Кога намерихте нов партньор след раздялата и как бяха приети децата ви?

  • 6 030
  • 53
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 11 573
Не знам.
Бнд има дете от сегашната си партньорка.
Нашето общо дете ми благодари, че не съм родила от друг мъж и да имал брат или сестра от мен.

П. П. Моето е най- хубавото. Joy

# 16
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 346
Ами то по принцип много хора остават сами, без значение пол/наличие на деца от предходна връзка.
Свят шарен.

Много по-тежка е самотата, когато си сред близки.

# 17
  • Мнения: 3 916
Аз съм по-скоро в графа-на тази възраст кой ще те вземе Simple Smile))))
В моята ситуация деца не намесваме и няма нужда някой да ги приема или отхвърля. Децата ни са големи и имат свой собствен (някои вече и с дълга връзка) живот.
Време ни е да си мерим внуците.

Алегриq, самотата е личен избор.

# 18
  • Бургас
  • Мнения: 10 353
Аз съм съвсем прясно разведена, след 18 годишна връзка, почти 17 от тях в брак.
Ами на този етап изобщо не искам нов мъж. Добре ми е сама с децата. Когато не са при мен използвам времето да излизам с приятелки, да отида на маникюр, фризьор, ходих и на една екскурзия по женски вече. Или просто да си мързелувам вкъщи пред телевизора. Аз винаги съм си била малко самодостатъчна. Не ми е необходим задължително мъж, за да съм щастлива. Може и друг акъл да ми дойде в бъдеще, времето ще покаже.

# 19
  • Мнения: 3 916
Щом има фактор-когато децата не са при мен-няма нужда да се търси като фикс идея. Това значи, че има социален живот извън децата.
Вкопчването в идея за връзка задължително не води до адекватни избори често. Когато си необременен (а и пак да кажа-има фактор-децата не са при мен), връзката се случва спонтанно.
Аз за себе си към момента съм доволна от факта, че моята връзка се случва при порастнали вече деца,. Намесата на деца с всяко следващо гадже, събирането на деца от различни разпаднали се семейства, и опита всеки да намери своето място в такива конфигурации е изключително сложно нещо и може да прецака и най-святата любов иначе между мъжа и жената.

# 20
  • Бургас
  • Мнения: 10 353
Е, то този фактор е един уикенд в месеца или два в най-добрия случай, ако гостуват на някоя от двете си баби. При баща си не остават, така че социалния ми живот не е кой знае какъв. Simple Smile И точно затова, може би, като ми се отдаде време без деца искам да го използвам само за себе си.

# 21
  • Мнения: 2 522
А дъртитв ергени-като чуят за жена с дете и им ства лошо, сигурно кошмари сънуват.
Е що пък дърти ергени, оставете ги тях на старите моми. Според мен жена с деца най-добре да се ориентира към мъже и те с деца. Немалко познати имам така. Инак той ако няма, ще иска сигурно тя да роди негови, а тя ако има вече две, или пък ако е към края на фертилната възраст, става сложно.

# 22
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 346
Алегриq, самотата е личен избор.
За мен е важна не просто връзката, а качеството. За съжаление то не зависи само от мен.

# 23
  • Мнения: 12 864
Който ме харесва ще ме харесва и с детето ми.
Тъкмо приключих преди месец седем годишна връзка. Харесваше малкия, на 12 г., и не точно- що не ядял готвено, глезила съм го, угаждала съм му.
Абе, смоти, имай дете и тогава говори за моето.
...
Хаха, същото казваше ММ за сина, само че - наш общ син: че съм го глезела и ми се е качил на главата. На дъщерята беше позволено да се качва навсякъде, но синът трябваше да се гледа по-резервирано. Wink
Та, и собственият баща може да не е съгласен с елементи на възпитанието от страна на майката.

Аз лично не съм се делила от мъжа ми, но познавам две семейства с втори бащи.
Едната жена беше останала млада вдовица с две малки дечица. Ожени се няколко години по-късно, природиха си още едно и този втори баща се държи като баща на всичките, никога няма да кажеш, че прави разлика, защото просто не прави.
Другият случай - жената се разведе с порастнали деца. Вторият й съпруг свои деца няма и се вписа идеално, сега е дядо на нейните внуци.
Това са примери на добро приемане. Може да има и маса случаи на неприемане, един-два примера не са непременно показателни.

# 24
  • Мнения: 3 761
Първият път ми отне 5 години след развода, децата ми бяха на 6 и 11 год. Той ги познаваше отпреди, приятели сме от деца и нямаше голяма промяна за всички нас. След година добавихме още едно дете, след още 9 години се разделихме. Около година по-късно влязох в сериозна връзка, вече живеем заедно 5 години, скоро е и първата годишнина от сватбата. Взех си стар ерген, бездетен. От негова гледна точка се оказа джакпот да вземе жена с дете плюс две отгледани. Малката е тийнейджърка и много се забавлява с възпитателните му опити, но и двамата се обичат много, свикнаха си бързо. В момента си имам голямо семейство, което се подкрепя безусловно, включително порасналите ми деца.
 Всичко това не виждам как ще е от полза на авторката, защото всичко зависи от нагласата и. Аз, например, съм ужасно общително същество и никаква тълпа не е в състояние да ме натовари. За 47 години съм спала сама в стая не повече от 1 година общо, никога не съм харчила и една своя заплата сама, изобщо - колкото повече, толкова повече. 🤣

# 25
  • По света и у нас
  • Мнения: 1 302
Намерих си гадже преди да се разведа официално, една година след раздялата, но не сме живяли заедно. Връзката не се разви до там, въпреки че ми беше предложено. И двамата си приехме децата.
Мисля, че има всякакви мъже - на едни изобщо не им пука, а други се впрягат с предрасъдъците си.

# 26
  • SF
  • Мнения: 21 390
Не мисля, че h.d. искаше да каже, че нейното дете е най-хубавото на света, а по-скоро че съветите от хора без деца как родителите трябвало да правят А-Б-В са често... наивни, да не кажа по-силна дума Wink
(Ако греша, нека ме поправи и се извинявам предварително).

Грешиш. И аз не съм казала, че тя е искала да каже, че нейното дете... Това, което е искала да каже, го цитирах.

# 27
  • Мнения: 2 687
Обаче, ей на, децата станаха големи, пълнолетни. И взе, че се намери човек почти веднага, в момента, в който си подадох носа "навън" извън родителстването и грижата по дом.
В този смисъл - човек се намира тогава, когато си сред хората, че да те види/да се видите.

въпросът е, че на тази възраст човек няма толкова богата среда, колкото преди. покрай мен няма нито една приятелка, на която й се излиза на бар. къде да си подам носа сама? нямам широката компания от едно време. ходи ми се и на дискотека, и на бар, и на бордни игри, и на други игри и на какво ли не - но няма с кого. и как да си подам носа навън? хобита си имам, но не са за много хора. гледам как няма фейсбук групи за споделено излизане вечер Simple Smile))

но така или иначе - любовта си е на късмет. може и на улицата да го срещнеш. а може и да не го срещнеш никога. това е положението.

# 28
  • Мнения: 14
Няколко месеца преди да се разделим с мъжа ми се запознах с друг мъж с които само си пишехме и един ден мъжат ти поиска да се разделим защото имало друга.излизаше често понякога не се прибираше а аз си седях вкъщи с малкото.няколко месеца по късно този си събра нещата и замина да живее при другата.тогава си взех детето и се преместих в апартамента на баща ми.грижех се сама за малката  и един ден споделих с мъжа с които си пиша че съм се разделила с мъжа ми о тои изобщо не се интересува от нас и така  един ден се запознах ме.малката първия път не го хареса и ревеше като го види но след няколко срещи се сближиха и постепенно станаха неразделни.тои неи е истински баща но се грижи за нея като за собствено дете.вече 6години тои е плътно до нея и до мен и мога да кажа че прие детето и си я обича много не дава и прашинка да падне отгоре и докато неиният истински баща ви да си я но ако трябва да избира малкото предпочита вторият ми мъж.тя израстна с него много се обичат неразделни са

# 29
  • SF
  • Мнения: 21 390
Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове. - българска поговорка.
Когато детето е малко, то още е подвластно на майката и много зависи тя как ще представи нещата. То няма избор и възможност да си избира родителите или да бъде самостоятелно. Големите деца сами започват да манипулират и да кръжат ту при единия, ту при другия родител с цел наказание. Малкото дете можеш да го отглеждат и така да го спечелиш. Голямото ти се тръшка и върти номера и то от тези тинейджърските, които са лишени от логика и не можеш да му влияеш нито с акъл, нито с пари, нито с подмазване. Това е в общия случай, не важи за абсолютно всички. Но малките деца са "по-удбни" за контрол от родителите си и самите деца изпълняват по-лесно техните воли. Малките деца се радват на една дъвка и са готови да слушкат и да папкат, за да я имат. Голямото гледа към айфон.

Общи условия

Активация на акаунт