Боже, момичета, кога беше времето, когато майка плачеше на това стихотворение, аз си мислех, че имам всичкото време на света, а се оказа, че вече и аз започвам да плача...Бях си забранила да се сещам за него, още повече, че майка вече я няма и дори не успя да ме види с дете, мен, с която се караше само защото аз не исках да се прекоря и дори и да виждах, че е права, спорех, само и само да е на мойта, нямате представа колко ми е мъчно сега. Съжалявам, дано не съм ви разстроила.
- Публикувана: 28 дек. 2006, 09:17 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2007, 17:30 ч.
Търся едно стихотворение
Песен за майката
изп. Магрет Николова
Прохожда чедото прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.
И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала,
за радост не, аз а раздяла.
Додето майката усети,
измъква и го от ръцете
на всички царства господар,
безмилостният цар буквар.
Остава майката сама,
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка- плачка.
Прописва чедото, прописва,
вълна на нова радост плисва.
И първа дума пишат двата,
и много ясно- тя е МА-МА.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма.
Не знае тя, че рядко пише,
сина, зает с дела по-висши.
Додето майката усети,
измъкват и го от ръцете-
казарма, рабора, жени,
а пък жените са едни...
От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира се го е създала,
за близост не , а за раздяла.
И вече не до рожба близка ,
да бъде мама, чедо иска.
Не иска все да бъдат двама,
ни той да мисли все за мама.
Обратното желае само,
синът да не извина "мамо".
Да не извина "Мамо" , "Мамо",
синът в нещастие голямо!
А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма.
И че светът добре го среща,
за туй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава,
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда ,
сама към своята надежда.
Сама при старите му книги,
остава мама и реди ги.
Проплакват заедно с буквара
и после всеки се затвря.
изп. Магрет Николова
Прохожда чедото прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.
И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала,
за радост не, аз а раздяла.
Додето майката усети,
измъква и го от ръцете
на всички царства господар,
безмилостният цар буквар.
Остава майката сама,
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка- плачка.
Прописва чедото, прописва,
вълна на нова радост плисва.
И първа дума пишат двата,
и много ясно- тя е МА-МА.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма.
Не знае тя, че рядко пише,
сина, зает с дела по-висши.
Додето майката усети,
измъкват и го от ръцете-
казарма, рабора, жени,
а пък жените са едни...
От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира се го е създала,
за близост не , а за раздяла.
И вече не до рожба близка ,
да бъде мама, чедо иска.
Не иска все да бъдат двама,
ни той да мисли все за мама.
Обратното желае само,
синът да не извина "мамо".
Да не извина "Мамо" , "Мамо",
синът в нещастие голямо!
А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма.
И че светът добре го среща,
за туй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава,
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда ,
сама към своята надежда.
Сама при старите му книги,
остава мама и реди ги.
Проплакват заедно с буквара
и после всеки се затвря.
А това е стихотворението, което аз харесвам най-много от темата за душите на нашите деца:
Твоите деца - Халил Гибран
Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото животът не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.
Твоите деца - Халил Гибран
Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото животът не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.
. И аз търсих песента, но не можах да я намеря 
. 
***
Когато беше малък в сърцето ми,
те милвах и ти разказвах приказки.
Ти ми ги беше подсказал,момчето ми
-с устните си вълшебно-истински.
Сгушвах се в рамото ти-докато спеше,
разказвах легенди и нови предричах.
Така-постепенно,ти в мене растеше
и ме учеше да обичам.
И ме научи.Но не искам да те обсебвам.
Имаш ме - можеш да тръгнеш!
Сърцето ми не е кафез-то е дом за тебе,
в който след път да се върнеш.
Покорявай света и го сбирай в очите си,
а аз ще чакам и ще те предсказвам
-да ме целунеш,около себе си да ме завъртиш
и дълго,дълго да ми разказваш.
За тебе огън ще имам винаги
- да те стопли и заискри в очите ти,
ако някой внезапно от теб е заминал,
защото е искал само звездите.
А аз ще ти пазя книжките с приказки
и нови за теб ще измислям.
Вълшебствата в тях ще са истински
- само от твоите пръсти прелистени.
Ще бъда твоята Коледа
-с много подаръци под елхата.
Само ти можеш да спреш календара
да остане на същата дата.
благодаря на EVERY ME, тя го беше публикувала в една друга тема !!!
Когато беше малък в сърцето ми,
те милвах и ти разказвах приказки.
Ти ми ги беше подсказал,момчето ми
-с устните си вълшебно-истински.
Сгушвах се в рамото ти-докато спеше,
разказвах легенди и нови предричах.
Така-постепенно,ти в мене растеше
и ме учеше да обичам.
И ме научи.Но не искам да те обсебвам.
Имаш ме - можеш да тръгнеш!
Сърцето ми не е кафез-то е дом за тебе,
в който след път да се върнеш.
Покорявай света и го сбирай в очите си,
а аз ще чакам и ще те предсказвам
-да ме целунеш,около себе си да ме завъртиш
и дълго,дълго да ми разказваш.
За тебе огън ще имам винаги
- да те стопли и заискри в очите ти,
ако някой внезапно от теб е заминал,
защото е искал само звездите.
А аз ще ти пазя книжките с приказки
и нови за теб ще измислям.
Вълшебствата в тях ще са истински
- само от твоите пръсти прелистени.
Ще бъда твоята Коледа
-с много подаръци под елхата.
Само ти можеш да спреш календара
да остане на същата дата.
благодаря на EVERY ME, тя го беше публикувала в една друга тема !!!
Е, наревах се за 10 г. напред... 
И аз
На ме ми е мъ4но хем като на мама, хем като на дъщеря. Стана ми толкова мъ4но за моята си майка, която не съм виждала ве4е пове4е от три години!!!
Момичета всички стихотворения са просто невероятни.