Много компромиси трябват, за да има мир във връзкара, преценете си дали ще можете да ги направите.
- Публикувана: 18 авг. 2023, 12:42 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2023, 07:23 ч.
Отношения между доведени деца и родители
То хубаво детето да си има стая, но първоначално не е трябвало да се допуска това споделено родителство. Мястото на детето е при майката. Ще се мести всяка седмица, ще си мести багажи.В единия дом едни правила, в другия други.
То на възрастен ще му дотегне. Друго е да дойде за някой уикенд, но всяка седмица напред назад малко прекалено.
То на възрастен ще му дотегне. Друго е да дойде за някой уикенд, но всяка седмица напред назад малко прекалено.
Сега вече така се практикува. Децата си имат стая и вещи и при двамата родители, за да не разнасят непрекъснато. Казват, че е най- доброто за детето. А пък и за родителите е по-лесно, какво да се лъжем, не е редно да опъва само майката. Мъжът изглежда достатъчно свестен, само това с кой къде ще спи са подходили много безумно
Кари, аз не бих заплашвала, че ще напускам работа. Само си представи, ако ситуацията беше наобратно. Т.е. ти прибираш някакъв мъж след 6-7 месеца връзка при теб и детето ти с неговото дете, той се нанася с 2 куфара дрехи и изведнъж започва да коментира как щял да напусне работа.
На мен ще ми светне цял червен лампион, че мъжът е използвач и иска да ми легне на гърба. Та и при теб така. Като не ти харесва работата си има начини да се реши проблема. Със заплахи за напускане пред един почти непознат най-много да си докараш още проблеми.
На мен ще ми светне цял червен лампион, че мъжът е използвач и иска да ми легне на гърба. Та и при теб така. Като не ти харесва работата си има начини да се реши проблема. Със заплахи за напускане пред един почти непознат най-много да си докараш още проблеми.
Авторката явно е влюбена и иска да кове желязото, докато е горещо.
Но същевременно лошо впечатление прави нейната импулсивност и емоционалност. Какво имам предвид - тя разказа, как се е ядосала, че момиченцето е настояло бащата да се качи в спалнята с нея, когато се приготвя за сън, нещо, което изобщо не е необичайно, макар че на тази възраст има и по самостоятелни деца. Изпусна обаче факта, че на практика детето няма къде другаде да се приготви за лягане - то там си спи от преди, а и сега друго място за сън също няма. За какво тогава му се ядосва?
Нейното дете също не е добре настанено - хубаво, ползва стаята за гости, но когато момиченцето на бащата си идва, майката ходи да спи при него, и то също на едно легло, нещо, за което другото е упреквано.
Като жена я разбирам, че е искала да си завладее територия, докато мъжът все още силно я иска, но на първо място трябва да е майка, както и да внимава, защото е на път да се превърне в лошата мащеха, а това ще отблъсне много бащата.
Но същевременно лошо впечатление прави нейната импулсивност и емоционалност. Какво имам предвид - тя разказа, как се е ядосала, че момиченцето е настояло бащата да се качи в спалнята с нея, когато се приготвя за сън, нещо, което изобщо не е необичайно, макар че на тази възраст има и по самостоятелни деца. Изпусна обаче факта, че на практика детето няма къде другаде да се приготви за лягане - то там си спи от преди, а и сега друго място за сън също няма. За какво тогава му се ядосва?
Нейното дете също не е добре настанено - хубаво, ползва стаята за гости, но когато момиченцето на бащата си идва, майката ходи да спи при него, и то също на едно легло, нещо, за което другото е упреквано.
Като жена я разбирам, че е искала да си завладее територия, докато мъжът все още силно я иска, но на първо място трябва да е майка, както и да внимава, защото е на път да се превърне в лошата мащеха, а това ще отблъсне много бащата.
също впечатление прави как има 12 г. брак, после 2 години връзка и сега тази трета връзка, тоест без мъж не знае как се живее..
И на мен това ми направи впечатление.
Повечето от тези хора не са научени да могат да се справят сами, да избират, да имат критерии и накрая връзките им са пълен провал.
Много от тях стоят в отровни взаимоотношения, сакън да не останат сами. А тези, които все пак в даден момент остават и все пак успяват осъзнават предимството на това и вече имат високи критерии за партньор. И съвсем естествено не се примиряват с определени неща.
Дъщеря ми като малка също спеше при баща си (тя ми е казвала), но той я гушкаше сам, тоест тя е спала отстрани, а от другата страна си е приятелката му.
Освен това като стана вече на около 7г категорично не спеше при него. Нали ви казвам, малка беше, но приятелката му беше с тях, не я е гонил.
Като жена я разбирам, че е искала да си завладее територия, докато мъжът все още силно я иска, но на първо място трябва да е майка, както и да внимава, защото е на път да се превърне в лошата мащеха, а това ще отблъсне много бащата.
Именно, разбираме какво и защо прави, но да го одобрим е съвсем друга работа. Разбиране не значи одобрение, поне при мен е така.
Най-лошата я изкарате, но нещо не излизат сметките. От 2 години разведена 2 години връзка и 8м.с този мъж.
Никой не е безгрешен и аз много добре разбирам всичко. И аз съм си патила и аз от връзка във връзка(което не съм го търсила),но това понякога е много лошо. Приключва една, хващаш се като удавник за сламка в друга и накрая - о изненада, те нещата не са такива, каквито изглеждат. От трън та на глог.
След поредица от неуспешни връзки е хубаво жената малко да си събере мислите.То ни било прекрасно след неудачи да намериш принца, но практиката друго показва.
Никой не е безгрешен и аз много добре разбирам всичко. И аз съм си патила и аз от връзка във връзка(което не съм го търсила),но това понякога е много лошо. Приключва една, хващаш се като удавник за сламка в друга и накрая - о изненада, те нещата не са такива, каквито изглеждат. От трън та на глог.
След поредица от неуспешни връзки е хубаво жената малко да си събере мислите.То ни било прекрасно след неудачи да намериш принца, но практиката друго показва.
Аз виждам двама възрастни, които правят тъпотии, не са се изяснили и после децата са им виновни. Децата са объркани, защото вие не сте сложили никакъв ред. Няма детски стаи, няма разговор заедно за стратегия и общо съжителство, само претенции. Не може така от главата за краката. Всичко идва от вас двамата, от теб и този мъж. Не комуникирате, не обсъждате важните теми, нямате общ поглед, затова делите и децата и ги обърквате и най-лошото, изкарвате ги виновни за вашата липса на организация.
Аз пък се замислих, ако момиченцето на мъжа поиска постоянно да живее с баща си, какво ще се случи.
Ми то детето на авторката прекарва цял месец с татко и, а тя- само две седмици.
Много трудна ситуация и голямо, с нищо непредизвикано, бързане, за това нанасяне на чужд терен. Кой от двамата е по- незрял, дори не мога да преценя. Но рисковете са за авторката и нейното дете. Макар да и пожелавам успех!
Ми то детето на авторката прекарва цял месец с татко и, а тя- само две седмици.
Много трудна ситуация и голямо, с нищо непредизвикано, бързане, за това нанасяне на чужд терен. Кой от двамата е по- незрял, дори не мога да преценя. Но рисковете са за авторката и нейното дете. Макар да и пожелавам успех!
по-скоро става обратното, за съжаление..
новите жени на мъжа, повечето в началото се правят на хрисими и разбрани към детето му, и после почват да го отчуждават от бащата, да му се дразнят.. времето с бащата намалява, за сметка на това с тяхното с дете..
тук авторката от сега му се дразни на детето..
дано тук случая не стане такъв, но подобни житейски примери има доста..
новите жени на мъжа, повечето в началото се правят на хрисими и разбрани към детето му, и после почват да го отчуждават от бащата, да му се дразнят.. времето с бащата намалява, за сметка на това с тяхното с дете..
тук авторката от сега му се дразни на детето..
дано тук случая не стане такъв, но подобни житейски примери има доста..
Между “любенето” и откровената омраза, има едно средно положение. Факт е, че малко жени го умеят.
Но ги има, и познавам такива. Аз си признавам, че не съм такава. И затова не бих се забърквала в отношения с човек с малки деца.
Авторката не е от тях, но се опитва да се прави на такава. Дали ще успее зависи от умственият багаж на мъжа до нея.
И дори да оставим настрана чуждото дете, тя собственото си подлага на някакви дивотии, в името на целта. Сега щяла да организира разговор с нейното(което е на ново място, несвикнало), за да се сети той да говори с неговото. Нейното, което се мята на почти непознат мъж, сякаш му е баща.
Абсурд след абсурд.
И как ли пък няма да изкарам децата си от комфорта на собствения си дом, за да ги навра в дома на човек, когото познавам от 8 месеца.
Нещата ако трябва да се случат, се случват и без толкова напън, и въпреки всички обстоятелства.
Но ги има, и познавам такива. Аз си признавам, че не съм такава. И затова не бих се забърквала в отношения с човек с малки деца.
Авторката не е от тях, но се опитва да се прави на такава. Дали ще успее зависи от умственият багаж на мъжа до нея.
И дори да оставим настрана чуждото дете, тя собственото си подлага на някакви дивотии, в името на целта. Сега щяла да организира разговор с нейното(което е на ново място, несвикнало), за да се сети той да говори с неговото. Нейното, което се мята на почти непознат мъж, сякаш му е баща.
Абсурд след абсурд.
И как ли пък няма да изкарам децата си от комфорта на собствения си дом, за да ги навра в дома на човек, когото познавам от 8 месеца.
Нещата ако трябва да се случат, се случват и без толкова напън, и въпреки всички обстоятелства.
За пореден път неразумни жени с деца,които не знаят да живеят сами и се мятата от мъж на мъж.
Детето е на пет години и това за него е втори мъж след бащата,с когото трябва да свиква и да го приема за "татко".Тук има и друго дете със своите наранени чувства.Само като е разбрала ,че има "споделено родителство",авторката е трябвало да се замисли за множеството проблеми които ще възникнат.
Отгоре на всичко никой не знае кой къде ще спи.
Ако искате връзката да има бъдеще,незабавно организирайте детски стаи,желателно две.Лишете се от хол и бъдете единни в решенията си.Разбираме,че чуждото дете трудно ще стане свое,но се пострайте повече.
Детето е на пет години и това за него е втори мъж след бащата,с когото трябва да свиква и да го приема за "татко".Тук има и друго дете със своите наранени чувства.Само като е разбрала ,че има "споделено родителство",авторката е трябвало да се замисли за множеството проблеми които ще възникнат.
Отгоре на всичко никой не знае кой къде ще спи.
Ако искате връзката да има бъдеще,незабавно организирайте детски стаи,желателно две.Лишете се от хол и бъдете единни в решенията си.Разбираме,че чуждото дете трудно ще стане свое,но се пострайте повече.
От моя опит отгледали със съпруга ми 4 деца / две на две/, мога да кажа, че семейството се сплоти, когато аз застанах твърдо в подкрепа на неговите деца, а той на моите.
Пример: Детето иска с баща си да отиде в спалнята, за да се приготви за лягане. Казвам: Чудесно, хайде тате... бавиш се, тръгвай по-бързо, детето те чака...
Дали са глезотии, ревност, прищевки или просто период от израстването... знаем, че децата правят много неща подсъзнателно, с идеята да се съпротивляват, да си пазят мама и тате за себе си и т.н. Та, когато видят, че не само няма отпор от другата страна, а напротив, то изчезва причината да правят това.
На съпругът ми пък любимото му беше: Какво става......., майка ти май е яхнала метлата и заговорничи с тях. Но винаги в даден момент, по-подходящ ще обсъди създалия се проблем и ще обясни, защо майка им/ демек аз/ изисквам това от тях.
При нас тази формула и до ден днешен работи. Всички вече са големи и някои със собствени семейства. Когато той почне да критикува или да наставлява, аз го парирам и му казвам да ги остави на мира и да не им дудне. Той прави същото.
Пример: Детето иска с баща си да отиде в спалнята, за да се приготви за лягане. Казвам: Чудесно, хайде тате... бавиш се, тръгвай по-бързо, детето те чака...
Дали са глезотии, ревност, прищевки или просто период от израстването... знаем, че децата правят много неща подсъзнателно, с идеята да се съпротивляват, да си пазят мама и тате за себе си и т.н. Та, когато видят, че не само няма отпор от другата страна, а напротив, то изчезва причината да правят това.
На съпругът ми пък любимото му беше: Какво става......., майка ти май е яхнала метлата и заговорничи с тях. Но винаги в даден момент, по-подходящ ще обсъди създалия се проблем и ще обясни, защо майка им/ демек аз/ изисквам това от тях.
При нас тази формула и до ден днешен работи. Всички вече са големи и някои със собствени семейства. Когато той почне да критикува или да наставлява, аз го парирам и му казвам да ги остави на мира и да не им дудне. Той прави същото.