С какво ви дразнят майките?

Ох, болна тема ми е майка ми. Айде да не изпадам в подробности, че до утре мога да пиша... Ама като почне да се оплаква... Тя все е най-болната, нищо не може да прави, до магазина даже не иска да отиде (аз й поръчвам храна онлайн). Всички останали кучета ни яли. Всеки ден ми се оплакваше от 200 кръвно, изпаднах в паника и уредих даже тук да я консултират. Е, оправиха я, но пак преувеличава, че има високо кръвно. Абе тя е центърът на вселената. И иска пари...направих й ремонт, купила съм й уреди, таблет, телефон, телевизори. Сега поиска мулти кукър и аз пак клекнах... Знам, сама съм си виновна.

Не четох другите мнения, споделяла съм за мама и в темата за свекървите. Вече аз самата съм големичка та попретръпнах, но да ви разсмея лии, да ме съжалите лиии - вчера изтърпях 15 мин тирада от 84 г. си майка" Как може, на нищо ли не съм те научила" - това защото, видите ли, дамската чанта трябвало да се носи така, че джобчето с цип да е отпред! Не знам що обикновено му казват задно.
Не се подвеждайте от възрастта, винаги е била така - хиляди правила и правилца, и ако не си на нейния акъл, значи я излагаш. Ама аз щото приличам на баща си (което, разбира се е лошо), виреех добре въпреки това. Обаче вече ме подлудява и не знам докога ще издържа - остана вдовица, реве често, а като си там говори само негативни неща. Та баба ми, та баща ми какво направили преди 40-50 г, та трябва да жалим за дядо ми дето умрял преди 80 г при бомбардировките в София и естествено нейния живот е най-труден, най-онеправдана... В интерес на истината много е преживяла, но за решения които е взела, аз трябва да плащам. И все не я разбирам, все не съчувствам достатъчно, Напомня ми щерката в тийн възрастта й. Като се прибера от мама съм с мускулна треска на челюстта. Понякога споделям с мъж ми, ей така, да го изхвърля от себе си, но не винаги може, щото тя клепа и свекърва ми - ако са си разменяли любезности,  свекърва ми никога не го е показала пред мен. Винаги ми е била подкрепа (ако ще да е било заради сина и внучетата). Пък и е покойница от 20 години, бе.
Уф, олекна ми да се изприказвам. Мама винаги е била много силен човек и това ревливо, самосъжаляващо се човече не го познавам. Всеки ден едно и също се говори и е вторачена само в себе си. Знам, че са възрастови изменения и самотата убива, но признавам, понякога ми е свръхсили да издържа.

С възрастта много се променят. Майка ми все още не съвсем, но баба ми на моменти е чудо. Та очаквам и майка ми да стане като нея.

Това звучи ужасно депресиращо - и нас ли това и чака?

В някаква степен - да. Хващам се колко приличам на майка си освен физически и в постъпки. Не съм същата ,но има  намеци ,попадения...чувствам се нея  на моменти.

Това е тихият ми ужас. Каква ще съм на тази възраст, ако я доживея. Майка ми е последният човек, за когото бих предположила, че ще се превърне в такова чудо. А може би е толкова трудно, точно защото цял живот е била стълб... Не знам, но  в момента е ужасно тегаво, сама тя има моменти в които се усеща, но са просто моментен проблясък, две извинителни думи и пак наново. Живеем през улица - чуваме се всеки ден и поне 3 пъти седмично съм там (но искам да избягам бързо, признавам)

О, да, Боряна - и аз улавям интонации, жестове, които са "нейни".  Ама имам много от баща ми, та, може би другаде ще избия

Майка ми сега общува повече и с брат ми. И оня ден ми вика “Шери, ако знаеш какво чудо е брат ти! Ама той много прилича на баща ти!” Ама го казва едно сериозно, все едно някакво откритие е направила! Щях да падна от смях!

Като бях дете вечното обвинение беше “бащичко”, а сега брат ми като одъртявал (гони 40!) повече приличал на баща ни.

Ами, жена, те половината гени са от татко, какво да направим?!? То и по физиономия като ни видиш… на кого да приличаме?! 😂😂😂

Да са ни живи и здрави майките и още дълго да ни радват и ядосват. Предпочитам на моменти да се дразня на моята пред това нея да я няма. Колкото и кусури да има тази жена, винаги ще ми помогне в нужда.

Майка отдавна я няма, и аз съм на възраст вече. Сетих се тези дни, че на март стават 100 години от рождението и, почина на 8,. Беше смачкана жена, послушна, поне такава чак не съм, отстъпвах ,но се съхраних , просто заобикалях проблемите,  влияха ми, послушна бях,  но което можех - променях ,биех се за  своето. често успявах. Особено касаещо децата ни.
 То  и времето ни бе такова ,да слушаме.
 И пак им  недовършено, пропуснато.
 Сега у сина си намирам прилики с баща си. През поколение се предава. Едно нещо е ,но съществено. Той  е коктейл от гени, от двата рода ,но това е  от баща ми.Дразни ме, нямаше го преди години. С възрастта си идва фабричното , ако да не го искаш.
 Като малка все на баща ми ме оприличаваха , ами не съм.
 Аз подкрепа не съм видяла, излязох на 19  и край  ,те си имаха син.
 Чак като почина баща ми, година преди тя да си отиде ,ми каза: и ти си ни дете.

Може би. Баща ми до последно не се превърна в мрънкало, а имаше защо. Баба ми и дадо ми (по майчина линия) също. Зависи не само от възрастта, но И от човека.

Да ми е жива и здрава още!
Винаги е била себеотрицателна - последната си риза ще свали за нас, а и за външни хора. Тя както може, каквото остане.
Но никога не е показвала нежност, да каже, че те обича - абсурд; много критична и роден песимист.
Това ми предаде и на мене, за жалост. Такива са били времената и нравите, когато са ги отглеждали. Никакви разговори за чувства и преживявания, всичко се пази за себе си. Разговори само за ежедневието.
Улавям се, че в много все повече й приличам. Жестове, думи и разсъждения. Неща, които някога ме вбесяваха.
Неслучайно е казано, погледни майка си, да видиш каква ще станеш.

И майка ми е такава. На мен ми трябваха много години, за да поправя това за себе си, да говоря, да споделям, да слушам когато споделят с мен.
 Сестра ми обаче дори не се и опита.
Сега майка ми и сестра ми отглеждат племенницата ми и пак така.. нищо не може да се каже, всичко е табу и срам, и кошмар..

Имам нужда да си го излея и някой да ми пише две думи. Както съм писала наложи се за 3-4 месеца да живеем у майка ми, тъй като правим основен ремонт на къщата ни. Тя е много избухлива, изпада в истерии, когато не стане на нейното. Днес след поредния й истеричен пристъп, ММ не издържа и помоли да отидем до края на ремонта (около половин месец) у свекърва ми. При изнасянето ни тя се затвори в стаята й и дори не ни спря. След това се е обадила на баща ми и му е казала, че не издържа все тя да е виновна за всичко, щяла да се самоубива и какви ли още не глупости. Баща ми след тея разговори и той се чувства зле и накрая аз се чувствам страшно виновна. Не издържам... 😢

Освен да ти кажа колко ти съчувствам... Не знам какво да ти кажа.

Jane , искрено ти съчувствам.
Искам да ти кажа да не се чувстваш виновна. Това да ти внушава чувство на вина е средство за манипулация и контрол, които майка ти упражнява върху теб.
Решавайки да се изнесете сте й го отнели и в момента тя се чувства като ранен звяр.
Повярвай ми, няма да се самоубие, просто иска да си върне вниманието и контрола.
Игнорирай такова поведение и не реагирай както иска и очаква и ще видиш колко бързо ще й мине.