Пълен Глад 2

  • 24 071
  • 462
  •   2
Отговори
# 435
  • Мнения: 395
Lindor, няма проблем и сурови зеленчуци, но меки - настърган морков, краставицата е мека, авокадо, домат без люспата… плодовете са добри за захранване. Дори и да сте кето, след гладуване, при захранване- няма с какво толкова да ви се повиши захарта. Най-много да си набавите някой витамин.
И да добавя - лимона е ок за овкусяване при захранването

# 436
  • Мнения: 13 846
Еа,

lindor, в книгата на Брег 1-ят ден е с настърган морков
Т.н четка за червата. При мен с този морков става мани мани... Наистина "четка".

# 437
  • София
  • Мнения: 891
Защо си мисля, че някъде четох, че е най- добре е да се започне захранване  не със сурови зеленчуци а такива на пара. Настърган морков на пара или нещо такова, за по меко адаптиране.
Защото, какво става със жлъчката, например при гладуване.

Жлъчката има проблем, когато дълго време няма мазнини, не й влияят сурови/сготвени зеленчуци.
Когато четох, това е един от най-често споменаваните проблеми при гладувания над 7 дни.
Аз мазнини въвеждам на 3-4 ден, с маслини, авокадо, после са ядките.
Извлечена мазнина като зехтин и масло гледам да е след 5 ден.

Иначе идеята на настъргването и сваряването е да се направи по-лесна за преработване целулозата, на която са богати зеленчуците. Трябва много да се обръща внимание на дългото дъвчене на храната и като цяло много бавното хранене. За мен това е ключът към правилното захранване, а не да се нахвърляме като невидели.

# 438
  • Мнения: 13 063
И аз бая време джваках храната като я въвеждах след 3те дни фаст. Аз и поначало не ям бързо, но тогава пък ми беше тоооолкова вкусно това кисело зеле, че ме беше яд защо не бива да изям цяла купа като нормална салата Grinning
Но и останалото после, просто отвътре ми идваше да дъвча дори по-продължително от обикновено.

# 439
  • Мнения: 4 346
Натка,а може ли да напишеш твоето захранване? Бульон?

# 440
  • Мнения: 13 063
То не е "моето", в случая бях се присъединила към едно групово събитие на Минди Пелц, за подкрепа като за пръв път. Та по нейните съвети се водих и за захранването, макар че и според нея не е само един начинът а е и според целите които гониш. Дали искаш чревна флора да оправяш, дали искаш максимално дълго време автофагия или пък кетоза, или гониш основно мускул да не губиш и даже да качваш евентуално.
Ето ги нейните насоки за в най-общия случай, има из разни видеа и по-подробно обяснявано.
Скрит текст:
Аз импровизирах отначалото, че нямах вариант да си набавя бульон. Разтворих телешки желатин (също съдържа глицин) и си пийнах една чаша топъл, със сол и лимон. Странно беше защото очакваш вкус а то почти няма, ама и гадно не е било.
Планът тук е поне половин час, до към един, между отделните стъпки. След всяка гледаш как се чувстваш и решаваш дали си готова да минеш на следващата или да я повториш още веднъж.

Всеки да си преценява какво захранване го устройва него, за мен сокове или смутита не мисля че ще ми допаднат, не консумирам такива и по принцип. Аз храна която не съм сдъвкала, не я признавам за храна Grinning

# 441
  • Мнения: 4 346
Благодаря ти .Хареса ми.
Бульоните ми действат балсамиращо .

# 442
  • Мнения: 13 063
Изглежда че и за мен беше подходящ този начин, защото не съм имала драстичните ефекти при въвеждане на храна, от които се оплакаха доста хора тогава в нейната група. Аз всъщност понеже и приключих фаста надвечер, не стигнах до етапа с месото че вече ставаше късно. Но пък повторих киселото зеле че ми беше суууупер вкусно и просто исках още, малко ми дойде Grinning Имах известно къркорене, ама не както някои писаха че са тичали по много пъти в тоалетната. Устройва ме, друг път пак този метод ще ползвам.

# 443
  • Мнения: 90
https://www.instagram.com/reel/CzUeOXnyBtN/?igsh=OHhueGdubnBhMHBk

Твърдението е, че ако постите дори веднъж 7 дни на вода, намаляте риска да заболеете от рак с около 70%, според проучване на Бостънския университет.

Би трябвало да има проучване и това какви вреди носи самият глад, неудачното захранване след него, за кои хора като здравословно състояние е подходящ . Защото на тези неща не се обръща нужното  внимание, а медалът винаги има две страни.

Ох, определено трябва да се внимава с гладуването, но няма нищо по вредно от това хладилникът ти да прелива от храни и да имаш наднормено тегло или затлъстяване. От там идват рак, диабет, хипертония, инсулти, инфаркти и краят. От постоянно ядене, обездвижване, недоспиване, липса на вода и тревоги. Sad

# 444
  • Мнения: 13 846
Според мен тези, които се хранят "с мисъл за себе си " нито преливат от килограми нито имат някакви болести , причинени от преяждане или лош хранителен режим.  Затова не винаги имат нужда точно от гладуване. Те са направили вече много за себе си.

Останалите точно наопаки -  първо трябва да почнат да мислят за себе си. Идеята за гладуване е акт на последователност, а не  днес ще преяждам утре ще гладувам.  Макар че точно тези дето са с много екстра килограми, тях гладуването няма да ги събори. Всичко идва поетапно според мен - обичам себе си, грижа се за себе си, какво да направя за себе си. Затова и трябва да има достатъчно информация с какво е полезно и с какво не толкова гладуването. Всеки трябва информирано да подбере своят режим според своите особености, защото ние не сме "щамповани" еднакво.

# 445
  • Мнения: 3 914
Изтървала съм ви малко.
Ами, аз съм си наднормена. Да, затова не ме сваля едно десетдневно гладуване. Никога не съм била слаба та слаба. Не съм и от тъпчещите се де. Изключително здравословно и стремеж към балансирано хранене съм имала в някакъв определен период, с отключване на диагнозата на детето ми (която пък няма общо с това как се е хранила). Просто като помощ се включва там един режим, но не е ръководен изцяло.
Както бях писала, моята идея е да не легна на гърба на децата с напредване на годините. Ако мога да се подкрепя така да се каже и себе си, добре дошло, но основното е занапред да не товаря децата си. Напоследък това ми е някак приоритетно, навлизайки във възраст, в която започват болежки и реалното остаряване, ми се иска да съм достатъчно добре чисто здравословно, защото болестите са и финансово бреме и то огромно.
Не съм на 100%. За съжаление не съм и на 50%. Не спортувам, не танцувам, не пея, хахаха. Вече. Единствено се опитвам храната да подредя.

# 446
  • София
  • Мнения: 4 326
Според мен тези, които се хранят "с мисъл за себе си " нито преливат от килограми нито имат някакви болести , причинени от преяждане или лош хранителен режим.  Затова не винаги имат нужда точно от гладуване. Те са направили вече много за себе си.

Останалите точно наопаки -  първо трябва да почнат да мислят за себе си. Идеята за гладуване е акт на последователност, а не  днес ще преяждам утре ще гладувам.  Макар че точно тези дето са с много екстра килограми, тях гладуването няма да ги събори. Всичко идва поетапно според мен - обичам себе си, грижа се за себе си, какво да направя за себе си. Затова и трябва да има достатъчно информация с какво е полезно и с какво не толкова гладуването. Всеки трябва информирано да подбере своят режим според своите особености, защото ние не сме "щамповани" еднакво.

Много точно казано!

# 447
  • Мнения: 90
Според мен тези, които се хранят "с мисъл за себе си " нито преливат от килограми нито имат някакви болести , причинени от преяждане или лош хранителен режим.  Затова не винаги имат нужда точно от гладуване. Те са направили вече много за себе си.

Останалите точно наопаки -  първо трябва да почнат да мислят за себе си. Идеята за гладуване е акт на последователност, а не  днес ще преяждам утре ще гладувам.  Макар че точно тези дето са с много екстра килограми, тях гладуването няма да ги събори. Всичко идва поетапно според мен - обичам себе си, грижа се за себе си, какво да направя за себе си. Затова и трябва да има достатъчно информация с какво е полезно и с какво не толкова гладуването. Всеки трябва информирано да подбере своят режим според своите особености, защото ние не сме "щамповани" еднакво.
В последните години качеството на храната много спадна, а ние някак обръщаме повече внимание на това с какво и как се храним и пак не е достатъчно. Трудно е да се храниш с мисъл, когато животът ти прелива от ангажименти, проблеми и стрес.
Наистина е по-лесно когато нямаш достъп до пълен хладилник и си планираш храненията. И опиташ да промениш живота си, а не само диетата.
Да си подредиш служебните неща, да си подредиш дома, отношенията с близките, да си нормираш времето за сън и почивка, да убиеш някой вреден навик, да пиеш вода, да се движиш сред природата, което води до сериозно намаляване нивото на стрес и имаш възможност да си подредиш ума и душата, а от там и храненето не е вече така емоционално.

# 448
  • Мнения: 13 846

В последните години качеството на храната много спадна, а ние някак обръщаме повече внимание на това с какво и как се храним и пак не е достатъчно. Трудно е да се храниш с мисъл, когато животът ти прелива от ангажименти, проблеми и стрес.
Наистина е по-лесно когато нямаш достъп до пълен хладилник и си планираш храненията. И опиташ да промениш живота си, а не само диетата.
Да си подредиш служебните неща, да си подредиш дома, отношенията с близките, да си нормираш времето за сън и почивка, да убиеш някой вреден навик, да пиеш вода, да се движиш сред природата, което води до сериозно намаляване нивото на стрес и имаш възможност да си подредиш ума и душата, а от там и храненето не е вече така емоционално.
Така като гледам никой от нас не живее живот на човек без проблеми. Повечето в тази тема също, ако не всички. Всеки има своите проблеми, но не е болката в това че ги има, а че са оправдание. Често  някои "притъпяват" проблемите с храна, други пък точно обратното. Аз примерно бях две години с анорексия на стресова почва, не можех да се храня по редица причини. Паднах и  намерих сили да стана, за да успея да се съхраня, да съм полезна за себе си и да съм тук и сега за хората които обичам и ме обичат. Не направих геройство, направих нещо разумно. Всеки може, не е като изстрелваш ракета в космоса. Всичко почва да става когато осъзнаваш че трябва да направиш нещо за себе си , защото никой друг няма да го направи. Т.е. те могат да ти помогнат, но основното го правиш сам. Ако не си израсъл до тази мисъл ( като дебелариумите след които хората пак си напълняват) е все тая. Всичко се завръща наново.

Според мен няма нужда хладилника да е на катинар. Трябва той е пълен но ти да се храниш както смяташ че е добре за теб.  Аз имам две деца и заради тях хладилника е препълнен. Особено заради двуметровия тийн. Готвя като машина. но даже не кусвам храната когато готвя. Има  и неща, които готвя, но не ям. Примерно за мъжете и щерката меса, а аз изяждам гарнитурата, която съм правила отделно.

Искам да кажа че винаги може да бъде намерено оправдание че е трудно. Лесно е ако осъзнаеш,  че го правиш за себе си.

# 449
  • Мнения: 4 765
Здравейте!
Планирам утре да съм на боровинки (в 14 ч 250 гр и в 18 ч 250 гр.), а в петък 24 само на вода, ако ожаднея.
Усещам, че от притеснения около предстоящи изпити или заради предстоящият МЦ (има още 11 дни) апетита ми се повиши. Може и яденето през изминалата седмица да е било малко, но два дни след като се нахраня ми е ужасно гладно.

Общи условия

Активация на акаунт