Тревожна Привързаност (Anxious Attachment)

Рано или късно ще те зареже наистина!
Токсичните отношения са нещо невъзможно,трябва да се промениш в името на любовта и всеобщото ви благо,иначе обричаш цялата ви връзка на разпад,ако не е започнала вече,де...
Живите същества не са ти вещ,за да ги притежаваш,honey!

Не го осъзнаваш, но всъщност точно себе си и твоите приоритети поставяш в центъра. Ако мислеше за партньора, нямаше да го тормозиш с очкавания и претенции да играе роли и да изглежда "идеален" по твоите критерии. Спри да мислиш за себе си и за налудните си състояния, порасни и се постарай да направиш връзката уютна за него, не за себе си. Ще се изненадаш колко партньори (мъже и жени) стават почти "идеални", когато претенциите и обвиненията се сменят с ведрина и разбиране.

Бих те посъветвала да посетиш психолог и да се опиташ да откриеш от къде идва началото на това вманиачване. Имаш нужда от външна помощ, защото описано звучи меко казано притеснително. Колкото и да те обича човек това е много трудно за издържане. Всеки има свои мисли и тревоги и много от реакциите нямат нищо общо с партньора, че да ги гледаш така под лупа. Трябва да разбереш защо толкова те е страх да си сама. Като не си във връзка как се чустваш? Имаш ли тревоги и такива гледанета под лупа и ако да - на какво?

Със сигурност има някаква причина за това твое поведение, което е възможно да се корени в семеен модел, преживявания в детството, опит от предишни връзки, самооценка и поставяне на граници.
Най-добре е да работиш със специалист. Иначе ще си съсипваш всички връзки и ще се въртиш в кръг.

На колко години си?
Работиш ли?

Най-вероятно и си избираш партньори, които са с avoidant attachment style, за да си точно, като по учебник. Работа със специалист ти трябва, според мен. Товариш връзката с прекалено много страхове, очаквания и отговорност да се погрижи за теб, като за малко бебе, а не е това идеята й. Така почти винаги се стига до раздяла. Като self-fulfilling prophecy, сама ще предизвикаш всичко, от което се страхуваш.

A, извън любовния трепет какъв човек си?

С роднини, приятели и колеги съм коренно различен човек - ведър, шеговит…никога не съм се държала така с приятели (говорили сме по темата и съм ги питала дали са получавали такова отношение от мен).

Иначе на 28 съм, работя и уча.

Пп. Дори с един бивш си бяхме известно време приятели след края на връзката и в момента, в който променихме отношенията си в приятелски, аз промених отношението си към него и скандали нямаше.
Като че ли високите ми изисквания идват, само когато ситуацията опре до връзка.

Това не са високи изисквания, а налудничаво поведение. Може би е добре да работиш със специалист, да откриете причината и да се лекуваш. Такова поведение е извън всякакви рамки и едва ли някой тук може да ти помогне. Аз дори не съм срещала такива хора като тебе.

Как би отговорила на следното:
- Можеш ли да си щастлива без да имаш връзка?
- Смяташ ли, че с човекът до теб ставаш завършена. Сякаш имш нужда да бъдеш допълнена.
- Колко важна е за теб любовта в живота?
- Как би завършила изречението "Аз съм ... ?
- Определяш ли се като жена, която е харесвана и лесно намира партньори/.

П.П. По-скоро имаш страх от изоставяне. И в тези случаи крушката винаги си има опашка ....

Не е хубаво това! Обременяваш себе си и човека отсреща!
И аз съм на мнение, че би било добре да поговориш с психолог.

- Да, мога да съм щастлива без връзка - но тогава пък приоритизирам работата и заживявам в офиса 😅
- Не мога да кажа, че имам нужда да имам човек до себе си, но ако имам, се чувствам някак по-щастлива, по-мотивирана…харесвам, мъжът до мен да ме вдъхновява да постигам неща (да уча, да се развивам)
- Не е на всяка цена
- Аз съм в процес на личностно развитие израстване
- Да, не е трудно намирането на партньор като цяло, трудно е намирането на свестен, читав партньор…а мисля, че съм намерила такъв и затова искам да си променя поведението

Не съм се сблъсквала точно с такова поведение, но мога да ти кажа какво ми помага на мен, когато се вманиача в нещо. Например по едно време постоянно проверявах близките ми кога са били последно на линия и ако не са били скоро, значи са умрели, няма какво друго да е. Това си е чиста лудост и ме натоварваше страшно много. Почнах да се чудя как да го преодолея и реших, че всеки път като тръгна да отварям чата и да гледам, да си кажа: Я спри! И да се слушам. И го спазвах. Това продължи примерно 1-2 седмици и накрая вече не се и сещах.
Казвала съм и друг път тук, както и да звучи, ама точно сериалът Приятели ме е вадил от дупки. Обземе ли ме мрак, пускам си произволна серия и почвам да се хиля и веднага изплувам. Изобщо, някак имам свойството като усетя, че не разсъждавам както е редно, се скарвам сама на себе си, примерно: Оф, че си проста, престани с тия глупости веднага! И има ефект.
Имам и друго, филмирам се, че от нещо си може да излезе страшна болест (за мен, за близките ми) и веднага си представям големи страхотии и най-ужасен край. В тези случаи звъня на брат ми и на една приятелка с кратко описание какво става и после питам: Нали няма страшно? Брат ми има способността да говори супер логично и обосновано и веднага разсейва страховете ми. А приятелката ми почва да се смее и да ми се подиграва (с любов) и това допълнително ми показва светлината.
Всеки с какъвто и да е вътрешен проблем, трябва сам да намери начина, който работи за него. Пробвай едно, второ и виж как е.

Уж била мотивирана като е във връзка,а настоящото гадже не може да те мотивира да спреш да си въобразяваш сцени на изневери.
Не е само до осъзнаване на проблемите,ти сама трябва да си помогнеш,ние и да пишем фермани не е ясно ще има ли ефект,психолозите и психотерапевтите са най-удачното решение.