Щастлив съвместен живот

  • 9 041
  • 205
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 13 559
Съдби има всякакви и не всичко, което хората казват или показват, е чиста монета.
Сериозните компромиси не е задължително да обърнат колата, защото някои хора просто си кретат по навик.
Само дето тук говорим уж за щастлив, а не за компромисен живот.
С възрастта и с липсата на семейство, компромисите са разбираеми, защото на преден план излиза страхът да не остарееш сам. Но за мен моят човек е този, с който очаквам да ми е хубаво и след децата, а не просто да ги създам.

# 46
  • Мнения: 6 671
Абсолютно разбираемо. Едни не искат да чакат, други пък не могат да направят компромис с нещо толкова важно. Но в случая с приятелката ми става въпрос за наистина голямо сходство в характерите. Те се запознаха, почти веднага се гаджосаха и общо взето бързо им се случиха нещата. Подхождат си. И от самото начало комуникират така все едно се познават от дълги години. Лудост би било да се разделиш с такъв човек, поне според мен. А приятелката ми не е съвсем лесен характер и е наясно, че трудно би се спогодила за семейство с когото и да е.

# 47
  • Мнения: X
Аз лично това с трудния характер не го разбирам. За всеки влак си има пътници, казали са го хората. Баща ми беше много чепат. Ама чепат за 100 човека. Пък майка ми го боготвореше. Тя самата ми е казвала, че ако я събуди в 3 нощес и й каже, обличай се и тръгвай, отиваме някъде, няма да се поколебае. Няма да се зачуди, с него ли е, тръгва. Голяма любов бяха, проблемна, но и голяма.

Аз също съм много труден характер, но никога не съм мислила как ще остана сама и самотна, защото никой няма да ме търпи за семейство. Глупости са това. Всеки човек има минуси, но хората затова си “пасват”.
Интересното е, че аз съм много труден характер, мм също. И дори майките ни говорят за всеки от нас като за ужас някакъв. Две рогати - овен и козирог, нетърпими и проклети. Пък ние един с друг нито сме чепати, нито трудни. Просто се получават лесно нещата. Инатът ни е голям, но между нас няма съревнование, че да си го мерим.

# 48
  • Мнения: 7 515
Обикновено на хората, които доминират, гонят и  постигат целите си, знаят си цената и не правят с всички компромиси им викат, че били с труден характер. Ми, не е така, ако човекът до тях е по- отстъпчив, гледат в една посока, и имат общи виждания за семейството, могат чудесно да си живеят.

# 49
  • Мнения: 6 671
Така е. Имането на "труден" характер не е нещо лошо.

# 50
  • София
  • Мнения: 12 913
Файър, приятелката ти ми се струва, че е направила компромис с "любовта" (тоест, страстта), а не със секса. Тоест сексът не е уау, понеже е скапан, а понеже мъжът не е от лудите й любови. Малко по-различен компромис е това. Компромис на зрелостта го наричам - когато една жена спре да гони лудите емоции, и потърси нещо, с което може и да се живее. В конкретния случай явно работи, поне засега. Според мен такава ситуация е вариант, когато не се отива в крайност - да смениш вълнуващото, но токсично лошо момче (примерно), с абсолютен скучняр. Дали тя е направила това или е избрала просто качествен партньор, времето ще покаже. И дали е нараснала себе си. Защото сексът изобщо не е нужно да й е скучен, а ако е - значи вероятно е в по-кофти хипотезите.

# 51
  • Мнения: X
20 години връзка, 19 от тях в брак. Това, което проработи при мен, беше че влязох във връзката без демони. Осъзнах, че за да изградя здрава и хармонична връзка, трябва аз самата да съм такава. Работих много върху себе си, включително със специалисти, бях дълго време сама, докато придобия устойчивост и самодостатъчност. Партньорът не е патерица, не е спасител, нито липсваща половинка или лепенка за счупено. Всякакви емоционални липси, зависимости, допълвания и т.н. според мен са предпоставка за проблеми. Получи ми се тогава, когато влязох като равностоен партньор в равностоен съюз, изграден на общи ценности, приятелство и уважение. Привличане, страст, емоции - каквото и да си говорим, с времето намаляват и се влиза в някаква рутина. Но е много важно, дори след като фойерверките утихнат, в двойката да има близост и интимност - не само като секс, а като цялостно отношение между двамата. Чисто физическа връзка, на най-първично ниво - целувки, прегръдки, гушкане, държане за ръка, галене, лични "закачки". Не говоря за демонстративни действия на публични места, а за дребни жестове, видими само за двойката. Не зная доколко тези неща обаче могат и трябва да се постигнат целево, и доколко са естествен продукт на динамиката във връзката и темперамента на хората в нея. И още един аспект ще засегна. Мантрата "трябва да се правят компромиси" не я разбирам и не я харесвам. Всеки компромис трупа неудовлетворение, и идва един критичен момент, когато всички направени компромиси вече са огромна планина от недоволство. Особено ако се премълчават. Затова се търсят решения, и всичко се изговаря и дискутира. Ако мъжът ми иска да отидем на планина, а аз - на море, и имаме само 10 дни отпуск заедно, ще отидем 5 на планина и 5 на море. Ако аз много искам да посетя определена страна, която той не харесва, ще отида сама, с децата или с приятелка, но нито ще се лиша от изживяването, нито ще го замъкна непременно с мен на неприятно място. Решенията за децата също ги взимаме по този начин - проучване, аргументиране, дискусия и обединение около приемливото за всички решение. Това е моят опит, от моят семеен живот. Нямам претенции да е общовалиден, наблюдавам всякакви модели, важното е да устройват хората в семейството, и да не вредят на децата.
И аз така мисля за компромисите. Ама какво правим като на мен ми се пътува, а на мъжът ми не? А/ Той прави компромис и пътува с мен Б/ Аз правя компромис и не пътувам. С/ Аз си пътувам, където ми харесва с други хора, и се виждаме с мъжа ми 2-3 пъти годишно.
Grinning

# 52
  • София
  • Мнения: 35 280
Така е. Имането на "труден" характер не е нещо лошо.
не е нещо лошо, просто социална диагноза.
Няма хора с тежки характери, има хора с неспособни да се адаптират със заобикалящата ги действителност, необрани, скандалжии и отсреща някоя мутка заспала, дето пее бон тон.
Тези хора не трябва да се толерират, трябва да се игнорират.

# 53
  • Мнения: 6 671
Така е. В случая с моята приятелка обаче не говоря за такъв "труден" характер. Момичето си е възпитано, интелигентно, разбрано, доста далеч от скандали или невъзможност за приспособяване. По-скоро трудна според мъжете/момчетата, с които се е занимавала, а и според разни хора в обкръжението - директна, на моменти нетактична, нетърпяща глупости и ала-бала истории, "позволяваща" си да си каже директно, ако нещо не й харесва и не би търпяла. Винаги е предпочитала сериозни отношения и не й харесва някой да я мотае. Затова и някои лежерни мъже, носещи се по течението и искащи всичко да им е лесно и фън - ами такива не може да търпи. Както и такива, които й се налагат, командват. Тя самата е готова на компромиси, но знае с какво би се примирила и с какво не. Та за мен например си е силен характер и я харесвам много, но много биха я определили като "трудна".

# 54
  • Мнения: 6 753
Обикновено хората определят някой, които не им търпи тъпотиите като "труден характер"

# 55
  • Мнения: 6 671
Общо взето да. А и аз, и приятелката ми не търпим лиготии, особено ако търсим сериозни отношения.

Обикновено хората определят някой, които не им търпи тъпотиите като "труден характер"

# 56
  • Мнения: X
Първо майтапа. За да достигнат хората щастлив съвместен живот са важни две неща. За да се харесат трябва да са еднакво прости. За да останат заедно във времето трябва и скоростта(може и да е отрицателна) с която изпростяват да е една и съща и за двамата. Иначе дори и в началото да са били еднакво прости, ще се разминат във времето и ще се появи нещастието.

Майтапа настрана. Най-важното нещо е човек да достигне до отговора на всички въпроси и да го приеме. А той е, че всичко е вярно и всичко е грешно едновременно. Т.е. дали е първа кокошката или яйцето не може да бъде казано със сигурност и то никога.

Второто по-второстепенно нещо е осъзнаването на наличието на граници. Във най-общия смисъл на думата. Да речем на 40 не можеш вече да си световнашампионка по художествена гимнастика, и ако ще тез бухалки и тез топки по цел ден да ги хвърляш и да подскачаш на сам натам, никога не можеш да станеш шампионка по художествена гимнастика.

За тези които абстрактното мислене им е трудно (мнозинството пишещи тук). Колкото и да си убеден, че си прав за нещо, винаги може да си сбъркал. Няма случай в който да не може да си сбъркал. Второто е не може всичко, може само нещо, задоволи се с това нещото, не искай всичкото.

Последна редакция: сб, 04 фев 2023, 09:44 от Анонимен

# 57
  • София
  • Мнения: 38 825
На 40 може да започнеш много нови неща. Включително да тренираш художествена гимнастика и да участваш в някакъв вид състезание или спектакъл. Въпросът е, ако имаш семейство, доколко се съобразяваш с него.

# 58
  • Мнения: 1 520
Призовете за бан на ноу-мърси обаче ги разбирам, но са напълно нелепи. Голяма част от потребителите не могат да го разберат, защото човекът мисли малко извън кутията и коментарите му са много точни и остри, ако ги разбереш. За мен този човек дава стойност на форума.

# 59
  • Мнения: 6 753
Мммда мъжете дето не могат да осигурят всичко, се опитват да убедят жените да се задоволят с квото има. Ама тая кутия вече отдавна експлодира с осъзнаването на жените, че не трябва да се примиряват с нещо по-малко от всичко.

Общи условия

Активация на акаунт