И след като се раздели с новата жертва, се подсеща за старата жертва. Такъв е маниера на повечето насилници.
- Публикувана: 8 ноем. 2022, 03:42 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2022, 17:58 ч.
Болката след... Насилието
И след като се раздели с новата жертва, се подсеща за старата жертва. Такъв е маниера на повечето насилници.
Здравейте отново, ще ви писне от мен вече, но както досега сте помагали, се надявам и този път да се отзовете.
Възприятията ми относно тази връзка се променят вече, чувствам се в пъти по-добре, вече не се затварям така в себе си, започнах да тренирам, дори започнах да излизам с приятелки. Тази вечер ми предстои да изляза за трети път, откакто се отървах, но .. Изпитвам един необясним страх. Притеснявам се как ще изглеждам в чуждите очи, притеснявам се да не съм предизвикателна, да не си помислят мъжете ,че съм тръгнала на "лов", притеснявам се да не ме намери (макар че шансът е почти минимален, да не кажа никакъв). Първите два пъти като излизах пак се чувствах по подобен начин, единия път направо си се паникьосах сред толкова много хора. Не искам да си развалям вечерта,не искам да го мисля. Та случвало ли се е на някого?
Възприятията ми относно тази връзка се променят вече, чувствам се в пъти по-добре, вече не се затварям така в себе си, започнах да тренирам, дори започнах да излизам с приятелки. Тази вечер ми предстои да изляза за трети път, откакто се отървах, но .. Изпитвам един необясним страх. Притеснявам се как ще изглеждам в чуждите очи, притеснявам се да не съм предизвикателна, да не си помислят мъжете ,че съм тръгнала на "лов", притеснявам се да не ме намери (макар че шансът е почти минимален, да не кажа никакъв). Първите два пъти като излизах пак се чувствах по подобен начин, единия път направо си се паникьосах сред толкова много хора. Не искам да си развалям вечерта,не искам да го мисля. Та случвало ли се е на някого?
Благодаря Ви! Беше прекрасна вечер с приятелки, нямаше нищо страшно, напротив. Бях щастлива, смяхме се и вече не се будя с чувство за вина, напротив. Това,което преживях, все още го виждам в огледалото, но не го виждам в чуждите очи. Липсва ми това,което бях преди него, но си обещах да се върна към себе си! Та животът е прекрасен с близките, любими хора! Иска ми се да изкрещя на всички момичета и жени, които го преживяват, че щастливият живот е само на една крачка от тях и просто трябва да съберат смелост и да я направят! Толкова е хубаво да дишаш свободно, с пълни гърди, с лекота!
Времето минава, а продължавам да се чувствам "заседнала" и нито напред, нито назад. Давам всичко от себе си, но болката не минава... Тренирам, излизам, започнах да се активирам да работя, но всеки ден изпитвам трудност стана от леглото и да се усмихна. Докога ще се лутам, хора?! Понякога така се надъхвам и имам сили за нов живот и в следващия момент ме връхлита паника, че никога няма да го забравя и да бъда щастлива. 
Психологът ми всеки път вади все повече неща на повърхността, след среща с нея се чувствам по-добре, но сякаш се самоатакувам с мисли. Всяко едно нещо ми напомня за него и ме свива сърцето... Тази сутрин се събудих от сън, в който плачех и го прегръщах за сбогом и той плачеше и ме успокояваше и ми казваше "Моля те, не пропадай"... Винаги съм първо съм преживявала някого и след това съм си тръгвала... Може би ме боли, че някой ме накара да вярвам, да мечтая, нещо, което бях спряла да правя и изведнъж - Бам! Всичко е било лъжа...
Психологът ми всеки път вади все повече неща на повърхността, след среща с нея се чувствам по-добре, но сякаш се самоатакувам с мисли. Всяко едно нещо ми напомня за него и ме свива сърцето... Тази сутрин се събудих от сън, в който плачех и го прегръщах за сбогом и той плачеше и ме успокояваше и ми казваше "Моля те, не пропадай"... Винаги съм първо съм преживявала някого и след това съм си тръгвала... Може би ме боли, че някой ме накара да вярвам, да мечтая, нещо, което бях спряла да правя и изведнъж - Бам! Всичко е било лъжа...
Ще мине, още време трябва. Има си различни фази докато го приемеш и продължиш напред. Но най добре лекува новата тръпка. Търси го, опитвай, все ще се получи някога.
Първата ми любов като ме заряза първия път, точно когато бях най много хлътнал, беше истински кошмар. Всяка вечер се правих мармалад, един месец не знаех на кой свят съм. И тогава се появи тя, в една компания я срещнах, където се подвизавах от скоро. Буквално ме извади от дупката на момента. Не се получи по ред причини, до някъде и прекалено малкото време от раздялата си допринесе, но след тва вече не жалих толкова по бившата. Така че не се отказвай, твоя човек те чака някъде там.
Първата ми любов като ме заряза първия път, точно когато бях най много хлътнал, беше истински кошмар. Всяка вечер се правих мармалад, един месец не знаех на кой свят съм. И тогава се появи тя, в една компания я срещнах, където се подвизавах от скоро. Буквално ме извади от дупката на момента. Не се получи по ред причини, до някъде и прекалено малкото време от раздялата си допринесе, но след тва вече не жалих толкова по бившата. Така че не се отказвай, твоя човек те чака някъде там.