Публикувана: 11 ян. 2007, 20:05 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2007, 11:33 ч.

Здравейте,искам да ви се оплача!!!!

3 452
26
1

# 15 13 ян. 2007, 21:31 ч.

Мнения: 453

Остави тази страница и нека той да прочете всичко!
И ние минахме през труден период, но мина...
Говорете си за това какво чувствате и двамата и не забравяйте да си кажете, че се обичате!
Поздрави и целувки на бебчо!

# 16 14 ян. 2007, 11:29 ч.

Мнения: 379

мисля, че наистина трябва да му обясниш как се чувстваш, но не с думи като "депресирана съм", "чувствам се дебела" и т.н. Мъжете не разбират от такива приказки. Дай го по-прагматично:"В организмът ми бушуват хормони, които не мога да контролирам. Съчувствам ти, че и ти трябва да търпиш влиянието им, но питаш ли какво ми е на мене. Дай заедно да се справим със ситуацията - аз ще се опитам да се сдържам, а ти бъди по-търпелив"
А колкото до теб самата - опитай се да се обичаш повече, да се грижиш за себе си, поне 30 мин спорт на ден /примерно коремни преси и упражнения в къщи/. Знам, че е трудно с малко дете, но това ще ти даде повече увереност и няма да изпадаш в нервни кризи пред мъжа си. Той с удоволствие ще започне да те отменя за час-два, ако му обясниш че го правиш и за двама ви. Успех!!! Hug

# 17 14 ян. 2007, 21:31 ч.

Мнения: 410

Цитат на: MamaDonna в нд, 14 яну 2007, 11:29

А колкото до теб самата - опитай се да се обичаш повече, да се грижиш за себе си, поне 30 мин спорт на ден /примерно коремни преси и упражнения в къщи/. Знам, че е трудно с малко дете, но това ще ти даде повече увереност и няма да изпадаш в нервни кризи пред мъжа си.

Ами да, аз например тренирах за ръце и гърди и с двата бебока

# 18 15 ян. 2007, 10:48 ч.

Мнения: 196

О мила напълно те разбирам.И аз се чувствах по абсолютно същия начин,но в моя случай съпруга ми ме успокои и ми помогна да превъзмогна този момент от живота ми.Нормално е да се чувстваш по този начин.Аз не съм от най-финните всъщност съм си бая ячка ама човека който може да ти помогне сега е само съпруга ти.Дано успеете да преминете този период без излишни главоболия. bouquet

# 19 15 ян. 2007, 15:53 ч.

мъничко градче
Мнения: 213

Всички майки сме преминали през този момент на отчаяние бих казала , и можеш единствено сама да си помогнеш да го преминеш по безболезнено , а колкото до мъжа моя например не ми помогна особено , в този период все имаше много работа беше зает с кариера а аз с нашето дете и сега пак е така , и дори се измести в другата стая да се наспива по добре , добре че беше свекито че и аз щях да лудна. Всичко мина малката вече е голяма аз съм с нормални килограми , и имам свои живот без депресиращи факти , ама пак ще бъда майка отново , готова съм зашото това се забравя а децата те радват винаги.Желая ти много успех и погледни под друг ъгъл , бъди весела и не се поддавай на тези моментни настроения , те са временни

# 20 15 ян. 2007, 20:40 ч.

Мнения: 711

Остави го 2 дни сам с детето да видим той колко ще е усмихнат вечерта. newsm10

Но без говорене, проблемите не се решават. Поне аз съм на това мнение. smile3506

# 21 15 ян. 2007, 21:39 ч.

Мнения: 179

Нормално е да се появи някакъв вид следродова депресия,но не бива да се оставя да се задълбочава.Когато синът ми беше бебе,аз си поставих за цел да излизам всеки ден,въпреки лошите настроения и мисли.Мъжът ми беше все на работа.Точно през този период си намерих чудесни приятелки, с деца на възрастта на Алекс ,с които през годините изградихме трайни приятелства. Събирахме се редовно,имахме си общи планове,споделяхме семейни и всякакви неудачи.Така и не разбрах кога мина тоя период на "стоене" с бебето " у дома".Сега много ми липсва.Смятам го за един от най-хубавите.
Мисля си ,че в миналото жената след раждането си е била заобиколена от всякакви близки от женски пол(братовчедки,зълви,сестри и прочие),хората не са губели родовата си близост.Винаги е имало на кого да се опре,довери,посъветва.Жените не са очаквали от мъжете си да им бъдат "приятелки".По този начин те не са оставали дълго "депресирани",както е в днешното забързано и отчуждено общество,където понякога е трудно да намериш сродна душа.Но аз смятам,че точно периодът не майчинството е най-подходящ за изграждане на нови приятелствадори създаване на нови интереси,хобита и прочие.Когато жената има свои интереси,стремежи,ценена е от приятелите си,тя ще бъде интересна и за мъжа си.И какво общо могат да имат тук килограмите?!

# 22 16 ян. 2007, 10:42 ч.

София
Мнения: 3 679

Разбирам те напълно
Преди да се оженим и да родя с мъжа ми не сме се карали нито веднъж,а бяхме заедно 3 години/познаваме се много преди това/
След като родих станах много изнервена,изплашена ,несигурна...нормално все пак тия бушуващи хормони Laughing

.често плачех,виках,карах се за дреболии.Много се бях депресирала....
Това положение отмина, но е много важно да имаш подкрепата на човека до теб.
Не си права да се затваряш в къщи и да се самосъжаляваш- напротив излизай винаги когато имаш възможност,оставяй го той да се грижи за детето за час-два и отиди на кафенце с приятелки.Много помага да знаеш- разговори за нещо друго освен за бебе,хранене и пелени ooooh!

.Намери време да се погрижиш за себе си.Винаги има време за малко грим,маникюр и прическа.Детето все заспива за 30мин. -използвай това време за себе си и ще видиш че ще се почустваш по-добре.Не си мисли че само ти си била дебела и непривлекателна като се огледаш в огледалото- аз все още не се харесвам,а отдадна си върнах старите килца Laughing

.
Ако ти сама не направиш нещо да излезеш от това състояние никой не може да го направи-знай че се правиш красива не само за него ,правиш го за себе си и това наистина щи помогне
Успех миличка Hug

# 23 16 ян. 2007, 12:26 ч.

Мнения: 750

Моми4етата са били достатъ4но из4ерпателни със съветите си!За твое успокоение аз само ще добавя,4е много жени страдат от след родилна депресия(за радост аз не съм от тях),но разговаряй със съпруга си,за това как се 4увстваш,незабравяй да му казваш 4е си го оби4каш,нека и той се вклю4ва в гледането на беб4ето и най-важното,намирайте време един за друг...и така Grinning

!Вси4ко това ще отмине!И незабравяй за себе си-грижи се за добрият външен вид...това заради самата теб,а и едва ли съпругът ти ще пропусне да забележи 4е неговата жени4ка е все още секси за него! Wink

Успех!И горе главата...радвайте се на беб4е-а не да се карате! bouquet

# 24 16 ян. 2007, 20:25 ч.

Мнения: 700

Миличка, повечето мами тук са преминали през същото и много добре са те посъветвали за това как да облекчиш симптомите на хормоналния си хаус, докато напълно отмине.
От мен само едно допълнение. Мъжът ми ми каза точно същото което ти е казал и твоя - каза че му липсва онази усмихнатата, която е познавал преди, но аз бях толкова потънала във водовъртежа от дете, хормони, излишни килограми, самосъжаление, страх и ужас, че дори не допусках, че при всичките ми проблеми той се е размечтал за усмивката ми. Бавно и полека обаче си дадох сметка, че всичко е временно, дните стават по-организирани, детето по-самостоятелно, аз ставах по-смела и по-безстрашна в грижите за малката. Нещата определено се подобриха, когато се престраших да оставя малката на баба й. Първоначално за някакви си часове, после за ден, дори за нощ, за да пътувам да видя таткото. Ако нямате баби се уговори с приятелка. Отиди на фитнес, на плуване, на някакви козметични глезотийки, излез по магазините, намери си приятелки в подобно положение. От личен опит знам, че не е добра идея в такъв момент да се срещаш с хора, които не са или никога не са били в твоето положение.
Това е моментно. Със сигурност ти се струва безизходно, но не е така. Дерзай! Скоро всичко ще отмине! Peace

# 25 17 ян. 2007, 00:29 ч.

Мнения: 62

Няма нищо страшно. Нали го обичаш! Просто си го спомняй по-често и щом не искаш да го загубиш бъди мила и гальовна. Все пак малките бебенца заспиват раничко-имате време и за вас. Не си губете от времето в кавги. Опитай се да се сетиш за какво сте се скарали да речем миналия месец. Бас ловя че няма да можеш - значи не е било нещо важно. Успех пък ако ти дотегне нещо влез тука и ни се оплачи пак, ама не се карайте за глупости.

# 26 9 фев. 2007, 11:33 ч.

Мнения: 110

Цитат на: Къпинче в сб, 13 яну 2007, 19:32

Аз бях в дълбока,според мен ,следродилна депресия.Гоних всички като диверсанти-дали точно изпълняват нарежданията ми относно работата , която съм им възложила.Вдигах скандали за всяко некачествено изпълнение и не давах никой,ама никой да обслужва/обгрижва / новороденото/.Само аз-най-знаещата,най- прочелата кое е вярно и правилно. Стигах до смешни крайности.
И така,сега сега вече съм по-умерена и толерантна.С мн.дразнители съм се примирила.Извод:Скоро хормоните ще се успокоят,депресията ще мине.Кризата на първата година от брака - също.Кураж-трудностите с мъж и бебе,което расте и се променя с часове са неизбежни,но ще се приспособиш.Мъжът ти -също.Лека-полека с времето семейството уляга.
Между другото , при нас най - големите скандали бяха първата година и то веднага след раждането.

Aми и при нас се оказа така че най-много сега се караме и аз си мислех да не би да съм направила грешка и да не си подхождаме и затова да се караме Cry

Ама явно е от депресията

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Мъжът не иска да живее с теб, а само гаджета - нормално или НЕ

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: