Всеки човек си има нещо, което му се отдава. Нужни са труд и отдаденост да развиеш конкретна дарба. Наличието на невероятен глас е едно, но не предващава бляскава кариера, нали така? Нужни са цял екип от хора, около таланта, за да се реализира този глас. Ако човек има вродена дарба да прави невероятни и немислими за друг изчисления е едно, но не забравяйте, че компютрите също го правят и то без да очакват заплата. Затова е нужно да се работи с тази дарба с цел коректната реализация, а не просто имането й. Живеем във век, в който умвнията на човеците имат все по-малко смисъл на фона на изкуствения интелект.
- Публикувана: 10 апр. 2023, 21:37 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2023, 20:02 ч.
Красив ум
Динчо, тема поредна с малко мисъл, много злост.
Що за неадекватен пост. Да се захванеш за радостта на една майка, че на детето ѝ поне нещо хубаво му се е случило и да кажеш, че ти не щеш такова.
Бай, бабо, децата ти да нямат деца аутисти, че тогава няма да ти е до писане във форуми.
Скрит текст:
Аз предпочитам детето ми да е "Пешо двойкаджията" на чиято яхта ще се състои сбирката на класа. Вчера по някоя от телевизиите показаха репортаж за надарено българско дете - смята по-бързо от калкулатор. Това, което ме втрещи, беше изказването на майка му. Тя виждала сина си като героя на филма "Красив ум". Героят на филма е болен от шизофрения..
Въпросът е - какво бихте избрали.
Скрит текст:
Красив ум или елементарно щастлив човек. Искате ли детето ви да е гений?
Да не говорим, че почти всички велики учени са имали определени отклонения от средностатистическото, но на тях дължим всички удобства на съвременното общество. Също така повечето са имали и семейства, и деца. Кой е по-щастлив не мога да кажа. Всеки иска детето му да е щастливо, но ти как реши, че това дете не е?
Ако Пешо е двойкаджия, шансът да има яхта е да е някоя мутра и да се занимава с трафик на хора, наркотици, рекет и проституция.
Всъщност в живота нещата никога не са прости. Например изобщо не се знае защо Пешо е двойкаджия - дали защото е глупав, дали защото го мързи, дали защото мисли за други неща или пък прави напук на родителите си? Респективно не се знае и как ще му се развият нещата в последствие. От друга страна да вземем Ванчо отличника. Чували ли сте за синдрома на отличника? Това са деца, които все получават шестици, завършват с отличие, печелят медали на олимпиади и...не умеят да губят, да приемат загубата и да се изправят след нея. Нещо повече - с всяка следваща победа започват да изпитват все по-голям страх и ужас да не се провалят следващия път. И затова не смеят да рискуват, сковани са и ако първият опит за кариера или някакъв бизнес се провали се спихват и са до там. За сметка на това Пешо толкова е свикнал да губи, че не му пука и не си го слага на сърце. И после в живота пробва, това, пробва онова, рискува с нещо и хоп, нещата потръгват. После се оказва, че не е и глупав и ей ти го на проспериращ бизнесмен, когото отличникът Ванчо ще ходи да моли за работа...
Разбира се, не казвам, че всички отличници се провалят (всъщност повечето не) или всички двойкаджии стават супер успешни (пак повечето не), но вариантите ги има.
Всяко нещо в повече е за сметка на нещо друго. Френската и канадската образователни системи третират децата с високо айкю като СОП, дори без да са гении. В началото бях шокирана, но ми дадоха материали, от които разбрах какви притеснения имат и колко основателни могат да бъдат те. Първо, за коморбидност тип аутизъм, Аспергер, дислексия и тн. Второ, и още по-важно, различни психични проблеми – тревожност, повишена склонност към депресии, самоубийство и дори биполярно разстройство. Неприятна работа, но и да се окаже, че няма нищо, ето, на мен самата ми няма нищо от изброеното, пак човек е твърде особен, което не е много хубаво за него. По-добре е всеки да е в рамките на нормата, дори да приемем, че ако е извън нея ще е прекален в нещо хубаво – прекалено умен, прекалено красив или каквото и да е, това го обрича най-малкото на самота.
Всякакви варианти има, но и циганките вече казват на децата си - учи.
В крайна сметка, не всичко трябва да е на всяка цена, но повечето майки сякаш изповядват някакви общовалидни ценности.
Сигурно има и такива, които съветват децата си "е*и се с всеки срещнат, друсай се и не мисли за изпити, добре че поне не си аутист", но слава Богу, не са мнозинство.
В крайна сметка, не всичко трябва да е на всяка цена, но повечето майки сякаш изповядват някакви общовалидни ценности.
Сигурно има и такива, които съветват децата си "е*и се с всеки срещнат, друсай се и не мисли за изпити, добре че поне не си аутист", но слава Богу, не са мнозинство.
Вчера по някоя от телевизиите показаха репортаж за надарено българско дете - смята по-бързо от калкулатор. Това, което ме втрещи, беше изказването на майка му. Тя виждала сина си като героя на филма "Красив ум". Героят на филма е болен от шизофрения..
Аз предпочитам детето ми да е "Пешо двойкаджията" на чиято яхта ще се състои сбирката на класа.
Въпросът е - какво бихте избрали.
Красив ум или елементарно щастлив човек. Искате ли детето ви да е гений?
Аз предпочитам детето ми да е "Пешо двойкаджията" на чиято яхта ще се състои сбирката на класа.
Въпросът е - какво бихте избрали.
Красив ум или елементарно щастлив човек. Искате ли детето ви да е гений?
Предпочитам да знам, че има някакви "гениални заложби", да успея да помогна на детето да намери подходяща професия, с която ще може да се издържа.
Няма как да избирам какво да ми е детето. Но ако е "Пешо двойкаджията" - това означава разправии в училище, проблеми.
Странно - когато детето е интроверно и има умения е ненормално, а когато прави простотии и създава проблеми е"като всеки тинейджър". "Пешо двойкаджията" също има психически проблеми.
Бoяна, мога да се съглася, че може би хората със свръх високо IQ са склонни към депресия, защото се отклоняват от нормата, но причината е, че обикновените хора ги гледат като извънземни и тога води до социална изолация, а не защото не са " нормални ". Понякога собствените им роднини не ги разбират.
Ако този човек бъде вкаран в среда, близка до него, там със сигурност ще бъде по-щастлив, защото ще намери хора, които говорят на неговия език. Не мисля, че интелигентността трябва да се разглежда като болест, съжалявам.
Ако този човек бъде вкаран в среда, близка до него, там със сигурност ще бъде по-щастлив, защото ще намери хора, които говорят на неговия език. Не мисля, че интелигентността трябва да се разглежда като болест, съжалявам.
Детето е от аутистичния спектър с т.нар. Синдром на Аспергер, така че майката няма какво да ви втрещява. Според мен темата е абсурдна, защото детето е с диагноза и не е редно да питате подобни неща. Никой не би си избрал болно дете естествено. Вероятно питате дали е редно родителите да натискат децата да развиват дадено умение,да ги бутат по уроци, изтощават от учене и тн, или да са здрави и щастливи, само че тук става дума за коренно различно дете. То така е родено, това е част от синдрома и неговия мозък така функционира. Дете извън спектъра,и да го блъскаш по уроци, пак няма да развие такива способности.
Един от известните хора с Аспергер може да картографира в детайли голям район,над който е летял с делтапланер примерно. Ако вас ви накарат , и да се блъскате ,няма да нарисувате нищо,нали?
Та мисълта ми е,че сравнявате абсурдни ситуации и темата губи смисъл, пък и не е редно.
Един от известните хора с Аспергер може да картографира в детайли голям район,над който е летял с делтапланер примерно. Ако вас ви накарат , и да се блъскате ,няма да нарисувате нищо,нали?
Та мисълта ми е,че сравнявате абсурдни ситуации и темата губи смисъл, пък и не е редно.
Съгласявам се. Без да се имам за гениална, нищо подобно, но бях доста по- напред в много отношения. И когато бях в такава среда, с много амбициозни и умни, бих казала, хора с визия за бъдещето, се чувствах много намясто.
В друг тип среда адекватните и интелигентни хора гледат да ги принизят и уязвят с простотията си. Веднъж мениджърът ми се присмя, че "много съм учила" (не е като да имам phd, жена му има, и на нея се присмива), но там, където бях, той щеше да бърше пода и да ми сервира вода.
Идеята ми е, че хората трябва да виреят и бъдат насърчавани в естествения си хабитат. Важи и за двойкаджията, и за отличника. Оставете болестите настрани. (Противопоставянето на болно дете на двойкаджия е цинично).
В друг тип среда адекватните и интелигентни хора гледат да ги принизят и уязвят с простотията си. Веднъж мениджърът ми се присмя, че "много съм учила" (не е като да имам phd, жена му има, и на нея се присмива), но там, където бях, той щеше да бърше пода и да ми сервира вода.
Идеята ми е, че хората трябва да виреят и бъдат насърчавани в естествения си хабитат. Важи и за двойкаджията, и за отличника. Оставете болестите настрани. (Противопоставянето на болно дете на двойкаджия е цинично).
Бoяна, мога да се съглася, че може би хората със свръх високо IQ са склонни към депресия, защото се отклоняват от нормата, но причината е, че обикновените хора ги гледат като извънземни и тога води до социална изолация, а не защото не са " нормални ". Понякога собствените им роднини не ги разбират.
Ако този човек бъде вкаран в среда, близка до него, там със сигурност ще бъде по-щастлив, защото ще намери хора, които говорят на неговия език. Не мисля, че интелигентността трябва да се разглежда като болест, съжалявам.
Ако този човек бъде вкаран в среда, близка до него, там със сигурност ще бъде по-щастлив, защото ще намери хора, които говорят на неговия език. Не мисля, че интелигентността трябва да се разглежда като болест, съжалявам.
Да пресмяташ и запаметяваш само по себе си не е голям ум, а добра памет и специфичен начин на работа на мозъка.
Та, не е болест, но не е мечта това за никого. Мисля. Хубаво е човек да е повече в норма, но каквото дойде, такова.
Детето е от спектъра, със сигурност високо функционално. Това не е въпрос на избор. Изказването на майката е напълно адекватно.
Благодаря, не го знаех това и сега вече изказването на майката е съвсем разбираемо.
Не исках да насочвам разговор към точно това дете, сега още повече.
Имам много близко дете, което е доста надарено и там родителите се страхуват от това, което е написала Бояна. Как ще се справи с живота....Не е от спектъра и засега се справя отлично с реалността, но страховете си остават.
Dincho, за твоето близко дете се отнася точно това, което написах по-горе. Родителите се страхували... Това дете може и да има проблеми с адаптацията, но тези проблеми ще дойдат от собствените му родители, които се притесняват, че е по-различно от масата и по-умно от самите тях. Те се страхуват от това, че е надарено, може би на подсъзнателно ниво дори, не разбират, не асимилират, няма да се учудя, ако не подкрепят особено " шантавите " му въпроси, идеи и хобита.
Това е нормално за тях, защото ни е заложено да се страхуваме от "различните", макар и иронично в случая да са наши деца. Смятам, че изключително добре ще повлияе за адаптацията на детето да му обяснят, че е нормално като всички, просто много по-умно, да му обяснят, че невроните в мозъка му действат по друг начин - по-бързо, по-готино, по-по-най. Някои имат свръх бързи крака, други свръх големи мускули, трети имат свръх големи мозъци. Ама Юсеин Болт никой не го е питал как ли ще се адаптира, що ли?
Това е нормално за тях, защото ни е заложено да се страхуваме от "различните", макар и иронично в случая да са наши деца. Смятам, че изключително добре ще повлияе за адаптацията на детето да му обяснят, че е нормално като всички, просто много по-умно, да му обяснят, че невроните в мозъка му действат по друг начин - по-бързо, по-готино, по-по-най. Някои имат свръх бързи крака, други свръх големи мускули, трети имат свръх големи мозъци. Ама Юсеин Болт никой не го е питал как ли ще се адаптира, що ли?