Търся едно стихотворение

eli0177, разгледай темата За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Оправих го!

Има и още едно подобно:

Прохожда чедото прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала,
за радост не, аз а раздяла.

Додето майката усети,
измъква и го от ръцете
на всички царства господар,
безмилостният цар буквар.

Остава майката сама,
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка- плачка.

Прописва чедото, прописва,
вълна на нова радост плисва.
И първа дума пишат двата,
и много ясно- тя е МАМА.

Додето майката усети,
измъкват и го от ръцете-
казарма, рабора, жени,
а пък жените са едни...


За съжаление не мога да си спомня последния куплет .

Semana -точно това е
МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ
ХАЙДЕ СЕГА ОТНОВО ДА СИ ПОПЛАЧЕМ

ЕТО ВИ ОЩЕ ЕДНО


Тази сутрин ще се усмихна,когато видя лицето ти и ще се смея за да не заплача.
Тази сутрин ще те оставя да облечеш каквото искаш и ще кажа колко добре изглеждаш.
Тази сутрин ще зарежа прането и ще те заведа в парка да си поиграем.
Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ми покажеш как се реди този пъзел.
Днес след обяд ще изключа теелефона и компютъра,няма да крещя, дори и тон няма да повиша.
Днес след обед няма да се тревожа какъв ще станеш когато пораснеш.
Днес след обед ще отидем в МакДоналдс и ще си поръчаме две детски менюта с две играчки.
Тази вечер ще те държа в прегръдките си и ще ти разкажа за твоето раждане и за това колко много те обичам.
Тази вечер в банята ще те оставя да се намокриш и няма да ти се карам.
Тази вечер ще те държа дълго в прегръдките си и ще пропусна любимите си теливизионни програми.
Тази вечер ще те целуна и ще благодаря на Бога че ме е дарил с най-хубавия подарък.
И ще се замисля за майките и бащите,които търсят изчезналите си деца,за тези които стоят да гроба на детето си вместо до неговото легло,и за тези родители които седят в болничните стаи ,гледайки как детето им страда.
И ще ти кажа лека нощ,и ще помаля Бога за още много дни,които да се забавляваме заедно.....

страхотни са доста си поревах

Разплака ме.

По тези стихове има песен на Маргарет Николова и последния стих мога да го разкажа

И вижда тя че го е създала за радост не, а за раздяла и тя само се моли синът и да не извика мамо мамо  в нещастие голямо, а щом за мама се не сеща значи е добре.

Това го правя всеки ден. Не мога да си позволя да приема детето ми, животът ни и всичко друго около мен за даденост, защото тогава ще ги изгубя. Най-ценното в живота ми са двете очички, които ме гледат и малките устни които ми казват тихичко "бича те" докато ръчичките ме прегръщат. Животът е наистина кратък, не губете децата си и детското в себе си забързани в сивото ежедневие! Няма нищо по-ценно от детската любов.

Ще потърся непременно песента. Но оригиналното стихотворение завършва по различен начин-накрая майката оставя сама у дома и отваря стария буквар. Последният ред беше "...и после всеки се затваря".

О и това го имаше - сигурно аз пиша за предпоследния стих

Позволявам си да пусна още едно стихотворение, което много харесвам

Весело зайче,котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка- на моето рамо.
Можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашата мляко налива,
сресва косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички-
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сръпче прилича?
Как се превръща водата на пара?
И самолета с какво ли се кара?
Ами отвътре земята каква е?
- Мама попитай и ще узнаеш.

Ден ти не можеш да бъдеш без мама.
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш,и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка.
После - ще хвръкнеш и ти като птичка,
умна и силна,ще стигнеш далече-
можеш без майка си вече...

Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавачът...
Друго не трябва-три думички само:
"Добре съм,мамо!"

    Боже, момичета, кога беше времето, когато майка плачеше на това стихотворение, аз си мислех, че имам всичкото време на света, а се оказа, че вече и аз започвам да плача...Бях си забранила да се сещам за него, още повече, че майка вече я няма и дори не успя да ме види с дете, мен,  с която се караше само защото аз не исках да се прекоря и дори и да виждах, че е права, спорех, само и само да е на мойта, нямате представа колко ми е мъчно сега. Съжалявам, дано не съм ви разстроила.

Песен за майката
                изп. Магрет Николова

Прохожда чедото прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала,
за радост не, аз а раздяла.

Додето майката усети,
измъква и го от ръцете
на всички царства господар,
безмилостният цар буквар.

Остава майката сама,
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка- плачка.

Прописва чедото, прописва,
вълна на нова радост плисва.
И първа дума пишат двата,
и много ясно- тя е МА-МА.

Когато мама е сама,
ще праща чедото писма.
Не знае тя, че рядко пише,
сина, зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
измъкват и го от ръцете-
казарма, рабора, жени,
а пък жените са едни...

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира се го е създала,
за близост не , а за раздяла.

И вече не до рожба близка ,
да бъде мама, чедо иска.
Не иска все да бъдат двама,
ни той да мисли все за мама.

Обратното желае само,
синът да не извина "мамо".
Да не извина "Мамо" , "Мамо",
синът в нещастие голямо!

А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма.
И че светът добре го среща,
за туй за мама се не сеща.

И мама в стаята тогава,
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда ,
сама към своята надежда.

Сама при старите му книги,
остава мама и реди ги.
Проплакват заедно с буквара
и после всеки се затвря.

Браво на Горска фея - остава някой да намери песента из нета много хубаво звучи, аз я търсих и не можах да я намеря.

Много хубави стихотворения

А това е стихотворението, което аз харесвам най-много от темата за душите на нашите деца:



Твоите деца - Халил Гибран   
   

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото животът не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.

Горска Фея- благодаря ти . И аз търсих песента, но не можах да я намеря .

НАИСТИНА ЛИ НЕ МОЖЕМ ДА НАМЕРИМ ПЕСЕНТА?

и аз ще се запиша да следя темата, дано се намери песента !!!

ЖАЛКО, ЯВНО НЕ МОЖЕМ
АКО НЯКОЯ ДРУГА МАМА СЕ СЕТИ ЗА ПОДОБНИ СТИХОТВОРЕНИЯ НЕКА  СЕ ВКЛЮЧИ

Аз имам /ако се не лъжа/ песента на грамофонна плоча, но не знам естествено как да стигне до компютъра.

***
Когато беше малък в сърцето ми,
те милвах и ти разказвах приказки.
Ти ми ги беше подсказал,момчето ми
-с устните си вълшебно-истински.
Сгушвах се в рамото ти-докато спеше,
разказвах легенди и нови предричах.
Така-постепенно,ти в мене растеше
и ме учеше да обичам.
И ме научи.Но не искам да те обсебвам.
Имаш ме - можеш да тръгнеш!
Сърцето ми не е кафез-то е дом за тебе,
в който след път да се върнеш.
Покорявай света и го сбирай в очите си,
а аз ще чакам и ще те предсказвам
-да ме целунеш,около себе си да ме завъртиш
и дълго,дълго да ми разказваш.
За тебе огън ще имам винаги
- да те стопли и заискри в очите ти,
ако някой внезапно от теб е заминал,
защото е искал само звездите.
А аз ще ти пазя книжките с приказки
и нови за теб ще измислям.
Вълшебствата в тях ще са истински
- само от твоите пръсти прелистени.
Ще бъда твоята Коледа
-с много подаръци под елхата.
Само ти можеш да спреш календара
да остане на същата дата.


благодаря на EVERY ME, тя го беше публикувала в една друга тема !!! 

Хубава тема се получи! 

Е, наревах се за 10 г. напред...

И аз 
На ме ми е мъ4но хем като на мама, хем като на дъщеря. Стана ми толкова мъ4но за моята си майка, която не съм виждала ве4е пове4е от три години!!!

Разплаках се със глас. Момичета всички стихотворения са просто невероятни.

радос, и твоето много ме разчувства
благодаря за хубавото стихче

Много са хубави стиховете и малко тъжни...

''Писмо до татко''

Здравей татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила.Мисля ви много!
И знам,че ви липсвам-това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби,за Бога!
човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг!
Тогава ми казваше-''Горе главата!
Стъпчи изкушение,болка и страх!''
Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми
и аз се преборвах набързо с тях.
Пораснах щастлива при тебе и мама.
Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече!И никога няма,
да ме изплаши човешкия студ!
Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва?
Мама-лекарствата редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари.Да си имате.
Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата.........
Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко,
не се притеснявай!Аз съм добре.
Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете


Тва е на малко по друга тематика, но пак се разревах като го прочетох

Не мога да спра да

Вчера прочетох стихотворението ,което елио търсеше, публикувано от Вещичка в отчетната тема. И си поревах доста 
И сега пак, страхотни сте, момичета!

И това намерих в интернет:

Писмо до моето дете

Вечер е. Всички спят – градът, кварталът, съседите – долавям лекото похъркване на съпруга ми в съседната стая. Не ми се спи. Присядам тихо до леглото на моята малка дъщеря и я наблюдавам. Взирам се и в полумрака, различавам малкото отпуснато телце. Ръцете й са вдигнати блажено нагоре покрай главата, едно босо краче се е показало изпод чаршафа, усещам диханието й. Слагам главата си до нейната и в полусън опитвам да надникна в бъдещето й.

…”Виждам красиво младо момиче, надвесено над книга и усилено преглежда някакви записки. Кичур коса пада върху сериозното лице и то с елегантен жест го отметна назад. Лека усмивка прибягна по лицето му и след това изчезна. Беше съсредоточена. Решаваше някаква задача.”...

Стреснах се от лай на куче. Вдигнах глава и разбрах, че се съм задрямала за миг. Погледнах детето си и изведнъж разбрах колко бързо лети времето. Като един миг ми се сториха трите години от нейното раждане. Неусетно, малкото беззащитно бебе е станало момиченце. Все по-самостоятелно, все по-уверено в собствените си сили и все по-малко нуждаещо се от мен. Изведнъж разбрах, че няма никакво значение каква професия ще има, къде ще живее и какви ще са любимите й занимания. Единственото, което има значение е, че я има. Реших да й напиша писмо. Седнах и думите сами започнаха да се нижат на белия лист:

Мое мило дете,

ти си като слънчев лъч в живота ми. Ти си въздухът, който жадно поемам всеки миг. Ти си моят смях, моето щастие и смисъл в живота.

Прости ми за хилядите пъти, когато гласът ми е бил изтъкан с наставнически нотки, за забележките, които сам отправяла към твоите изследващи пориви. За умората и раздразнителността в края на дългия работен ден, за пропуснатите твои малки и големи успехи, за пълното мое внимание, което не можах да ти дам. Единственото, което е важно да запомниш е да бъдеш човек, който върви напред в живота с високо вдигната глава – живей така, че да не се срамуваш от това, което си. Живей пълноценно и слушай сърцето си, то ще бъде пътеводител в живота ти и никога няма да те подведе. Не подминавай ранената птичка, нито обидната хорска дума с безразличие – отдели им част от вниманието си и помощта си. Не завиждай на другите, а се вгледай в себе си и прецени какво можеш да направиш за да станеш по-добра. Имаш шанс да бъдеш каквато пожелаеш – учителка, писателка, художничка, певица, адвокат. Човек или човече – изборът е само твой. Не забравяй, че сама диктуваш правилата на играта и единствено от теб зависи крайният резултат. Избери сама дали да бъдеш победител или победен.

Усмихвай се и бъди щастлива, няма пречки пред теб. Бъди милостива, обичаща и себеотрицателна. С пълни шепи раздавай от щастието си на другите – те го заслужават. Обичай безрезервно, не щади чувствата си и не чакат нищо в замяна. Живей така, че един ден да не съжаляваш за нищо. Вкусвай с пълни шепи от живота и се наслаждавай на всеки миг от него. Наслаждавай се на всеки ден – той никога няма да се повтори, а шанс имаш само веднъж в живота. Хвани го здраво в ръце и не го изпускай.

Каквото и да направиш, никога не забравяй, че ще се гордея с теб и ще те обичам, силно, безрезервно и завинаги.

С много обич: мама

Оставих листа на масата, погледнах спящата си красавица и тихо се вмъкнах в брачното легло. Сънят неусетно целуна клепачите ми и усмихната се отдадох на съня.

Много ми стана мъчно  Написала съм си някой от тези стихчета и съм ги разлепила из апартамента и като се изнервя ходя и ги чета и ми минава, защото се сещам колко бързо ще мине времето...и как един ден ще ги чете моята дъщеря и ще плаче...като мен сега...

не мога да спра

 

Отдавна не бях плакала така.Страхотни са

И аз надух гайдата... Хем съм ги чела повечето. Всеки път се вживявам и не мога да устоя на реването... Ох, как отминава живота ни неусетно. Докато се обърнем и станали безброй неща.

еее.... ясно е и аз си поплаках,благодаря ви момичета,за прекрасните стихове,ще си ги принтирам и ще си ги чета често.

И както е казано в песента, ще се молим да не се сещат за нас, за да са добре. И това е най-човешкия и добър вариант.