Mandy Bo,, родителите го подкрепят, радват се и се гордеят с успехите, но страхът главно в майката си стои, още повече че другото дете в семейството се справя доста по-добре в социален план. Те не са и съвсем деца вече - 20-годишни студенти са.
- Публикувана: 10 апр. 2023, 21:37 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2023, 20:02 ч.
Красив ум
А кои родители нямат страхове? Как да знам аз, че моята дъщеря няма да попадне на някой изрод, който да я убие и натика в багажник? Защото винаги вижда доброто в хората, а не приема, че зад усмивката може да се крие и друго. Днешният свят е много труден и гениално е да успееш да живееш щастливо в него. Отношенията между хората са посредством платформи и социални мрежи, изначално на децата им липсва социализация и умения за комуникация. Излезли навън, седнали на пейка и си цъкат телефоните, 5 думи не могат да разменят, а и не искат. Така че страхове по отношение на социализацията вече са нерелевантни.
Само ще вметна,че аутизмът не е болест, защото не се лекува с лекарства.С мъжът ми от години търсим как да подобрим състоянието на детето ни(което не е чак толкова зле, защото съм виждала наистина безнадеждни случаи),но засега няма нищо, което е помогнало(единствено терапия със стволови клетки не сме пробвали,но не вярвам ,че тя ще помогне,иначе имаме от бебето и шансът за съвместимост с брат му е около и над 80% ,но не е доказано,че помага).
Страховете не са на родителите, а на специалистите. Аз съм била такова дете (не като от репортажа, а с високо айкю) и нямах никакъв страх за детето си, докато франсетата не ми дадоха да прочета на какво се основават страховете им. Честно, самосъжалих се за момент, но все пак намирам френската гледна точка за силно преувеличена. Хубаво е да се внимава с всяко дете, с тези също, особено как са по отношение на приятелствата, но дори децата от спектъра се справят добре с нужната подкрепа. Просто тук има някои особености като мързел, непостоянство на интересите, шутовщини в клас и прочее, които е хубаво да са очаквани и разбирани. Но всяко дете си има особености, пак е хубаво да се отчитат.
Вчера по някоя от телевизиите показаха репортаж за надарено българско дете - смята по-бързо от калкулатор. Това, което ме втрещи, беше изказването на майка му. Тя виждала сина си като героя на филма "Красив ум". Героят на филма е болен от шизофрения..
Аз предпочитам детето ми да е "Пешо двойкаджията" на чиято яхта ще се състои сбирката на класа.
Въпросът е - какво бихте избрали.
Красив ум или елементарно щастлив човек. Искате ли детето ви да е гений?
Аз предпочитам детето ми да е "Пешо двойкаджията" на чиято яхта ще се състои сбирката на класа.
Въпросът е - какво бихте избрали.
Красив ум или елементарно щастлив човек. Искате ли детето ви да е гений?
Това дете не е гений. Моите избори не се определят от подобни опростени схемички.
Не знам... всяка майка иска отрочето й да е гений, никоя не иска да го заклеймяват като тъпо и просто.
На времето с една съученичка бяхме "инспектирани" от някакъв педагог, че не сме толкова "умни" като другите. Да, бяхме по-слаби в някои предмети, учехме и запомняхме по-трудно, но завършихме та даже и в университет влязохме защото въпреки трудностите ни се напънахме да постигнем нещо. Дали сме имали някакви дефицити не знам - по онова време ти се лепваше етикет "тъп" и родителите ти идваха да се разправят с даскалицата, защото вместо да ти се помогне те поставяха като чучело на което да се подиграват.
На времето с една съученичка бяхме "инспектирани" от някакъв педагог, че не сме толкова "умни" като другите. Да, бяхме по-слаби в някои предмети, учехме и запомняхме по-трудно, но завършихме та даже и в университет влязохме защото въпреки трудностите ни се напънахме да постигнем нещо. Дали сме имали някакви дефицити не знам - по онова време ти се лепваше етикет "тъп" и родителите ти идваха да се разправят с даскалицата, защото вместо да ти се помогне те поставяха като чучело на което да се подиграват.
Повечето хора не правят разлика между ингелигентност, памет и образование. В училище не се мери интелигентността на учениците, а знанията им. Има много интелигентни хора, които са били слаби ученици. Даже много от гениите не са били отличници.
Та всяка майка сигурно иска детето и да е добре образовано и да успява в живота, ама то и няма непременно връзка между тези две неща.
Та всяка майка сигурно иска детето и да е добре образовано и да успява в живота, ама то и няма непременно връзка между тези две неща.
Аз държа детето ми да бъде образовано, но силно се надявам да има бърз и остър ум. Дето се вика - да му сече пипето. Помненето на факти ще му е от полза в училище, но това няма да го прави "умен". За мен лично е важно наличието на логическа мисъл. На мен поне много ми помага.
Гените, гените определят колко ще е "умен" или не даден човек. После идва средата, която определя как ще се развият и култивират тези гени. Но всичко започва генетично. Затова ако нещо не ви харесва в детето ви, обърнете се към себе си, защото то е ваш продукт.
Има едно много интересно изследване за наследяването на "ума". С едно изречение - Дъщерите наследяват от баща си, а синовете наследяват от дядото по майчина линия. Извода е, че е най-яко да имаш дъщеря и после внук. За мъжете, де. Така генетично си предал "ума" си на следващите поколения
баща ми трябва да черпи, щото е ударил генетичния джакпот 
Има едно много интересно изследване за наследяването на "ума". С едно изречение - Дъщерите наследяват от баща си, а синовете наследяват от дядото по майчина линия. Извода е, че е най-яко да имаш дъщеря и после внук. За мъжете, де. Така генетично си предал "ума" си на следващите поколения
баща ми трябва да черпи, щото е ударил генетичния джакпот 
Ала-бала е лично според мен това, че синовете наследявали от тоя дядо, а дъщерите - от оная баба. За всеки белег се отнася, и за ума в частност. Иначе съм съгласна за генетичната предопределеност, за вродеността на интелигентността, с уговорката, че децата не са непременно умни колкото родителите. Може доста повече или по-малко. И братята или сестрите, вкл. от един и същ пол, също далеч не са непременно еднакво умни. Емпирично е установено с опита на човечеството, не научно.
Доколкото може да се предполага, умът се определя от съвместното действие на много гени, които не се наследяват от определен родител, а както дойде, разбъркано. Дори да има някакво малко надгенетично влияние според това, от кого е наследено дадено нещо (мисля, че се знае за някои, малко на брой гени, че се проявяват леко или повече различно според пола на родителя, от който са дошли), то не може да е определящо.
Естествено, и аз съм в тая област аматьор лаладжия като всички други, да не излезе, че имам претенции за повече.
Доколкото може да се предполага, умът се определя от съвместното действие на много гени, които не се наследяват от определен родител, а както дойде, разбъркано. Дори да има някакво малко надгенетично влияние според това, от кого е наследено дадено нещо (мисля, че се знае за някои, малко на брой гени, че се проявяват леко или повече различно според пола на родителя, от който са дошли), то не може да е определящо.
Естествено, и аз съм в тая област аматьор лаладжия като всички други, да не излезе, че имам претенции за повече.