Във дома, но не в живота

Ами като не иска да поеме отговорност сама за себе си е ясно, че ще трае. Жалко за децата, оставя много емоцонални вреди животът в такава обстоновка. И тук даже говоря от личен опит.
Но пък темите тукфсе четат и от други жени.

Как да се раздели с мъжа си жена, която не е самостоятелна? Вариантите са - отива при роднини, готови да я гледат с децата, обръща се към организации, които помагат на жени при домашно насилие да речем (тук не знам как ще го докаже, но да речем, че заради обидните думи вкъщи ще й съдействат). Или изчаква стратегически да почне работа и тогава се разделя.
Тези, които съветвате за моментална раздяла, как си я представяте при авторката? Наистина ми е интересно.

Аз не видях някой да говори за моментална раздяла. По скоро да започне работа, обаче ако тя самата не иска и му намира опраднание, понеже така е по- лесно вече си е нейн осъзнат избор. Както вече казах, жалко за децата. Те нямат избор как и в каква семейство да израснат и да се формират като личности.

Почване на работа и раздяла "като порастнат децата" ми е по-интересна опция. Колко трябва да порастнат децата? Ето, моето е на осем, ми не ми се вижда особено порастнало, иска си грижи. Тоест поне пет години още има да ги чака "да порастнат", ама минимум. Разходите при порастнали деца се и увеличават. После ще има: "Как ще се справи авторката с двама гимназисти?!" и т. н.
Имам роднина, дето ги чакаше да порастнат, че да почне работа. Към 20 като станаха, наистина почна. На полето. По-добра не можа да намери. На нейната възраст не знам как издържаше. И една беззъба ходеше (няма пари, че и мъжът го съкратиха), тъжна картинка. Трябва да се мисли за бъдещето докато си млад, то не че не може пак нещо да се обърка, но ако се пуснеш по течението е гарантирано.

Да пораснат - ако си останат семейство, ще е повече леко, може да работи, да е дейна  и независима.
 Ако се разделят - като порастват не боледуват толкова и тя да се устройва. Свързано с боледуване и ангажименти с децата постоянно, които не дават възможност да учи език или друго ,работи , развива.
 Аз поне това имам предвид.
 Решенията са нейни , обикновено  това време в къщи с деца  създава напрежение, после отминават  натрупванията и  се запазва семейството, афектът води до едно излагане на факти субективно.

Тоест поне пет години, както казах. Минимум. Еее, колко му е пет години да спи с някой, който й е противен и я обижда, за да не загуби парите. Нищо работа! Ще се нагоди!

Колко субективно да тълкуваме думата "свиня"? Наистина ли смятате, че отношенията са спасяеми? Никога не бих го забравила това. Ще го намразя завинаги, без шанс нещо да се оправи.

Спасяеми или не, тя е в доста патова позиция, защото е с две малки деца на ръцете и никакъв собствен доход. Бая драпане има преди да види небе, но дотогава трябва да помисли как да направи положението си търпимо, защото в момента не изглежда такова.

Аз бих се "сработила" с мъжа си, доколкото е възможно да живеем по-лежерно, без скандали и нерви. Докато си стъпя на краката.

Добре де, той няма право да й вика свиня.
А тя може ли да му вика прасе?
Например 😂

Прасе мръсно, пак ли не си си вдигнал чинията, аз ли трябва да ходя цял ден по теб, малко ли са ми децата по цял ден, постоянно, никъде не ходим заедно, все нямаш пари, вечно си изморен, а моят живот е скааааапан, скааааапан, СКАПАН. Днес пак цял ден пак прах и простирах, и оная торта изядох, щото нямаше кво да правя, ти все не ми обръщаш внимание... ААГГХХХ. Грух.
Ако не бяхте ти, и децата, а си бях останала при мама, леле, ся ква бръмчалка щях да бъда, сяка вечер на дискотека, ако не съм на смяна у денонощия на село, дето сички пичове одят, и вървежни студентка, у Дупница,задочно, и млада, и слаба мадама, само 80 кила, без екстеншъните, с маникюр за 50 лева и мигли за 200, с кристали, с късо потниче и лачени ботушки... Грух. Ти що ядеш, бе, да, тука туй аз ще го изям... Грух.
Ма ти ма доведе тука, бе, у тая гадна Италия, две деца ме накара да ти родя, и ся няма кой да ги гледа, гледаааа ААААА
Заради теб съм толкова дебела....
А ти знайш ли, бе, прасе, и ти кво шкембе си отпрал, ама яж, туй кво е вкусно, оная мойта съученичка, Мимето бе, мигленчето, и тя от мойто село, ма до Малдивите е одила, и снимки у фейса ИМААААА. Ахххх, Ахххх, горкана аз, ти ми съсипа живота бе,грух, заради теб живея тук, в това пусто село и ти гледам гладните копилета, и все нямам пари, Агграхх. И никъде не ходя, щото ти все нямаше пари, и време, бе, ти не ми помагаш за нищо. И ти не си нормален, щом не можеш да се погрижи за такава жена като мене, една на този свят, не ми е добре, аггггрххх. Май преядох..
Не мога да те понасям копеле, прасе такова...

😂😂😂 Сори, явно днес съм яхнала метлата, от сутринта тормозя на една камара гадни хора, да си свършат работата, та и аз да поспамя малко... Просто си представих мила семейна картинка... 😀
Все пак, с добро чувство го правя, дано да съм помогнала на авторката да се опита да се види от страни
Try walking in someones shoosh...

Прекрасна Василиса, ти си го написала с хумор, ама най- вероятно са точно така нещата.

Отговорът е 42...
Смисълът на живота, вселената и всичко останало...

* shoes

Заключено по молба на автора.