- Публикувана: 3 ян. 2007, 01:37 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2007, 09:45 ч.
Изпитвате ли удоволствие от кърменето?
Много ни харесва и на двамата, опасявам се, че отглеждам един малък хищник и цицоман 
. В началото имаше болка и разраняване, но сега ми е толкова миличко като се гушнем и като ме загледа с един такъв влюбен поглед 
Надявам се кърменето ни да проължи дълго и да е все така приятно.
. В началото имаше болка и разраняване, но сега ми е толкова миличко като се гушнем и като ме загледа с един такъв влюбен поглед Надявам се кърменето ни да проължи дълго и да е все така приятно.
да съм пристрастена не мога да кажа, но ми доставя истинско удовоствие, като гледам и чувствам как сина ми суче блаженно и се успокоява, защото често ползва гърдите ми за успокоение усещам кога суче и кога- не
моя приятелка роди на скоро и ми каза, че нямала кърма. не повярвах и направих всичко възможно да я насърча да кърми, но уви. ако щете вярвайте, така се почувствах, сякаш аз съм спряла да кърмя[/tt][/size]
моя приятелка роди на скоро и ми каза, че нямала кърма. не повярвах и направих всичко възможно да я насърча да кърми, но уви. ако щете вярвайте, така се почувствах, сякаш аз съм спряла да кърмя[/tt][/size]
Ще ми се по-скоро да дойде моменрта в който ще изпитвам удоволствие от кърменето! За момента, за мен е истински ад. 
По няколко пъти на ден съм се замисляла да зарежа всички и да грабна шишето, но се въздържам, защото знам, че кърмата е най-доброто за баба. Даже съм си купила АМ, за всеки случай. То не е сукане, то не е въртене. Вечер, рев, сукане на всеки час, почти. Аз се наливам с чайове, води, ядки. Цедене. Благодарение на форума придобивам кураж и знание, разбира се, за да не реша веднага на първата друдност, че това е края. Дано края не дойде скоро и да мога и аз да изпитам удоволствие от кърменето 
По няколко пъти на ден съм се замисляла да зарежа всички и да грабна шишето, но се въздържам, защото знам, че кърмата е най-доброто за баба. Даже съм си купила АМ, за всеки случай. То не е сукане, то не е въртене. Вечер, рев, сукане на всеки час, почти. Аз се наливам с чайове, води, ядки. Цедене. Благодарение на форума придобивам кураж и знание, разбира се, за да не реша веднага на първата друдност, че това е края. Дано края не дойде скоро и да мога и аз да изпитам удоволствие от кърменето 
Само да кажа на пристрастените, че някъде след първата година минава...
Пристрастяването.
Не знам де, при някои може да се задълбочава...
И аз съм на мнението на Мери,винаги ми е било хубаво да си кърмя бебчето,ама в последно време то иска през 5 минути и това ми разбива нервната система.На всичкото отгоре щипе,хапе и не ме оставя да спя спокойно и една нощ,без да ме буди по3-4 пъти.Честно,в последно време съм пред нервна криза ...и вместо да се радвам,че удържах фронта толкова дълго,вече се моля скоро да и омръзне...!За съжаление!
НЕ мога да си представя да не го кърмя! Както го гледам да спи сладко или да си играе захласнат с някоя играчка - 10 пъти повече ме кефи като почне да се гушка е мен и да търси цицка да амка 
И като заспи на цица понякога не го свалям от егоизъм 
Определено така го чувствам по-близко и някак повече ми става мило .. 
И като заспи на цица понякога не го свалям от егоизъм Определено така го чувствам по-близко и някак повече ми става мило ..
Гласувах Пристрастена
Определено е удоволствие, защото като му видя блажената физиономия след като се е нахранил, не мога да я сравня с нищо друго
Но разбира се има моменти в които ми е малко кофти, като например това, че вечер не мога да мръдна от къщи, защото не иска да заспи без мен
Определено е удоволствие, защото като му видя блажената физиономия след като се е нахранил, не мога да я сравня с нищо друго
Но разбира се има моменти в които ми е малко кофти, като например това, че вечер не мога да мръдна от къщи, защото не иска да заспи без мен
да докато кърмех ми беше много хубаво да гледам синът ми как папка
Гласувах "пристрастена". Пристрастена съм към блажената въздишка на беба, когато засуче; пристрастена съм към доволната й омазана с мляко муцка, когато се е нацокала и бърза да се огледа да не пропусне нещо; пристрастена съм към малките ръчички, които ме щипят; дори към това през нощта да я вземам и гушкам да папка... ... ... Вярно е, че има много трудни моменти, които понякога са доста голямо изпитание за издръжливостта ми, но никога за мен не е било вариант да се откажа. Не защото аз съм силна или съм голяма работа. Защото Господ е вложил в мен като майка тази огромна любов, която наричаме майчин инстинкт.