Дразнят ли ви битовизмите на ежедневието и особеностите на ситуациите, в които попадате и другите участници в тях и успявате ли да го обърнете на шега, но със себе си? Нямам конкретен пример, просто забелязвам, че около мен доста хора използват самоирония, която обаче цели директно в целта и вероятно ни прави по-уязвими, или може би не?
- Публикувана: 10 юли 2023, 23:55 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2023, 09:57 ч.
Взимате ли се на сериозно?
Дразненето или недразненето от битовизми, според мен, няма много общо с това колко насериозно се взимаш.
За ситуациите, да, успявам да го обърна на шега със себе си в повечето случаи, слава богу. Отдавам го на това, че не ми пука за хорското мнение. Попадала съм в ситуация, когато се самоиронизирам за да не е толкова неловко: да не е неловко за другите, не за мен. Неловкост май съм изпитвала 1-2 пъти в живота си, и то като дете. Но пък много хора се чувстват неловко дори и друг да изпадне в сконфузна ситуация. Малко ги съжалявам, и се радвам, че на мен не ми пука от това какво ще кажат другите.
Последното изречение не го разбрах. Кой става по-уязвим и защо?
За ситуациите, да, успявам да го обърна на шега със себе си в повечето случаи, слава богу. Отдавам го на това, че не ми пука за хорското мнение. Попадала съм в ситуация, когато се самоиронизирам за да не е толкова неловко: да не е неловко за другите, не за мен. Неловкост май съм изпитвала 1-2 пъти в живота си, и то като дете. Но пък много хора се чувстват неловко дори и друг да изпадне в сконфузна ситуация. Малко ги съжалявам, и се радвам, че на мен не ми пука от това какво ще кажат другите.
Последното изречение не го разбрах. Кой става по-уязвим и защо?
Вземам се на сериозно.
Не ме дразнят битовизмите.
Използвам ирония и самоирония, дори прекалено често и много.
Не намирам, че самоиронията ме прави уязвима, точно обратното.
Като цяло странно формулирана теза за дискусия. Интересно как и дали ще се развие тази тема.
Не ме дразнят битовизмите.
Използвам ирония и самоирония, дори прекалено често и много.
Не намирам, че самоиронията ме прави уязвима, точно обратното.
Като цяло странно формулирана теза за дискусия. Интересно как и дали ще се развие тази тема.
Имам колега, който е чаровен, леко несорганизиран, но работи много и на високи обороти, обръща всичко на безобидни закачки. Последно разправяше как изпратил масово имейл обясняващ проблемите с определен колега(нищо драстично) по грешка, и това във връзка с подобна изцепка, която обсъждахме как да коригираме. Т.е разказа го, за да покаже че и на всеки може да се случи. Не всеки би се самоиронизирал публично, и особено не за “общото благо”,🙂 но това наистина отпуска.
ME не представям твърда теза, нямам такава или поне не е формулирана. Затова пуснах темата.
ME не представям твърда теза, нямам такава или поне не е формулирана. Затова пуснах темата.
Май не разбирам добре въпроса от първия пост, защото за мене това са различни неща.
Използвам самоирония, закачам се със себе си, хуморът ми е от силните качества, но неуредиците в ежедневието, колкото и дребни да са, ме дразнят. Зависи от настроението, но някои хора и постъпки, направо могат да ме побъркат. Понякога оставям някакви мухи да ме кацат, но друг път само като чуя бръмчене, мога да експлодирам.
Използвам самоирония, закачам се със себе си, хуморът ми е от силните качества, но неуредиците в ежедневието, колкото и дребни да са, ме дразнят. Зависи от настроението, но някои хора и постъпки, направо могат да ме побъркат. Понякога оставям някакви мухи да ме кацат, но друг път само като чуя бръмчене, мога да експлодирам.
А какво според теб е самоирония? Според мен признаване на грешка с чувство за хумор е точно самоирония. Връзката между ежедневните задачки и вземането насериозно е че, много неща са досадни и се налага да си развиваме начини да ги разнообразяваме и дори да не ги приемаме твърде сериозно.
Самоирония може да е всичко. От това да кажеш "ей, каква съм рошла", а косата ти да е просто чуплива. Не е задължително да е свързано с грешки и битовизми.
А това, което споменавате е да приемаш живота с хумор.
Самоиронията е доста по-обширно понятие и обикновено е коментиране на собствената личност по смешен, хумористичен начин, често се ползват хиперболи (преувеличаване) като похват в изказа.
А това, което споменавате е да приемаш живота с хумор.
Самоиронията е доста по-обширно понятие и обикновено е коментиране на собствената личност по смешен, хумористичен начин, често се ползват хиперболи (преувеличаване) като похват в изказа.
Ако изобщо разбирам темата, то тя е- как едни хора използват самоиронията, за да обидят или намекнат нещо на други? Модерният вариант на" казвам ти дъще.." Или по-скоро авторът има такова усещане? Ако е така, то авторът се взима много несериозно. А аз от такива бягам 🙃
Аз пък друго разбрах – че авторката е шокирана как някой може да си позволи в служебна обстановка да използва самоирония и да си признае някаква грешка, докато в същото време всички останали се чудят как да се самоизтъкнат и да убедят ръководството колко са гениални, умни, работни и незаменими...