За финансовата зависимост

Абе то има и такива, които дават и по 20 000 лв. да си харчат, но те колко са? Аз мисля, че средностатистическата домакиня едва ли получава повече от 200 лв. "да си харчи". Колко е средномесечната заплата- 400? 500? 

Споко, и ние пушим цигарки "Кент" и ядем бонбонки "Тик-так". Не е нужно да се хвалиш толкова. Чукай на дърво и си плюй зад гърба.
Всичко е въпрос на личен избор и лично усещане. Била съм и домакиня с големи възможности и мога пак да бъда. Аз обаче предпочитам да работя, защото така се чувствам по-щастлива.
Важно е да знаеш, че имаш избор.
Сега съм много по-добре, защото виждам, че мъжът ми ме цени не само като хранителка на семейното огнище, но и като равностоен партньор и приятел. И темите за разговор са много повече.
И пак повтарям важно е да имаш избор - много е добре за психическото равновесие.

Финансите в на6ето семейство винаги са били об6ти. Няма такова понятие като финансово зависим(а). Нормално е в разли4ни периоди да полу4аваме разли4ни доходи но парите винаги са били об6ти и никога не е ставало на въпрос кой колко полу4ава. Никога не е имало "мой" и "твой". Маи4инството тук се изпла6та въз основа да доходът ти преди раждането така 4е явно тук хората са помислили по въпроса о6те преди доста години.

Не мога да си обясня защо, вместо да споделят личното си мнение, някои хора държат да убедят останалиъе, че техният вариант е най-добър. Няма такова нещо - всичко е въпрос на нагласа и светоусещане.
Аз лично за себе си съм направила следния извод - има няколко варианта:
1. Жени, чиито семейства не са в цветущо финансово състояние и просто са принудени да работят, защото трудно свързват 2-та края - при тях вариантът със стоенето вкъщи е равен на социални помощи и в случая не мисля, че това е коментирания вариант.
2. Жени, чиито мъже се изживяват като Шефове у дома и еднолично вземат решения (независимо от състоянието и доводите) дали жената да работи или да стои у дома - този вариант май също не е от обсъжданите и мен лично ме ужасяава.
3. В контекста на темата - семейства с "прилични" и "задоволителни" доходи (според субективната оценка), където жените или двамата партньори заедно решават дали жената да работи или не - тук вече могат да влияят различни и абсолютно индивидуални фактори.

От 3-тия вариант жените могат да се делят на:
1. Такива, които не искат да работят и си уплътняват времето с домакинство, грижи за себе си, ходене по магазините, излизане с приятелки и мн.др. Аз лично в началото на брака ни опитах за няколко месеца този вариант, но ми беше изключително скучно. За сметка на това, имам приятелки, които се чувстват перфектно в тази роля.Моята баба цял живот е била домакиня, свекърва ми също, голямата ми зълва също - и се чувстват удовлетворени от начина си на живот.
2. Такива, които искат да работят по най-различни причини, свързани със себедоказване, амбиции, образование, вдигане на адреналина (NadG го е казала най-точно) и т.н. Лично за мен работата е страхотно удоволствие и не мисля, че с нея ощетявам по някакъв начин семейството си. И стоейки вкъщи, и работейки - времето задецата, домакинстването, грижите за външния вид, забавленията и т.н. са ми заемали еднакво време - с разликата, че сега през деня не гледам сериали и не вися по кафенета, а правя нещо, което ме кара да се чувствам добре. И не ми е приятно някой да ми обясняава колко погрешен е изборът ми.
3. (Тази група често се припокрива с втората.) Такива, за които всеки допълнителен лев (независимо от семейния доход) носи допълнителни екстри за семейството (аз съм на принципа, че едно е да се живее с 2-3 000 лв., което е повече от приличен доход за сериозно работещ човек в България - на фона на заплатите от по 300-400 лв./ единици са хората с по-висок доход/ и съвсем различно е семейството да разполага с 5-6 000 лв. на месец.

Това е. Може и да греша в изводите, но така разбирам аз нещата - важното е човек да може да избира, за да се чувства щастлив.

Страхотно си го написала. Напълно те подкрепям. За съжаление повечето жени или нямат избор или каквото и да изберат са от нещо недоволни.

П.С. Застанах на страната на неработещите не само от любов да защитавам по-малко популярната позиция по всеки спор тук, а и защото мисля доста се подценяват жените-домакини и начина им на живот.

Лелеее, що деца могат се отгледат с тия пари...

Абе, женоря, какво сте се захапали! Която както може и намери за добре, така и ще я кара. Истината ще я разберем, когато децата станат голями - така или иначе, както показва практиката идеални родители няма! Формулата е у дома хората да са доволни заедно и да има повечко смях. И битието и съзнанието ни са различни, няма аршин за щастието.

Мислех си и аз, че е крайно време за обобщение по тази тема  

Иса, ти хубаво застана на "онеправданата" страна на домакините (от която страна съм и аз за момента впрочем  ), но нали виждаш, че те сами не успяват да си отстоят мнението и да се защитят аргументирано, ами се надпреварват да се покажат кой е по-по-най - ето затова се подценява ролята на жената-домакиня, не прави чест на самите домакини това поведение за жалост.

Миличка, не съм имала намерение да обиждам или подценявам интелектуалното ниво на жените, които не работят  
Персонално с теб се познаваме и знаеш колко те обичам и ценя   ,. Мога да те уверя обаче, че максимум 2% от жените свободно направили този избор имат твоето образование, класа и талант! Ти си изключително фин и толерантен човек и твоите постинги по темата са едни от малкото в които няма нападки виждаш ли колко са непълноценни работещите едва ли не, защото са им мръсни къщите и студено яденето!
Всеки е намерил своята формула и цена да харчи своите "2-3000" лева ...

Някой ми предложи да се науча да готвя, че току виж съм научила нещо да правя сама   Предполагам, че за 10-тина дни ще се справя, но не знам предимно готвещите в къщи, които считат това за професия и работа дали и след 10 години ще изкарват колкото мен!

EkaterinaM, не искам да бъда груба, но тези жени, които ПО СВОЙ ИЗБОР са решили да останат в къщи и да се грижат за семействата си, изобщо не им пука дали след 10 години ще изкарват колкото теб!!! Не говоря за тези, които са принудени по един или друг начин да стоят в къщи.

Ето вземи мен за пример: аз готвя божествено и много обичам да го правя, а ти сигурно и след 10 гдини няма да можеш да готвиш толкова добре. Но ти сама си направила този избор, както и аз. Аз сама избрах да работя, вечер нервно да вземам детето от ясла, да съм намусена и крива. И пак да съм финансово зависима:)

Много грубо  

Никога не съм била любопитна и смятам въпроса за некоректен, та и не искам отговор - Но колко ли изкарваш се чудя? Едва ли е чак толкова много, но ти казвам - хич не е лесно и просто да готвиш. Освен ако под готвене не разбираш пържене на яйца и рязане на салатка. И определено има хора, които с "простото" готвене изкарват повече пари, отколкото ти ще изкарваш и след 10 години  

kiki29, много е абстрактно всичко и за това малко аргументи могат да се вадят в една или друга полза. Много ме дразнят крайни изказвания като горното за готвенето и нетолерантно отношение към околните.

Всъщност темата беше за това как се чувстват финансово зависимите от мъжа си жени... Не знам и честно казано малко ме е страх да го разбера... Ако съдя по няколко мои приятелки /те са от тези с по 2-3 хил. за харчене на месец/ в началото може и да ти е криво малко, но после свикваш и ти е даже приятно. Което е много важно, защото и по 10 хил. да ти дават за харчене, ако се чувстваш 'издържана' няма да си щастлива, както и ако мъжът ти не е доволен от това, че 'издържа'.
Един познат веднъж каза следното: "С жена ми сме се разбрали - Аз съм от министерството на финансите, а тя отговаря за чистотата." Чисто, ясно и просто...

Всеки си е частен случай, ами дано намери начин да е доволен и щастлив, без значение дали Е или НЕ Е финансово зависим.

 
Подчертала съм, предимно готвещите в къщи, а не хора за които "готвенето" е професия!
Може и да съм груба и не достатъчно толерантна в случая, но не смятам да се извинявам! Интересно как други реплики не ти звучаха грубо в тази тема  избирателен слух 
Осъзнавам, че ми е крайно време да напусна тази темичка, за която съм прекалено цинична и нетактична , ама как да имам обноски и да се държа като дама, като нямам време от работа     

EkaterinaM
Аз ти предложих да се научиш да готвиш и трябваше да отправиш репликата си конкретно към мен!
За десет дни може и да се справиш, но няма да се научиш да готвиш задоволително дори , колкото за предимно готвещите, какво ще вземат след десет години не ги мисли

Приемам финансовата си зависимост като напълно заслужен двугодишен отдих!!!Много се радвам,че съм финансово зависима от съпруга си и след  12 години трудов стаж най-накрая не мисля за кариера,обороти,печалби,закъснели поръчки и недоволни клиенти,безкраен работен ден,нервен шеф и постоянно пътуване!Достатъчно дълго се блъсках,сега искам да бъда просто жена и майка с бебе в градинката,а таткото да поема цялата отговорност за доброто ни съществуване!За мен това е правилния ход на нещата и съм МНОООГО щастлива,че живея точно така!

Не винаги финансовата зависимост е свързана с времето на майчинството. В едно семейство, особено, когато са намесени кредитни задължения, винаги има финансова зависимост. И двамата със съпругът ми сме изтеглили големи кредити, и двамата имаме големи задължения. Естествено е да сме зависими един от друг, защото, ако недай си Боже, нещо се случи с единия от нас, другият трябва да поеме и неговото задължение. Плюс всички останали свързани със семейството и дома разходи, и вече положението става сериозно. И ще не ще, човек става зависим.