Пълен Глад 2

Пък аз понякога се оттавам на мъката, стреса и проблемите. Не съм робот, чувствата ми ме притискат чат-пат. Да контролирам на 200% целия си живот така и не успях. И злини ми се случваха и ще се случват, и стресът не винаги зависи от мен да е под контрол. Не съм сам-сама във вселената, завися и от куп други фактори. Малките ми прегрешения (в очите на друг сигурно са огрлмни, не малки), ме правят човек. Изплаквам си рева, изпивам си виното, избудувам си проблемите, чуквам по някоя торта, когато съм уморена да съм вечно под контрол. Не ме е срам от това.

завиждам на хората които могат да хапнат и да притъпят лошите емоции. особено ако е торта и вино! На мен в такива случай ми се стяга гърлото и не мога да хапна и хапка или да пийна нещо. Като съм в стрес измършавявам и хич не изглеждам добре макар и слаба.

Е, то е различно. От болка до болка, от проблем до проблем. При диагнозата на детето ми и мен ме стегна гърлото и година не можех да близна нещо. Но в друга ситуация пък не ми бяга апетита. Работен стрес с глад не мога да боря, например

На мен всякакъв стрес ми стяга гърлото. Просто при по-голям стрес изпадам в анорексични килограми. Обратна пропорционалност - по-висок стрес, по-ниски килограми. Като гледам как съм се окръглила, живея добре в момента .

Е точно такова влизане в крайности съм описала, че се избягва с това, да не си на 200%. Защото не сме машини.
Не разбрах кои са трите неща, които блъскат кортизола.
Аз, както бях писала, съм на възраст, в която менопаузата при някои е факт, при други-чука на вратата. Та безсънието ми ми идва дюшеш/ Чета, гледам телевизия (нямате си идея какви хубави филми дават понякога нощем), защото то не ми е от стрес конкретно. Неща - които денем не мога да си позволя да върша, поради липса на време. Хаос и неглижирани проблеми при мен липсват. Аз съм болезнено подредена с вечно извадени на показ проблеми, за да се решават своевременно. И обичам торта
Въпреки, че умея да управлявам точно това в ежедневието ми-да няма никакъв хаос, да са прилично предвидими и решими проблемите, стрес не ми липсва, като на всеки от нас, живеещ в днешното общество. Защото, пак казвам, не зависи всичко от нас.
Балансираното меню винаги е било добра основа/ Както за здрави хора, така и за болни. Гадът е "друга бира". Поне за мен. С глад се тонизирам точно. С балансирано меню никога не съм се чувствала така точно тонизирана, най-много да се обработвам сама себе си колко много калявам волята си, нежелаейки торта около мен Такъв напън, да се превъзпитавам, да си внушавам колко много не бива, вредно е и как аз не, не го желая - ме уморява двойно повече и ми предизвиква стрес. И мъка Затова, признавам си, не съм така стриктна, бях писала някъде напред, някъде на около 50% съм. Затова и гладът ми импонира чудесно, защото изключвам тогава всякакви усилия да мисля за храна - такава, каквато често не обичам, а трябва.

Мисля, че хората сме различни и за всеки от нас работят различни решения.
Избягването на стреса и постигането на някакво прилично ниво на спокойствието е най-важно за хората, които имат жестоки пристъпи на глад.  Не бива нищо да си налага преко сили човек, не бива и да се примирява с неща, които го тровят и го карат да се чувства зле. Това ми беше мисълта, която е и ваша ми се чини.

Някой желаещ да се включи в един тридневен фаст на вода? От идната сряда, до петък съм го планирала.

Брой ме и мен от сряда.🙂
Тъкмо приключвам тридневен фаст, наскоро правих и седемдневен. Реших за известно време да въведа пак ежеседмичните тридневни фастове (ще видим докога), а сряда ми пасва идеално.

Здравейте! Да се включа и аз. Имам опит с гладуванията през годините -поне по няколко на година. Миналия месец правих 10 дни, а утре евентуално приключвам 7 дневен глад. Въпреки опита ми не успявам да задържа трайно свалените кирограми. В никакъв случай не съм наднормена и не това е основната ми цел, но някак ми се иска да променя храненето след гладуванията и резултата да е по-траен. При вас как е? Задържате ли свалените кг и другите позитиви трайни ли са? Как е храненето ви след това?

Аз последно исках да направя 5 дни, но на четвъртия трябваше да преустановя, заради тежест и неприятни усещания в бъбреците. За това сега ще опитам само 3.
От този последния фаст свалих около 1,5кг и за 2 седмици не се е върнало нищо. Аз нямам хич за сваляне, даже целта ми не е намаляване на теглото. Искам малко прибиране в коремната област и автофагия.
За траен резултат и запазване на изгубеното тегло, единственото решение, което аз знам е НВВМ хранене.

Аз понякога задържам кг, друг път се връща някакво водно тегло. При всички случаи имам минуси. Аз също като Nevermoresleep съм на ВМ-НВХ хранене между фастоветe.