума. Аз бях от хората, дето се дразнят на всеки шум и в началото като имахме опция да не ходим в офиса, не ходех. С това само издразних колегите и трудно се адаптирах после като тръгнах да ходя по няколко дни в офиса. В началото непрестанното дърдорене и смеха ме побъркваха, но свикнах с времето. Може би, защото вече и аз се включвам в говоренето. Но като цяло, ако върша нещо съсредоточено, разговорите и смеха са ми като някакъв далечен шум, като бръмчене на муха. Цаката е да умееш да се изключиш.

Сещам се навремето, на 20 години, млада и нищонезнаеща, имах на едно интервю да попълвам тест в отворен офис. Нищо не направих, тотален провал, защото всички около мен говореха. Питаха ме после защо така зле съм се представила и аз като една голяма бяла птица си казах, че ми е пречел шума... т.е. сама се отрязах още тогава... ама вече знам какво и кога да говоря Grinning  

На друга работа пък, при почването имах "претенция" да ме пуснат да отида на една екскурзия, защото вече беше платена и не исках да губя парите и самото преживяване. Съгласиха си с усмивка и после ми излена през носа това, че съм имала "претенции" в началото.. Та, много е важно как се започва на ново място и как ще те възприемат колегите и шефовете. Като цяло хората са гадни и трябва да се внимава, ако си на зор и и зависиш от тази заплата. Гадно е, грозно е, ама си е самата истина..

Последна редакция: ср, 18 окт 2023, 07:38 от Ели-Мели

# 33
  • Мнения: 18 998
20 човека в едно помещение винаги е шумно. Ако нямаш други опции за работа с по-малко хора в едно помещение, по-добре се адаптирай, без да мрънкаш. Тапи ли ще използваш, слушалки ли, твоя си работа. Ако видиш начин без драми да си преместиш работното място по-далеч от тези двамата, направи го, но може да се окаже, че пак е същото, просто по-далечните сега не ги чуваш.

# 34
  • София
  • Мнения: 16 197
Напротив, 20 възпитани души в едно помещение е гаранция за тишина. Проблемът е в липсата на възпитание при нас, източните хора.

# 35
  • Мнения: 8 883
Аз съм от говорещите. Докато си върша работата, разговарям с колеги по паралелни теми, защото ми се налага. Пускаме си бъзици понякога, правим си забавни проблемите дори... В същото време ми пишат по Вайбър, уотсапа и ми звъни служебния, мейли хвърчат, реагирам и отговарям... Винаги е било така и не ми пречи. Имам подобни колеги, перфектно се сработваме. Но ситуациите изискват доста динамика и справяне на няколко фронта едновременно понякога. Ако щеш. Не на всички се отдава, а и не е нужно.
Имам колеги вършат само по едно нещо супер бавно и досадно, като трябва да разчиташ на отговор от тях полудявам .. ама различни хора...
От счетоводството редовно мрънкат, ама те са си отделени и си бърборят тяхно си, кълват си числата и импровизации и странични разговори са им ненужни... Нашето не им се връзва. А за мен тяхното е побъркващо 🙄
Двете неща нямат много общо. Върша паралелно по няколко неща и съм от хората с най-висока производителност в екипити, в които съм била. Просто шумът ме дразни. Аз и вкъщи никога не слушам музика когато работя. Хората функционират различно и затова смятам, че отворените офисни пространства са много гадно нещо, но съм наясно, че пестят пари на фирмите - всички като бройлери в едно хале и това е.

# 36
  • София
  • Мнения: 17 283
Преди Ковид работех в огромен опън спейс едно 10-тина години - еми не се свиква, бях изпаднала в тежки размисли и страсти как ще я карам така години напред. От пандемията насам благославям хоум офиса, ходим отвреме-навреме да се видим с колежките и ме връхлитат направо като психотравма всичките спомени, ужас.
Хем при нас фирмената култура е на много високо ниво и когато някой си позволява такова нещо, като описаното, моментално се взимат мерки. Хората са свикнали, че в общите пространства се работи, а се говори по зали и кухни  - и пак е много тежко, постоянен жужащ шум винаги си има. Отделно са непрекъснатите разправии с пусната/вдигната щора; отворен/затворен прозорец; топло/студено; светло/тъмно; течение/жега .... абе ужас.
С две думи към авторката - абсолютно е права, но от това, което се е случило като реакции на оплакването, няма особени надежди, че нещата ще се променят. Дори не мога да си представя някой да се оплаче от шумни лични разговори и шефката да каже, че това си е нормално, абсурно е.
Начини за справяне - единствено и само слушалки, нищо друго не работи. Аз не обичам да слушам музика или нещо друго, докато работя, затова си слагах слушалки само за заглушаване. Понякога си пуснах нещо класическо, което да не ме разсейва, но по изключение, предпочитам да работя на тихо.
Съжалявам за ситуацията, с две думи, но няма много полезни ходове.

# 37
  • Мнения: 1 252
Аз бих ти препоръчала конструктивност, без мрън мрън и оправдания, защото няма за какво реално да се оправдадаш. На среща, която вероятно правите с колегите повдигни въпроса без никого да обвиняваш. В стил колеги бих искала да говоря с вас във връзка с......много е шумно и не бих могла да работя спокойно, какви са вариантите,.....опция да сменят мястото ти в офиса, като не си до тях няма така ясно да ги чуваш. За съжаление викове, крясъци, високо говорене за често срещани и хората не се съобразяват. Аз имах подобен проблем и не само аз, периодично водехме разговори, но без резултат, проблем бяха няколко човека, който имах чувството, че нарочно го правеха впоследствие. Винаги съм се питала, толкова ли не се сеща да излезе и да си говори и това още по-осезаемо го видях, когато бях по работа в друга фирма и хората масово говореха по телефоните, но беше нормална работна атмосфера.  За съжаление баланс няма, въпрос и на възпитание. Сега не мога да си представя да работя в такава обстановка, пак съм в отворен офис, но е тихо, някой казва нещо, смеем се, но всичко е в граница.

# 38
  • Мнения: 12 780
....От скоро работя в офис, като бях изключително щастлива, че най-накрая съм си намерила работа по специлността, тъй като дълго време нямаше никакви обяви.
..... Говорих с шефката днес, тя ме изгледа странно и ми каза, че за нея това не е проблем и че нямаме право да ги съдим. Те не пречели на никого. Аз трябва да се адаптирам. Как да се адаптирам?? ....
Аз също съм чувствителна към шум, така че разбирам проблема.
Няма как да се реши служебно, щом шефката проблем не вижда.
Прочети пак болднатото по-горе. Готова ли си да се лишиш от тази работа и да си на тихо вкъщи?
Нещата опират до това. Щом такава е специалността ти, каква е гаранцията, че на друго място ще си сама в стая? А кога ще намериш друго място?
И остава ти да решиш проблема. Как да се адаптираш? Ако си дадеш сметка за обстоятелствата и промениш нагласата си - да си представиш, че така е навсякъде. И да започнеш по-спокойно да се отнасяш към шума.
И да, вземи си слушалки или тапи, но най-вече приеми факта, че така е и така ще бъде и другаде и се постарай да се настроиш по-позитивно.

# 39
  • Мнения: 8 883
Просто има шумни хора, това е. Те не го правят нарочно, не се усещат, че децибелите им са по-високи, такъв им е моделът. Напълно нормално е такъв човек да не приема, че е проблем за друг.

# 40
  • Мнения: 18 503
Ако тези двамата са шумни, и други в офиса ще имат проблеми с тях. От написаното от авторката, а и от реакцията на шефката ѝ оставам с впечатлението, че не е така.
Вече се е стигнало до привличане на вниманието на началството към това дали може или не може да се адаптира, моят съвет е да проведе проучване сред другите в колектива дали имат проблем и как са го решили. И ако се окаже, че останалите над 15 човека нямат проблем, ще трябва да се замисли в друга посока.

# 41
  • София
  • Мнения: 1 593
Напротив, 20 възпитани души в едно помещение е гаранция за тишина. Проблемът е в липсата на възпитание при нас, източните хора.

О, колко западно. Говоренето с колеги било булинг и унижение, на работа не трябвало да се соушалайзват, а чинно да уъркват за компанията-майка, и то в гробна тишина, за да не попречат на някоя чувствителна снежинка да се консентрейтва върху зададения таск. Добре, но ако тези двамата пък заявят, че новата колежка ги харасва и проявява пасив-агресив поведение? Ами ако те се почувстват хюмилиейтид от забележките ѝ? Кой ще е крив и кой прав тогава, кой източен и кой - западен? Не искам да съм на мястото на шефа, който ще трябва да решава такъв казус!

# 42
  • София
  • Мнения: 16 197
Хахаха. Аз съм шефа. И между другото, в западна компания, на Запад,  в отворено пространство никой не вдига шум, защото уважава труда на колегите си. И понеже са много тихи, се oказва, че почти не общуват. Затова офисът на Apple е Купертино е кръгъл, защото при тази форма най-краткият преход е по права линия през центъра, и тогава вероятността да се засечеш и разговориш около центъра (в парковата част), е най-голяма.

# 43
  • Мнения: 924
Не става въпрос само за проблеми със социализацията. Най-вероятно имаш проблеми и с мултитаскването. Представи си, че си на друга работа с телефони и зуум срещи, човекът до теб говори по телефона с клиент, човекът пред теб по зуум с колега от друга държава. Тогава вече няма как да направиш забележка. Ако докато изпълняваш сложна задача, която изисква концентрация, ти звънне телефона и някой те пита за друго нещо, над което също трябва да се концентрираш, за да отговориш адекватно, какво ще правиш? Слушалките за конкретната ситуация са добро решение, но трябва и да работиш върху себе си. И не скачай на колегите, това, което за теб е ново и трудно, за тях е абсолютно рутинно и е нормално да нямат проблем да си говорят, докато го вършат.

# 44
  • Мнения: 5 903
Хахаха. Аз съм шефа. И между другото, в западна компания, на Запад,  в отворено пространство никой не вдига шум, защото уважава труда на колегите си. И понеже са много тихи, се oказва, че почти не общуват. Затова офисът на Apple е Купертино е кръгъл, защото при тази форма най-краткият преход е по права линия през центъра, и тогава вероятността да се засечеш и разговориш около центъра (в парковата част), е най-голяма.
Много бъбриш.
Ако съм ти шеф, до сега да съм те изпратила в кръглата, западна кухня със силно изразен източен акцент.

Общи условия

Активация на акаунт