Какво да ти кажа... Човек с такъв речник изобщо не бих допуснала до себе си. Едва ли за първи път е употребил тези думи за детето си (тоест това да му е първият случай да говори така). Индикации е имало, както се казва във форума - "червени лампи".
- Публикувана: 18 март 2023, 22:38 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2023, 22:14 ч.
Планиране на дете от сама жена
Всъщност не искам детето да има баща боклук, лентяй или такъв който не се интересува от него, но пък видиш ли има претенции, изисквания, отказва да го взема или пълни главата на детето с това колко е лоша мама или семейството й. За съжаление това е доста често срещано. Не ме разбирайте погрешно, искам да срещна човек, свестен човек, да се влюбя и да му родя дете , само че живеем в реалността, години ходене по срещи с олигофрени, мъж с който бях и накрая се оказа че има и сериозни интереси към материалното ми състояние, и какво ли още не... , просто се изморих от това, лошото е че все пак жените имаме биологичен часовник. Стигна ли до 40 забременяването вече няма да е лесно, нито ще имам енергията и нервите да изгледам дете, а вярвам че една жена има право да бъде майка, с всичките му недостатъци и недоспиване, ядове и страхове.
Всъщност не искам детето да има баща боклук, лентяй или такъв който не се интересува от него, но пък видиш ли има претенции, изисквания, отказва да го взема или пълни главата на детето с това колко е лоша мама или семейството й. За съжаление това е доста често срещано. Не ме разбирайте погрешно, искам да срещна човек, свестен човек, да се влюбя и да му родя дете , само че живеем в реалността, години ходене по срещи с олигофрени, мъж с който бях и накрая се оказа че има и сериозни интереси към материалното ми състояние, и какво ли още не... , просто се изморих от това, лошото е че все пак жените имаме биологичен часовник. Стигна ли до 40 забременяването вече няма да е лесно, нито ще имам енергията и нервите да изгледам дете, а вярвам че една жена има право да бъде майка, с всичките му недостатъци и недоспиване, ядове и страхове.
Важното е вие да сте убедена в избора си. Кой какво мисли, няма значение - решението е ваше, последиците от него също.
Синът ми беше много лесно за гледане бебе. Спеше, ядеше и се смееше. Боледуваше, разбира се, но когато открихме причината и взехме мерки, нещата дори с яслата потръгнаха. Безсънни нощи не съм имала освен първите три месеци. На четири месеца бебето спеше по цяла нощ вече.
Сега, на десет години, смеещото се бебе е вече половин пубер, който повече е недоволен, отколкото доволен, и думата ‘не’ го вбесява. И за минута не съжалявам за избора си, но невинаги е лесно.
Аз се разделих с БНД когато детето ми беше на 2, вече 19 години не го е виждал, не се е обаждал да пита, не е пратил пари или подарък за рожден ден, имам и други приятелки, чиито мъже изчезнаха без следа и не проявяват интерес към детето… така че ай сектир, живеем в 21 век, може и без бащата… моят син никога не се е тръшкал, че няма баща реално, само на 5-6г като беше ме пита защо сме се разделили и това беше, още в детската градина видя, че има и други деца само с майки и го приема за нормално, за съжаление вече живеем в такива времена, че е трудно да намериш стабилен партньор, в много случаи двойките се разделят бързо и за никоя жена няма гаранция, че няма да й се наложи да гледа сама дете… На авторката давам съвет да действа, както сърцето й каже, иска ли много - има начини, но наистина това трябва да се случи до 39-40г. Имам дружки, дето чакаха и изтърваха влака…сега съжаляват, че не са се решили… От познатите ми, дето сами гледат деца, ами няма нито една да ми е казала, че съжалява…., аз навремето на 30г като останах сама си виках- ех защо му родих на този идиот дете, щото при нас стана случайно и аз не исках, а той настояваше…сега като съм на 50г детето ми е най- смислената причина да стана от леглото сутрин, не искам да си представям живота на бездетна жена
Скрит текст:
Приветствам желанието Ви да имате дете, но обмислете добре решението си. Помислете кой от двата варианта - асистирана репродукция или осиновяване - е по-подходящ за Вас. И двата варианта имат плюсове и минуси. При асистирана репродукция с Ваша яйцеклетка детето ще е наполовина Ваше, но пък никога не се знае как ще завърши една бременност. Ембрионът може да има някакви дефекти и да се наложи да направите аборт по медицински показания. Може да родите недоносено дете - оттам рискът от усложнения е много голям. Аз самата съм естествено зачената, но родена недоносена, в седмия месец от бременността, с тегло 900 грама, и съм с тежка форма на детска церебрална парализа още от раждането си. Била съм в кувьоз 53 дни, докато ме стабилизират и изпишат от болницата. Майка ми е ходила да носи кърма в болницата, за да ме хранят. Вече съм на 45 години и не беше лесно нито на мен, нито на родителите ми през всичките тези години. Придвижвам се с инвалидна количка. Имам сестра, която е 1 година по-млада от мен, не е недоносена и е здрава.
Моя съседка роди недоносено дете преди 6 години - също е с ДЦП, има и други увреждания. Съседката също има още едно дете, което не е недоносено и е здраво.
Освен това, при асистираната репродукция може да имате многоплодна бременност - готова ли сте и за този вариант? Ще можете ли да отгледате две или повече деца едновременно? Познавам двойки близнаци - и естествено, и изкуствено заченати - единият или и двамата от които имат увреждания. Познавам и здрави близнаци.
Моя позната, която работи с лица с умствени затруднения, каза, че сред клиентите й има хора с аутизъм, заченати ин витро. През последните години са се увеличили и децата с генетични дефекти.
Осиновяването също крие рискове - може да не знаете почти нищо за биологичния произход на детето, може да има някакви здравословни и поведенчески проблеми. Но пък може да осиновите и по-голямо дете. Познавам десетина осиновени хора - повечето родени преди 1990 година. Всички са здрави и без поведенчески проблеми. Познавам и двама родени след 1990 година. Също са здрави.
Който и вариант да изберете - ще трябва да има кой да Ви помага. Помислете и дали имате психични ресурси да отглеждате дете. Това си е дългосрочен ангажимент за поне 18 години - докато детето навърши пълнолетие.
Моя съседка роди недоносено дете преди 6 години - също е с ДЦП, има и други увреждания. Съседката също има още едно дете, което не е недоносено и е здраво.
Освен това, при асистираната репродукция може да имате многоплодна бременност - готова ли сте и за този вариант? Ще можете ли да отгледате две или повече деца едновременно? Познавам двойки близнаци - и естествено, и изкуствено заченати - единият или и двамата от които имат увреждания. Познавам и здрави близнаци.
Моя позната, която работи с лица с умствени затруднения, каза, че сред клиентите й има хора с аутизъм, заченати ин витро. През последните години са се увеличили и децата с генетични дефекти.
Осиновяването също крие рискове - може да не знаете почти нищо за биологичния произход на детето, може да има някакви здравословни и поведенчески проблеми. Но пък може да осиновите и по-голямо дете. Познавам десетина осиновени хора - повечето родени преди 1990 година. Всички са здрави и без поведенчески проблеми. Познавам и двама родени след 1990 година. Също са здрави.
Който и вариант да изберете - ще трябва да има кой да Ви помага. Помислете и дали имате психични ресурси да отглеждате дете. Това си е дългосрочен ангажимент за поне 18 години - докато детето навърши пълнолетие.
Към авторката на темата - наистина се пригответе за моралната полицията. Все ще се намери някой с много причини, който да ви откаже от това да имате дете сама (по който и да е начин) но както жената над мен каза - детето е най-смислената причина да ставаме от леглото. Ако искате да осмислите по този начин живота си, защото има много хора, които живеят смислен живот и без деца, вземете което лично за вас е най-удачното решение
Скрит текст:
Приветствам желанието Ви да имате дете, но обмислете добре решението си. Помислете кой от двата варианта - асистирана репродукция или осиновяване - е по-подходящ за Вас. И двата варианта имат плюсове и минуси. При асистирана репродукция с Ваша яйцеклетка детето ще е наполовина Ваше, но пък никога не се знае как ще завърши една бременност. Ембрионът може да има някакви дефекти и да се наложи да направите аборт по медицински показания. Може да родите недоносено дете - оттам рискът от усложнения е много голям. Аз самата съм естествено зачената, но родена недоносена, в седмия месец от бременността, с тегло 900 грама, и съм с тежка форма на детска церебрална парализа още от раждането си. Била съм в кувьоз 53 дни, докато ме стабилизират и изпишат от болницата. Майка ми е ходила да носи кърма в болницата, за да ме хранят. Вече съм на 45 години и не беше лесно нито на мен, нито на родителите ми през всичките тези години. Придвижвам се с инвалидна количка. Имам сестра, която е 1 година по-млада от мен, не е недоносена и е здрава.
Моя съседка роди недоносено дете преди 6 години - също е с ДЦП, има и други увреждания. Съседката също има още едно дете, което не е недоносено и е здраво.
Освен това, при асистираната репродукция може да имате многоплодна бременност - готова ли сте и за този вариант? Ще можете ли да отгледате две или повече деца едновременно? Познавам двойки близнаци - и естествено, и изкуствено заченати - единият или и двамата от които имат увреждания. Познавам и здрави близнаци.
Моя позната, която работи с лица с умствени затруднения, каза, че сред клиентите й има хора с аутизъм, заченати ин витро. През последните години са се увеличили и децата с генетични дефекти.
Осиновяването също крие рискове - може да не знаете почти нищо за биологичния произход на детето, може да има някакви здравословни и поведенчески проблеми. Но пък може да осиновите и по-голямо дете. Познавам десетина осиновени хора - повечето родени преди 1990 година. Всички са здрави и без поведенчески проблеми. Познавам и двама родени след 1990 година. Също са здрави.
Който и вариант да изберете - ще трябва да има кой да Ви помага. Помислете и дали имате психични ресурси да отглеждате дете. Това си е дългосрочен ангажимент за поне 18 години - докато детето навърши пълнолетие.
Моя съседка роди недоносено дете преди 6 години - също е с ДЦП, има и други увреждания. Съседката също има още едно дете, което не е недоносено и е здраво.
Освен това, при асистираната репродукция може да имате многоплодна бременност - готова ли сте и за този вариант? Ще можете ли да отгледате две или повече деца едновременно? Познавам двойки близнаци - и естествено, и изкуствено заченати - единият или и двамата от които имат увреждания. Познавам и здрави близнаци.
Моя позната, която работи с лица с умствени затруднения, каза, че сред клиентите й има хора с аутизъм, заченати ин витро. През последните години са се увеличили и децата с генетични дефекти.
Осиновяването също крие рискове - може да не знаете почти нищо за биологичния произход на детето, може да има някакви здравословни и поведенчески проблеми. Но пък може да осиновите и по-голямо дете. Познавам десетина осиновени хора - повечето родени преди 1990 година. Всички са здрави и без поведенчески проблеми. Познавам и двама родени след 1990 година. Също са здрави.
Който и вариант да изберете - ще трябва да има кой да Ви помага. Помислете и дали имате психични ресурси да отглеждате дете. Това си е дългосрочен ангажимент за поне 18 години - докато детето навърши пълнолетие.
Към авторката на темата - наистина се пригответе за моралната полицията. Все ще се намери някой с много причини, който да ви откаже от това да имате дете сама (по който и да е начин) но както жената над мен каза - детето е най-смислената причина да ставаме от леглото. Ако искате да осмислите по този начин живота си, защото има много хора, които живеят смислен живот и без деца, вземете което лично за вас е най-удачното решение
Ами смята се, че е маловажен по принцип. Някои бащи не са свестни, от това се вади извода, че от баща по принцип няма нужда.
А то и някои майки не са свестни, ама не сме направили извода, че от родители като цяло няма нужда.
Моят баща пък (и до ден днешен) си е идеален, затова за мен е важно детето ми също да има баща. Майка ми е с труден характер, да ви кажа, не ми се мисли, ако трябваше да ме отгледа сама. Щеше да ми е неособено приятно детството, ако го нямаше татко и бяхме само двете, още повече като щеше да й бъде още по-трудно ежедневието и да се изнерви повече.
А то и някои майки не са свестни, ама не сме направили извода, че от родители като цяло няма нужда.
Моят баща пък (и до ден днешен) си е идеален, затова за мен е важно детето ми също да има баща. Майка ми е с труден характер, да ви кажа, не ми се мисли, ако трябваше да ме отгледа сама. Щеше да ми е неособено приятно детството, ако го нямаше татко и бяхме само двете, още повече като щеше да й бъде още по-трудно ежедневието и да се изнерви повече.
Мисля че поредното ти морализаторско включване по темата, е неуместно. Не живеем в Средновековието, слава Богу, да жигосваве всяка неомъжена жена за избора й да има дете. Генерализирането има смисъл ако всички бяхме на по 20, красиви, богати, образовани и умни….средностатистически. Е не сме. Възможно е дете да расте с две пияници, безработни, или насилник баща, отсъстваш баща, хазарт обичаш баща, лентяй баща. Или като Обама, да види баща си два пъти в живота си, въпреки че родителите му са били женени. Това не означава, че неомъжена жена не може да изгради стабилно и поддържащо семейство за децата си. Огледайте се, дори на върха има хора от такива семейства.
Ами, морализаторско. Аз просто казвам, че ще й е трудно, и на детето ще му е трудно. Пък всеки сам си преценЯ.
Постове от сорта на "морето е до колене", писани от жени, на които не им се е случвало лично да изпитат трудността да си сам в отглеждането на дете, не са много релевантни. Вече който го е изпитал сам, ако каже, че е лесно, се възхищавам какви способни хора има, и това е. Но на разкази от първо лице, а не "Една приятелка каза..."
Постове от сорта на "морето е до колене", писани от жени, на които не им се е случвало лично да изпитат трудността да си сам в отглеждането на дете, не са много релевантни. Вече който го е изпитал сам, ако каже, че е лесно, се възхищавам какви способни хора има, и това е. Но на разкази от първо лице, а не "Една приятелка каза..."
Скрит текст:
Приветствам желанието Ви да имате дете, но обмислете добре решението си. Помислете кой от двата варианта - асистирана репродукция или осиновяване - е по-подходящ за Вас. И двата варианта имат плюсове и минуси. При асистирана репродукция с Ваша яйцеклетка детето ще е наполовина Ваше, но пък никога не се знае как ще завърши една бременност. Ембрионът може да има някакви дефекти и да се наложи да направите аборт по медицински показания. Може да родите недоносено дете - оттам рискът от усложнения е много голям. Аз самата съм естествено зачената, но родена недоносена, в седмия месец от бременността, с тегло 900 грама, и съм с тежка форма на детска церебрална парализа още от раждането си. Била съм в кувьоз 53 дни, докато ме стабилизират и изпишат от болницата. Майка ми е ходила да носи кърма в болницата, за да ме хранят. Вече съм на 45 години и не беше лесно нито на мен, нито на родителите ми през всичките тези години. Придвижвам се с инвалидна количка. Имам сестра, която е 1 година по-млада от мен, не е недоносена и е здрава.
Моя съседка роди недоносено дете преди 6 години - също е с ДЦП, има и други увреждания. Съседката също има още едно дете, което не е недоносено и е здраво.
Освен това, при асистираната репродукция може да имате многоплодна бременност - готова ли сте и за този вариант? Ще можете ли да отгледате две или повече деца едновременно? Познавам двойки близнаци - и естествено, и изкуствено заченати - единият или и двамата от които имат увреждания. Познавам и здрави близнаци.
Моя позната, която работи с лица с умствени затруднения, каза, че сред клиентите й има хора с аутизъм, заченати ин витро. През последните години са се увеличили и децата с генетични дефекти.
Осиновяването също крие рискове - може да не знаете почти нищо за биологичния произход на детето, може да има някакви здравословни и поведенчески проблеми. Но пък може да осиновите и по-голямо дете. Познавам десетина осиновени хора - повечето родени преди 1990 година. Всички са здрави и без поведенчески проблеми. Познавам и двама родени след 1990 година. Също са здрави.
Който и вариант да изберете - ще трябва да има кой да Ви помага. Помислете и дали имате психични ресурси да отглеждате дете. Това си е дългосрочен ангажимент за поне 18 години - докато детето навърши пълнолетие.
Моя съседка роди недоносено дете преди 6 години - също е с ДЦП, има и други увреждания. Съседката също има още едно дете, което не е недоносено и е здраво.
Освен това, при асистираната репродукция може да имате многоплодна бременност - готова ли сте и за този вариант? Ще можете ли да отгледате две или повече деца едновременно? Познавам двойки близнаци - и естествено, и изкуствено заченати - единият или и двамата от които имат увреждания. Познавам и здрави близнаци.
Моя позната, която работи с лица с умствени затруднения, каза, че сред клиентите й има хора с аутизъм, заченати ин витро. През последните години са се увеличили и децата с генетични дефекти.
Осиновяването също крие рискове - може да не знаете почти нищо за биологичния произход на детето, може да има някакви здравословни и поведенчески проблеми. Но пък може да осиновите и по-голямо дете. Познавам десетина осиновени хора - повечето родени преди 1990 година. Всички са здрави и без поведенчески проблеми. Познавам и двама родени след 1990 година. Също са здрави.
Който и вариант да изберете - ще трябва да има кой да Ви помага. Помислете и дали имате психични ресурси да отглеждате дете. Това си е дългосрочен ангажимент за поне 18 години - докато детето навърши пълнолетие.
Към авторката на темата - наистина се пригответе за моралната полицията. Все ще се намери някой с много причини, който да ви откаже от това да имате дете сама (по който и да е начин) но както жената над мен каза - детето е най-смислената причина да ставаме от леглото. Ако искате да осмислите по този начин живота си, защото има много хора, които живеят смислен живот и без деца, вземете което лично за вас е най-удачното решение
Детето е смислена причина за живота на майката, факт. А самото дете няма ли право на щастие? Защо трябва да обричаш едно невинно дете да мечтае до края на живота си да има баща, знаейки, че не може да го получи? Съвсем съзнателно при това. Не защото така се е случило непланирано (никой не предполага, че някога ще се разведе или че мъжът ще се окаже негодник), а с ясното съзнание, че детето ти ще има една голяма празнина от ден едно на живота си!
А защо си мислите, че детето ще бъде нещастно? Моят син не дава вид на нещастен. Да не говорим, че принципно не може да ти липсва нещо, което никога не си имал. Все едно да кажа, че на мен ми липсва, че нямам брат/сестра. Ми не ми липсва, никога не съм имала, че да ми липсва.
А иначе да гледаш дете сам е трудно, но аз имам подкрепата на обкръжението си - било то семейство, приятелки, колеги, шефове. Плюс много стабилно професионално и финансово положение. Съответно се справям без катаклизми. Но и никога не съм злоупотребявала с това, че си гледам детето сама и трябва да се правят компромиси за мен, особено по отношение на работата.