Как и дали да му пиша

Никоя крайност не е хубава. А тук имаме едната крайност. Ако авторката смята, че ще я аплодираме - грешка.

Напротив съгласна съм, че крайностите са лошо и особено на моята възраст опит ще даде по-реална представа, но такъв нямам, защото съм искала да е с човек при който да го усетя, а не само да хукна колкото да го направя да чакам аплодисменти в бг мама

Авторке, никой не ти рови в чаршафите. Ти сама си ги вееш.

Авторке, не се опитвайте да си придадете стойност, плюейки по другите, изтъквайки колко са неморални и какви счупени саксии са, пък вие не. Не знаете те какви са като хора, поведение, може и да са много повече от вас. Животът не работи така. Трябва да се съсредоточите върху себе си.  Пишете на човека, намерете си някакъв повод и проверете дали е склонен да си общувате, евентуално да се видите по някое време. Ако човек не опита, няма как да знае. Не мислете, че нямате опит, само се стресирате още повече. Един това няма, друг болест има, трети доходи няма, четвърти стои при някого, при когото не иска да стои, пети е зависим, шести от депресия в депресия, заради лиготия, не заради нещо тежко… случаи всякакви. Това не го мислете най-добре, каквото - такова си кажете, всеки има някакви товари, които носи, освободи се тамън от тях, идват пък нови, важното е да предприемаме необходимото и да се опитваме да променим ситуациите, които не ни правят щастливи. Хора се женят и след три месеца връзка, понякога е така. Други, от малки са с някого и пак не се решават да имат семейство. Всичко е много индивидуално. Най-добре е да запазите спокойствие, да общувате непринудено с хората, а те нещата ще се наредят в един момент. Толкова много други хора и те си нямат никого, а пък колко има, които си имат уж някого, на хартия само, но са реално и те сами, даже много по-сами от  необвързаните. Въпросът е човек да не се отчайва, да гледа напред с надежда. В любовта нещата се случват от раз, веднага. Не е дошъл още вашият момент, просто се наслаждавайте на живота, забавлявайте се,   не го мислете толкова и ще видите, че докато се усетите и нещата ще се наредят и в личен план.

Пиши му! Иначе никога няма да разбере какво изпитваш към него.
Общи приказки - както са те посъветвали, как е новата работа, харесва ли му, иска ли да се видите за по кафе и така.

Време е да разбереш, че е по-добре да си счупена саксия на 30 години. Не знам защо мислиш, че ако жената не е девствена на 30 години, значи е овършала цяло село. Повечето жени са имали няколко сериозни гаджета и са се омъжили за последното.
А и между другото всичките ми "разхайтени" приятелки и познати са щастливо омъжени с деца, няма ни една, на която стойността да е паднала и мъжете да не я искат, нито пък имат психични травми от това, че са пуснали на някой и той не се е оженил за тях, ако това те притеснява.
Та писа ли му вече? Два дена минаха.

Пак не!На това залагам!😁

Какво общо има жената с чаша Или със саксия, или с ключалка, или с някоя друга абсурдна "аналогия"? Добре че са отминали времената, в които са се възпитавали такива неща.

То хубаво жената да се пази до 30 г. Ако иска и до 40 г. Но така има голяма вероятност да се натресе на някой мухъл, защото няма опит и база за сравнение.

Според мен пазенето ще е цял живот конкретно при нея...

Аз не мога да разбера какво има за пазене. Това ми звучи като някакво оправдание сам пред себе си, а после и пред другите, защото вътрешно се усеща, че положението не е съвсем ок. Авторката за себе си трябва да се накара да действа, защото нейният живот си минава и нейните шансове заминават. Това ние какво си мислим й е най-малкият проблем.

Златната мина

30-40 годишна девственица - не превзета крепост, изгубила стратегическото си значение. Т.е. и да иска, вече няма

Между другото помня баба ми как прочете веднъж някаква новина, че нападател влязал в къщата на девствена жена на около 80 и я изнасилил, и възмутено коментира: "Може ли такова нещо, жената цял живот се е запазила, а той..." Тоест вината му е още по-голяма.

Чудя се кой е загубилият, който няма да дочака да е първия на бабата