Няма как да и оправиш личния живот. И не е твоя работа. Нейното щастие не е твоя отговорност. Бъди добра дъщеря, доколкото можеш да и съдействаш за важните неща - здраве, бит, подкрепа. Но не допускай да повлияе негативно на твоето собствено семейство. Ти си отговорна за децата си, а не за нея. Тя не ти е дете.
- Публикувана: 21 фев. 2023, 11:51 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2023, 18:35 ч.
С какво ви дразнят майките?
Това ,че те съветват за здравословна дистанция,не е лошо.Прочети в темата за свекървите как се жалват от гостуванията по 1 седмица и не го причинявай на семейството си.
Майкати е живяла така цял живот,надали ще се промени сега,каквото и да кажеш.Говори за работата и и за други нейни успехи,за да я стимулираш.Вече ако е болна/депресия/ това ще го установи лекар и наистина трябва да се вземат мерки.
Майкати е живяла така цял живот,надали ще се промени сега,каквото и да кажеш.Говори за работата и и за други нейни успехи,за да я стимулираш.Вече ако е болна/депресия/ това ще го установи лекар и наистина трябва да се вземат мерки.
И от кога всяка една майка се превърна в пример за подражание, чиито личен живот няма право никой да обсъжда? Защо пък да не й направя, щом съм притеснена за нея, а и както тя се меси в моя и ми прави коментари, забележки и съвети, защо да не мога и аз? А и в случая аз го пиша в тема, чиято цел е да се обменя опит и търсят решения, а не да се заяждаме и осъждаме.
1. Не зная на колко години е майка ти, но може би не е зле да й обясниш, че може да изкара без мъж известно време, не е краят на света. Ясно ми е, че искаме да ни ухажват, за да се чувстваме все още млади и достойни за любов, но дори аз (която по принцип цени мъжкото внимание) вече не го искам на всяка цена. Обясни й нещо в тази насока, че ще привлича качествени мъже, ако изглежда доволна от живота си, със или без партньор. И толкова.
Но щом коментира твоя живот, и ти я отрязвай, като при необходимост критикуваш нейните постъпки. Но да не се превръща в говорилня, само по същество.
2. Тя не ти желае злото и не ти завижда на семейството, някои неща просто се научават от опит или ти в момента не ги виждаш. Да, може да не се сбъднат нейните прогнози, но може и да се... (да не решиш, че ти го пожелавам)
Скрит текст:
Като прясна тъща, все още си имам своите опасения, чак един познат каза, че говоря точно като типичната тъща. Не ги казвам на дъщеря ми, но това не пречи да си ги предъвквам мислено.
Като млада съм била по-всеотдайна, но с годините и четенето тук виждам, че не е непременно егоизъм да искаш най-доброто за своето дете, а не да си непременно справедлив спрямо неговия съпруг/партньор.
Като млада съм била по-всеотдайна, но с годините и четенето тук виждам, че не е непременно егоизъм да искаш най-доброто за своето дете, а не да си непременно справедлив спрямо неговия съпруг/партньор.
Коментирам тези ти думи "Не знам как да постъпя, защото я обичам, но искам и да й помогна да е щастлива, искам да й отворя очите."
И тези "Защо пък да не й направя, щом съм притеснена за нея, а и както тя се меси в моя и ми прави коментари, забележки и съвети, защо да не мога и аз?"
Сякаш обръщаш ролите и ти си майката, която опитва да напътства дъщеря си. Според мен единично споменаване към майка ти за какво си притеснена е достатъчно. От там нататък тя трябва да се погрижи за себе си. Насила никой не можеш да накараш да направи нещо. Тя е възрастен човек и сама решава.
И аз мисля като Iris, че не е твоя работа да оправяш личния живот на майка си. Нито пък е твоя работа да й правиш забележки, да даваш съвети и т.н.
Ако отношението й рефлектира върху семейството ти, поставяш граници и казваш, че не позволяваш такива коментари и забележки. Ако не уважи искането ти, можеш да се дистанцираш.
Иначе твое право е да се дразниш. Също така е напълно нормално да се притесняваш за майка си.
И тези "Защо пък да не й направя, щом съм притеснена за нея, а и както тя се меси в моя и ми прави коментари, забележки и съвети, защо да не мога и аз?"
Сякаш обръщаш ролите и ти си майката, която опитва да напътства дъщеря си. Според мен единично споменаване към майка ти за какво си притеснена е достатъчно. От там нататък тя трябва да се погрижи за себе си. Насила никой не можеш да накараш да направи нещо. Тя е възрастен човек и сама решава.
И аз мисля като Iris, че не е твоя работа да оправяш личния живот на майка си. Нито пък е твоя работа да й правиш забележки, да даваш съвети и т.н.
Ако отношението й рефлектира върху семейството ти, поставяш граници и казваш, че не позволяваш такива коментари и забележки. Ако не уважи искането ти, можеш да се дистанцираш.
Иначе твое право е да се дразниш. Също така е напълно нормално да се притесняваш за майка си.
Катя, майка ти се опитва да ти наложи много вредни за теб отношения. От теб зависи дали ще ѝ позволиш.
А, за "нарочно" нищо не съм казала. Всъщност, съм почти убедена, че нищо в отношението ѝ към теб не е нарочно.
Под "вредни" имам предвид няколко аспекта:
Не би трябвало ти да влизаш в ролята на психолога, а тя – на пациента. Имам чувството, че ви е вкарала в точно такива отношения. Не е твоя работа да ѝ отваряш очите. Не ти си нейният родител, нито си нейният психолог или психотерапевт.
Не би трябвало да ти внушава, че ти си отговорна за нейното щастие. Това категорично не е така. Само тя е отговорна за него.
Не би трябвало да прехвърля автоматично негативния си опит с мъжете върху теб и твоя мъж. Ако тя прави толкова погрешни избори на мъже, то проблемът е в нея. Не ѝ позволявай да критикува мъжа ти. Може да сподели мнение, но постоянните критики са недопустими (имам предвид при нормални отношения между теб и мъжа ти).
Евентуалната депресия е съвсем отделен момент и трябва да се провери дали наистина има такава. Ако има, трябва да пие антидепресанти.
Под "вредни" имам предвид няколко аспекта:
Не би трябвало ти да влизаш в ролята на психолога, а тя – на пациента. Имам чувството, че ви е вкарала в точно такива отношения. Не е твоя работа да ѝ отваряш очите. Не ти си нейният родител, нито си нейният психолог или психотерапевт.
Не би трябвало да ти внушава, че ти си отговорна за нейното щастие. Това категорично не е така. Само тя е отговорна за него.
Не би трябвало да прехвърля автоматично негативния си опит с мъжете върху теб и твоя мъж. Ако тя прави толкова погрешни избори на мъже, то проблемът е в нея. Не ѝ позволявай да критикува мъжа ти. Може да сподели мнение, но постоянните критики са недопустими (имам предвид при нормални отношения между теб и мъжа ти).
Евентуалната депресия е съвсем отделен момент и трябва да се провери дали наистина има такава. Ако има, трябва да пие антидепресанти.
А, за "нарочно" нищо не съм казала. Всъщност, съм почти убедена, че нищо в отношението ѝ към теб не е нарочно.
Под "вредни" имам предвид няколко аспекта:
Не би трябвало ти да влизаш в ролята на психолога, а тя – на пациента. Имам чувството, че ви е вкарала в точно такива отношения. Не е твоя работа да ѝ отваряш очите. Не ти си нейният родител, нито си нейният психолог или психотерапевт.
Не би трябвало да ти внушава, че ти си отговорна за нейното щастие. Това категорично не е така. Само тя е отговорна за него.
Не би трябвало да прехвърля автоматично негативния си опит с мъжете върху теб и твоя мъж. Ако тя прави толкова погрешни избори на мъже, то проблемът е в нея. Не ѝ позволявай да критикува мъжа ти. Може да сподели мнение, но постоянните критики са недопустими (имам предвид при нормални отношения между теб и мъжа ти).
Евентуалната депресия е съвсем отделен момент и трябва да се провери дали наистина има такава. Ако има, трябва да пие антидепресанти.
Под "вредни" имам предвид няколко аспекта:
Не би трябвало ти да влизаш в ролята на психолога, а тя – на пациента. Имам чувството, че ви е вкарала в точно такива отношения. Не е твоя работа да ѝ отваряш очите. Не ти си нейният родител, нито си нейният психолог или психотерапевт.
Не би трябвало да ти внушава, че ти си отговорна за нейното щастие. Това категорично не е така. Само тя е отговорна за него.
Не би трябвало да прехвърля автоматично негативния си опит с мъжете върху теб и твоя мъж. Ако тя прави толкова погрешни избори на мъже, то проблемът е в нея. Не ѝ позволявай да критикува мъжа ти. Може да сподели мнение, но постоянните критики са недопустими (имам предвид при нормални отношения между теб и мъжа ти).
Евентуалната депресия е съвсем отделен момент и трябва да се провери дали наистина има такава. Ако има, трябва да пие антидепресанти.
Много странно, търпи някакво (лошо?) отношение от някакъв (лош?) мъж заради дъщеря си??? Нали уж е с успешна кариера, за какво ѝ е "да търпи мъж"? За пари ли, за жилище ли, за какво?
Аз бих ѝ купила един Ремотив за леката депресия, едно бурканче Прим Ойл за менопаузата и един хубав вибратор. Евентуално едномесечна карта за фитнес или танци, нещо подобно. Да се занимава и да не откача.
Скоро четох за т.нар. transactional relationship. Интересна тема за размисъл.
Аз бих ѝ купила един Ремотив за леката депресия, едно бурканче Прим Ойл за менопаузата и един хубав вибратор. Евентуално едномесечна карта за фитнес или танци, нещо подобно. Да се занимава и да не откача.
Скоро четох за т.нар. transactional relationship. Интересна тема за размисъл.