Добър ден. Извинявам се предварително, ако има подобна тема, но на всеки проблема е индивидуален и може би съвети, подход и начин за спрявяне искат индивидуално отношение .
На 36 г. съм. Майка на две прекарски госпожици на 3г. и 9г. Имам добър и грижовен съпруг, но....нещата вече излизат извън контрол. Скандал, след скандал за нищо. Ще започна с малко предистория/информация. Работя тежка и напрегната работа на 8 ч. В работата нямам проблеми, но е психически уморителна, харесвам си я, върша я с любов и много отношение към детайла. Опитвам се да бъда добра домакиня, грижовна майка, да полагам грижи за себе си- ходя на фитнес 4 пъти седмично. Водя децата на извънкласни дейности. Пазаря- предимно аз. За домакинството се грижа пак предимно аз, като мъжа ми поема миенето на чинии. Проблема е в това, че напоследък съм много изнервена, не мога да се справя с всичко, не ми остава време просто, забравям някои неща. Децата (да са живи и здрави) са много палави, непослушни, създават много ситуации, които са предпоставка за скандалите с мъжа ми. Опитвам се да се контролирам, да не викам, те като викам не ме чуват, представете си като говоря нормално- изобщо не ме отразяват. Говорим им, обясняваме им, опитваме се да им даваме пример. Но накрая всичко завърша със скандал с мъжа ми- той обвинява мен, аз него. Вече не се търпи. Знам, че бъркам, знам че искам да съм многофункционална и перфектна във всяко едно отношение, но накрая освен, че не съм перфектна, а съм и едно кълбо от нерви, недоспала/ставам в 5ч. за работа/ и децата го отнасят. Бабите не ни помагат особено- и те работят. Знам, че съм голям човек, трябва да успявам да се контролирам, но като ми падне пердето и губя ума и дума, започвам да викам, да им се карам, после съжалявам. Все си казвам брой до 10, дръж си езика зад зъбите, като си нервна си мълчи, като се успокоиш говори, но ....не става точно така. Мъжа ми се включва с помощ като ги управя за лягане, приспива ги, но ето пример- караме се, за това, че те са вече големи, могат сами да се оправят за лягане, сами да заспят- имат детска стая, той НЕ, по- бързо да заспят, аз ще ги приспивам. Малката е на почти 4 г. той я храни, защото ако я оставим сама да се храни, няма да изяде нищо и видиш ли ще умре от глад. Аз, като го няма мъжа ми, я оставям сама- яде каквото яде, като и огладнее гъза 1-2 пъти, ако не яла, на 3-тия път ще се наяде. Говорили сме по тази тема, не веднъж, казвам му- не и правиш услуга така, недей. Добре няма да я храня- до третия път- сяда и я храни. Е не мога да изляза на глава с него. Луди скандали нон стоп за какво ли не. Уж говорим, комуникираме, накрая ефект 0. Напоследък като се прибера от работа и като сме заедно сякаш предпочитаме да си мълчим, няма какво да си кажем, или пък да не си говорим, за да не си офорим пак скандалче. Сякаш сме в някакъв омагьосам кръг. Извинявам се за дългия пост. Просто не знам какво да направя. Искам да си запазя семейството, искам да сме по- спокойни, по- търпеливи, защото моите нерви рефлектират върху децата, но както казах омагьосан кръг. Благодаря на всеки споделил мнение. Понасям критика. Знам че бъркам, искам да променя статуквото удома, приемам всякакви съвети.
На 36 г. съм. Майка на две прекарски госпожици на 3г. и 9г. Имам добър и грижовен съпруг, но....нещата вече излизат извън контрол. Скандал, след скандал за нищо. Ще започна с малко предистория/информация. Работя тежка и напрегната работа на 8 ч. В работата нямам проблеми, но е психически уморителна, харесвам си я, върша я с любов и много отношение към детайла. Опитвам се да бъда добра домакиня, грижовна майка, да полагам грижи за себе си- ходя на фитнес 4 пъти седмично. Водя децата на извънкласни дейности. Пазаря- предимно аз. За домакинството се грижа пак предимно аз, като мъжа ми поема миенето на чинии. Проблема е в това, че напоследък съм много изнервена, не мога да се справя с всичко, не ми остава време просто, забравям някои неща. Децата (да са живи и здрави) са много палави, непослушни, създават много ситуации, които са предпоставка за скандалите с мъжа ми. Опитвам се да се контролирам, да не викам, те като викам не ме чуват, представете си като говоря нормално- изобщо не ме отразяват. Говорим им, обясняваме им, опитваме се да им даваме пример. Но накрая всичко завърша със скандал с мъжа ми- той обвинява мен, аз него. Вече не се търпи. Знам, че бъркам, знам че искам да съм многофункционална и перфектна във всяко едно отношение, но накрая освен, че не съм перфектна, а съм и едно кълбо от нерви, недоспала/ставам в 5ч. за работа/ и децата го отнасят. Бабите не ни помагат особено- и те работят. Знам, че съм голям човек, трябва да успявам да се контролирам, но като ми падне пердето и губя ума и дума, започвам да викам, да им се карам, после съжалявам. Все си казвам брой до 10, дръж си езика зад зъбите, като си нервна си мълчи, като се успокоиш говори, но ....не става точно така. Мъжа ми се включва с помощ като ги управя за лягане, приспива ги, но ето пример- караме се, за това, че те са вече големи, могат сами да се оправят за лягане, сами да заспят- имат детска стая, той НЕ, по- бързо да заспят, аз ще ги приспивам. Малката е на почти 4 г. той я храни, защото ако я оставим сама да се храни, няма да изяде нищо и видиш ли ще умре от глад. Аз, като го няма мъжа ми, я оставям сама- яде каквото яде, като и огладнее гъза 1-2 пъти, ако не яла, на 3-тия път ще се наяде. Говорили сме по тази тема, не веднъж, казвам му- не и правиш услуга така, недей. Добре няма да я храня- до третия път- сяда и я храни. Е не мога да изляза на глава с него. Луди скандали нон стоп за какво ли не. Уж говорим, комуникираме, накрая ефект 0. Напоследък като се прибера от работа и като сме заедно сякаш предпочитаме да си мълчим, няма какво да си кажем, или пък да не си говорим, за да не си офорим пак скандалче. Сякаш сме в някакъв омагьосам кръг. Извинявам се за дългия пост. Просто не знам какво да направя. Искам да си запазя семейството, искам да сме по- спокойни, по- търпеливи, защото моите нерви рефлектират върху децата, но както казах омагьосан кръг. Благодаря на всеки споделил мнение. Понасям критика. Знам че бъркам, искам да променя статуквото удома, приемам всякакви съвети.
) . С караници и нерви нищо добро не ви очаква . 
