- Публикувана: 3 ян. 2007, 01:37 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2007, 09:45 ч.
Изпитвате ли удоволствие от кърменето?
Точно това ми се върти в главата напоследък - че вече ми доставя голямо удоволствие да кърмя 
. В началото я кърмех, защото исках да правя най-доброто за нея - бях чела и тук, и в Книга за кърменето колко е важно. Кърмехме се по 30 минути и не че ми беше толкова удоволствие, колкото почивка. После при първия скок в растежа, малко ме изтормози - беше се научила да хваща и пуска на няколко секунди, може би опитвайки да ме накара да пускам повече 
, и това ме тормозеше малко.
Сега обаче му хванахме цаката, кърмя я по 7-8 минути и само така мога да я приспивам (освен в колата и кенгуруто, де, ама това не става за вкъщи
). Като е гладна, издава едни такива звуци на нетърпение, като скимтене на кученце, които са толкова милички, че понякога се забавям няколко секунди да й дам, че да я послушам колко е сладка (каква съм лоша мама 
). А последното промрънкване, вече с пълна уста - обожавам.
Въпреки, че се кърмим на 2-2.5 часа и нямаме нощна пауза, не мисля да спираме скоро. Даже не ми се захранва още, но няма начин, след 10-на дена ще започваме. Татко й е нетърпелив да започнем с манджата (даже сънувал, че сме намерили цяла сергия с пащърнак на пазара
), а на мен ми се ще да си я гледам как отваря устичката като птиченце да суче и да не започваме с лъжиците.
. В началото я кърмех, защото исках да правя най-доброто за нея - бях чела и тук, и в Книга за кърменето колко е важно. Кърмехме се по 30 минути и не че ми беше толкова удоволствие, колкото почивка. После при първия скок в растежа, малко ме изтормози - беше се научила да хваща и пуска на няколко секунди, може би опитвайки да ме накара да пускам повече , и това ме тормозеше малко.Сега обаче му хванахме цаката, кърмя я по 7-8 минути и само така мога да я приспивам (освен в колата и кенгуруто, де, ама това не става за вкъщи
). Като е гладна, издава едни такива звуци на нетърпение, като скимтене на кученце, които са толкова милички, че понякога се забавям няколко секунди да й дам, че да я послушам колко е сладка (каква съм лоша мама ). А последното промрънкване, вече с пълна уста - обожавам.Въпреки, че се кърмим на 2-2.5 часа и нямаме нощна пауза, не мисля да спираме скоро. Даже не ми се захранва още, но няма начин, след 10-на дена ще започваме. Татко й е нетърпелив да започнем с манджата (даже сънувал, че сме намерили цяла сергия с пащърнак на пазара
), а на мен ми се ще да си я гледам как отваря устичката като птиченце да суче и да не започваме с лъжиците. 
Зависи за какъв тип удоволствие говорим 
Физическо не изпитвам - много е голяма вече и умира да ме тормози по всякакъв начин 
Но пък моментите са безценни - да успееш да го гушнеш малко това шило, дето не се спира, да се кротне или да спре да плаче, да се отпусне и да заспи в ръцете ти... 
В такъв аспект ми носи огромно удоволствие
Физическо не изпитвам - много е голяма вече и умира да ме тормози по всякакъв начин Но пък моментите са безценни - да успееш да го гушнеш малко това шило, дето не се спира, да се кротне или да спре да плаче, да се отпусне и да заспи в ръцете ти... В такъв аспект ми носи огромно удоволствие Хедра го е казала много добре! Заставам зад дъмите и с пълна отговорност!
В първите седмици кърмех бебка, защото така беше най-добре за нея. Но после наистина си беше голямо удоволствие да я гушна докато се храни.Слава богу не ме е тормозила вечер, още на втория месец спря да се буди вечер. И така до 10 месец, когато сама се отби- не искаше да суче и беше доста изнервящо за двете.
Значи-удоволствие и за двете.
Значи-удоволствие и за двете.
Точно това ми се върти в главата напоследък - че вече ми доставя голямо удоволствие да кърмя . В началото я кърмех, защото исках да правя най-доброто за нея - бях чела и тук, и в Книга за кърменето колко е важно. Кърмехме се по 30 минути и не че ми беше толкова удоволствие, колкото почивка. После при първия скок в растежа, малко ме изтормози - беше се научила да хваща и пуска на няколко секунди, може би опитвайки да ме накара да пускам повече , и това ме тормозеше малко.
Сега обаче му хванахме цаката, кърмя я по 7-8 минути и само така мога да я приспивам (освен в колата и кенгуруто, де, ама това не става за вкъщи). Като е гладна, издава едни такива звуци на нетърпение, като скимтене на кученце, които са толкова милички, че понякога се забавям няколко секунди да й дам, че да я послушам колко е сладка (каква съм лоша мама ). А последното промрънкване, вече с пълна уста - обожавам.
Въпреки, че се кърмим на 2-2.5 часа и нямаме нощна пауза, не мисля да спираме скоро. Даже не ми се захранва още....... на мен ми се ще да си я гледам как отваря устичката като птиченце да суче и да не започваме с лъжиците.
. В началото я кърмех, защото исках да правя най-доброто за нея - бях чела и тук, и в Книга за кърменето колко е важно. Кърмехме се по 30 минути и не че ми беше толкова удоволствие, колкото почивка. После при първия скок в растежа, малко ме изтормози - беше се научила да хваща и пуска на няколко секунди, може би опитвайки да ме накара да пускам повече , и това ме тормозеше малко.Сега обаче му хванахме цаката, кърмя я по 7-8 минути и само така мога да я приспивам (освен в колата и кенгуруто, де, ама това не става за вкъщи
). Като е гладна, издава едни такива звуци на нетърпение, като скимтене на кученце, които са толкова милички, че понякога се забавям няколко секунди да й дам, че да я послушам колко е сладка (каква съм лоша мама ). А последното промрънкване, вече с пълна уста - обожавам.Въпреки, че се кърмим на 2-2.5 часа и нямаме нощна пауза, не мисля да спираме скоро. Даже не ми се захранва още....... на мен ми се ще да си я гледам как отваря устичката като птиченце да суче и да не започваме с лъжиците.
Това все е дно аз съм го писала до последната цитирана дума.
Определено съм от пристрастените - за момента, въпреки че напоследък ме тормози (много е любопитна и, като се позасити, започва да се оглежда за нищо и да се върти, но здраво стиснала гърдата между венците, а това далеч не е приятно), ама й прощавам всичко...
Първата опция, иначе нямаше да сме още в кърмаческите редици!
Нарцисче, кое минава всъщност удоволствието или пристрастяването?
Само да кажа на пристрастените, че някъде след първата година минава...