Присъствието на таткото по време на раждането?

  • 2 500
  • 66
  •   1
Отговори
30 дек. 2006, 19:11 ч.
  • Пазарджик
  • Мнения: 162
Момичета моля споделете своето и на половинките си мнение относно това дали таткото да присъства на раждането на бебето.
 ThinkingМоят съпръг все ми отговаря уклончиво, освен това говорих с лекаря ми относно това и тои ме попита:"Ама той ще издържи ли? Да не се наложи да спасяваме него?" Joy на което аз отговоих уверено "О ще издържи"(професията му е такава че е виждал доста страхотии) след което тои ми каза че неговото мнение е че не е добре съпруга ми да присъства защото неговото присъствие щяло да ме демотивира Shocked и да ме накара да се притеснявам повече, аз обаче мисля обратното - именно неговото присъствие ще ме мотивира да не показвам слабост.Освен това допитах се до мнението и на дръг генеколог който ми отговори по същия начин както и моя newsm78.
 

# 1 30 дек. 2006, 19:21 ч.
  • Мнения: 382
Коте, аз не мога да си представя, че тате нямаше да е с мен в родилното. В оня момент имах безумна нужда от него. Раждането ми беше сравнително дълго и трудно, а той беше всяка секунда там - от първата до последната контракция. Беше забравил, че трябва да идя и да пие... Няма да мога да ти опиша и момента, когато Филип се роди и проплака, и когато видях тате да се разтреперва от вълнение, докато ме гушкаше и как му потекоха сълзичките. Невероятно преживяване и за двамата. Вярвай ми няма да имаш време да се почувстваш притеснена. Тъкмо, ако ти се крещи има на кого да си го изкараш Wink. А за демотивирането - това пък от къде го измислиха? Даже, ако има възможност да остане първата нощ с вас в боницата ще е още по-страхотно.

# 2 30 дек. 2006, 19:22 ч.
  • Мнения: X
Нормално или секцио ще раждаш?

# 3 30 дек. 2006, 19:24 ч.
  • Мнения: 3 500
Защо да не показваш слабост не мога да разбера? В такъв момент мога да те уверя, че не ти пука какво показваш - слабост ли, отчаяние ли, грам няма да ти пука.Ако той самият иска нека да присъства, защо не.Ще си говорите и няма да се чувстваш сама, ще ти е по-спокойно.Но не го насилвай, ако не иска.Мисля, че това си е тяхно право на избор.Аз попитах мъжа ми иска ли да присъства, а той каза, че не иска да му отнемам хубавия момент, в който разбере, че всичко е наред и бебето се е появило на бял свят.Не поиска и не съм го карала повече.Той присъства на доста голяма част от контракциите и като видя как изглеждам беше страшно изплашен, не можех да му причиня повече.При раждането бебето ми спря да диша, аз щях да умра на магарето, а не знам ако беше той там какво щеше да се случи.Слава Богу сега всичко е наред и той наистина успя да почерпи и да отпразнува спокойно раждането на първото си бебе.

# 4 30 дек. 2006, 19:31 ч.
  • Мнения: 1 183
И ние още не сме решили на 100% дали ще присъства таткото,той много иска,ама аз не съм сигурна,защото той има проблеми с кръвното и незнам как ще е,но наистина бих се радвала да е до мен Peace

# 5 30 дек. 2006, 19:37 ч.
  • Мнения: 145
Ами и ние говорихме по тази тема и сме твърдо убедени , че той ще присъства независимо от всичко . Той ми е най - голямата упора само може да ме мотивира и никога демотивира при раждането . Мила никой не слушай направете само това , което ви е на сърцето . Успех и дано раждането мине леко и повярвай ми , ако има кой да ти държи ръката и това е бащата на детето ти няма да имаш равна .

# 6 30 дек. 2006, 19:43 ч.
  • Канада
  • Мнения: 494
Родих секцио!Татето беше с мен през цялото време!Имаше едни около 5 -10 мин,в които не му позволиха да присъства,докато ми сложиха упойката(спинална) и аз наистиха се чувствах уплашена и несигурна!Държа ми ръката по време на цялата операция,преряза пъпната връв на бебо и след като го позабърсаха той ми го подаде на мен!Чувството е несравнимо и неописуемо!В началото и нашия тати имаше колебания относно присъствието си на раждането,но колкото наближаваше момента,толкова по уверен в себе си ставаше!Не се разколеба дори  и когато разбрахме,че се налага секцио!
Мое лично мнение е,че жената има нужда от подкрепата на любим човек в този момент!

# 7 30 дек. 2006, 19:48 ч.
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Споделям си мнението:
 Не бих се съгласила мъжа ми да е при мен докато раждам.Искам да му спестя самата гледка.Все едно да си сменям дамската превръзка и той да е там ConfusedТова са си мои принципи!
 Един път гледах едно предаване по ТВ-то с една психоложка.Темата беше за мъжете които стават безчувсетвени към жените, след като са присъствали на раждането.Стана ми интересно масовото им твърдение, че могат да легнат с която и да е жена от улицата, но не със собствената им newsm78Явно това им се отразява на някои на психиката, знам ли?
 Но предаването го гледах след като родих, тъй че не ми е повлияло.

# 8 30 дек. 2006, 20:03 ч.
  • Мнения: 4 399
Има една много дълга тема в 'Татковците', ако искаш я прочети. И там съм писала и тук ще кажа, че като типична консервативна българка, аз бях против. В крайна сметка с течение на времето категоричното ми мнение се размекна и когато дойде момента, за мен нямаше нищо по-естествено от това мъжът ми да е с мен. Раждах дълго и той беше неотлъчно до мен. Много съм щастлива че промених първоначалната си нагласа. Това беше незабравимо преживяване и за двамата ни и много ни сближи.
В крайна сметка родих със секцио и той присъства и в операционната зала с мен. Беше първия човек който видя и пипна малкото човече. Страхотно е да изпитате тия моменти заедно и само жена която не е раждала с таткото не знае колко е загубила тя и връзката и с човека до нея.

# 9 30 дек. 2006, 20:07 ч.
  • всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
  • Мнения: 2 975
Ами ми моят съпруг не гори от желание да присъства, нито тук в Габрово е възможно.Дори и да позволяваха, аз не искам. Даже не искам да идва с мен в родилното, тоест може да ме закара, ама да не стои да слуша там , че какъвто ми е чувствителен - ще припада и ще го свестяват.

# 10 30 дек. 2006, 20:11 ч.
  • Мнения: 46 526
Дано сте заедно, ние не успяхме  Confused
Мястото на таткото е до детето му, не се съмнявай Peace

# 11 30 дек. 2006, 20:33 ч.
  • София
  • Мнения: 1 244
На първо място не слушай никакви лекари, ами си поговори с таткото.  Grinning
И аз съм пред същата дилема. С мъжа ми си говорим, той веднъж е твърдо убеден, че иска да е до мен, друг път се колебае, но засега има време да реши.
Моето мнение е, че ще имам нужда от него. От някой, който да ме подкрепя психически, да ми държи ръката. Да сподели първата среща, първата радост. Да я споделим помежду си. И заедно тримата.  Grinning Убедена съм в това.
А и той няма да е между краката ми...  Mr. Green
Не смятам да го насилвам - както реши, в края на краищата.
... но е истина и че му провеждам агитация.... Laughing

П.С. Забравих да кажа - имаше подобна тема преди време. Някои мами споделиха, че се отнасяли с тях много по-внимателно и отговорно в присъствието на татковците.

# 12 30 дек. 2006, 20:49 ч.
  • Мнения: 6 710
Цитат на: koteto_24 в сб, 30 дек 2006, 19:11
Момичета моля споделете своето и на половинките си мнение относно това дали таткото да присъства на раждането на бебето.
 ThinkingМоят съпръг все ми отговаря уклончиво, освен това говорих с лекаря ми относно това и тои ме попита:"Ама той ще издържи ли? Да не се наложи да спасяваме него?" Joy на което аз отговоих уверено "О ще издържи"(професията му е такава че е виждал доста страхотии) след което тои ми каза че неговото мнение е че не е добре съпруга ми да присъства защото неговото присъствие щяло да ме демотивира Shocked и да ме накара да се притеснявам повече, аз обаче мисля обратното - именно неговото присъствие ще ме мотивира да не показвам слабост.Освен това допитах се до мнението и на дръг генеколог който ми отговори по същия начин както и моя newsm78.

Преди години, когато трябваше да раждам, не успяхме да организираме мъжът ми е да е с мен. Бяхме млади, неопитни и бедни. Родих със секцио, объркаха ми упойката и за малко не ни пратиха при Свети Петър с бебето. И въпреки това единственото ужасно нещо което наистина си спомням и до днес е ужасяващото чувство за самота. За мен това е един от изключително съдбовните моменти в живота ни и някакви административни правила и парите ни попречиха да сме заедно. Затова съм твърдо ЗА правото на всяка двойка да реши сама за себе си.
Иначе, не мога да си представя какво би ме накарало да не искам най-близкия си човек до себе си в такъв момент. Аргументите за свян, страх за бъдещи сексуални проблеми и т.н. са ми меко казано неразбираеми.

# 13 30 дек. 2006, 20:59 ч.
  • Мнения: 439
Цитат на: Биляна в сб, 30 дек 2006, 19:48
Споделям си мнението:
 Не бих се съгласила мъжа ми да е при мен докато раждам.Искам да му спестя самата гледка.Все едно да си сменям дамската превръзка и той да е там ConfusedТова са си мои принципи!
 Един път гледах едно предаване по ТВ-то с една психоложка.Темата беше за мъжете които стават безчувсетвени към жените, след като са присъствали на раждането.Стана ми интересно масовото им твърдение, че могат да легнат с която и да е жена от улицата, но не със собствената им newsm78Явно това им се отразява на някои на психиката, знам ли?
 Но предаването го гледах след като родих, тъй че не ми е повлияло.

# 14 30 дек. 2006, 21:01 ч.
  • Мнения: 5 026
И аз и съпругът ми сме ЗА присъствието на таткото на раждането. На нас не ни позволиха, дано за второто бебче разрешат  Laughing

# 15 30 дек. 2006, 21:05 ч.
  • Мнения: 6 710
Цитат на: Биляна в сб, 30 дек 2006, 19:48
Споделям си мнението:
 Не бих се съгласила мъжа ми да е при мен докато раждам.Искам да му спестя самата гледка.Все едно да си сменям дамската превръзка и той да е там ConfusedТова са си мои принципи!
 Един път гледах едно предаване по ТВ-то с една психоложка.Темата беше за мъжете които стават безчувсетвени към жените, след като са присъствали на раждането.Стана ми интересно масовото им твърдение, че могат да легнат с която и да е жена от улицата, но не със собствената им newsm78Явно това им се отразява на някои на психиката, знам ли?
 Но предаването го гледах след като родих, тъй че не ми е повлияло.

А вие колко време точно живеете заедно? Не се заяждам, само питам, защото при достатъчно дълго съжителство и близост просто не е възможно да не те е виждал в неособено приятна светлина. Като се почне от смяната на превръзка, мине се през неразположния и се стигне до повръщане и диария. Моят съпруг ме е виждал във всяка една от тези ситуации и се е грижил за мен във всяка една.
Раждането не е някакъв изключително грозен физиологичен процес, то е чудо.

# 16 30 дек. 2006, 21:10 ч.
  • София
  • Мнения: 1 244
Точно каквото писа Dincho имах предвид.
Не мога да си представя в най-тежкия си момент (но и най-щастлив) да не съм с човека, с когото съм се събрала именно, за да споделям тези моменти...  Grinning
Ако татето реши, че много го е страх да присъства, съм сигурна, че ще викам името му... че като видя детето ни за пръв път, ще съжаля че не е до мен, за да го види и той!

За "светлината", в която те вижда: И моят мъж първо реагира на поканата при доки да гледаме заедно бебето с "абе не ща да те гледам разчекната".... след два дни се замисли и каза: "Абе аз тъй или иначе съм те виждал, кво толкова"  hahaha После се уточнихме, че не го каня на вагинален преглед, а за ултразвука....

# 17 30 дек. 2006, 21:14 ч.
  • Мнения: 382
Моят мъж категорично отказа да присъства.В началото много му бях ядосана,но после и аз прецених,че ще е по-добре и за двама ни.Той беше през цялото време там,само че не присъстваше на самото раждане.Видя бебето,не повече от 15 мин.след като се беше родило.Мисля,че и пак да раждам не бих искала да присъства Rolling Eyes

# 18 30 дек. 2006, 21:23 ч.
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Цитат на: Dincho в сб, 30 дек 2006, 21:05
А вие колко време точно живеете заедно? Не се заяждам, само питам, защото при достатъчно дълго съжителство и близост просто не е възможно да не те е виждал в неособено приятна светлина. Като се почне от смяната на превръзка, мине се през неразположния и се стигне до повръщане и диария. Моят съпруг ме е виждал във всяка една от тези ситуации и се е грижил за мен във всяка една.
Раждането не е някакъв изключително грозен физиологичен процес, то е чудо.
LaughingИ след 30 г. живот и здраве ще се надявам да не ме е видял в нито едно от изброените от теб състояния Praynig Laughing Mr. GreenИзвинявай, но не бих се гордяла, че ме е виждал с разстройство(или по-точно последното), или как си сменям превръзката Sick
 Не съм казала, че раждането е грозен процес Naughty, напротив!Наистина е чудо, но си имам лично мнение което е различно от твоето.

# 19 30 дек. 2006, 21:49 ч.
  • Мнения: 6 710
Цитат на: Биляна в сб, 30 дек 2006, 21:23
Цитат на: Dincho в сб, 30 дек 2006, 21:05
А вие колко време точно живеете заедно? Не се заяждам, само питам, защото при достатъчно дълго съжителство и близост просто не е възможно да не те е виждал в неособено приятна светлина. Като се почне от смяната на превръзка, мине се през неразположния и се стигне до повръщане и диария. Моят съпруг ме е виждал във всяка една от тези ситуации и се е грижил за мен във всяка една.
Раждането не е някакъв изключително грозен физиологичен процес, то е чудо.
LaughingИ след 30 г. живот и здраве ще се надявам да не ме е видял в нито едно от изброените от теб състояния Praynig Laughing Mr. GreenИзвинявай, но не бих се гордяла, че ме е виждал с разстройство(или по-точно последното), или как си сменям превръзката Sick
 Не съм казала, че раждането е грозен процес Naughty, напротив!Наистина е чудо, но си имам лично мнение което е различно от твоето.

И аз ти пожелавам и след 50 години живот да не е те виждал никога болна, но уви не вярвам, че е възможно. Или поне не виждам да е възможно съгласно моето виждане какво е това да споделяш с някого живота си. Също така ти пожелавам и ти никога да не си го виждала неразположен, разстроен и болен.
Явно имаме различни виждания за това какво е да си с някого в болест и здраве, в добро и лошо и т.н.
Има един много весел, но много готин лаф, които Мег Раян изтърси в Addicted to love, когато Матю Бродерик я питаше какво е любовта.
Та Мег вика:"Баща ми имаше едно куче, с което бяха неразделни. Но един ден кучето се разболяло тежко, налазили го някакви гадове отвътре, които го изяждали бавно, но сигурно."
И докторът предложил на баща и да приспи кучето завинаги. А баща и отказал. Прибрал се у дома и цяла нощ с пинсета вадил гадовете от дупето на кучето, докато не извадил и последния. И кучето оцеляло.
- Е, тва, вика Мег, е истинска любов.
Истинската обич се крие в сивото и скучно ежедневие, дори и в най-неудобните ситуации, като в тази някой да ти рови в задника. Няма никаква поезия или изтънченост в това, а за романтика изобщо не може да става и дума. Но има любов, наречи я гола, дебелашка или просташка любов. Ама истинска.

И все пак не отговори от колко време сте заедно.

# 20 30 дек. 2006, 21:59 ч.
  • Мнения: 9 903
Динчо, не е лоша приказката ти, но нали не е задължително мъжът ми да ми вади нещо от дупето, за да докаже, че ме обича?
чувала съм, че някои жени сменят тампони и превръзки пред мъжете си - трябва да съм пълен инвалид, за да си позволя нещо подобно, както и гореизброените от теб примери. Вкл. не се обезкосмявам пред него. Нито той, нито аз повръщаме един пред друг.
В този смисъл напълно поддържам Биляна и смятам, че може и за 20 години някои неща да си останат лични. Нашите баби са го умеели.
 Не бих искала съпругът ми да присъства на раждането. Той ще бъде с децата си достатъчно време след това.

С което не искам да налагам мнението си на авторката, мисля, че тя е убедена в желанията си, а това е ок , остава и мъжът й да се съгласи Peace

# 21 30 дек. 2006, 22:07 ч.
  • Мнения: 689
Нашият татко е категорично против, това да присъства на раждането. А и аз мисля, че ще е по-добре да си спести гледката. Като мине всичко ще има възможност да се радва колкото иска на детето си.

# 22 30 дек. 2006, 22:17 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: тити в сб, 30 дек 2006, 21:59
Динчо, не е лоша приказката ти, но нали не е задължително мъжът ми да ми вади нещо от дупето, за да докаже, че ме обича?
чувала съм, че някои жени сменят тампони и превръзки пред мъжете си - трябва да съм пълен инвалид, за да си позволя нещо подобно, както и гореизброените от теб примери. Вкл. не се обезкосмявам пред него. Нито той, нито аз повръщаме един пред друг.
В този смисъл напълно поддържам Биляна и смятам, че може и за 20 години някои неща да си останат лични. Нашите баби са го умеели.
 Не бих искала съпругът ми да присъства на раждането. Той ще бъде с децата си достатъчно време след това.

С което не искам да налагам мнението си на авторката, мисля, че тя е убедена в желанията си, а това е ок , остава и мъжът й да се съгласи Peace

Знаеш ли Тити, аз не съм пълен инвалид, но след секциото ми се наложи мъжът ми да ми прави превръзки и да ги сменя. Просто се получиха усложнения. Е, знаеш ли какво ще ти кажа - нито е повръщал, нито се е отвратил. Нежността и вниманието, с които се грижеше за мен дори в такава ситуация са показателни...
Биляна - мисля, че изобщо не си разбрала какво е искала да ти каже Динчо. Тя не се гордее с това, че мъжът й я е виждал в гореизброените ситуации, а с това, че въпреки тях се е погрижил за нея. Твоят не би ли го направил?!
Аааа....и за да не пребрегна авторката - моят мъж присъства и снима секциото - аз бях с пълна упойка. Промяна в сексуалния ни живот няма. Така че успех!

# 23 30 дек. 2006, 22:21 ч.
  • Мнения: 3 478
При нас никога не е имало дилемата да бъде или да не бъде с мен в родилното. Просто и двамата си знаехме че ще бъде с мен, пък и тук така е прието. Естествено не го направихме защото е тукашна традиция. Аз не бих се засегнала ако той не искаше да присъства. И аз съм от притеснителните, но дори и не виждах съпруга си в по-голямата част от родилния процес ( той стоеше до главата ми и засне част от раждането). В крайна сметка  той като е с теб в родилна зала няма да се надупи там с доктора да те гледа  в близък план, я. Не виждам защо е толкова травмиращо за някои да видят как детето им се появява на бял свят? Моето мнение е, че двама родители са го създали това дете и двама ще го посрещнат. За много хора това е незабравим момент. Разбира се има и такива, които не биха го направили и уважавам тяхното мнение, но доводи от рода на "ами не искам да се отврати от мен" или "не искам да ме види в такава светлина" (които искам да подчертая не цитирам от тази тема, а от предишни дискусии, просто за пример) някак си не ги разбирам. Всеки има право да вземе своето решение, дано само вече във всички БГ болници да бъде позволено присъствието на таткото. Мисля че за напред много повече татковци и мами ще се решат да направят тази стъпка заедно. Peace

# 24 30 дек. 2006, 22:23 ч.
  • Мнения: 6 710
Цитат на: тити в сб, 30 дек 2006, 21:59
Динчо, не е лоша приказката ти, но нали не е задължително мъжът ми да ми вади нещо от дупето, за да докаже, че ме обича?
чувала съм, че някои жени сменят тампони и превръзки пред мъжете си - трябва да съм пълен инвалид, за да си позволя нещо подобно, както и гореизброените от теб примери. Вкл. не се обезкосмявам пред него. Нито той, нито аз повръщаме един пред друг.
В този смисъл напълно поддържам Биляна и смятам, че може и за 20 години някои неща да си останат лични. Нашите баби са го умеели.
 Не бих искала съпругът ми да присъства на раждането. Той ще бъде с децата си достатъчно време след това.

С което не искам да налагам мнението си на авторката, мисля, че тя е убедена в желанията си, а това е ок , остава и мъжът й да се съгласи Peace

Тити, и аз не искам да налагам мнението си. Единственото за което настоявам е всяка двойка да има право на избор без да се съобразява с административни и финансови подробности.
Друг е въпросът какво е истинска близост и любов.
Знай само, че в живота има и болести и неприятни ситуации и тогава ако нямаш близки, които да се погрижат за теб просто си загубен.
Дано не ви се случва, за да разберете какво е.

# 25 30 дек. 2006, 22:26 ч.
  • Мнения: 9 903
нана77 - Динчо не звучеше като теб. Разбирам за какво иде реч, просто не искам да се съглася, че истинска близости любов се проявява с точно определени процедури.
За съжаление понякога се случват усложнения. Жалко, че е трябвало мъжът ти да се грижи за това, вместо медицинско лице. Бих направила всичко, за да се грижи за мен квалифицирано медицинско лице. Може би си е до човек.
моля ви, не намесвайте неизбежните трагични ситуации. Тук говорим за нормално раждане без опасност за живота.
Помня онази голяма тема от "Татковци" - беше пълна с любимите ми крайни мнения Simple Smile От "какъв мъж си ти, щом не искаш да раждаме заедно" до "той ще се отврати от мен и никога няма да ме пожелае отново"  Joy
не са верни и двете.

# 26 30 дек. 2006, 22:38 ч.
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Няма какво да отговоря, Тити е достатъчно изчерпателна.Още повече казах, че е въпрос на лични принципи и разбираниа.Повече няма какво да допълвам.
 Динчо, съжалаявам, че не са предлагали такава услуга като си разждала.Колко време живея с мъжа си едва ли те интересува с дни и часове Simple SmileДетето ми е на 2г.3м., орентирай се сама.И не аз не съм разбрала .Не става въпрос за болести, а както казва Тити за нормално раждане!Спирам да пиша по темата Stop

# 27 30 дек. 2006, 22:40 ч.
  • Мнения: 6 710
Цитат на: тити в сб, 30 дек 2006, 22:26
нана77 - Динчо не звучеше като теб. Разбирам за какво иде реч, просто не искам да се съглася, че истинска близости любов се проявява с точно определени процедури.
За съжаление понякога се случват усложнения. Жалко, че е трябвало мъжът ти да се грижи за това, вместо медицинско лице. Бих направила всичко, за да се грижи за мен квалифицирано медицинско лице. Може би си е до човек.
моля ви, не намесвайте неизбежните трагични ситуации. Тук говорим за нормално раждане без опасност за живота.
Помня онази голяма тема от "Татковци" - беше пълна с любимите ми крайни мнения Simple Smile От "какъв мъж си ти, щом не искаш да раждаме заедно" до "той ще се отврати от мен и никога няма да ме пожелае отново"  Joy
не са верни и двете.

И ние говорим за нормално раждане без опасност за живота. Аз говоря и за другите нормални неща, които ни се случват докато сме живи. Ти като кихнеш при медицинско лице ли отиваш да се грижи за теб, извинявай?
Говорим за споделената човешка грижа и разбиране, не за медицински процедури.

# 28 30 дек. 2006, 22:43 ч.
  • София
  • Мнения: 4 397
 Dincho Нали всеки има право на мнение, или нещо съм се объркала  newsm78

# 29 30 дек. 2006, 22:51 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
Аз съм категорично против присъствието на мъжа ми по ввреме на раждането; да, той припада ако се пореже и му потече кръв, но издържа да ме гледа с дренаж след операцията, но това са различни неща; не бих поискала от него подобно нещо; дори и той да го поиска /в което силно се съмнявам/, не бих го позволила; ако раждах за пръв път може би щях да имам подобни желания, но сега - абсурд Naughty

# 30 30 дек. 2006, 23:38 ч.
  • Мнения: 276
Мъжът ми присъства на раждането,през цялото време ми държа ръката и си говорехме,което много ми помогна и успокои може би и за това родих толкова лесно и бързо.Не съм го карала насила той сам изяви желание,и съм безкрайно щастлива както и той,мога да кажа че след раждането се обичаме дори повече и секса също е невероятен.Мисля че раждането е нещо прекрасно и естествено в живота на едно семейство и никога няма да забравя този миг и сълзите в очите на съпруга ми.В много страни дори и по големи деца от семейството присъстват на раждането.Но всеки има право да избира и всеки си решава за себе си.Аз горещо ти го препоръчвам,няма нищо по хубаво човека,който обичаш и те обича от цялото си сърце да е до теб в този велик момент.

# 31 30 дек. 2006, 23:58 ч.
  • София
  • Мнения: 1 244
Да, именно няма смисъл от караници. Въпросът е до лично разбиране и усещане на двойката.
Не нападайте Динчо, защото това, което тя казва е, че е добре да можеш да разчиташ на мъжа дори и в "гадни ситуации".

А ако темата беше: "Присъствието на майка Ви по време на раждането"? Защо не, тя знае какво е. Преживяла го е. Може би няколко пъти. Ще откажете ли подкрепата й?
А вие самите, раждалите (понеже аз още не съм) бихте ли предпочели да сте с пълна упойка и просто да не сте там? Да не изпитате болката, грозотата (или красотата, според разбирането) на сцената? Да си починете и чак тогава да видите детето си след ден-два, пет?

# 32 31 дек. 2006, 00:37 ч.
  • Мнения: 1 132
Предстои ми да  раждам съвсем скоро както се вижда от лентичката ми и мъжа ми ще бъде до мен по негово собствено желание . В началото на бременността, когато раждането ми се струваше толкова далече го бях попитала дали би присъствал.Е, беше почти обиден, че му задавам такъв въпрос.Мнението му беше, че сме създали заедно това дете и трябва да бъдем заедно когато се появява на света.
От приятелки,  на които мъжете им са присъствали на раждането съм чула същото, което споделя Cvetyab -"че раждането е нещо прекрасно и естествено в живота на едно семейство и никога няма да забравя този миг и сълзите в очите на съпруга ми" ...защо тогава трябва да ги лишаваме от този момент?

# 33 31 дек. 2006, 02:21 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: phil в сб, 30 дек 2006, 23:58
... А вие самите, раждалите (понеже аз още не съм) бихте ли предпочели да сте с пълна упойка и просто да не сте там? Да не изпитате болката, грозотата (или красотата, според разбирането) на сцената? Да си починете и чак тогава да видите детето си след ден-два, пет?

Зависи от много неща  newsm78 не е толкова просто ...

Ако раждах нормално- да, бих искала да е до мен. До тогава винаги в труден момент е бил до мен, а по-труден от този не съм имала (дано и нямам).
Но раждах секцио, а в България не допускат бащата в операционната  Twisted Evil без подкрепа на близък човек, без никой познат наоколо- НЕ, никога не бих избрала спиналата. Щом не може да присъства бащата, няма да я има и майката- избрах пълна упойка. Видях детето и мъжа си веднага, щом излязох от упойката. И това е нещо  Tired

# 34 31 дек. 2006, 03:43 ч.
  • София
  • Мнения: 1 244
Ето за това казвам, че трябва нещата да се решат от мъжа и жената - разговори.
Аз не бих избрала пълна упойка, в това съм абсолютно сигурна. Искам да видя детето си в момента, в който "излезе". Независимо по какъв начин. Дори секцио. Готова да съм да изтърпя всякаква болка, търпяла съм тъй или иначе (физическа).
Дали таткото иска - негов избор. (потретвам) Аз - да!!!

# 35 31 дек. 2006, 03:50 ч.
  • Мнения: 46 526
Изборът на таткото беше- да присъства, но в България бащата е изритан от операционната, по-точна дума не намирам.
Не става дума за физическа болка, а за психическото ми състояние, болката е лесна, минава за известно време, няма нищо страшно при нея ...

 

# 36 31 дек. 2006, 05:19 ч.
  • Мнения: 5 183
Нашият тати присъства на раждането от първата контракция до първото изплакване на сина си. Беше невероятно изживяване. Стоеше до главата ми, говорехме, даваше ми вода, с влажни кърпи обтриваше лицето ми, държеше ми ръката, смяхме се

# 37 31 дек. 2006, 08:01 ч.
  • Мнения: 9 903
Цитат на: phil в сб, 30 дек 2006, 23:58
А ако темата беше: "Присъствието на майка Ви по време на раждането"? Защо не, тя знае какво е. Преживяла го е. Може би няколко пъти. Ще откажете ли подкрепата й?


също не, майка ми пък съвсем няма работа там.
Никол, моите уважения, чак изритан бащата не е, знаеш вече и при секцио тук-там бащата може да присъства  Peace и форумки могат да го потвърдят.

# 38 31 дек. 2006, 08:23 ч.
Чувствам се много спокойна,като знам,че ще бъде с мен PeaceПодкрепата от близък човек в този момент е много важна.Повече няма,какво,да добавя.

# 39 31 дек. 2006, 08:38 ч.
  • Мнения: 2 952
Не отивам и вторият път без него.80%  от  спокойствието ми е  от това , че  сме заедно.А и той не би си помислил да ме остави да раждам сама.

Първия път и майка беше  с нас, защото така исках , а моят  се  съгласи, първо раждане , много ме беше шубе  Simple Smile  Сега ще сме  двамата само  Wink

Раждах  с  епидурал , нямам оплаквания , нито   страхове  за втория път.

# 40 31 дек. 2006, 09:47 ч.
  • Мнения: 11 005
И двамата искаме той да присъства на събитието, но в нашата болница това не е възможно.  #Cussing out По едно време даже мислехме да ходя на друго място, но този вариант засега отпада.
Както вече са писали другите момичета, раждането е нещо съвсем нормално, не е болест, нито нещо тайно и срамно, което не е за пред мъже.

# 41 31 дек. 2006, 10:28 ч.
  • Мнения: 7 186
Ако както виждаш има различни мнения. Най- важното е и двамата да искате това присъствие, ако единият не желае, другият не бива да настоява и да се налага.
Аз лично не одобрявам присъствието на бащата, но това си е мое мнение. Peace

# 42 31 дек. 2006, 10:54 ч.
  • Мнения: 1 425
При първото ми раждане бащата не присъства. Раждах в България и това си беше съвсем нормално. Но и обстановката там доста ме стресира, предполагам, че и таткото би се чувствал по същия начин. Когато забременях втория път, бъдещият татко сам пожела да присъства, за него си беше съвсем естествено да е до мен. Стаята в която раждах, беше така обзаведена, че родилката и таткото да се чувстват конфортно. Аз бях много по-спокойна, когато той беше до мен, помагаше ми да се разхождам, разтриваше ми кръста и ми държеше ръката. Видя как се роди сина му и до сега разказва, че по-хубаво преживяване не е имал.

# 43 31 дек. 2006, 10:57 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Dincho в сб, 30 дек 2006, 21:49
Истинската обич се крие в сивото и скучно ежедневие, дори и в най-неудобните ситуации, като в тази някой да ти рови в задника.

Хората са толкова различни и отношенията им- толкова специфични,че подобно изказване ми се струва малко крайно  Peace Може би при някои двойки любовта се възприема и така...
Но други имат нужда от запазване на някакво лично пространство, което може да бъде от порядъка на това да си затваряш вратата на тоалетната и да влизаш сам/а/ в банята до отделен кръг приятели или ходене на почивка "разделно".
А по темата: аз самата съм против и дори не съм коментирала с таткото все още- ние сме от "много самостоятелните" двойки. Но той казва, че ще бъде там за мен и ще ми държи ръката, така че докъдето докторите го допуснат и той самият си реши, нека остане.
Предпочитам да родя със секцио и с риск да си спечеля възмущението на част от вас- да, възприемам раждането във всичките му варианти като мъчителен, вероятно рисков, неестетичен, напълно физиологичен дори примитивен момент, в който имам нужда единствено от компетентен медицински персонал; момент лишен от романтика и отблъскващ за околните.
В резултат на който се появява чудото Simple Smile

# 44 31 дек. 2006, 11:32 ч.
  • Мнения: 817
Не присъства! При евентуално второ раждане пак нямам желание да е там. Може би ако бях секцио бих искала, но при нормално раждане той няма работа при мен.

# 45 31 дек. 2006, 12:25 ч.
  • Varna
  • Мнения: 603
През цялата си бременност аз бях твърдо против таткото да присъства на раждането(а той много искаше) -исках да му спестя гледката и притесненията...След като ме приеха в родилното акушерката каза-"Ако таткото иска да присъства нека да остане" И в този момент съпруга ми само ме погледна и аз казах " остани". Мисля, че взех правилното решение - бях много по-спокойна,макар че той реално с нищо не ми помагаше.Но беше там и аз знаех,че до мен е най-близкия ми човек. Така чувстваш ,че имаш подкрепа и не си сама. Ако някога имам още едно детенце със сигурност ще присъства пак ако има възможност.(На първото раждане не е присъствал)

# 46 31 дек. 2006, 12:47 ч.
  • Мнения: 1 382
Предпочитам да не гледа, нека си чака във фоайето  Mr. Green

# 47 31 дек. 2006, 13:18 ч.
  • Мнения: 463
При нас таткото не присъстваше. Предварително бяхме решили така, но когато започнаха истинските болки на мен ми се искаше той да е до мен и да ми държи ръката. Иначе по време на самото раждане не мисля, че е удачно да присъства, аз лично не бих искала. Важна е подкрепата по време на контракциите.

# 48 31 дек. 2006, 13:29 ч.
  • Мнения: 6 461
Нашият татко не е присъствал на раждането на децата ни ,но ако имаше възможност със сигурност щеше да го направи.

# 49 31 дек. 2006, 13:45 ч.
  • Мнения: 817
Назнам за вашите мъже ,но моят ако го вкарам като раждам сигурно ще припадни.Уж съм си го избрала мъжкар,а в някои отношения е като бебе smile3506

# 50 31 дек. 2006, 14:12 ч.
  • Мнения: 2 818
На първото ми раждане не присъства, за което аз много съжалявах. Чувствах се ужасно и имах нужда от подкрепа, чисто морална, някой да ми се усмихне, да ми хване ръката.... Анестезиолога ме погали - един напълно непознат човек, на който дори името незнам - такова моментно спокойствие ми донесе!!! В началото бях спокойна... първите 12 часа всичко си беше ок.... но после ми сложиха система, изведнъж се появи силна болка, паника, а някаква си докторка ти се кара що не стенеш от кеф, когато те преглежда за разкритие  #2gunfire  Та да си дойда на думата по темата... сега искам непременно таткото да присъства, той се колебае(защото не знае какво трябва да прави), аз му обяснявам че няма да плувам в кръв (както многозина си го представят), а и той няма да е между краката ми, а до главата ми...  Убедена съм, че после ще е безкрайно щастлив от изживяването да види детето си как се ражда, да види магията.... 

# 51 31 дек. 2006, 16:14 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: тити в нд, 31 дек 2006, 08:01
... Никол, моите уважения, чак изритан бащата не е, знаеш вече и при секцио тук-там бащата може да присъства  Peace и форумки могат да го потвърдят.

Говоря за нормална, държавна болница в София, аз не открих такава и не вярвам да има, ако някъде може- напишете го, да знам за следващия път  Grinning В "Света София" уж може, но бащата стои в друго помещение, това не го броя за присъствие  Laughing

# 52 31 дек. 2006, 19:29 ч.
         Напълно подкрепям идеята таткото да присъства на раждането ако иска. Все пак е присъствал на бебеправенето и по време на бременността със всичките й радости и неудобства. Мисля, че да се забрани на бащата да присъства, ще го накара да се чувства изолиран и лишен от наистина уникално преживяване (в добрия смисъл).
         Нашият татко присъства от началото. Раждах нормално, той ми държеше ръката, слагаше ми някакви кърпи с вода по челото (както е гледал по филмите предполагам Laughing), а лекарката го караше да й помага, да ми държи крака, да брои по време на контракциите и после преряза пъпната връв на дъщеря ни. Не е ходил да наднича какво точно става там долу, въпреки, че можеше. Никога не е съжалявал, че присъства само се майтапи, че едно малко преди това би му дошло добре. И споко, секса пак си е страхотен. За другото бебе живот и здраве пак ще сме заедно.

# 53 31 дек. 2006, 21:05 ч.
  • Мнения: 1 555
Нещо не съм позитивно настроена относно присъствието на таткото докато раждаш, но хора всякакви  Hug
Някак си в този момент срещата е между майката и детето и, и самото присъсътвие дори и на таткото, като най-близък, осуетява всичко. Не случайно още от незапомнени времена таткото е чакал отвън  Peace 
Каквото и да решиш ти пожелавам многоо леко раждане и многоо здраво бебче !!!

# 54 1 ян. 2007, 19:37 ч.
  • Мнения: 350
Здравей,
Нашят татко не гори от желание да присъства на ражденато, но и аз не съм настоявала. Това си е наша, женска работа. Няма как, такъв е живота. Но много ми хареса повдигнатат по-горе тема за истинската любов "и в болест и в здраве". Мъжът трябва да помага в тежки здравословни ситуации, както аз помагам на съпруга си когато е болен, така и той ми помага. Нали това е смисъла на изречената пред официално лице в Обредна зала клетва или онази клетва която си даваме когато просто живеем заедно с половинките.

# 55 1 ян. 2007, 20:44 ч.
  • Пазарджик
  • Мнения: 162
Момичета първо ви благодаря за отговорит Hug, аз съм съгласна с много от вас а именно с тезата че, ние заедно сме правили бебето, той много ми помага по време на бременността, освен това ние сме свикнали почти всичко(да не кажа всичко) да правим заедно, освен това смятам че той ще се радва да е там, в началото на бременността когато го карах да идва с мен на консълтациите той малко се дърпаше но последните месетци той повече от мен няма търпение да дойде деня когато сме на консултации. Joy
Аз смятам че той няма да е там за да ме изражда едва ли не, а за морална подкрепа, това значи според мен е че няма толкова от какво да се отврати- аз искам да е там само за да ми "държи ръката", и най-интересното е че като казах това на лекаря той ми отговори: "Много филми си гледала".
Така че аз съм с впечатлението че тук в провинцията или поне по малките градове като Пазарджик, хората са с много закоравяло мислене, просто болшенството не са дорасли и приемат тези неща като едва ли не глупост #Cussing out #2gunfire.
Надявам се скоро  baby_neutral Praynigхорта да дораснат достатъчно и да спрат да се интересуват от това какво ще кажат хората

# 56 1 ян. 2007, 21:52 ч.
  • Мнения: 7 474
Мъжа ми не би издържал на подобно изпитание, просто си е такъв, а и аз не бих му позволила да присъства (освен ако не е секцио) Thinking. Все пак много си зависи от човека. Thinking

# 57 1 ян. 2007, 22:01 ч.
  • Мнения: 693
Според мен важното е дали той иска, ако да - тогава е добре да е подготвен - как минава раждането, как да ти помага в различните етапи(дишане, отпочиване и събиране на сили  т.н.), тогава наистина би ти бил от полза.
Леко и бързо раждане

# 58 2 ян. 2007, 01:59 ч.
  • Мнения: 1 174
Мислила съм по въпроса с присъствието на таткото през цялата си бременност и сега съм на мнение,че мястото му е извън родилна зала.
Според мен раждането на дете е много особен,интимен за жената момент,който тя трябва да преживее сама емоционално и физически (естествено нямам предвид присъствието на екипа и неговите напътствия и помощ),и да бъде максимално концентрирана в онова,което се случва.

# 59 2 ян. 2007, 08:38 ч.
  • Мнения: 5 362
Ако таткото иска и правилата на болницата позволяват-да,защо не?!
Моето лично мнение,обаче е,че бащите не трябва да присъстват на раждането.Това
Цитат на: ive в вт, 02 яну 2007, 01:59
е много особен,интимен за жената момент,който тя трябва да преживее сама емоционално и физически (естествено нямам предвид присъствието на екипа и неговите напътствия и помощ),и да бъде максимално концентрирана в онова,което се случва.
Иве го е казала много добре.

# 60 2 ян. 2007, 09:07 ч.
  • Мнения: 8 505
И през ум не ми е минавало да го мъкна в родилното Stop.Добре че и той не е имал желание,в противен случай щеше да се заформи голям спор.

# 61 2 ян. 2007, 09:38 ч.
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Отначало ми се струваше естествено да родя сама (както се случва в природата). Но от ден на ден ми се ще, когато дойде момента да е до мен - да ми държи ръката, да ми говори, да усещам близостта му и подкрепата, която ми дава. Не съм лигла, издържам на болка, но ще бъда много, много радостна, ако татито е до мен, ще бъда много спокойна и всичко ще ми бъде по-леко. Ако обаче не желае, няма да го насилвам. Знам, че той сам чудесно може да си прецини "възможностите".
Та, най-доброто, което може да се направи е да поговорите, а не да гадаете другия дали и как би преживял ситуацията.
Всеки човек е уникален, възпитан е по определени стериотипи. За един едно е естествено и нормално, за друг - остава неразбираемо за цял живот!
Говорете! Heart Eyes

# 62 2 ян. 2007, 10:15 ч.
  • София
  • Мнения: 5 079
Нашият тати не само, че не присъства на раждането, но и когато раждах се случи да е нощна смяна... Crossing Arms Мисля, че е хубаво да имаш до себе си близък човек в такъв момент, но аз, лично за себе си бих потвърдила, че "гледката" определено не е за всеки и ти трябва да си прецениш дали толкова държиш съпругът ти да те вижда в това състояние. Може да е старомодно, но мисля, че мястото на бащите е да правят кръгчета в двора на болницата  Mr. Green, а ръката да ти държи лекар, на който имаш пълно доверие. А после да разказваш на любимия колко си била смела (дори да не е било съвсем вярно...) Wink

# 63 2 ян. 2007, 10:22 ч.
  • Мнения: 2 897
Аз родих със секцио,така че и двамата не виждахме смисъл в присъствието на мъжа ми по време на операцията(дори да му бяха разрешили)

# 64 2 ян. 2007, 10:28 ч.
  • Мнения: 9 990
Както винаги-ще има противоположни мнения,НО-вие двамата това трябва да го изясните ,аз какво да ти кажа-Да-аз щях да се чувствам демотивирана и какво значи да не показвам слабост-като бях пред умирачка от болка.... TiredДа му завия там и застена и той да се развика ли/познавам си го/Хората са различни и вие сами трябва за себе си да прецените този момент как да е.Аз не го исках при мен по ред причини, той не е и настоявал.Справихме се и без да си стискаме ръцете.Аз морална подкрепа така или иначе винаги съм имала за този етап от живота ни, все пак цяла нощ и той не е мигнал от притеснение...Така че-каквото и ние да ти кажем-вие двамата си говорете и си решете...кой както го чувства!Успех!

# 65 2 ян. 2007, 10:34 ч.
  • Мнения: 393
    Не съм си и помисляла да го питам,а и той не е повдигал темата.Мисля,че ще се притеснявам и за него ако е с мен.

# 66 3 ян. 2007, 12:08 ч.
  • Мнения: 2 242
Един от най-хубавите споделени мигове!!! Без таткото не само щеше да е различно, но и за мен лично доста по-трудно. Само като си спомня как се беше надвесил над мен и ме окуражаваше ...не чувах нищо друго! А в началото на бременността се колебаех – то не ме плашеха с припаднал мъж то не беше вайкане как ще се отврати и ще ни секне сексуалния живот.... Малко ме е срам честно казано – приемах раждането като нещо гнусно и отвращаващо. Една подобна тема във форума ме накара да се замисля, и то точно опита на такива които са присъствали.
Сега за нас дилема няма – за къде без татито Wink

Но това е индивидуално решение, което двамата партньори трябва да вземат заедно! Освен това мисля че е задължително първо да се информират за опита на родители, които са го направили. Много от нещата са глупави легенди и предразсъдаци, които нямат много общо с действителните проблеми с които евентуално могат да се сблъскат. При нас такива не е имало и не мога да помогна с инфо (виж мога да напиша книга за положителните ефекти Mr. Green). Примерно знам, че ако татито е по-чувствителен може да застане до главата на родилката и да се сложи параван. Във форума има тонове споделен опит
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/74/70/
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19305.0
http://www.roditeli.info/family/statia/bashta/
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=153486.0

Ето нещо под което под което се подписвам с две ръце
Правото на избор е едно от най-ценните права. Но изборът трябва да е направен на основата на обективна, всестранна информация. Направете сами своят избор отчитайки индивидуалните особености на отношенията си, желанията си и готовността си.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата