Здравейте,
Намерих подобни теми, но нито една, която да е близка до ситуацията, в която се намирам в момента.
Разведена съм от 2 години, имам приятел от 8 месеца. Аз имам дъщеря на 5, той на 7г. Връзката ни се разви доста бързо - на втория месец се познавахме с децата, лека полека прекарвахме повече време заедно. В момента е изключително преломен момент, понеже лека полека започнахме да живеем заедно в неговия дом и (тъй като аз съм под наем) трябва сега да освободя моя апартамент.
Децата се разбират добре, рядко има дразги и то е по-скоро, защото моята дъщеря говори много, много пита, неговата е по-свита и се дразни, че моята задава милион въпроси в секунда. С мен обаче отношенията са малко по-различни - много ме търси, в момента, в който се видят с баща й пита за мен, звънят ми по телефона да пита кога ще дойда.... но когато сме заедно се държи често доста грубо, леко "шефски" бих казала.
Пример: прибирам се от работа, тя веднага идва за да играевм нещо и казва: "С тате ще ходим на разходка само двамата без теб, защото аз така исках" и милион подобни ситуации. Не ме разбирайте погрешно - напълно разбирам, че те имат нужда от време сами и им го осигурявам - когато тя е пр баща й , често предпочитам да остана навън да се видя с приятелки или нещо друго, за да са сами.
Друг случай - аз бях навън и той се обади да ми каже , че тя го е помолила ние да не сме там тази вечер. Били поговорили и я "разубедил". Много мед ядоса тази ситуация - не ние трябва да зависим от решенията на децата, а те от нашите (или поне аз така мисля).
Основното ми притеснение е, че той много страда от факта, че тя няма да порасне с двамата си родители (далеч съм от мисълта, че има чувства към бившата си жена, по-скоро е просто заради последствията от раздялата им върху детето) и съответно изключително много се влияе от нейното мнение. Буквално стигам до мисли, че ако тя каже, че не ме иска в къщата, много бързо ще трябва да се изнеса. Приятелят ми естествено казва, че е невъможно това да се случи и , че ако той иска да живее с мен, няма кой да го разубеди. Менм обаче ме побърква тази мисъл - говорим за наше дете, за сериозни неща....
Тук е момента да кажа, че аз изключително много се старая с неговата дъщеря да сме добре. Постоянно правим заедно забавни неща, ходим трите къде ли не, може би и от баща й прекарвам повече време с нея. Много рядко и много внимателно правя забележки , което пък прави впечатление на моята дъщеря и тя се чувства понякога пренебрегната мисля.
Съжалявам за дългия ферман, но ще съм благодарна на всеки който е или е бил в тази ситуация и може да ми даде съвет какво е правилното отношение към детето и дали е период или да очаквам така да си остане...
Намерих подобни теми, но нито една, която да е близка до ситуацията, в която се намирам в момента.
Разведена съм от 2 години, имам приятел от 8 месеца. Аз имам дъщеря на 5, той на 7г. Връзката ни се разви доста бързо - на втория месец се познавахме с децата, лека полека прекарвахме повече време заедно. В момента е изключително преломен момент, понеже лека полека започнахме да живеем заедно в неговия дом и (тъй като аз съм под наем) трябва сега да освободя моя апартамент.
Децата се разбират добре, рядко има дразги и то е по-скоро, защото моята дъщеря говори много, много пита, неговата е по-свита и се дразни, че моята задава милион въпроси в секунда. С мен обаче отношенията са малко по-различни - много ме търси, в момента, в който се видят с баща й пита за мен, звънят ми по телефона да пита кога ще дойда.... но когато сме заедно се държи често доста грубо, леко "шефски" бих казала.
Пример: прибирам се от работа, тя веднага идва за да играевм нещо и казва: "С тате ще ходим на разходка само двамата без теб, защото аз така исках" и милион подобни ситуации. Не ме разбирайте погрешно - напълно разбирам, че те имат нужда от време сами и им го осигурявам - когато тя е пр баща й , често предпочитам да остана навън да се видя с приятелки или нещо друго, за да са сами.
Друг случай - аз бях навън и той се обади да ми каже , че тя го е помолила ние да не сме там тази вечер. Били поговорили и я "разубедил". Много мед ядоса тази ситуация - не ние трябва да зависим от решенията на децата, а те от нашите (или поне аз така мисля).
Основното ми притеснение е, че той много страда от факта, че тя няма да порасне с двамата си родители (далеч съм от мисълта, че има чувства към бившата си жена, по-скоро е просто заради последствията от раздялата им върху детето) и съответно изключително много се влияе от нейното мнение. Буквално стигам до мисли, че ако тя каже, че не ме иска в къщата, много бързо ще трябва да се изнеса. Приятелят ми естествено казва, че е невъможно това да се случи и , че ако той иска да живее с мен, няма кой да го разубеди. Менм обаче ме побърква тази мисъл - говорим за наше дете, за сериозни неща....
Тук е момента да кажа, че аз изключително много се старая с неговата дъщеря да сме добре. Постоянно правим заедно забавни неща, ходим трите къде ли не, може би и от баща й прекарвам повече време с нея. Много рядко и много внимателно правя забележки , което пък прави впечатление на моята дъщеря и тя се чувства понякога пренебрегната мисля.
Съжалявам за дългия ферман, но ще съм благодарна на всеки който е или е бил в тази ситуация и може да ми даде съвет какво е правилното отношение към детето и дали е период или да очаквам така да си остане...
