От София в по-малък град?

40-50 000 души и то в България е направо присъда за човек свикнал да живее в София. Градовете с подобна големина, които познавам и то на час-час и половина от София, са абсолютно депресиращи места. Имам роднини точно в такива градове около София, както и в други части от провинцията. Ако не си отраснал там, трудно ще свикнеш. Според мен невъзможно. Хайде да беше поне нещо като Русе с над 100 000 души и някоя ,,екстра" като море, река, красив център, нещо поне да има, за което да се хванеш. Кой е този град в близост до София, който да предлага това?

Враца, Ловеч?

Аз живея в град с население според данни от последното преброяване (погледнах току-що) - 23 000. Ами, мъка си е за всичко. Единственият плюс са малките разстояния, които можеш лесно да преодолееш пеш и липсата на тредности за прием в ясли и детски градини.
Те, това магазини, културен живот, пък за здравна помощ не ми се говори.
За млад човек категорично - не и то тепърва да започва да се напасва в тази действителност.
Като мине романтичния период, вероятно ще види ситуацията с други очи.

Враца и Ловеч са ок за един уикенд (на спа). За живот сигурно също са ок, ама не, ако идваш от София.
Сега аз ако ви кажа в колко голям ,,град" живея, ще бия класациите. Обаче съм в Германия и го подчертавам, защото тук и малките градове са уредени. Което го няма, бързо може да го стигнеш или получиш с изключение на някои медицински услуги, които са по-специфични, което пък на мен ми е важно. Също така съм в близост до по-голям град и живея на уникална красота. От друга страна на мен повече ми харесва да не съм сред природата колкото и тъпо да ви прозвучи. Предпочитам прашния, пълен и забързан град, чувствам се уютно в град като София и ми е родно. Има и такива в Германия и искам да се преместим час по-скоро в такъв или някой красив, китен град с над 200-300 хиляди.

Нека авторката, ако е в сърцето си Софиянка, да се замисли много сериозно над тези думи, защото после дали ще има връщане не се знае. Особено като дойдат и деца...

Ако София е на 100км и имаш там жилище и родители, приятели то какъв е проблемът почивните дни да сте там? С все културния живот, баровете и развлеченията?
При авторката има и друго - мъж/ приятел. Ако не се случат нещата винаги може да се върне, но ако това е нейният човек и се откаже заради преместването дали после няма да съжалява и да се чуди какво би станало, ако го беше направила? Докато не заживее с него няма как да разбере, нали? Докато не са обвързани и нямат дете тя ще е свободна да се върне в София. И няма как да е сигурна как ще се чувства в този град, докато не поживее там няколко месеца поне.

Според мен всичко е много индивидуално до самия човек. Всеки има различни нужди и представа за ежедневие - някои не могат да си представят живот без магазини и заведения (отделен въпрос, че в чужбина на доста места магазините през почивните дни са затворени, вечер също сравнително рано затварят...докато тук сме свикнали всичко да имаме по всяко време), други им е важна медицинската помощ, трети пък искат тишина и спокойствие.
Има предаване по ТВ предполагам сте попадали на него - Да хванеш гората или нещо подобно. Там показват точно млади хора отишли да живеят не просто в малък град а направо в забутани села. И повечето истории са на хора били преди това по чужбина, или в София видели всякакъв живот и решили, че това не им е нужно. Така, че нашите мнения според мен не помагат на авторката, всеки разсъждава от собствения си живот.

Аз изобщо не страдам по баровете в големите градове. Била съм точно два пъти на дискотека от както съм станала на 18 и мразя такива сбирки. Но виж...градската атмосфера, различните хора, откачените места и свободата, която има в града. Анонимността, многото магазини за всякакви неща, лекари-всякакви на две крачки, по-доброто образование на децата в големия град (да, мисля го), повечето възможности, работа, забързаност на ежедневието, сгради, шум, масата от хора за фон, не да се занимавам с тях (както в малкия град... поздравяванията и разговорите ме дразнят ужасно) ги искам обратно в живота си. Изпадам в депресия от спрелостта на ,,спокойния" живот. Искам да чувам градския транспорт около себе си, не, простете, изобщо да има функциониращ градски транспорт, а не да трябва навсякъде с колата да ходиш. Искам атмосферата и възможностите, анонимността на града вместо селския манталитет, постоянното поздравяване на хора, безсмислени разговори с полунепознати, липса на избор за много неща. Ако искаш утре да запишеш да учиш нещо ей така за кеф, можеш в големия град. Искаш хот йога в 6.30 сутрин? Има. Искаш да си в крак с модата на някое твое хоби? Можеш. И др. Хората в големия град за мен лично средностатистически поне са по-амбициозни. Такива са наблюденията ми. Искам конкуренцията в големия град, не ми трябва да съм ,,първа в малкия" дето се вика.  

Конкретно за авторката това да пътуваш събота и неделя по 100 км само, за да глътнеш малко въздух в цивилизацията, за мен е немислимо... супер много изгубено време и после се връщаш пак в... да кажем Враца. Да ви е сладко.
По-добре 6 дни в София и 1 ден на излет сред природата за 5-6 часа.

Горното все едно съм го писала аз преди 10 г. После случайно дойдохме в град с 5000 души население на почивка в средата на балкана и се влюбих! Точно в спрелият начин на живот, тишината, чистият въздух, подредено, чисто, свети. Къщи и дворове под конец. Като пътуване във времето е. И преди 6г окончателно останахме, след 4 години постоянно идване на почивка. С времето човек открива чара на спокойният и бавен живот. Сега в София или Варна издържам 3 дни максимално.

Нормално е момичето да си мисли, че ще е вечно млада, красива и енергична. Ще ѝ мине  с времето.         

Аз за това писах, че на 25 абсурд някой да ме зафичи в глухата провинция. На 43 абсурд да се върна в големият град. Дори ме е яд, че закъсняхме и дойдохме когато синът ми беше на 10. Да го бях отгледала тук в този рай!

Абсолютно! Който е живял в ограничение, ще го разбере идеално написаното.
Мен също не ми е проблема в липсата на заведения, но усещам и то от няколко години осезаемо ограниченията, свързани с намиране на работа, с възможност детето да избира къде и какво да учи, с наличието на максимум по един-два магазин от вид (за дрехи, обувки, строителство), липсата на кино, липсата на читави лекари..Липси, липси и ограничения. Сблъсквам се с тях всеки ден...

А какъв е смисълът да се мести на чист въздух и прохлада, ако събота и неделя ще пътува по 100 км в посока, за да отиде на бар, или на кино, или шопинг?
Подозирам, че такива пътувания се правят веднъж-два пъти в годината и тежат.
Колкото и да е уютно в Капана на Пловдив, няма да се вдигна днес от София заради едно кафе и един сандвич. Или довечера там за бар с безалкохолна напитка, защото на връщане някой трябва и да кара колата.
Вчера гледах едно младо семейство по телевизията, което се изнесло в малко селце, защото за децата било по-добре. Нямат вода - носят си от някъде. Зимата живеят в София на тъпканицата, мръсното. Чудесно са си го измислили!
Ако я тегли оживеността и пъстротата на София с барове, кина, молове, ресторанти, ресторанчета, приятели и родители, къде е хукнала? Ако смята, че София е едно претъпкано с простаци място, мръсотия и паркирани коли по тротоарите, значи ще й е по-спокойно на село.
Аз на село мога да изкарам относително добре за няколко часа - зелено, слънчево и има цветенца. Даже и в Гърция, когато ходя на плаж, предпочитам да е нещо по-нашумяло и атрактивно от малко китно селце с тавернички, сладкарничка, уличка покрай плажа и къщичка с балконче.

Мен тишината ме убива. Доброволно да си го причиня това няма как да стане.

Колко да е тишина... идва събота-неделя, започнат да режат дърва. Или в по-заможните зони - пуснат тревокосачките из моравата. Вечер някой се напие, зажени или просто реши да си направи заря... И никой не гъква, защото не знае дали няма да попадне на третия братовчед на местния Ценко Чоков...

Защо сравнявате София със някое село или градче от порядъка на 5 000 жители? Момичето пише за областен град с 45 000 жители. Разликата е чувствителна. В Ловеч, Враца, Благоевград, Видин има и театър, и кино, и библиотека, и читалище, и спортни отбори, със сигурност не липсват и заведения. И да, не може да се сравни със София като възможности в това отношение. Ама пък колко често семейните софиянци и то през седмицата са по културни мероприятия?
Живея в Русе и съм чувала за младежи, които решават да отидат на кафе в Търново (110 км), палят колата иго правя. Разбира се, че едва ли отиват само за кафе, а и на разходка, съчетават с обиколка по магазини и т.н. Пък някои може и да едно кафе на Арбанаси да изминат 100км, защо не? Хора разни, свят голям. Какъв е проблемът да отидеш в Пловдив на бар, театър и т.н, ако имаш жилище в Пловдив и не се налага в 2 през нощта да шофираш до София?