- Публикувана: 20 дек. 2006, 09:37 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2006, 14:14 ч.
***
Не ми дойде на ум подходящо заглавие за темата. Имам си една приятелка, доста сходни натури...предполагам имате и вие такъв близък човек. И съдбите ни дори са аналогични. Та си говорим колко в наш ущърб е " таланта " ни във взаимоотношенията с партньорите ни да казваме абсолютно всичко, което мислим при положение,че сме наясно, че е по-добре в определн момент да замълчим. Та тя ми каза така : " В подобни ситуации печелят умните жени, тези, които премълчават ". Хора всякакви, аз не учея да мълча, като ми дотежи нещо предпочитам да го кажа. Какви са тези умни жени и какво печелят не ми е ясно? Вие от " умните " жени ли сте?
Значи си от умните...Да споделиш какви са предимствата на дарбата да се премълчава 
Въх, Лиле не се въздържах... Тоя Дядо Коледа много авангарден 
Съжалявам за off-а
Съжалявам за off-а
Анда както винаги е права! Пример за това съм аз - изпадах в нервни кризи,а чувството е отвратително. Все още пия хапчета, защото тези заболявания на нервната система са много упорити и отшумяват бавно. Не съм луда, обаче 
(много). При мен симптомите бяха задуха, виене на свят, а в последствие - неконтролируемо треперене ( ако на време бях локализирала проблема нямаше да се стигне до това, но здраве да е).
Извинявайте за дългия и малко встрани от темата пост, но имах желание да споделя.
(много). При мен симптомите бяха задуха, виене на свят, а в последствие - неконтролируемо треперене ( ако на време бях локализирала проблема нямаше да се стигне до това, но здраве да е). Извинявайте за дългия и малко встрани от темата пост, но имах желание да споделя.
Определено умея да премълчавам, когато се налага. Случвало ми се е да съжалявам за казани неща/ съвсем незначителни и безобидни за мен/, защото са ми излизали през носа. Мъжете разсъждават по друг начин, понякога може да се изпадне в доста неловки ситуации ей така, от нищо. Няма нужда 
И съм си казвала, и съм си мълчала. Разлика в общи линии няма. Това са просто глупави теории, всичко зависи от човека насреща как ще приеме или не едно нещо.
Понякога съм прекалено интровертна и си мисля, че съм споделила нещо, но всъщност не съм
Касиди, като прочетох темата в първия момент и си помислих, че след половин година ще знаем всичко, за всичките ти приятели Тъй в кръга на шегата 
Понякога съм прекалено интровертна и си мисля, че съм споделила нещо, но всъщност не съм
Касиди, като прочетох темата в първия момент и си помислих, че след половин година ще знаем всичко, за всичките ти приятели
Тъй в кръга на шегата 
.Това вече не съм аз. 
Зависи от ситуацията, но се случва и да премълчавам по нещо 
Някак си няма да е честно да му кажа някои мои помисли и действия
Простичка съм, кво да се прави.
Като по-млада доста премълчавах и мислех - ако кажа това, пък ме разберат на криво, пък какво ще си помислят... Сега вече не съм от мълчаливите, особено с благоверния 
Аз се опитвам да си премълчавам за някакви дребни работи, които успявам да ги преглътна. Защото ако покажа, че съм неудовлетворена по някакъв начин (дори едно уф да кажа) със сигурност ще се стигне до каране. А няма смисъл ако е за някоя дреболия. Така че когато мога се опитвам да си мълча. За по-сериозните неща обаче обикновено всичко си казвам.
Аууууу каква съм патка заспала
Гласувах първо, а след това прочетох за какво
иде реч и разбрах, че съм гласувала грешно
Предендирам, че съм умен човек, но в случая НЕ
Казвам си абсолютно всичко - и добро, и лошо !
Имаме прекрасни отношения и за 6 години сме се скарали
точно веднъж и то за някаква глупост беше
Комуникацията между партньорите е едно от най-важните
неща за успешна и дълготрайна връзка.
Не премълчавам нищо, защото просто няма какво да крия
и дано да е все така занапред
Гласувах първо, а след това прочетох за какво
иде реч и разбрах, че съм гласувала грешно
Предендирам, че съм умен човек, но в случая НЕ
Казвам си абсолютно всичко - и добро, и лошо !
Имаме прекрасни отношения и за 6 години сме се скарали
точно веднъж и то за някаква глупост беше
Комуникацията между партньорите е едно от най-важните
неща за успешна и дълготрайна връзка.
Не премълчавам нищо, защото просто няма какво да крия
и дано да е все така занапред
Моят отговор е старая се. Дори и в този контекст, не бих тръгнала да определям себе си като умна или не. Не знам каква съм. Със сигурност не съм от тези, които си мълчат много - действам на принципа Каквото ми е на сърцето, това ми е и на устата - право куме в очи! Казала съм доста неща, които е било в моя полза да не споделям (това, че не е трябвало съм го разбрала по-късно, разбира се). Опитвам се да премисля поне веднъж нещата, преди да ги кажа и в този ред на мисли се старая, да. Ама не е лесно, да знаете.
И съм си казвала, и съм си мълчала. Разлика в общи линии няма. Това са просто глупави теории, всичко зависи от човека насреща как ще приеме или не едно нещо.
Моят отговор е старая се. Дори и в този контекст, не бих тръгнала да определям себе си като умна или не. Не знам каква съм. Със сигурност не съм от тези, които си мълчат много - действам на принципа Каквото ми е на сърцето, това ми е и на устата - право куме в очи! Казала съм доста неща, които е било в моя полза да не споделям (това, че не е трябвало съм го разбрала по-късно, разбира се). Опитвам се да премисля поне веднъж нещата, преди да ги кажа и в този ред на мисли се старая, да. Ама не е лесно, да знаете.
Нямах предвид споделянето /там си отсявам добре/, а проблемите, възникнали между нас /за тези, спирачка нямам/.
И аз съм същата.Мога да си мълча за разни мой си неща,да пазя тайните и довереното ми от приятелите..,но проблемите помежду ни не мога да се правя,че не забелязвам и туй то.Казвам си всичко и търся диалог,мисля,че с мълчание горчилката само се трупа и е въпрос на време да изплува на повърхността,а тогава връщане назад няма.
Не мога да си представя да живея сумати години с един човек и да не знам,че нещо в мен,в моето поведение,държание го дразни,а той не ми го е казал.Това не значи,че дори и при споделено раздразнение ще се втурна аз или той да се променяме,но поне можем да се замислим,защото понякога отстрани нещата се виждат с друго око и да положим усилия,ако държим един на друг.
Така,че съвсем не смятам,че премълчаването е привилегия на умните хора.По-скоро е типично за неуверените и нерешителните.Когато имаш реално мнение за себе си и се цениш и уважаваш си склонен да поднасяш и приемаш критиката по-зряло.
Никога не съм била умна в този смисъл. Сега още по-малко. На когото не му харесва,...
Но 1 нещо научих на стари години. За умните жени. Или за можещите или неможещи.
Аз мога почти всичко.
Съседката ми не може
- да премести канапето, за да изчисти под нето
- да смени крушка
- да свали пердетата
и много още.
Не говорим за неща от висшия пилотаж като отпушване на мивка, забиване на пирон, оправяне на казанче.
Приятелка роди много "тежко". Закарали я вечерта към 12, до сутринта вече родила нормално.
Но дълго след това се възстановяваше и мъжът й беше дежурен по цяла нощ и през деня заспиваше на волана.
Но 1 нещо научих на стари години. За умните жени. Или за можещите или неможещи.
Аз мога почти всичко.
Съседката ми не може
- да премести канапето, за да изчисти под нето
- да смени крушка
- да свали пердетата
и много още.
Не говорим за неща от висшия пилотаж като отпушване на мивка, забиване на пирон, оправяне на казанче.
Приятелка роди много "тежко". Закарали я вечерта към 12, до сутринта вече родила нормално.
Но дълго след това се възстановяваше и мъжът й беше дежурен по цяла нощ и през деня заспиваше на волана.
Вече писах по темата, но като чета, оставам с впечатлението, че всеки разбира въпроса по различен начин. Аз отговорих, че съм от "умните" /как звучи само/, т.е. не всичко, което ми минава през главата излиза през устата 
. Но, ако има проблем в семейството- тогава вече държа всичко да се изясни, да го обсъдим, казвам си какво мисля и човъркам, докато не се изясним/ което понякога действа твърде изнервящо на мъжо /. Но пък благодарение на това /да чукам на дърво/, сериозни проблеми не сме имали. Но пък не споделям всичко, което си споделям с приятелки, доста неща за тях му спестявам и т.н. Както и за някои дребни работи премъчавам, като например какво съм купила и най-вече колко пари съм дала Е, след време разбира, но вече е друго 
/как звучи само/, т.е. не всичко, което ми минава през главата излиза през устата . Но, ако има проблем в семейството- тогава вече държа всичко да се изясни, да го обсъдим, казвам си какво мисля и човъркам, докато не се изясним/ което понякога действа твърде изнервящо на мъжо /. Но пък благодарение на това /да чукам на дърво/, сериозни проблеми не сме имали. Но пък не споделям всичко, което си споделям с приятелки, доста неща за тях му спестявам и т.н. Както и за някои дребни работи премъчавам, като например какво съм купила и най-вече колко пари съм дала Е, след време разбира, но вече е друго
Мълча, щот съм темерут, а не щот съм умна. Мълча си, вътре в мене се извършват някакви тотални трансформации на чувства и отношение, а отсрещният даже и не подозира. Докато не ми гръмнат здраво бушоните... и пак не се разбира от какво точно са гръмнали.
А, виж, в това отношение значително поумнях Като живеех сама, влачех мебели, оправях електроуреди... абе почти всичко. Като заживях с мъжа ми, реших, че ще забравя всичко това. И го забравих 
Но 1 нещо научих на стари години. За умните жени. Или за можещите или неможещи.
Аз мога почти всичко.
Съседката ми не може
- да премести канапето, за да изчисти под нето
- да смени крушка
- да свали пердетата
и много още.
Не говорим за неща от висшия пилотаж като отпушване на мивка, забиване на пирон, оправяне на казанче.
Аз мога почти всичко.
Съседката ми не може
- да премести канапето, за да изчисти под нето
- да смени крушка
- да свали пердетата
и много още.
Не говорим за неща от висшия пилотаж като отпушване на мивка, забиване на пирон, оправяне на казанче.
А, виж, в това отношение значително поумнях
Като живеех сама, влачех мебели, оправях електроуреди... абе почти всичко. Като заживях с мъжа ми, реших, че ще забравя всичко това. И го забравих Мълча, щот съм темерут, а не щот съм умна. Мълча си, вътре в мене се извършват някакви тотални трансформации на чувства и отношение, а отсрещният даже и не подозира. Докато не ми гръмнат здраво бушоните... и пак не се разбира от какво точно са гръмнали.
Абсолютно и аз така. Типичен представител на Скорпионите.Направо някой път ще се пръсна от мислене, премисляне, обсъждане с човека, с който споря без естествено той и да подозира. И то си се трупка на мен в крайна сметка. Те за тва хората ходят по ма4ове да се разтоварват, ама на мен като не са ми интересни - освен да ходя в агитката само да си покрещя или да си взема една боксова круша в къщи и
Абсолютно и аз така. Типичен представител на Скорпионите.Направо някой път ще се пръсна от мислене, премисляне, обсъждане с човека, с който споря без естествено той и да подозира. И то си се трупка на мен в крайна сметка. Те за тва хората ходят по ма4ове да се разтоварват, ама на мен като не са ми интересни - освен да ходя в агитката само да си покрещя или да си взема една боксова круша в къщи и
Мълча, щот съм темерут, а не щот съм умна. Мълча си, вътре в мене се извършват някакви тотални трансформации на чувства и отношение, а отсрещният даже и не подозира. Докато не ми гръмнат здраво бушоните... и пак не се разбира от какво точно са гръмнали.
и като ми гръмнат бушоните, отсреща ме гледат смаяно, щото не разбират откъде и защо им е дошло
Винаги мислете, мамини! Преди да изтърсите нещо, помислете какъв ефект ще произведат думите ви.
Пък иначе понякога е по-добре да се премълчи. Примерно като си дойде кисел и пийнал, пък е трябвало да боядисате кухнята и вие сам-сама сте се опиянавали с ацетон и като го видите, ви иде поне да го удушите. Затрайте, щото на него тогаз му е весело. И няма много да обърне внимание. Мълчете и после като позабрави иси мисли, че ви е поразминало, стоварете справедливия си гняв с всичка сила
Сушайте мама
Пък иначе понякога е по-добре да се премълчи. Примерно като си дойде кисел и пийнал, пък е трябвало да боядисате кухнята и вие сам-сама сте се опиянавали с ацетон и като го видите, ви иде поне да го удушите. Затрайте, щото на него тогаз му е весело. И няма много да обърне внимание. Мълчете и после като позабрави иси мисли, че ви е поразминало, стоварете справедливия си гняв с всичка сила
Сушайте мама
Никога не съм била умна в този смисъл. Сега още по-малко. На когото не му харесва,...
Но 1 нещо научих на стари години. За умните жени. Или за можещите или неможещи.
Аз мога почти всичко.
Съседката ми не може
- да премести канапето, за да изчисти под нето
- да смени крушка
- да свали пердетата
и много още.
Не говорим за неща от висшия пилотаж като отпушване на мивка, забиване на пирон, оправяне на казанче.
Приятелка роди много "тежко". Закарали я вечерта към 12, до сутринта вече родила нормално.
Но дълго след това се възстановяваше и мъжът й беше дежурен по цяла нощ и през деня заспиваше на волана.
Но 1 нещо научих на стари години. За умните жени. Или за можещите или неможещи.
Аз мога почти всичко.
Съседката ми не може
- да премести канапето, за да изчисти под нето
- да смени крушка
- да свали пердетата
и много още.
Не говорим за неща от висшия пилотаж като отпушване на мивка, забиване на пирон, оправяне на казанче.
Приятелка роди много "тежко". Закарали я вечерта към 12, до сутринта вече родила нормално.
Но дълго след това се възстановяваше и мъжът й беше дежурен по цяла нощ и през деня заспиваше на волана.
Ей в това отношение пък аз съм от тъпа,по-тъпа
Ами старая се,опитвам се да не забелязвам,ама пусто не трая-помисля ли,че нещо трябва да се свърши и с едната ръка съм го почнала
Все много оправна и организирана,как пък веднъж не се уморих от нещо..,яд ме е сега,ама как след 12 години съвместен живот да взема изведнъж да се променям.
Вчера половинката беше много горд със себе си,защото за първи път взе малкия от ясла сам и като се върна с блеснали от успеха очи ми съобщи,че му е обул чорапогащник
,пък това от където и да го погледнеш си е висш пилотаж Иначе на теория знам,че и акъли на младите давам
...Дето викаше навремето свекървата на моя приятелка:
"Мойто момиче,от мен да знаеш-в тоя живот най-добре са тези дето казват"НЕЗНАМ и НЕ МОГА"
От простичките съм. Сичко си казвам що ми е на сърцето
Ами аз си премълчавам, водя си наум някакви разговори с него и накрая като реша да кажа - излиза като скандал, защото той горкият не знае за тези ни разговори проведени от мен наум 
Иначе смятам, че умните жени са тези дето все не могат и не знаят в къщи и като свършат нещо се забелязва и ги хвалят страшна работа.
А аз, че ги правя тези неща постоянно се приема за естествено. Но за 9 години семеен живот поумнях и доста неща, които мога просто не ги правя и чакам мъжът ми. Дори някой път и пред децата - ааа това като си дойде баща Ви ще го направи и те от вратата го почват - т.е. няма мое участие и натякване
Иначе смятам, че умните жени са тези дето все не могат и не знаят в къщи и като свършат нещо се забелязва и ги хвалят страшна работа.
А аз, че ги правя тези неща постоянно се приема за естествено. Но за 9 години семеен живот поумнях и доста неща, които мога просто не ги правя и чакам мъжът ми. Дори някой път и пред децата - ааа това като си дойде баща Ви ще го направи и те от вратата го почват - т.е. няма мое участие и натякване
Вчера половинката беше много горд със себе си,защото за първи път взе малкия от ясла сам и като се върна с блеснали от успеха очи ми съобщи,че му е обул чорапогащник ,пък това от където и да го погледнеш си е висш пилотаж
Иначе на теория знам,че и акъли на младите давам...
Дето викаше навремето свекървата на моя приятелка:
"Мойто момиче,от мен да знаеш-в тоя живот най-добре са тези дето казват"НЕЗНАМ и НЕ МОГА"
,пък това от където и да го погледнеш си е висш пилотаж Иначе на теория знам,че и акъли на младите давам
...Дето викаше навремето свекървата на моя приятелка:
"Мойто момиче,от мен да знаеш-в тоя живот най-добре са тези дето казват"НЕЗНАМ и НЕ МОГА"
Ша патиш, девойко, ша патиш.
Всичко си казвам, не обичам да премълчавам, именно защото се трупа. Може да отложа момента за по-подходящо време или да си дам пауза, за да помисля дали съм права. Но винаги се старя да инициирам дебат по въпросите, които ме дразнят и съответно да го предизвикам и той да си казва.
Колкото до другия аспект (не съм сигурна дали се има предвид във въпроса) - чужди тайни не споделям и с мъжа си не клюкарствам. Дори да се опитам - не би му харесало.
Баба знае две и двеста. Научила съм се и домашен майстор да си бъда, когато се налага. Но предпочитам всеки да си гледка задачките: аз чиниите, манджата и прахосмукачката, мъжът ми техничарските въпроси от домашно естество. А не обратното.
Колкото до гледането на детето - мисля, че и двамата трябва да са ангажирани. Но това ще го видим по-нататък.
Колкото до другия аспект (не съм сигурна дали се има предвид във въпроса
) - чужди тайни не споделям и с мъжа си не клюкарствам. Дори да се опитам - не би му харесало.Никога не съм била умна в този смисъл. Сега още по-малко. На когото не му харесва,...
Но 1 нещо научих на стари години. За умните жени. Или за можещите или неможещи.
Аз мога почти всичко.
...........................
Но 1 нещо научих на стари години. За умните жени. Или за можещите или неможещи.
Аз мога почти всичко.
...........................
Баба знае две и двеста. Научила съм се и домашен майстор да си бъда, когато се налага. Но предпочитам всеки да си гледка задачките: аз чиниите, манджата и прахосмукачката, мъжът ми техничарските въпроси от домашно естество. А не обратното.
Колкото до гледането на детето - мисля, че и двамата трябва да са ангажирани. Но това ще го видим по-нататък. Зависи от ситуацията и темата.. По принцип съм открита и си казвам повечето неща... Не виждам смисъл от връзка, базирана на недоизказани неща, неискреност и неловко мълчние на моменти... Ако реша мога умело всичко да прикрия, но по ме кефи да не го правя...
.но понякога в този форум е хубаво да се премълчава/за да се запази добрия тон/ 
както аз го разбирам - за гневливите - по-добре да си позатраем, преди да сме палнали фитила. Най-често, личен опит, де, е подпален напразно.
За трупането - ясно, ник'во трупане. Ама... лекииинко да се задържи, нали там, невинен до доказване на противното
А за откровениятта - истината, както каза някой, ама не цялата. Мен, да знаете, за к'ъв откровен човек ме имат.. Ма как глупашки сЪ издадох, че обичам да мия чинии! Късно, либе, за китка, остава да си трая поне за шпакловането
За трупането - ясно, ник'во трупане. Ама... лекииинко да се задържи, нали там, невинен до доказване на противното
А за откровениятта - истината, както каза някой, ама не цялата. Мен, да знаете, за к'ъв откровен човек ме имат..
Ма как глупашки сЪ издадох, че обичам да мия чинии! Късно, либе, за китка, остава да си трая поне за шпакловането 
Не ми дойде на ум подходящо заглавие за темата. Имам си една приятелка, доста сходни натури...предполагам имате и вие такъв близък човек. И съдбите ни дори са аналогични. Та си говорим колко в наш ущърб е " таланта " ни във взаимоотношенията с партньорите ни да казваме абсолютно всичко, което мислим при положение,че сме наясно, че е по-добре в определн момент да замълчим. Та тя ми каза така : " В подобни ситуации печелят умните жени, тези, които премълчават ". Хора всякакви, аз не учея да мълча, като ми дотежи нещо предпочитам да го кажа. Какви са тези умни жени и какво печелят не ми е ясно? Вие от " умните " жени ли сте?
Не съм от умните.....сама себе си портя...непрекъснато........и после се самонаказвам за 10 минути в ъгъла
Трябва да си пълен кретен, за да казваш всичко, което ти е на устата. (А то не винаги иде от сърцето. ).
Аз съм пълен кретен.
Добре, че на мъж случих и той предпочита да му казвам, отколкото да спестявам.
П.П. Не е вярно, че мъжете не харесват откровените жени.
).Аз съм пълен кретен.
Добре, че на мъж случих и той предпочита да му казвам, отколкото да спестявам.
П.П. Не е вярно, че мъжете не харесват откровените жени.
Ние с моя мъж можем по цели нощи да си говорим на вякакви теми-откровено.Явно и аз съм от простите 
Аз не знам каква съм по този критерии, умна ли тъпа ли.
Мъжът ми е толкова уморен като се прибере вечер, че няма никаква файда да му говоря, беглите опити да му разказвам нещо, са като монолог със самата мен, само аз си се слушам. Прилича на сеанс при психоаналитик безплатен обаче, ще взема да си поръчам една кушетка и да полягам да му споделям на нея, тъй ще стана завидно психически здрава.
Ако са важни неща, на които трябва да се обърне внимание, не само не си премълчавам, а се превръщам в разярен бик тичащ към червено шалче
, което е доста неприятно за отсрещната страна защото освен всичко притежавам дарбата да се изкарвам права независимо от случката, когато е уместно вкарвам и прилична доза драматизъм.
Всъщност умишлено не премълчавам нищо, цензурирам до информацията, която знам, че ще му е интересна
Мъжът ми е толкова уморен като се прибере вечер, че няма никаква файда да му говоря, беглите опити да му разказвам нещо, са като монолог със самата мен, само аз си се слушам. Прилича на сеанс при психоаналитик безплатен обаче, ще взема да си поръчам една кушетка и да полягам да му споделям на нея, тъй ще стана завидно психически здрава
.Ако са важни неща, на които трябва да се обърне внимание, не само не си премълчавам, а се превръщам в разярен бик тичащ към червено шалче
, което е доста неприятно за отсрещната страна защото освен всичко притежавам дарбата да се изкарвам права независимо от случката, когато е уместно вкарвам и прилична доза драматизъм. Всъщност умишлено не премълчавам нищо, цензурирам до информацията, която знам, че ще му е интересна
И аз написах,че се старая. 
Всъщност какво ли се старая,като вече съм на 100 години и едва ли ще се променя.
Винаги споделям хубавото.Дребните неща ги мърморя,защото съм чувала,че малките камъни обръщат каруцата,големите ги трупам и ако станат непоносимо много,безвъзвратно избухвам
.
Научих се само на едно супер полезно нещо-никога не разказвам на мъж за бившите.Има една една песничка на Спайските,която започва така:If you want my future,forget my past!
Мъжете имат идиотската способност да си префасонират нещата както на тях им е кеф.И оди после се обяснявай...аааа НЕ!!!
Всъщност какво ли се старая,като вече съм на 100 години и едва ли ще се променя.
Винаги споделям хубавото.Дребните неща ги мърморя,защото съм чувала,че малките камъни обръщат каруцата,големите ги трупам и ако станат непоносимо много,безвъзвратно избухвам
.Научих се само на едно супер полезно нещо-никога не разказвам на мъж за бившите.Има една една песничка на Спайските,която започва така:If you want my future,forget my past!
Мъжете имат идиотската способност да си префасонират нещата както на тях им е кеф.И оди после се обяснявай...аааа НЕ!!!
Хм 
Аз съм от простоватия народ Всичко си казвам, няма на мен да ми тежи, я! Бракът нали за това е съюз м/у двама - да споделяме Ако не му отърва - проблемът си е негов. Аз нали спя англески, без нищо да тормози мислите и съвестта ми
Имаше една поговорка - Понякога съм съжлавяла за това, че съм си отворила устата, но никога за това, че съм замълчала. е, това важи за мен, но в обратен вариант.
явно има време занапред... да помъдрявам
Аз съм от простоватия народ Всичко си казвам, няма на мен да ми тежи, я! Бракът нали за това е съюз м/у двама - да споделяме Ако не му отърва - проблемът си е негов. Аз нали спя англески, без нищо да тормози мислите и съвестта ми Имаше една поговорка - Понякога съм съжлавяла за това, че съм си отворила устата, но никога за това, че съм замълчала. е, това важи за мен, но в обратен вариант.
явно има време занапред... да помъдрявам
Аз пък съм не просто от "умните", а от "най-умните". Много ми е трудно да кажа на някого някаква неприятна истина. Като си представя само колко ще го заболи... 
Предпочитам 100 пъти да ме обидят, отколкото аз да обидя някого. После ми тежи с години на съвестта и не мога да си простя, че не съм си затворила устата. Винаги внимавам, когато говоря, защото после няма връщане назад, никакви извинения не помагат. Както казва Радой Ралин: Дума дупка не прави, но за дума до дупка се гони. Предпочитам да премълча. Много пъти съм съжалявала, когато съм говорила, но никога - когато съм си премълчала.
Предпочитам 100 пъти да ме обидят, отколкото аз да обидя някого. После ми тежи с години на съвестта и не мога да си простя, че не съм си затворила устата. Винаги внимавам, когато говоря, защото после няма връщане назад, никакви извинения не помагат. Както казва Радой Ралин: Дума дупка не прави, но за дума до дупка се гони. Предпочитам да премълча. Много пъти съм съжалявала, когато съм говорила, но никога - когато съм си премълчала. 