Планиране на дете от сама жена

  • 4 763
  • 58
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 12 263
Ами, морализаторско. Аз просто казвам, че ще й е трудно, и на детето ще му е трудно. Пък всеки сам си преценЯ.
Постове от сорта на "морето е до колене", писани от жени, на които не им се е случвало лично да изпитат трудността да си сам в отглеждането на дете, не са много релевантни. Вече който го е изпитал сам, ако каже, че е лесно, се възхищавам какви способни хора има, и това е. Но на разкази от първо лице, а не "Една приятелка каза..."
Отглеждам сама две деца от ден първи. В смисъл без баща. За някои неща ми помага майка ми, за други ситуации съм наемала човек, ползвала съм услугите на детски център или съм се оправяла сама.
Има деца, чиито бащи са моряци или тираджии ш не ги виждат по няколко месеца. През този период майката остава сама и също разчита на себе си и някоя баба...
Безспорно има ситуации и предизвикателства, когато е по-добре да са двама пълноценни родители, но това не значи, че дете с двама родители може да се окаже само с един по различни причини или, че жената в бъдеще няма да срещне партньор и детето да има и баща.
А и децата за осиновяване получават дом и семейство, макар и непълно, което е за предпочитане пред това да растат в институция без никакво такова

# 46
  • Мнения: 18 328
Така е, осиновяването е благородна мисия и там е ясно, че е много по-добре детето да има семейство, отколкото да расте в институция.
Но май повечето пишещи я съветват да вземе решение да ползва донор, а не за осиновяване.

# 47
  • Бургас
  • Мнения: 4 072
Аз бих пробвала първо с донор също, ако не стане - осиновяване, може да съм егоист, ама друго си е половината гени на детето да са мои, а другите половина-  поне за физиката има избор, все пак чисто биологично целта на потомството е да предадем своите гени

# 48
  • Мнения: 1 062
Детето е смислена причина за живота на майката, факт. А самото дете няма ли право на щастие? Защо трябва да обричаш едно невинно дете да мечтае до края на живота си да има баща, знаейки, че не може да го получи? Съвсем съзнателно при това. Не защото така се е случило непланирано (никой не предполага, че някога ще се разведе или че мъжът ще се окаже негодник), а с ясното съзнание, че детето ти ще има една голяма празнина от ден едно на живота си!

А защо си мислите, че детето ще бъде нещастно? Моят син не дава вид на нещастен. Да не говорим, че принципно не може да ти липсва нещо, което никога не си имал. Все едно да кажа, че на мен ми липсва, че нямам брат/сестра. Ми не ми липсва, никога не съм имала, че да ми липсва.

А иначе да гледаш дете сам е трудно, но аз имам подкрепата на обкръжението си - било то семейство, приятелки, колеги, шефове. Плюс много стабилно професионално и финансово положение. Съответно се справям без катаклизми. Но и никога не съм злоупотребявала с това, че си гледам детето сама и трябва да се правят компромиси за мен, особено по отношение на работата.
Иназ не давам признаци на нещастие пред майка си, за да не се натъжава и тя. До ден днешен си мисли, че ми е било добре без баща. Но не е така. Липсва ужасно. Абсолютно всеки ден. Колко съм плакала, само аз си знам.

# 49
  • Мнения: 4 790
Според мен много зависи как майката (но и нейното обкръжение) подходи към въпроса. Струва ми се, че има съществена разлика между това баща ти да не се интересува от теб и анонимния донор/осиновяване от сама жена, както е при МамаРу.

# 50
  • Мнения: 1 062
Все тая. Чувството, че не знаеш откъде произхождаш е едно и също. Винаги ще се чудиш как ли се казва, как ли изглежда... Какво би било да кажеш думата "тате"... Като бях малка ми беше представено като нещо хубаво това, че не го познавам. И все пак не спирах да мечтая да имам баща. Дори да не е биологичният, майка ми да се омъжи за някого и да живеем тримата. Самият факт, че в акта ти за раждане пише "неизвестен" също може да те побърка.

# 51
  • Мнения: X
Все тая. Чувството, че не знаеш откъде произхождаш е едно и също. Винаги ще се чудиш как ли се казва, как ли изглежда... Какво би било да кажеш думата "тате"... Като бях малка ми беше представено като нещо хубаво това, че не го познавам. И все пак не спирах да мечтая да имам баща. Дори да не е биологичният, майка ми да се омъжи за някого и да живеем тримата. Самият факт, че в акта ти за раждане пише "неизвестен" също може да те побърка.
Ами ето, това е отговорът. Искала сте дори доведен татко. Най-добрата ми приятелка е разделена с бащата и той изобщо не се грижи за сина си. Жив, здрав и фигуриращ като име в акта. Детето е на 12 години и навива майка си да му намери татко....В тази ситуация, дали има значение, че детето е чувало че има истински баща, който се казва Минчо например?

# 52
  • Мнения: 18 328
Все тая. Чувството, че не знаеш откъде произхождаш е едно и също. Винаги ще се чудиш как ли се казва, как ли изглежда... Какво би било да кажеш думата "тате"... Като бях малка ми беше представено като нещо хубаво това, че не го познавам. И все пак не спирах да мечтая да имам баща. Дори да не е биологичният, майка ми да се омъжи за някого и да живеем тримата. Самият факт, че в акта ти за раждане пише "неизвестен" също може да те побърка.
Това стана ли, омъжи ли се?

# 53
  • Мнения: 12 263
Често пъти искаме това, което нямаме, защото не знаем какво е да го имаме. То е мечта и го идеализираме. Дъщеря ми също подхвърля, че би искала да има баща. Като я попитам защо, как си представя живота, ако има баща, отговаря "Той няма да ми се кара за нищо и ще ми разрешава всичко, което поискам" - понеже аз се карам, ако не ме слуша и сгафи по-сериозно или за някои неща казвам, че не мога да й ги позволя. Това е нейната представа за идеален родител и заявява, че няма да се кара на детето си и ще му дава/ позволява всичко.
Аз като единствено дете върху, което бяха фокусирани всички изисквания и очаквания на родителите ми си мечтаех за брат или сестра. Затова и имам две деца, но ето че тя си мечтае да е единствено дете и иска да има само едно дете. Дали ще се промени това след 10-15 години не знам, надявам се да помъдрее и осъзнае, че добрият родител е този, който е отговорен.

# 54
  • Мнения: 1 745
Колкото и да ни се иска, има неща, извън нашия контрол. Кое е по-добре - да не съществуваш изобщо или да изиграеш най добре набора карти, които животът ти е отредил? Кой не иска майка му и баща му да са милионери? Но за щастливо семейство, дори и един родител е достатъчен.

YSt, всички сме някаква комбинация от гени и лотарийна случайност. Едни удрят джакпота, други - нищо. Изборът на майката в някои случаи е да дари живот или не. Ако е избрала първото, това означава че другата опция е била ТИ или детето в подобна ситуация никога да не съществува. Това как ти се струва като опция? От твоя гледна точка?

Последно днес четох статия за жена на средна възраст, чийто родители предприели дългогодишно околосветско пътешествие със собствена лодка, което продължило от докато тя била между 7 до 16г. Не я пращали на училище, не я хранели достатъчно, не искали да се грижат за нея, когато сред буря пострадала и им казали, че има нужда от операция, след тежка контузия. А когато станала на 14 я зарязали някъде в Нова Зеландия да се оправя сама без един близък или познат. Пренебрежението може да идва и отвън и отвътре от семейството. За съжаление това е факт, и нито една от безбройните лични средностатистически истории на морализиращите съфорумки няма как да го променят.

# 55
  • Мнения: 4 790
Моите родители са се развели още преди да се родя. Не познавам баща си, при все че името му е в акта ми за раждане. Честно казано, никога не съм изпитвала липсата му. Може би защото имах вуйчо, с който винаги сме били много близки. Майка ми си имаше приятел, но така и не заживяха заедно. Ходехме заедно на почивка, той също беше разведен. Като цяло го търпях, за обич, дори привързаност и дума не може да става.

Сега, не казвам, че всички жени трябва да раждат сами деца от донори. Определено съм за модела ‘мама, тати и дете’, но ако никога не бих осъдила някого, избрал някакъв друг. Всеки е свободен да решава, при условие че носи последиците.

# 56
  • София
  • Мнения: 1 718
Здравей, искам да те окуража смело да действаш ако твърдо си го решила! Аз го реших и обмислих по време на изолацията ковид. Реших инсеминация да пробвам първо, макар, че бях с миома и една запушена тръба. Миналата година, на 39 г имах две неуспешни. Тази година, на 40, миналият месец направих третата и успешна донорска инсеминация! Много съм щастлива и доволна, че се разминах с по-леката процедура. Напълно съм подготвена психически и финансово да гледам сама дете. Майка ми и баща ми също са до мен и това за мен е много важно.
И аз години наред търсех “идеалния”, преди 2 години се разделих след дълга връзка и на тая възраст, ако жената наистина иска дете, за биологично мисля че хванах последния влак.
Така че, давай смело и скоро да се похвалиш с успех! Споделих моят опит, за да разбереш, че щом на 40 става, при теб трябва да стане още по-лесно!
Здравейте,  не намерих подобна тема и затова пускам нова. Накратко аз съм на 34г , без партньор до себе си, с неуспехи в любовта и без перспектива да срещна някого скоро, просто срещам някого и той никога не е готов за нещо повече от просто секс. Тъй като вече не съм на 20 вече сериозно се замислям сама да планирам да имам дете. Вариантите са изкуствена инсеменация или осиновяване. Финансово ще се справя, имам жилище и кола и мога да осигуря материално детето си. Има ли сред вас мами които са избрали този път, споделете опит.

# 57
  • Мнения: 1 198
ЛейдиРоуз, махна ли миомата преди процедурата? Може и на лично, че не е по темата.

Има много хубави мнения и изчерпателни коментари в темата. Възхищавам се на жени, които са си осигурили стабилност в живота и не се притесняват да направят тази крачка в живота сами! Аз едва ли бих имала подобна смелост.

Относно замразяването на яйцеклетки - чела съм, че изобщо не е толкова успешно, колкото се рекламира. Замразяване на ембриони е с по-големи шансове.

# 58
  • Мнения: X
ЛейдиРоуз, махна ли миомата преди процедурата? Може и на лично, че не е по темата.

Има много хубави мнения и изчерпателни коментари в темата. Възхищавам се на жени, които са си осигурили стабилност в живота и не се притесняват да направят тази крачка в живота сами! Аз едва ли бих имала подобна смелост.

Относно замразяването на яйцеклетки - чела съм, че изобщо не е толкова успешно, колкото се рекламира. Замразяване на ембриони е с по-големи шансове.
Понеже питате за миома да отговоря от личен опит. Аз забременях с инсеминация и имах миома. Не съм я махала преди процедурата нито след това. Забременях и втори път спонтанно и родих преди 6 месеца. Скоро ще ходя на аг да видя какво е положението. Досега лекарите, които са ми следили бременностите нищо не са коментирали за миомата.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт