Щастлив съвместен живот

  • 9 049
  • 205
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 782
Настани ли се битовизъм, чувство за собственост и недоверие между двама, всичко е обречено. Трябва да има винаги нещо привлекателно, да не се опознават напълно.

# 16
  • Мнения: 671
Късмет.
Това е моето мнение за щастлив дългогодишен семеен живот.
Еднакъв произход и възпитание, първата среща - в по-младите години /до 27 г/, да се развивате и променяте заедно, да минавате заедно през трудни периоди и да оцелявате. Заедно да си градите имотите, всички роднини да ви подкрепят и одобряват.

# 17
  • Мнения: 7 537
Според мен, в една дългогодишна връзка е важно да чувстваш сигурност и обич.
Да, тя не е същата, като в началото,  но когато си в труден момент и видиш, че човекът срещу теб е готов на всичко да помогне, да те разбере и подкрепи , тогава всъщност осъзнаваш, стойността му, и че тръпката не е най - важното.
Обикновено големите любови , с много страст и бурни емоции изгарят бързо.

# 18
  • Мнения: 46 597
Трябва да има винаги нещо привлекателно, да не се опознават напълно.
Ние пък сме от хората, които държим на максимално опознаване и именно това стои в основата на близостта и любовта ни.
Затова си мисля, че по-скоро трябва да съвпадат разбиранията на двамата в двойката, независимо дали мислят, че трябва или не трябва да се опознаят напълно.

# 19
  • Мнения: 802
Вече са дадени много добри и адекватни отговори.
Наистина е от огромно значение еднаквото или поне сходно възпитание!!! Според мен от там започва и може да свърши всичко. Търпението и компромисите, съвсем вярно е, че понякога трябва да “не чуваш” какво ти казва партньорът, често не го мисли наистина. И нещо, което от скоро опитвам да приложа - мъжът ми преди всичко е човек и след това ми е мъж. Тоест, ако е крив след работа, понякога трябва да изтърпя или пък ако днес просто не успява да ми помогне толкова вкъщи - Ок, утре ще навакса. Аз също имам такива дни.
Ние сме заедно от 10 години, познаваме се от деца. Просто си паснахме, не е имало срещи, ухажване, чуденки, просто излязохме един път, решихме да видим какво ще стане, целунахме се на 15-тата минута от срещата и готово. Имаме страхотна химия от ден 1, не се срамувам да призная, че сексът ни е все така “успешен”, макар и разреден покрай бебето. Grinning Разбираме се с един поглед. Но при нас наистина има еднакво възпитание и очаквания от живота, няма един аспект, в който да се различаваме. Обаче, това грам не значи, че нямаме проблеми, имаме разбира се, имало е страхотни скандали, мислела съм неведнъж, че повече не мога. Но някак си просто знам, че това е моят човек и, че никога няма да намеря същия, може да попадна всъщност на дори по-добър, в смисъл на общоприетите “стандарти”, но просто никога не би могло да има същата тръпка. От ден 1 го чувствам като семейство, а не гадже. Иначе през годините (включително и преди да се съберем) съм се запознавала с мъже, с които също съм си пасвала, имали са качества, които търся в сегашния ми мъж, но въпреки това просто не съм усещала същата близост.

# 20
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 649
Да избираме да сме добри един към друг всеки ден, вместо да сме лоши.
Също, аз безкрайно уважавам ММ в много отношения, което помага.

# 21
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 645
Кое е основното, което търсите и което желаете, за да е приятен, спокоен и удовлетворяващ съвместният живот?
Да не обсебва дистанционното за телевизора Triumph

# 22
  • София
  • Мнения: 206
Подкрепа, уважение и допълване един друг.
Според мен, това са трите компонента, които допринасят за едни хармонични съвместни отношения и съжителство.
Колкото и да сме силни всеки от нас има периоди на възход и падение. Емоционално или физически има моменти, в които не сме ок и ако човекът до нас не ни подкрепя то защо изобщо е до нас.
Уважението е нещо, на което лично аз много държа. Това беше и причината да оценя сегашния си партньор и да ме спечели по онзи начин... Винаги се е държал с уважение към мен и колкото и години да минават това не се променя/за разлика от предишни връзки/
Няма човек, който да е добър или да разбира от всичко, затова и е важно да се допълвате. Във всяко едно отношение. Така животът на двамата е по-лек. Взаимно полезни сте си и това определено ви кара да се цените още повече

# 23
  • Мнения: 1 257
20 години връзка, 19 от тях в брак. Това, което проработи при мен, беше че влязох във връзката без демони. Осъзнах, че за да изградя здрава и хармонична връзка, трябва аз самата да съм такава. Работих много върху себе си, включително със специалисти, бях дълго време сама, докато придобия устойчивост и самодостатъчност. Партньорът не е патерица, не е спасител, нито липсваща половинка или лепенка за счупено. Всякакви емоционални липси, зависимости, допълвания и т.н. според мен са предпоставка за проблеми. Получи ми се тогава, когато влязох като равностоен партньор в равностоен съюз, изграден на общи ценности, приятелство и уважение. Привличане, страст, емоции - каквото и да си говорим, с времето намаляват и се влиза в някаква рутина. Но е много важно, дори след като фойерверките утихнат, в двойката да има близост и интимност - не само като секс, а като цялостно отношение между двамата. Чисто физическа връзка, на най-първично ниво - целувки, прегръдки, гушкане, държане за ръка, галене, лични "закачки". Не говоря за демонстративни действия на публични места, а за дребни жестове, видими само за двойката. Не зная доколко тези неща обаче могат и трябва да се постигнат целево, и доколко са естествен продукт на динамиката във връзката и темперамента на хората в нея. И още един аспект ще засегна. Мантрата "трябва да се правят компромиси" не я разбирам и не я харесвам. Всеки компромис трупа неудовлетворение, и идва един критичен момент, когато всички направени компромиси вече са огромна планина от недоволство. Особено ако се премълчават. Затова се търсят решения, и всичко се изговаря и дискутира. Ако мъжът ми иска да отидем на планина, а аз - на море, и имаме само 10 дни отпуск заедно, ще отидем 5 на планина и 5 на море. Ако аз много искам да посетя определена страна, която той не харесва, ще отида сама, с децата или с приятелка, но нито ще се лиша от изживяването, нито ще го замъкна непременно с мен на неприятно място. Решенията за децата също ги взимаме по този начин - проучване, аргументиране, дискусия и обединение около приемливото за всички решение. Това е моят опит, от моят семеен живот. Нямам претенции да е общовалиден, наблюдавам всякакви модели, важното е да устройват хората в семейството, и да не вредят на децата.

# 24
  • Мнения: 118
За да бъда щастлива лично аз, ми е необходимо да имам физическо привличане с партньора, задължително ценностите ни да са сходни, да имаме близки интелектуални възможности и заедно да градим бъдещето. Такъв човек обичам и с такъв човек мога да живея щастливо. Останалото е здраве и живот, за да се радваме дълго на семейството си.

# 25
  • Мнения: 1 813
За щастието човек трябва да се грижи. Както се грижим за косата си, за дрехите, за дома. Така да се грижим и за отношенията.
Да обмисляме думите, действията, постъпките във важните моменти и да си даваме ясна сметка какво искаме да получим.
 Аз искам да имам щастлив мъж и затова съм подкрепяща, отстъпващата и в мир с нещата, за които е категоричен. Това не означава, че не мрънкам като чистя, че не се оплаквам и т. н. Но за важните неща слагам отношенията над всичко. Само че съм винаги честна, той знае какво откровено мисля за всичко. И все пак и да съм против, и да не ми харесва, аз приемам. Защото знам, че всичко се променя (обстоятелства, вещи, имоти...), но човешките отношения са крехки и започне ли веднъж борба за надмощие, тя не свършва никога.
А реално мъжът ми е лек характер и си давам сметка, че има мъже, при които нищо не работи и щастието е непостижимо.
Така че трябва подходящи хора с подходящи нагласи да се грижат подходящо за своето щастие.

# 26
  • Мнения: 18 899
Нямам никаква рецепта. Няколко семейства, които ми изглеждаха перфектни, се разведоха.

За мен всичко опира до чист късмет. Първия път бяхме заедно 5 години преди брака, но се разделихме. Втория път се омъжих набързо, без да сме се опознали сериозно, а ето че върви добре и на всичко отгоре не полагам никакви усилия. Е как да кажа каква е рецептата?

# 27
  • Мнения: 6 847
Аз също знам за случаи, в които хората са се срещнали, малко след това са се оженили и имат дълги и щастливи бракове. Така е било с баба ми (хайде, времената са били други), майка ми, други роднини и познати. Както се каза - чист късмет.

# 28
  • Мнения: 7 537
Другото важно нещо , което никой не засегна е секса. Да полагате и двамата грижи, да не загубите желанието и близостта си,един към друг. Когато някой е неудовлетворен , по някакъв начин, или има генерални различия,рано или късно се стига до изневяра.
И още нещо,мъжът да обича и дава повече.
Когато мъжът ви цени и  обича ,жената е сигурна, обгрижвана, спокойна, а това несъмнено се отразява на отношенията.

# 29
  • София
  • Мнения: 38 950
Аз го писах в първия пост.

Общи условия

Активация на акаунт