Взимате ли се на сериозно?

Може, може. Необятна е мисълта авторска...

И защо реши, че авторката е шокирана? Катастрофа пред себе си не виждам, освен развоя на темата😄.

Можеш да убеждаваш някого в колко си “гениален, умен и незаменим”, например и като използваш сарказъм, както и демонстрираха няколко от участниците до сега. Но между самоирония, ирония, сарказъм и цинизъм има разлика. Основно в намерението.

Т.е. потвърждаваш,, че съм права в тълкуването си „какво е искал да каже авторът“?
Добре.

Не не потвърждавам, най-малкото защото авторът е жена. Да не говорим че в тълкуването на кой какво искал да каже - варианти - бол. Твоето тълкувание, лично мен, не ме заинтересува в едното изречение, което му отдели.

Ами, научете се да си формулирате ясно тезите и въпросите, за да няма „бол“ варианти и тълкувания.
Говоря в множествено число, защото нямам предвид само твоите теми – напоследък се пуснаха много такива, в които се чудиш този автор какво точно иска да каже и за какво конкретно се бори.
Разбирам, че живеенето в чужбина се отразява до някаква степен, но проблемът не е в лексиката или правописа, а в липсата на логично формулиран текст. Т.е. проблемът определено не е езиков.
Защо трябва да се чудим какво е искал да каже авторът и как да тълкуваме въпросите му, когато всичко може да се обясни просто и ясно?
Животът е сложен, динамичен и натоварен – няма смисъл да си го усложняваме излишно и да си губим взаимно времето с четене на куп страници с чудене „Ама ти сега какво точно питаш и какво всъщност те интересува?“. И авторът да влиза в обяснителен режим и сума ти постове да обяснява нещо, което би трябвало да стане ясно за всички още в първи пост.

Добре, разбирам гледната точка и я приемам, донякъде. Обаче, има дискусия, която е структурирана с теза и доказателства, следва твърда логика и пасва на определен тип мислене. Това е което се чете, слуша и гледа по медии и тн. Това е което правиш на училище, в университет, когато работиш над дългосрочни задачи.

Позволи ми да припомня, че това е форум за свободно време - хората са миш маш и има различни персонажи, че чак и ситуации, в които реакциите ни са различни, извън рамката на ежедневието.

Аз имам само няколко бройки тук, които ми е интересно да чета. Знам че и обратното е вярно. Т.е. за всеки вкус има по нещо. Към тях се обръщам обикновено. Темите с конкретна теза, обаче, лично, намирам понякога за ограничаващи - “за и против” тезата. Мисля, че извън “да и не-то” е по-интересно.

Та, не съм мислила подробно в какъв литературно научен формат да си представя тезата, защото такава нямам, за което се извинявам, на не свикналите. Просто ми хрумна въпросът и го зададох. И не забравяй, правила за как да пуснеш тема, няма. Или поне писани такива. А и защо и в свободното време трябва да си причиняваш правила и структури и формати - освен ако не искаш сдъвкани отговори, които да повтаряш. Да, затрудняваш евентуално четящите, (според теб), а според мен, по-грешни от готовите отговори, няма. И колкото и да се оплакваш, че темите в бг мама не са написани грамотно, толкова може и да се каже, че читателите изискват да им се представи на готово материал, който да изисква минимално мисловно участие от тях, а само директно да и не, което да, е пак дискусия, тип биг брадър, ерген и подобни съвременни диагнози на нямам време да мисля тип забавления.

Нищо не разбрах 🤣 ама то щото нямаме нищо общо, сигур.
Мтъй тя, като не се взимам на сериозно.
Но ще си взема поука 🤓

Що не вземеш да си държиш на думата? Нали нямаше дъ съ вясваш поиче?🤣🤣

Зависи. Нямам нито едно състояние нонстоп, по-скоро се влияя от топика и обстановката. По същия начин гледам и на други хора: ако колега направи голяма грешка, която струва освен време и пари, най-вероятно няма да очаквам самоирония, а сериозно заемане с проблема.

Иначе е в стила ми - особено сред близки хора - да казвам неща като "Нали знаеш, че съм от Балканите, не разбирам от това." , "Вижданията ми са класически, тоест не съм достатъчно модерна за този разговор." или "Ех, добре, че се накапах с кафе, та да ми отива на бежовия панталон."

Случи ми се на една работна среща някой да ме оглежда изключително неприятно, в един момент вече не издържах, посочих демонстративно към себе си и казах: "Търсиш знаци, че се радвам да те видя ли?" .

Не можах от първия пост на авторката да схвана какво се има в предвид под това "да се вземеш на сериозно".
Около себе си виждам редовно хора, които са се взели на сериозно. Наскоро говорих с една такава, която хвърчи из облаците и ми обяснява какъв велик директор била, как печелела конкурси, какъв опит имала и така нататък. Горката... Вече е забравила, че много добре се познавам с този, който я хвана за ръката и я разхожда по конкурси и министерства, за да я направи директор. Най-вероятно е забравила и за него, тоест взела се е на сериозно и си вярва жената, колко е умна и незаменима...         

А защо да не е умна... Хванал я за ръката някой, завел я конкурс, показал й как се подават документи, тя спечелила конкурса, спечелила още конкурси... Може би онзи, който я е завел, е бил глупак и си е оформил конкуренция. Може и да не е бил.
Тя вече знае какво да прави и как да върви напред и без него.
Много хора може да хванеш за ръка и заведеш на конкурси, но те са до там... Нито конкурс, нито интерес, нито акъл да се възползват и да се развият.
На много хора може да им се помогне - едни знаят как да продължат и сами, други се оплитат като патета и спират в момента, в който им пуснат ръката.
Да си имаш цели, да си вярваш, да градиш самочувствие, да знаеш, че си важен, отговорен, за мене са положителни качества. Познавам и такива, които само се хилят, всичко е много смешно, забавно, всичко е "кво пък толкова!", всичко е "голяма работа!". Ходи и разчитай да ти помогнат, да ти чуят въпроса, да ти свършат някаква работа.

Продължавам да не разбирам за какво си говорите, но ще ми е интересно да ви следя, поне за малко.

Понякога ме дразнят битовизми, друг път не. Ако съм направила грешка в работата, директно си признавам. Не мисля, че това е тема за шеги, независимо от кого. Ако съм сгрешила и си признавам, да, може би ме прави по-уязвима, но фактите са си факти и трябва да се признават.
Аз лично бих се подразнила, ако някой не се отнася сериозно с грешки, които сам е направил и това е довело до някакви неприятни последици. Не е той човекът, който трябва да си прощава и майтапи с грешката си, а е човекът, който трябва да поеме отговорност.

Всъщност не знам какво значи да се взимаш на сериозно.

Ако някой редовно се самоиронизира като начин да замаже грешките си, бих го тълкувала като механизъм да "омекоти" възмушението, несъгласието или дори гнева ми и да не му направя забележка. В началните или единични случаи може да е забавно и разведряващо, но ако е редовна практика става неприятно и досадно.
Но пак нещо не разбирам. Искате да кажете, че щом някой умее да се самоиронизира, то значи не се приема на сериозно, така ли? Не съм убедена, че е така. Дори обратното, за толкова сериозен и важен се мисли, че не може да приеме забележка от друг и се застрахова с обръщане на ситуацията в майтап.

Напълно възможно е да е номер, така е.

Аз под човек, който се е взел "на сериозно", разбирам някаква персона, която се има за константа или мерило по всякакви въпроси и въобще поведението е в стил "от мен зависят милион неща". И ако такива направят грешка ... Стоп, те никога не правят грешка. Винаги виновни са другите или поне процесът е зависел от нещо друго - на тази персона грешки не се случват н и к о г а, разбира се.