Та става въпрос за вечният спор между мъжете и жените и кой е прав,сигурно не ви казвам нещо ново,но усещам как започваме все по-често да се караме!!!Не знам в кого да търся вината вече,дали майка ми е повлияла с нейния модел на поведение към баща ми ли,незнам???Аз родих наскоро и като че ли след раждането се чувствам все по-депресирана с всеки изминал ден-не се харесвам,мисля си че и мъжът ми не ме харесва,чувствам се дебела,умирам от страх че аз вече не съм му интересна и ще отиде при някоя друга,която изглежда перфектно и се държи мило с него:)))Естествено аз нямам време да се правя на красива и да съм весела винаги за него.Изнервям се от това всекидневно стоене вкъщи и от липсата на контакти и по зял ден с чиниите и прането....е знаете как е...днес имахме голям скандал и тои накрая много се ядоса и ми вика:"Не се учудвам защо мъжете изневеряват на жените си"Много гадно ми стана защотот още е много рано да се караме толкова жестоко,едва от една година се познаваме и сме женени!!!Сега тои излезе с приятел и ще се разтовари,а аз какво да направя,къде да отида като съм все вързана с детето???Много ми е гадно,просто исках да го споделя с някого:)))
- Публикувана: 11 ян. 2007, 20:05 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2007, 11:33 ч.
Здравейте,искам да ви се оплача!!!!
Гадна работа, но е разбираемо - ти се грижиш за детето и знам как се чувстваш. Трябва да включваш повече мъжа си в грижите около малкото, за да имаш време за себе си. Как така ще излиза с приятел да се разтоварва, а ти ще си седиш вкъщи? Излезте заедно тримата. Аз при такава ситуация ще вдигна още по - голям скандал - такъв,че втори път няма да си помисли да излиза сам да се разтоварва. Разпределете си грижите около детето и всичко ще се нормализира - въпрос на време.
Лично аз ти влизам в положението и искрено ти съчувствам!Не казвам,че си права /ама при това седене в къщи,домакинство,дете май друго не остава/,обаче и мъжът ти си го бива да прави изказвания.
И защо той да може да излиза с приятели да се разтоварва...а ти къде си в тази схема?
Поговорете,изяснете се и обезателно намирайте време да излизате сами или да оставате сами!
Доколкото е възможно не позволявай на следродилната депресия да те побеждава.
Късмет!
И защо той да може да излиза с приятели да се разтоварва...а ти къде си в тази схема?
Поговорете,изяснете се и обезателно намирайте време да излизате сами или да оставате сами!
Доколкото е възможно не позволявай на следродилната депресия да те побеждава.
Късмет!
Не го оправдавам, но все пак да кажа, че появята на бебе е по някакъв начин стрес и за мъжете. А и нашите хормони, докато сме бременни, и неизбежната депресийка след раждането (между бебето, печката и мивката) се отразяват и на тях. Не всички осъзнават какво се случва с жената, с която са създали потомство, защо тя е различна, също се тормозят, че не са свободни да се забавляват, както по времето на гаджелъка... В този ред на мисли, опитай спокойно, без скандали, да обясниш своите чувства и че имаш нужда от помощ и разбиране, показвайки, че разбираш, че и на него му е тежичко по някакъв начин...
Нали знаете, че мъжете носят много по-малко на стрес и напрежение!
Нали знаете, че мъжете носят много по-малко на стрес и напрежение!
Ами какво да ти кажа........ Всъщност няма прави и криви, просто има неразбрани и неразбиращи, и това е нормално. Грешката на жените, е че искаме мъжете да се сещатат за всичко, а пък те се ядосват, че искаме да ни разбират, а пък нищо не казваме. Щом си родила скоро, е напълно нормално да се чувстваш кофти, затова седнете и си поговорете, най - спокойно по въпроса, без нерви, без истерии. Ти определи свое време за почивка, когато ще излезеш и ще се срещнеш с приятели, когато ще се погрижиш за себе си и т.н. Знам, че сега може би това ти изглежда невъзможно, но в крайна сметка и ти си човек, и не си вързана за всички тези неща които изброи, разпределете си задълженията в къщи, нека той поема част от грижите за бебето, докато ти вършиш домакинската работа и обратното.
Аз лично смятам, че скандалите не са решение, и че от скандала рядко излиза нещо хубаво. Така например, той сигурно много съжелява за това което ти е казал ( макар, че надали ще го признае ) , затова се опитвай да ги избягваш доколкото можеш.
Аз лично смятам, че скандалите не са решение, и че от скандала рядко излиза нещо хубаво. Така например, той сигурно много съжелява за това което ти е казал ( макар, че надали ще го признае ) , затова се опитвай да ги избягваш доколкото можеш.
Аз мисля, че детето е колкото твое, толкова и негово. Ти си родител точно толкова, колкото и таткото и задълженията трябва да се разпределят по равно. Незнам кога точно си родила, но безспорен факт е, че съществува следродилна депресия и всички минаваме през нея. При едни е по- лека, при други по- дълга, при някои е по- лека, при други- по- тежка и т.н.
Аз си мисля, че човека до теб, който е създал семейство и дете, трябва да бъде солидарен към състоянието ти , омешването на хормоните ти и ти трябва да очакваш от него разбирателство и подкрепа.
Питай го, готов ли е да разделите отговорностите към детето, т.е - съгласен ли е той да излезе днес, ти- утре, а той да се грижи за детето ВИ.
А относно външния ти вид и самочувствието ти- грижи се за външния си вид, това много би ти помогнало, не се занемарявай
Аз си мисля, че човека до теб, който е създал семейство и дете, трябва да бъде солидарен към състоянието ти , омешването на хормоните ти и ти трябва да очакваш от него разбирателство и подкрепа.
Питай го, готов ли е да разделите отговорностите към детето, т.е - съгласен ли е той да излезе днес, ти- утре, а той да се грижи за детето ВИ.
А относно външния ти вид и самочувствието ти- грижи се за външния си вид, това много би ти помогнало, не се занемарявай
.
Аз лично смятам, че скандалите не са решение, и че от скандала рядко излиза нещо хубаво. Така например, той сигурно много съжелява за това което ти е казал ( макар, че надали ще го признае ) , затова се опитвай да ги избягваш доколкото можеш.
Аз лично смятам, че скандалите не са решение, и че от скандала рядко излиза нещо хубаво. Така например, той сигурно много съжелява за това което ти е казал ( макар, че надали ще го признае ) , затова се опитвай да ги избягваш доколкото можеш.
Мила pandora82 , това все едно аз съм го разказала ... След като родих се чувствах по абсолютно същият начин - затворена сама с бебка по цял ден в една стая, навън -18 градуса студ - тъпота и скука. Отделно гарнирана с провиснал корем, стрии, 10 кг отгоре и какво ли още не.Ревях по цял ден и чаках с нетърпение мъжа ми да се върне от работа, а като си дойдеше - започвах да мрънкам и да се карам все за нещо 
Ужас !
Мога да те посъветвам да се опиташ да отделяш малко време за себе си, както и за мъжа ти, разбира се.Дай бебчето на някоя баба за 1 час - излез сама, пийни едно кафе, направи си нова прическа, купи си нещо или просто се разходи и ще видиш как благотворно ще ти повлияе дори 1 час нещо различно от "чиниите и прането". А събота или неделя излезте с мъжа ти - хапнете някъде, разходете се, поговорете, вижте се на спокойствие.Ако нямате баби - всичко това може да го направите с бебето - след като заспи седнете и се вижте спокойно, или просто се погушкайте и така
Не се отчайвай, този период ще премине, просто се опитай да си по-спокойна
Успех!
Ужас ! Мога да те посъветвам да се опиташ да отделяш малко време за себе си, както и за мъжа ти, разбира се.Дай бебчето на някоя баба за 1 час - излез сама, пийни едно кафе, направи си нова прическа, купи си нещо или просто се разходи и ще видиш как благотворно ще ти повлияе дори 1 час нещо различно от "чиниите и прането". А събота или неделя излезте с мъжа ти - хапнете някъде, разходете се, поговорете, вижте се на спокойствие.Ако нямате баби - всичко това може да го направите с бебето - след като заспи седнете и се вижте спокойно, или просто се погушкайте и така
Не се отчайвай, този период ще премине, просто се опитай да си по-спокойна
Успех!
Мила pandora82 , това все едно аз съм го разказала ... След като родих се чувствах по абсолютно същият начин - затворена сама с бебка по цял ден в една стая, навън -18 градуса студ - тъпота и скука. Отделно гарнирана с провиснал корем, стрии, 10 кг отгоре и какво ли още не.Ревях по цял ден и чаках с нетърпение мъжа ми да се върне от работа, а като си дойдеше - започвах да мрънкам и да се карам все за нещо Ужас !
Благодаря за подкрепата мила
Наистина точно така се чувствам както описа,дано да мине този период наистина,пък е и зима и може би това допълнително утежнява нещата,бабите са далееече,далече,тука всичките ми приятелки работят,няма с кого едно кафе да изпия,добре че има интернет и такива като вас да ме подкрепят 
Ужас ! Благодаря за подкрепата мила
Наистина точно така се чувствам както описа,дано да мине този период наистина,пък е и зима и може би това допълнително утежнява нещата,бабите са далееече,далече,тука всичките ми приятелки работят,няма с кого едно кафе да изпия,добре че има интернет и такива като вас да ме подкрепят
Голяма грешка направих, че не си на мерих детегледачка още с първото дете и допуснах да се невротизирам толкова. И аз нямам баби на които да разчитам, но с второто дете въобще не се колебаех! Намери си някое по- младо бабе около вас( разпитай в кварталния магазин) и и си отдели по 2-3 часа седмично (поне). 2 лв всеки може да отдели!
Та става въпрос за вечният спор между мъжете и жените и кой е прав,сигурно не ви казвам нещо ново,но усещам как започваме все по-често да се караме!!!Не знам в кого да търся вината вече,дали майка ми е повлияла с нейния модел на поведение към баща ми ли,незнам???Аз родих наскоро и като че ли след раждането се чувствам все по-депресирана с всеки изминал ден-не се харесвам,мисля си че и мъжът ми не ме харесва,чувствам се дебела,умирам от страх че аз вече не съм му интересна и ще отиде при някоя друга,която изглежда перфектно и се държи мило с него:)))Естествено аз нямам време да се правя на красива и да съм весела винаги за него.Изнервям се от това всекидневно стоене вкъщи и от липсата на контакти и по зял ден с чиниите и прането....е знаете как е...днес имахме голям скандал и тои накрая много се ядоса и ми вика:"Не се учудвам защо мъжете изневеряват на жените си"Много гадно ми стана защотот още е много рано да се караме толкова жестоко,едва от една година се познаваме и сме женени!!!Сега тои излезе с приятел и ще се разтовари,а аз какво да направя,къде да отида като съм все вързана с детето???Много ми е гадно,просто исках да го споделя с някого:)))
Абсолютното описание на моето положение!!! Явно не съм била само аз в тази ситуация. Да ти кажа честно имам чувството,че понякога още го преживявам този период. Всичко е въпрос на хормони, на това дали има някой да ти помага и на това дали твоят мъж те разбира. Моят не ме разбираше особено и за това се карахме непрекъснато и един ден бяхме стигнали почти до раздяла,но като седнахме и си изяснихме ситуацията кой какво иска от другия и сега е по-добре! Така че всичко е въпрос на време и разговори!!! Дано мъжа ти е разбран човек!
Мила pandora82 , това все едно аз съм го разказала ... След като родих се чувствах по абсолютно същият начин - затворена сама с бебка по цял ден в една стая, навън -18 градуса студ - тъпота и скука. Отделно гарнирана с провиснал корем, стрии, 10 кг отгоре и какво ли още не.Ревях по цял ден и чаках с нетърпение мъжа ми да се върне от работа, а като си дойдеше - започвах да мрънкам и да се карам все за нещо Ужас !
Мога да те посъветвам да се опиташ да отделяш малко време за себе си, както и за мъжа ти, разбира се.Дай бебчето на някоя баба за 1 час - излез сама, пийни едно кафе, направи си нова прическа, купи си нещо или просто се разходи и ще видиш как благотворно ще ти повлияе дори 1 час нещо различно от "чиниите и прането". А събота или неделя излезте с мъжа ти - хапнете някъде, разходете се, поговорете, вижте се на спокойствие.Ако нямате баби - всичко това може да го направите с бебето - след като заспи седнете и се вижте спокойно, или просто се погушкайте и така
Прекрасен съвет
Не се отчайвай, този период ще премине, просто се опитай да си по-спокойна
Успех!
Ужас ! Мога да те посъветвам да се опиташ да отделяш малко време за себе си, както и за мъжа ти, разбира се.Дай бебчето на някоя баба за 1 час - излез сама, пийни едно кафе, направи си нова прическа, купи си нещо или просто се разходи и ще видиш как благотворно ще ти повлияе дори 1 час нещо различно от "чиниите и прането". А събота или неделя излезте с мъжа ти - хапнете някъде, разходете се, поговорете, вижте се на спокойствие.Ако нямате баби - всичко това може да го направите с бебето - след като заспи седнете и се вижте спокойно, или просто се погушкайте и така
Прекрасен съвет
Не се отчайвай, този период ще премине, просто се опитай да си по-спокойна
Успех!
Най-много се дразни от това че не се усмихвам вече и че мърморя
просто мъжът ти не е бил готов с придобиването на $титлата$ баща да се раздели с тази $съпруг$. Обръщай му внимание, само на него понякога. Постави си цел нарочна да не мрънкаш, да не критикуваш и да се усмихваш Прекрасно са те посъветвали да отделиш време за вида си. Не ходи с коса омотана с лактик, по анцуг или с джапанки. Имай вид макар и да си майка или дори родилка. Това заради самата теб. Осторожно си следи настроението и себеусещането. Изправена и широко усмихната във всеки миг. Бори се с депресията яростно!
Аз бях в дълбока,според мен ,следродилна депресия.Гоних всички като диверсанти-дали точно изпълняват нарежданията ми относно работата , която съм им възложила.Вдигах скандали за всяко некачествено изпълнение и не давах никой,ама никой да обслужва/обгрижва / новороденото/.Само аз-най-знаещата,най- прочелата кое е вярно и правилно. Стигах до смешни крайности.
И така,сега сега вече съм по-умерена и толерантна.С мн.дразнители съм се примирила.Извод:Скоро хормоните ще се успокоят,депресията ще мине.Кризата на първата година от брака - също.Кураж-трудностите с мъж и бебе,което расте и се променя с часове са неизбежни,но ще се приспособиш.Мъжът ти -също.Лека-полека с времето семейството уляга.
Между другото , при нас най - големите скандали бяха първата година и то веднага след раждането.
И така,сега сега вече съм по-умерена и толерантна.С мн.дразнители съм се примирила.Извод:Скоро хормоните ще се успокоят,депресията ще мине.Кризата на първата година от брака - също.Кураж-трудностите с мъж и бебе,което расте и се променя с часове са неизбежни,но ще се приспособиш.Мъжът ти -също.Лека-полека с времето семейството уляга.
Между другото , при нас най - големите скандали бяха първата година и то веднага след раждането.
мисля, че наистина трябва да му обясниш как се чувстваш, но не с думи като "депресирана съм", "чувствам се дебела" и т.н. Мъжете не разбират от такива приказки. Дай го по-прагматично:"В организмът ми бушуват хормони, които не мога да контролирам. Съчувствам ти, че и ти трябва да търпиш влиянието им, но питаш ли какво ми е на мене. Дай заедно да се справим със ситуацията - аз ще се опитам да се сдържам, а ти бъди по-търпелив"
А колкото до теб самата - опитай се да се обичаш повече, да се грижиш за себе си, поне 30 мин спорт на ден /примерно коремни преси и упражнения в къщи/. Знам, че е трудно с малко дете, но това ще ти даде повече увереност и няма да изпадаш в нервни кризи пред мъжа си. Той с удоволствие ще започне да те отменя за час-два, ако му обясниш че го правиш и за двама ви. Успех!!!
А колкото до теб самата - опитай се да се обичаш повече, да се грижиш за себе си, поне 30 мин спорт на ден /примерно коремни преси и упражнения в къщи/. Знам, че е трудно с малко дете, но това ще ти даде повече увереност и няма да изпадаш в нервни кризи пред мъжа си. Той с удоволствие ще започне да те отменя за час-два, ако му обясниш че го правиш и за двама ви. Успех!!!
А колкото до теб самата - опитай се да се обичаш повече, да се грижиш за себе си, поне 30 мин спорт на ден /примерно коремни преси и упражнения в къщи/. Знам, че е трудно с малко дете, но това ще ти даде повече увереност и няма да изпадаш в нервни кризи пред мъжа си.
О мила напълно те разбирам.И аз се чувствах по абсолютно същия начин,но в моя случай съпруга ми ме успокои и ми помогна да превъзмогна този момент от живота ми.Нормално е да се чувстваш по този начин.Аз не съм от най-финните всъщност съм си бая ячка ама човека който може да ти помогне сега е само съпруга ти.Дано успеете да преминете този период без излишни главоболия.
Всички майки сме преминали през този момент на отчаяние бих казала , и можеш единствено сама да си помогнеш да го преминеш по безболезнено , а колкото до мъжа моя например не ми помогна особено , в този период все имаше много работа беше зает с кариера а аз с нашето дете и сега пак е така , и дори се измести в другата стая да се наспива по добре , добре че беше свекито че и аз щях да лудна. Всичко мина малката вече е голяма аз съм с нормални килограми , и имам свои живот без депресиращи факти , ама пак ще бъда майка отново , готова съм зашото това се забравя а децата те радват винаги.Желая ти много успех и погледни под друг ъгъл , бъди весела и не се поддавай на тези моментни настроения , те са временни
Нормално е да се появи някакъв вид следродова депресия,но не бива да се оставя да се задълбочава.Когато синът ми беше бебе,аз си поставих за цел да излизам всеки ден,въпреки лошите настроения и мисли.Мъжът ми беше все на работа.Точно през този период си намерих чудесни приятелки, с деца на възрастта на Алекс ,с които през годините изградихме трайни приятелства. Събирахме се редовно,имахме си общи планове,споделяхме семейни и всякакви неудачи.Така и не разбрах кога мина тоя период на "стоене" с бебето " у дома".Сега много ми липсва.Смятам го за един от най-хубавите.
Мисля си ,че в миналото жената след раждането си е била заобиколена от всякакви близки от женски пол(братовчедки,зълви,сестри и прочие),хората не са губели родовата си близост.Винаги е имало на кого да се опре,довери,посъветва.Жените не са очаквали от мъжете си да им бъдат "приятелки".По този начин те не са оставали дълго "депресирани",както е в днешното забързано и отчуждено общество,където понякога е трудно да намериш сродна душа.Но аз смятам,че точно периодът не майчинството е най-подходящ за изграждане на нови приятелствадори създаване на нови интереси,хобита и прочие.Когато жената има свои интереси,стремежи,ценена е от приятелите си,тя ще бъде интересна и за мъжа си.И какво общо могат да имат тук килограмите?!
Мисля си ,че в миналото жената след раждането си е била заобиколена от всякакви близки от женски пол(братовчедки,зълви,сестри и прочие),хората не са губели родовата си близост.Винаги е имало на кого да се опре,довери,посъветва.Жените не са очаквали от мъжете си да им бъдат "приятелки".По този начин те не са оставали дълго "депресирани",както е в днешното забързано и отчуждено общество,където понякога е трудно да намериш сродна душа.Но аз смятам,че точно периодът не майчинството е най-подходящ за изграждане на нови приятелствадори създаване на нови интереси,хобита и прочие.Когато жената има свои интереси,стремежи,ценена е от приятелите си,тя ще бъде интересна и за мъжа си.И какво общо могат да имат тук килограмите?!
Разбирам те напълно
Преди да се оженим и да родя с мъжа ми не сме се карали нито веднъж,а бяхме заедно 3 години/познаваме се много преди това/
След като родих станах много изнервена,изплашена ,несигурна...нормално все пак тия бушуващи хормони.често плачех,виках,карах се за дреболии.Много се бях депресирала....
Това положение отмина, но е много важно да имаш подкрепата на човека до теб.
Не си права да се затваряш в къщи и да се самосъжаляваш- напротив излизай винаги когато имаш възможност,оставяй го той да се грижи за детето за час-два и отиди на кафенце с приятелки.Много помага да знаеш- разговори за нещо друго освен за бебе,хранене и пелени.Намери време да се погрижиш за себе си.Винаги има време за малко грим,маникюр и прическа.Детето все заспива за 30мин. -използвай това време за себе си и ще видиш че ще се почустваш по-добре.Не си мисли че само ти си била дебела и непривлекателна като се огледаш в огледалото- аз все още не се харесвам,а отдадна си върнах старите килца .
Ако ти сама не направиш нещо да излезеш от това състояние никой не може да го направи-знай че се правиш красива не само за него ,правиш го за себе си и това наистина щи помогне
Успех миличка
Преди да се оженим и да родя с мъжа ми не сме се карали нито веднъж,а бяхме заедно 3 години/познаваме се много преди това/
След като родих станах много изнервена,изплашена ,несигурна...нормално все пак тия бушуващи хормони
.често плачех,виках,карах се за дреболии.Много се бях депресирала....Това положение отмина, но е много важно да имаш подкрепата на човека до теб.
Не си права да се затваряш в къщи и да се самосъжаляваш- напротив излизай винаги когато имаш възможност,оставяй го той да се грижи за детето за час-два и отиди на кафенце с приятелки.Много помага да знаеш- разговори за нещо друго освен за бебе,хранене и пелени
.Намери време да се погрижиш за себе си.Винаги има време за малко грим,маникюр и прическа.Детето все заспива за 30мин. -използвай това време за себе си и ще видиш че ще се почустваш по-добре.Не си мисли че само ти си била дебела и непривлекателна като се огледаш в огледалото- аз все още не се харесвам,а отдадна си върнах старите килца .Ако ти сама не направиш нещо да излезеш от това състояние никой не може да го направи-знай че се правиш красива не само за него ,правиш го за себе си и това наистина щи помогне
Успех миличка
Моми4етата са били достатъ4но из4ерпателни със съветите си!За твое успокоение аз само ще добавя,4е много жени страдат от след родилна депресия(за радост аз не съм от тях),но разговаряй със съпруга си,за това как се 4увстваш,незабравяй да му казваш 4е си го оби4каш,нека и той се вклю4ва в гледането на беб4ето и най-важното,намирайте време един за друг...и така 
!Вси4ко това ще отмине!И незабравяй за себе си-грижи се за добрият външен вид...това заради самата теб,а и едва ли съпругът ти ще пропусне да забележи 4е неговата жени4ка е все още секси за него! 
Успех!И горе главата...радвайте се на беб4е-а не да се карате!
!Вси4ко това ще отмине!И незабравяй за себе си-грижи се за добрият външен вид...това заради самата теб,а и едва ли съпругът ти ще пропусне да забележи 4е неговата жени4ка е все още секси за него! Успех!И горе главата...радвайте се на беб4е-а не да се карате!
Миличка, повечето мами тук са преминали през същото и много добре са те посъветвали за това как да облекчиш симптомите на хормоналния си хаус, докато напълно отмине.
От мен само едно допълнение. Мъжът ми ми каза точно същото което ти е казал и твоя - каза че му липсва онази усмихнатата, която е познавал преди, но аз бях толкова потънала във водовъртежа от дете, хормони, излишни килограми, самосъжаление, страх и ужас, че дори не допусках, че при всичките ми проблеми той се е размечтал за усмивката ми. Бавно и полека обаче си дадох сметка, че всичко е временно, дните стават по-организирани, детето по-самостоятелно, аз ставах по-смела и по-безстрашна в грижите за малката. Нещата определено се подобриха, когато се престраших да оставя малката на баба й. Първоначално за някакви си часове, после за ден, дори за нощ, за да пътувам да видя таткото. Ако нямате баби се уговори с приятелка. Отиди на фитнес, на плуване, на някакви козметични глезотийки, излез по магазините, намери си приятелки в подобно положение. От личен опит знам, че не е добра идея в такъв момент да се срещаш с хора, които не са или никога не са били в твоето положение.
Това е моментно. Със сигурност ти се струва безизходно, но не е така. Дерзай! Скоро всичко ще отмине!
От мен само едно допълнение. Мъжът ми ми каза точно същото което ти е казал и твоя - каза че му липсва онази усмихнатата, която е познавал преди, но аз бях толкова потънала във водовъртежа от дете, хормони, излишни килограми, самосъжаление, страх и ужас, че дори не допусках, че при всичките ми проблеми той се е размечтал за усмивката ми. Бавно и полека обаче си дадох сметка, че всичко е временно, дните стават по-организирани, детето по-самостоятелно, аз ставах по-смела и по-безстрашна в грижите за малката. Нещата определено се подобриха, когато се престраших да оставя малката на баба й. Първоначално за някакви си часове, после за ден, дори за нощ, за да пътувам да видя таткото. Ако нямате баби се уговори с приятелка. Отиди на фитнес, на плуване, на някакви козметични глезотийки, излез по магазините, намери си приятелки в подобно положение. От личен опит знам, че не е добра идея в такъв момент да се срещаш с хора, които не са или никога не са били в твоето положение.
Това е моментно. Със сигурност ти се струва безизходно, но не е така. Дерзай! Скоро всичко ще отмине!
Няма нищо страшно. Нали го обичаш! Просто си го спомняй по-често и щом не искаш да го загубиш бъди мила и гальовна. Все пак малките бебенца заспиват раничко-имате време и за вас. Не си губете от времето в кавги. Опитай се да се сетиш за какво сте се скарали да речем миналия месец. Бас ловя че няма да можеш - значи не е било нещо важно. Успех пък ако ти дотегне нещо влез тука и ни се оплачи пак, ама не се карайте за глупости.
Аз бях в дълбока,според мен ,следродилна депресия.Гоних всички като диверсанти-дали точно изпълняват нарежданията ми относно работата , която съм им възложила.Вдигах скандали за всяко некачествено изпълнение и не давах никой,ама никой да обслужва/обгрижва / новороденото/.Само аз-най-знаещата,най- прочелата кое е вярно и правилно. Стигах до смешни крайности.
И така,сега сега вече съм по-умерена и толерантна.С мн.дразнители съм се примирила.Извод:Скоро хормоните ще се успокоят,депресията ще мине.Кризата на първата година от брака - също.Кураж-трудностите с мъж и бебе,което расте и се променя с часове са неизбежни,но ще се приспособиш.Мъжът ти -също.Лека-полека с времето семейството уляга.
Между другото , при нас най - големите скандали бяха първата година и то веднага след раждането.
И така,сега сега вече съм по-умерена и толерантна.С мн.дразнители съм се примирила.Извод:Скоро хормоните ще се успокоят,депресията ще мине.Кризата на първата година от брака - също.Кураж-трудностите с мъж и бебе,което расте и се променя с часове са неизбежни,но ще се приспособиш.Мъжът ти -също.Лека-полека с времето семейството уляга.
Между другото , при нас най - големите скандали бяха първата година и то веднага след раждането.
Ама явно е от депресията