Кога намерихте нов партньор след раздялата и как бяха приети децата ви?

  • 5 899
  • 53
  •   2
Отговори
  • Мнения: 142
Здравейте,

Наскоро говорих с една позната на тази тема и реших да я пусна тук да видя при вас как са се развили отношенията. В днешно време много двойки се разделят/развеждат и съответно търсят щастието другаде. При вас след раздялата дълго ли време търсихте партньор, той ли ви намери и как прие детето/децата ви?Най-важния ми въпрос е дали се чувствате сега по-щастливи с избора си? От опита на моята позната определено тя не съжалява, затова ми е интересно как са се развили при вас отношенията?  😊

# 1
  • Мнения: 48
При мен отне 6 години. Сега, да чуукам на дърво, всичко е ок

# 2
  • Мнения: 351
Никога не бих си причинила повторно подобно нещо.

# 3
  • Мнения: 59
Не съм търсила и не бих. Около мен хората са със сбъркано мислене. Според тях жена с дете, трябва да легне да умре или да влезе в манастир.
Как така ще дири мъж? А дъртитв ергени-като чуят за жена с дете и им ства лошо, сигурно кошмари сънуват.
Ама случва се и без да търсиш. Приема детето. И детето е малко ще го приеме.
Партньора го намерих отдавна.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 468
Никога не съм вярвала, че е възможно чужд мъж да приеме детето ми напълно. Аз самата съм израснала с друг баща и живяхме меко казано Зле. Затова и категорично отказвах да му дам шанс за сериозни отношения в продължение на две години.
На този етап не съжалявам. Детето ми е прието. Той се грижи за него повече от мен понякога. Никога не е казал, ще нещо няма да му се купи сега. И най-важното -колкото и да сме се скарали, никога не е споменал нещо от сорта Ама аз гледам детето ти.
Той е отгледан от втори баща (биологичния му никога не го е потърсил от както се е родил, въпреки, че му носи фамилията и живее в същия малък град), и никога не е делен от брат му. Приет е бил напълно и безусловно.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 1 860
След като се разведох нищо не търсих. Поживях си две години и малко и после срещнах втория си мъж. Мога да кажа, че напълно прие детето ми, хора които не са ни толкова близки изобщо и не подозират, че не са биологични баща и дете. Даже много пъти са казвали, че има и прилика между тях.

# 6
  • SF
  • Мнения: 21 244
И какво значение има как е при нас? Някои от нас са срещнали без да са търсили почти веднага, други след 10-15 години упорито търсене и множество компромиси, трети не искат да се срещат и няма да ходят повече по срещи. А има и такива, които първо са срещнали новия партньор, после са се разделили със стария. 100 човека да наредим, може да не се повтори една и съща ситуация. От някакво любопитство ли е пусната темата?

# 7
  • Мнения: 3 887
Аз имах дълъг брак. Над 20 годишен, ако някой се чуди какво наричам дълъг.
След развода не съм търсила нищо. Не съм имала нито време, нито условия, нито желание. Не съм си поживявала, продължих схемата-работа-гледане на деца-домакинство. Бившият ми съпруг е казвал, че аз никога няма да имам друг Simple Smile. Необременен от грижи по деца (дори и в брак), все пак не е тъп и ясно виждаше картинката на жена, която няма как да излезе вечер и да зареже деца сами. Или да хукне по почивки и екскурзии. Както си правеше (и прави) той. Това предполагам имат предвид хората, когато изричат свещената реплика за това кой ще те вземе. То не е до взимане, аз самата не съм имала време да се покажа, така да се каже (дори с големи деца към онзи момент, все пак безнадзорно не мож ги оставиш).
Обаче, ей на, децата станаха големи, пълнолетни. И взе, че се намери човек почти веднага, в момента, в който си подадох носа "навън" извън родителстването и грижата по дом.
В този смисъл - човек се намира тогава, когато си сред хората, че да те види/да се видите.

# 8
  • София
  • Мнения: 12 743
Винаги съм смятала, че това "кой ще те вземе с деца" е тактика за сплашване, да не си мисли жената да бяга, дори да й е зле. Разбира се, че е по-трудно за жената - при нея обикновено остават децата, заедно с почти всички грижи по тях, и отгоре на всичко - издръжката е смешна, и ако мъжът не е на място, прехраната също се пада на нея. Но пък накрая тежката дума си казва кой какъв човек е - свестните хора винаги ще си намерят. Не е и като среда да няма - покрай децата се запознаваш с доста хора, включително други разведени. Въпрос на решение дали и кога търсенето да ти стане приоритет. Ако си идиот обаче - ще ти връзват довреме, или много ограничен брой. Та се радвам да прочета историите в темата - малко реални примери за противовес.

# 9
  • SF
  • Мнения: 21 244
Винаги съм смятала, че това "кой ще те вземе с деца" е тактика за сплашване, да не си мисли жената да бяга, дори да й е зле. Разбира се, че е по-трудно за жената - при нея обикновено остават децата, заедно с почти всички грижи по тях, и отгоре на всичко - издръжката е смешна, и ако мъжът не е на място, прехраната също се пада на нея.

Има го това не само като сплашване. Не е до старомодност, консервативност.  Децата са нови хора във връзката, участници във връзката. Правиш връзка не с един човек, а с неговите деца (техните деца, техните половинки)... Освен на партньора, трябва и с тях да си паснеш.
Дори близките се стряскат, когато им обявиш, че новият човек в живота ти си има деца с всички разходи, чувства, грижи, ангажименти, притеснения, болести, пътувания, графици, намерения, настроения, характерчета, подозрения и т.н.
Много хора казват, че нямат нищо против партньорът им да има деца, но само така казват. Всъщност, ако могат да избират от партньор с деца и партньор без деца, ще изберат този без децата.

# 10
  • Мнения: 11 570
Който ме харесва ще ме харесва и с детето ми.
Тъкмо приключих преди месец седем годишна връзка. Харесваше малкия, на 12 г., и не точно- що не ядял готвено, глезила съм го, угаждала съм му.
Абе, смоти, имай дете и тогава говори за моето.
В момента се заформя май връзка със съсед, прясно разведен, с две деца, които живеят с майката на 200 км. оттук, а той обожава децата си.
Дай Боже да си паснем и ще е купон с три деца. Heart

# 11
  • София
  • Мнения: 12 743
Разбира се - както казах, че е по-лесно, но е далеч от "никой няма да те вземе". Да не забравяме, че има достатъчно хора от другия пол, които също са разведени, с деца, или пък не искат свои, самотни са и няма подходящи парньорки без деца и т.н. Ако изключат жените с деца, много мъже просто ще си останат сами.

# 12
  • Мнения: 3 887
Ами то по принцип много хора остават сами, без значение пол/наличие на деца от предходна връзка.
Свят шарен.

# 13
  • SF
  • Мнения: 21 244
Абе, смоти, имай дете и тогава говори за моето.

Е, точно това би било проблем, който в началото плаши този, който няма деца. Другият е уверен, че неговите са най-най-хубавите на света, но този, който няма, знае, че най-хубавите още не са се родили. Ами ако не се родят, защото вече има 2 налични? Ами ако те стоят настрана и докладват на другия родител? Животът такива истории създава. Не е важно просто младите да си паснат.

# 14
  • Мнения: 83
Абе, смоти, имай дете и тогава говори за моето.

Е, точно това би било проблем, който в началото плаши този, който няма деца. Другият е уверен, че неговите са най-най-хубавите на света, но този, който няма, знае, че най-хубавите още не са се родили.
Не мисля, че h.d. искаше да каже, че нейното дете е най-хубавото на света, а по-скоро че съветите от хора без деца как родителите трябвало да правят А-Б-В са често... наивни, да не кажа по-силна дума Wink
(Ако греша, нека ме поправи и се извинявам предварително).
Иначе и мен ме кефят истории като нейната и на фаастък - точно защото, както каза Лъвица, са противовес от реалния живот на филмчетата на ужасите как от една самотна майка по-отблъскваща партия няма, едва ли не, така че всичко трябва да търпиш, иначе ще да си останеш сама вечно...
(Друг е въпросът, че някои имат такъв опит от "задомения" живот, че това не е и чак толкова плашещо).

Общи условия

Активация на акаунт