За финансовата зависимост

  • 5 817
  • 89
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 300
Надя, Рени,

Точно ме бяха обзели леко песимистични мисли относно бъдещото ми прекъсване на работа заради майчинството. И сега някакси ми олекна:)

П.С. Май доста ме дразнят неграмотно написаните мнения, в които всичко е черно или бяло. А стават все по чести...

# 46
  • София
  • Мнения: 3 470
Аз работя от 01.10. м. г., т.е. няма 4 месеца... а не бях работила 10 г. Сега си се чудя на акъла защо отлагах толкова започването на работа. Разликата в това как се чувствам е от земята до небето. Не материално (финансите не са фактор за пренебрегване, но и без да работя съм прилично осигурена), а психически.

Рени,
а лесно ли ти беше да си намериш работа?
Аз сега гледам разни обяви за работа, не че ще тръгна да кандидатствам, но дори ме е страх да си пусна cv-то......
Т.е хем ми се иска, хем не ми стиска Wink

А защо да не кандидатстваш?? Пускай CV- то без да му мислиш много- гледам ти снимката, чета ти тук там мненията и да ти кажа няма да търсиш дълго  hahaha Въпросът е дали го искаш! Прочетох по-рано, че се чувстваш малко дискомфортно в момента, щом е така- защо се чудиш?
Момичета, сериозно ви казвам, че има недостиг на свестни и нормални хора навсякъде по фирмите, просто търсете мястото и хората, с които ще се чувствате добре!   bouquet

# 47
  • Мнения: 3 576
Аз си се чудя по лични причини - дали ми е време за 2-ро дете, което значи още поне 3 години да не работя, на финала ще съм на около 31 и няма да съм работила общо 7г, макар че по cv не съм прекъсвала и за ден работа /изкл. майчинството/, т.к съм към фирмата на мъжа ми.
Или да започна работа след 6 месеца, да поработя около 1г и половина и тогава да действам за второ дете. Тогава пък ще съм на около 30, ще ми е по-трудно възстановяването след раждането, отслабване и т.н., а и отделно ми се искаше да ми е по-малка разликата м/у децата......

И докато аз се чудя, времето си минава..... а аз не се решавам нито за дете, нито за работа Wink

# 48
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152

И докато аз се чудя, времето си минава..... а аз не се решавам нито за дете, нито за работа Wink


Пред същата чуденка съм и аз. Confused
От работата вече почват да напират да се връщам, ако се върна- всичко ще се завърти с такава скорост, че ще виждам дъщеря си единствено докато спи. В същото време и двамата искаме второ дете, даже аз повече давам зор така като гледам, и аз не искам да има голяма разлика между децата ми, живот и здраве. Но това ще рече още минимум 2 години да си отвисна отново вкъщи. И така- времето както казваш си минава, а аз си се чудя ли чудя...  Tired

# 49
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Аз избрах вариантът първо да родя второ дете и не съжалявам. Работата със сигурност няма да избяга, но с децата няма гаранции. Пък и като тръгнеш веднъжа на работа може и да не ти се прииска пак да се чувстваш като повлекана, да затваряш вкъщи някоя и друга година и да се занимаваш със смяна на памперси и приготвяне на пюрета... Но предимства и недостатъци има винаги, всеки си преценява приоритетите.

# 50
  • Мнения: 1 941
Надя79 въобще не е страшно да родиш и да се възстановиш на 30  - аз родих на 30 със секцио и нито възстановяването нито отслабването ми беше трудно. Не е толкова страшна възрастта 30.
Второто го планирам за около 33.
И на мен от работата ме натискаха да се върна и съжалявам че се върнах толкова рано.
В знак на протест смених и фирмата 1 месец след като се върнах от майчинство.

# 51
  • Мнения: 1 336
Надя79 въобще не е страшно да родиш и да се възстановиш на 30  - аз родих на 30 със секцио и нито възстановяването нито отслабването ми беше трудно. Не е толкова страшна възрастта 30.
Peace
Родих на 29 качих 23 кг., 4 месеца след раждането бях на старите килограми, в момента съм с 3 по-малко от преди бременноста!
Второто, плануваме 2008-2009 живот и здраве и третото след още 3 години Wink
Връщането на работа между две бременности има и един финансов плюс след приемането на новия закон  Wink колкото и да не ти трябват пари друго е да вземаш 90% от заплата 9 месеца, друго е 160лв.

# 52
  • Мнения: 2 529
Аз си се чудя по лични причини - дали ми е време за 2-ро дете, което значи още поне 3 години да не работя, на финала ще съм на около 31 и няма да съм работила общо 7г, макар че по cv не съм прекъсвала и за ден работа /изкл. майчинството/, т.к съм към фирмата на мъжа ми.
Или да започна работа след 6 месеца, да поработя около 1г и половина и тогава да действам за второ дете. Тогава пък ще съм на около 30, ще ми е по-трудно възстановяването след раждането, отслабване и т.н., а и отделно ми се искаше да ми е по-малка разликата м/у децата......

И докато аз се чудя, времето си минава..... а аз не се решавам нито за дете, нито за работа Wink


Същото беше и при мен положението (само с изключение на това , че съм по-стара, тази година ставам на 31  newsm27 ), но пък проблемът случайно се реши от самосебе си  EFP и сега  pregnant  Joy

# 53
  • София
  • Мнения: 6 999
НО има и много работещи жени, които успяват да съвмесят двете неща - къщите им са чисти, храната топла, дават достатъчно на половинките си  Wink децата са добри ученици и перфектно възпитани! Нещата не са взаимно изключващи се!   Peace

Това абсолютно не го разбирам - честно  Shocked
Мисля, че само българките имат желание и непрекъснато се опитват да бъдат 'супер' жени. Да работят наравно с мъжа си, къщите им да са излизани, децата "перфектно" възпитани, да има по 3 манджи и накрая да са супер и в леглото....

А времето за тях кога е? Може да смятам лошо, но идея нямам как при всичко това се намира време да си починеш, да отидеш на фризьор, да се разходиш по магазините или да пиеш кафе с приятелки... И изобщо в стремежа си все да са 'супер' много жени всъщност пропускат да бъдат себе си. Отделно пък в опита си да са "всичко", пропускат навсякъде по нещо: На работа мислят за дома си, в обедната почивка пазаруват, изнервени крещят на децата си, не се сещат дори да се усмихнат на мъжа си... Виждам го по себе си - след напрегнат ден на работа вземам детето от градина и по целия път мълча, вместо да си говорим. Но поне в събота и неделя цялото ми време е за нея, а не 'лъскам' къщата, нито готвя.

Никога не съм била финансово зависима, но все повече се възхищавам на жени като Djane   bouquet и забелязвам, че все повече жени около мен се задоволяват да бъдат домакини и майки, вместо 'човека оркестър'. Що се отнася до несигурността на това състояние - има застраховки живот, има умно инвестиране...


# 54
  • Мнения: 1 336
НО има и много работещи жени, които успяват да съвмесят двете неща - къщите им са чисти, храната топла, дават достатъчно на половинките си  Wink децата са добри ученици и перфектно възпитани! Нещата не са взаимно изключващи се!   Peace

Това абсолютно не го разбирам - честно  Shocked
Мисля, че само българките имат желание и непрекъснато се опитват да бъдат 'супер' жени. Да работят наравно с мъжа си, къщите им да са излизани, децата "перфектно" възпитани, да има по 3 манджи и накрая да са супер и в леглото....

А времето за тях кога е? Може да смятам лошо, но идея нямам как при всичко това се намира време да си починеш, да отидеш на фризьор, да се разходиш по магазините или да пиеш кафе с приятелки... И изобщо в стремежа си все да са 'супер' много жени всъщност пропускат да бъдат себе си. Отделно пък в опита си да са "всичко", пропускат навсякъде по нещо: На работа мислят за дома си, в обедната почивка пазаруват, изнервени крещят на децата си, не се сещат дори да се усмихнат на мъжа си... Виждам го по себе си - след напрегнат ден на работа вземам детето от градина и по целия път мълча, вместо да си говорим. Но поне в събота и неделя цялото ми време е за нея, а не 'лъскам' къщата, нито готвя.
Хайде сега да не се правим на героини и мъченици. Лъскането на къщата и гладенето на дрехите за цялата следваща седмица струва 30лв  Wink За 4 часа докато се моташ по магазините или си пиеш кафето в събота сутрин някой го върши вместо теб  Wink
На фризьор за по-сериозни интервенции се ходи веднъж месечно - 2 часа, а ако искаш все можеш да отделиш 30мин седмично за професионално изсушаване. Козметикът също е 1 час за месеца! Изключвам случаите в които искаш да приличаш на кукла Барби всеки ден  Joy  През това време съпругът ми с удоволствие се грижи и сам за детето  Wink
Няма нужда да биеш тенджерите като се върнеш от работа, защото всяка 2-ра кръчма доставя храна до входната ти врата. Аз на 30 години не мога да готвя и не мисля и да се научавам, поне докато мога да си позволя друг да го прави вместо мен!
Пазаруваме 1 път седмично всички заедно и обичаме да го правим.
Та не виждам къде са ми саможертвите... Напротив, чувствам се пълноценна майка и съпруга, прибирам се с нетърпение при най-близките си и отделям много повече време на сина си и мъжа си, отколкото изнервената, каталясала домакиня  Wink Мога да си позволя да изненадам скъпия, без да бръкна в "общата" банкова сметка и това ме кара да се чувствам добре.
Та тази тема малко я изкривихме, няма значение дали си зависим или не в момента, важното е да си отговоряш спокойно на въпроса, ако утре го няма източника на финансовата зависимост мога ли да продължа да живея по същия начин и детето също, е аз за себе си съм спокойна  Peace пожелавам го на всички!
 

# 55

tuk v 4ujbina maikite se vru6tat na rabota kogato bebeto e na 3 mececa -kakvo e tova 2 godini ako iska6 visok standart rabota i tova e,ako li ne 180leva i jivei

# 56
  • Мнения: 3 576
Къде е това 'тук в чужбина' , където на майките им дават 180лв???  hahaha

Мисля, че точно в чужбина има доста повече жени, които се отдават изцяло на семейство и деца, отколкото в БГ...... и високият стандарт им го осигуряват съпрузите!!

# 57
  • Мнения: 1 422
Моят модел е, че всеки от двамата партньори печели. Има условно 3 сметки - на всекиго личната и една обща $домакинска$. От тази последната и двамата имат карти и от нея се плащат общите разходи - дом, кола, деца, пътувания. Какво, колко и кога влиза в личните сметки са си лични неща, които всеки има право да запази за себе си, както и излизането от тях bouquet Взема се общо решение кой, кога и колко ще прехвърля в общата сметка и има мир и любов. За специалните периоди на майчинство се взима решение мъжът кога и колко ще превежда в личната сметка на жената, за да не е принудена тя да дава отчет кога ще ходи да си въведе лицето във вид или ще си купи ново палто. Нейна задача е да управлява парите си по начин, който да й позволява да има, когато са й необходими за лични нужди.

# 58
  • София
  • Мнения: 1 938
Ох, Isa, трябва да те взема за говорител:)

Разбирам, че работещите майки веднага ще се юрнат да я опровергават, но това са изключения, а масовото е това, което казва тя. Аз работя, защото ми харесва, но въпреки това нямам време да отида на фризьор - докато не работех ходех всяка седмица. Сега трябва да крада от малкото прекарано време със семейството за да се почуствам жена - фризьор, козметик, разходка по магазините. За фитнес дори не си и помислям.
Да е жива и здрава мама, че в момента живеем заедно, защото като се преместим в собствен дом ще яем само полуфабрикати и готови храни.

А най-ужасното от всичко е, че мога да се оставя финансово изцяло на съпруга ми, но не знам защо не го правя.

# 59
  • София
  • Мнения: 6 999
EkaterinaM, всичко това е чудесни, но опревергава мнението ти, че можеш и да си работеща майка и перфектна домакиня.

Аз поне не се хваля колко ми е чиста и подредена къщата, защото не аз го правя, нито пък че всяка вечер ядем 1-во, 2-ро и 3-то... просто защото го готвя по телефона. Да не говорим, че детето ми го гледат бавачки и градина от 4-я й месец... Това да плащаш на някой да върши разни неща вместо теб не е 'съвместяване'  Peace

Отделно не познавам нито една неработеща жена, която да е 'изнервена каталясала домакиня'  Thinking

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт