През цялата си бременност аз бях твърдо против таткото да присъства на раждането(а той много искаше) -исках да му спестя гледката и притесненията...След като ме приеха в родилното акушерката каза-"Ако таткото иска да присъства нека да остане" И в този момент съпруга ми само ме погледна и аз казах " остани". Мисля, че взех правилното решение - бях много по-спокойна,макар че той реално с нищо не ми помагаше.Но беше там и аз знаех,че до мен е най-близкия ми човек. Така чувстваш ,че имаш подкрепа и не си сама. Ако някога имам още едно детенце със сигурност ще присъства пак ако има възможност.(На първото раждане не е присъствал)
- Публикувана: 30 дек. 2006, 19:11 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2007, 12:08 ч.
Присъствието на таткото по време на раждането?
При нас таткото не присъстваше. Предварително бяхме решили така, но когато започнаха истинските болки на мен ми се искаше той да е до мен и да ми държи ръката. Иначе по време на самото раждане не мисля, че е удачно да присъства, аз лично не бих искала. Важна е подкрепата по време на контракциите.
На първото ми раждане не присъства, за което аз много съжалявах. Чувствах се ужасно и имах нужда от подкрепа, чисто морална, някой да ми се усмихне, да ми хване ръката.... Анестезиолога ме погали - един напълно непознат човек, на който дори името незнам - такова моментно спокойствие ми донесе!!! В началото бях спокойна... първите 12 часа всичко си беше ок.... но после ми сложиха система, изведнъж се появи силна болка, паника, а някаква си докторка ти се кара що не стенеш от кеф, когато те преглежда за разкритие 
Та да си дойда на думата по темата... сега искам непременно таткото да присъства, той се колебае(защото не знае какво трябва да прави), аз му обяснявам че няма да плувам в кръв (както многозина си го представят), а и той няма да е между краката ми, а до главата ми... Убедена съм, че после ще е безкрайно щастлив от изживяването да види детето си как се ражда, да види магията....
Та да си дойда на думата по темата... сега искам непременно таткото да присъства, той се колебае(защото не знае какво трябва да прави), аз му обяснявам че няма да плувам в кръв (както многозина си го представят), а и той няма да е между краката ми, а до главата ми... Убедена съм, че после ще е безкрайно щастлив от изживяването да види детето си как се ражда, да види магията.... 
... Никол, моите уважения, чак изритан бащата не е, знаеш вече и при секцио тук-там бащата може да присъства 
и форумки могат да го потвърдят.
и форумки могат да го потвърдят.Говоря за нормална, държавна болница в София, аз не открих такава и не вярвам да има, ако някъде може- напишете го, да знам за следващия път
В "Света София" уж може, но бащата стои в друго помещение, това не го броя за присъствие 
Напълно подкрепям идеята таткото да присъства на раждането ако иска. Все пак е присъствал на бебеправенето и по време на бременността със всичките й радости и неудобства. Мисля, че да се забрани на бащата да присъства, ще го накара да се чувства изолиран и лишен от наистина уникално преживяване (в добрия смисъл).
Нашият татко присъства от началото. Раждах нормално, той ми държеше ръката, слагаше ми някакви кърпи с вода по челото (както е гледал по филмите предполагам), а лекарката го караше да й помага, да ми държи крака, да брои по време на контракциите и после преряза пъпната връв на дъщеря ни. Не е ходил да наднича какво точно става там долу, въпреки, че можеше. Никога не е съжалявал, че присъства само се майтапи, че едно малко преди това би му дошло добре. И споко, секса пак си е страхотен. За другото бебе живот и здраве пак ще сме заедно.
Нашият татко присъства от началото. Раждах нормално, той ми държеше ръката, слагаше ми някакви кърпи с вода по челото (както е гледал по филмите предполагам
), а лекарката го караше да й помага, да ми държи крака, да брои по време на контракциите и после преряза пъпната връв на дъщеря ни. Не е ходил да наднича какво точно става там долу, въпреки, че можеше. Никога не е съжалявал, че присъства само се майтапи, че едно малко преди това би му дошло добре. И споко, секса пак си е страхотен. За другото бебе живот и здраве пак ще сме заедно.
Нещо не съм позитивно настроена относно присъствието на таткото докато раждаш, но хора всякакви 
Някак си в този момент срещата е между майката и детето и, и самото присъсътвие дори и на таткото, като най-близък, осуетява всичко. Не случайно още от незапомнени времена таткото е чакал отвън
Каквото и да решиш ти пожелавам многоо леко раждане и многоо здраво бебче !!!
Някак си в този момент срещата е между майката и детето и, и самото присъсътвие дори и на таткото, като най-близък, осуетява всичко. Не случайно още от незапомнени времена таткото е чакал отвън
Каквото и да решиш ти пожелавам многоо леко раждане и многоо здраво бебче !!!
Здравей,
Нашят татко не гори от желание да присъства на ражденато, но и аз не съм настоявала. Това си е наша, женска работа. Няма как, такъв е живота. Но много ми хареса повдигнатат по-горе тема за истинската любов "и в болест и в здраве". Мъжът трябва да помага в тежки здравословни ситуации, както аз помагам на съпруга си когато е болен, така и той ми помага. Нали това е смисъла на изречената пред официално лице в Обредна зала клетва или онази клетва която си даваме когато просто живеем заедно с половинките.
Нашят татко не гори от желание да присъства на ражденато, но и аз не съм настоявала. Това си е наша, женска работа. Няма как, такъв е живота. Но много ми хареса повдигнатат по-горе тема за истинската любов "и в болест и в здраве". Мъжът трябва да помага в тежки здравословни ситуации, както аз помагам на съпруга си когато е болен, така и той ми помага. Нали това е смисъла на изречената пред официално лице в Обредна зала клетва или онази клетва която си даваме когато просто живеем заедно с половинките.
Момичета първо ви благодаря за отговорит , аз съм съгласна с много от вас а именно с тезата че, ние заедно сме правили бебето, той много ми помага по време на бременността, освен това ние сме свикнали почти всичко(да не кажа всичко) да правим заедно, освен това смятам че той ще се радва да е там, в началото на бременността когато го карах да идва с мен на консълтациите той малко се дърпаше но последните месетци той повече от мен няма търпение да дойде деня когато сме на консултации. 
Аз смятам че той няма да е там за да ме изражда едва ли не, а за морална подкрепа, това значи според мен е че няма толкова от какво да се отврати- аз искам да е там само за да ми "държи ръката", и най-интересното е че като казах това на лекаря той ми отговори: "Много филми си гледала".
Така че аз съм с впечатлението че тук в провинцията или поне по малките градове като Пазарджик, хората са с много закоравяло мислене, просто болшенството не са дорасли и приемат тези неща като едва ли не глупост
.
Надявам се скоро
хорта да дораснат достатъчно и да спрат да се интересуват от това какво ще кажат хората
, аз съм съгласна с много от вас а именно с тезата че, ние заедно сме правили бебето, той много ми помага по време на бременността, освен това ние сме свикнали почти всичко(да не кажа всичко) да правим заедно, освен това смятам че той ще се радва да е там, в началото на бременността когато го карах да идва с мен на консълтациите той малко се дърпаше но последните месетци той повече от мен няма търпение да дойде деня когато сме на консултации. Аз смятам че той няма да е там за да ме изражда едва ли не, а за морална подкрепа, това значи според мен е че няма толкова от какво да се отврати- аз искам да е там само за да ми "държи ръката", и най-интересното е че като казах това на лекаря той ми отговори: "Много филми си гледала".
Така че аз съм с впечатлението че тук в провинцията или поне по малките градове като Пазарджик, хората са с много закоравяло мислене, просто болшенството не са дорасли и приемат тези неща като едва ли не глупост
.Надявам се скоро
хорта да дораснат достатъчно и да спрат да се интересуват от това какво ще кажат хората 
. Все пак много си зависи от човека.
Мислила съм по въпроса с присъствието на таткото през цялата си бременност и сега съм на мнение,че мястото му е извън родилна зала.
Според мен раждането на дете е много особен,интимен за жената момент,който тя трябва да преживее сама емоционално и физически (естествено нямам предвид присъствието на екипа и неговите напътствия и помощ),и да бъде максимално концентрирана в онова,което се случва.
Според мен раждането на дете е много особен,интимен за жената момент,който тя трябва да преживее сама емоционално и физически (естествено нямам предвид присъствието на екипа и неговите напътствия и помощ),и да бъде максимално концентрирана в онова,което се случва.
Ако таткото иска и правилата на болницата позволяват-да,защо не?!
Моето лично мнение,обаче е,че бащите не трябва да присъстват на раждането.ТоваИве го е казала много добре.
Моето лично мнение,обаче е,че бащите не трябва да присъстват на раждането.Това
е много особен,интимен за жената момент,който тя трябва да преживее сама емоционално и физически (естествено нямам предвид присъствието на екипа и неговите напътствия и помощ),и да бъде максимално концентрирана в онова,което се случва.