- Публикувана: 20 дек. 2006, 09:37 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2006, 14:14 ч.
***
Аз не знам каква съм по този критерии, умна ли тъпа ли.
Мъжът ми е толкова уморен като се прибере вечер, че няма никаква файда да му говоря, беглите опити да му разказвам нещо, са като монолог със самата мен, само аз си се слушам. Прилича на сеанс при психоаналитик безплатен обаче, ще взема да си поръчам една кушетка и да полягам да му споделям на нея, тъй ще стана завидно психически здрава
.
Ако са важни неща, на които трябва да се обърне внимание, не само не си премълчавам, а се превръщам в разярен бик тичащ към червено шалче
, което е доста неприятно за отсрещната страна защото освен всичко притежавам дарбата да се изкарвам права независимо от случката, когато е уместно вкарвам и прилична доза драматизъм.
Всъщност умишлено не премълчавам нищо, цензурирам до информацията, която знам, че ще му е интересна
Мъжът ми е толкова уморен като се прибере вечер, че няма никаква файда да му говоря, беглите опити да му разказвам нещо, са като монолог със самата мен, само аз си се слушам. Прилича на сеанс при психоаналитик безплатен обаче, ще взема да си поръчам една кушетка и да полягам да му споделям на нея, тъй ще стана завидно психически здрава
.Ако са важни неща, на които трябва да се обърне внимание, не само не си премълчавам, а се превръщам в разярен бик тичащ към червено шалче
, което е доста неприятно за отсрещната страна защото освен всичко притежавам дарбата да се изкарвам права независимо от случката, когато е уместно вкарвам и прилична доза драматизъм. Всъщност умишлено не премълчавам нищо, цензурирам до информацията, която знам, че ще му е интересна
И аз написах,че се старая. 
Всъщност какво ли се старая,като вече съм на 100 години и едва ли ще се променя.
Винаги споделям хубавото.Дребните неща ги мърморя,защото съм чувала,че малките камъни обръщат каруцата,големите ги трупам и ако станат непоносимо много,безвъзвратно избухвам
.
Научих се само на едно супер полезно нещо-никога не разказвам на мъж за бившите.Има една една песничка на Спайските,която започва така:If you want my future,forget my past!
Мъжете имат идиотската способност да си префасонират нещата както на тях им е кеф.И оди после се обяснявай...аааа НЕ!!!
Всъщност какво ли се старая,като вече съм на 100 години и едва ли ще се променя.
Винаги споделям хубавото.Дребните неща ги мърморя,защото съм чувала,че малките камъни обръщат каруцата,големите ги трупам и ако станат непоносимо много,безвъзвратно избухвам
.Научих се само на едно супер полезно нещо-никога не разказвам на мъж за бившите.Има една една песничка на Спайските,която започва така:If you want my future,forget my past!
Мъжете имат идиотската способност да си префасонират нещата както на тях им е кеф.И оди после се обяснявай...аааа НЕ!!!
Хм 
Аз съм от простоватия народ 
Всичко си казвам, няма на мен да ми тежи, я! Бракът нали за това е съюз м/у двама - да споделяме 
Ако не му отърва - проблемът си е негов. Аз нали спя англески, без нищо да тормози мислите и съвестта ми 
Имаше една поговорка - Понякога съм съжлавяла за това, че съм си отворила устата, но никога за това, че съм замълчала. е, това важи за мен, но в обратен вариант.
явно има време занапред... да помъдрявам
Аз съм от простоватия народ Всичко си казвам, няма на мен да ми тежи, я! Бракът нали за това е съюз м/у двама - да споделяме Ако не му отърва - проблемът си е негов. Аз нали спя англески, без нищо да тормози мислите и съвестта ми Имаше една поговорка - Понякога съм съжлавяла за това, че съм си отворила устата, но никога за това, че съм замълчала. е, това важи за мен, но в обратен вариант.
явно има време занапред... да помъдрявам
Аз пък съм не просто от "умните", а от "най-умните". Много ми е трудно да кажа на някого някаква неприятна истина. Като си представя само колко ще го заболи... 
Предпочитам 100 пъти да ме обидят, отколкото аз да обидя някого. После ми тежи с години на съвестта и не мога да си простя, че не съм си затворила устата. Винаги внимавам, когато говоря, защото после няма връщане назад, никакви извинения не помагат. Както казва Радой Ралин: Дума дупка не прави, но за дума до дупка се гони. Предпочитам да премълча. Много пъти съм съжалявала, когато съм говорила, но никога - когато съм си премълчала.
Предпочитам 100 пъти да ме обидят, отколкото аз да обидя някого. После ми тежи с години на съвестта и не мога да си простя, че не съм си затворила устата. Винаги внимавам, когато говоря, защото после няма връщане назад, никакви извинения не помагат. Както казва Радой Ралин: Дума дупка не прави, но за дума до дупка се гони. Предпочитам да премълча. Много пъти съм съжалявала, когато съм говорила, но никога - когато съм си премълчала. 
Препоръчани теми