Синът ми все още не говори. 😕

Наскоро имаше същата тема. Можеш да я потърсиш. Като цяло всяко дете е различно, а момченцата по правило са по-бавни от момичетата.

Виж това – http://www.biberonbg.com/info/periodi_govor.htm

А и първи пост на тази тема – https://www.bg-mamma.com/?topic=1454097

Детето гледа ли тв?
Говорете и играйте с детето!
https://edutalents.me/news/koga-progovarya-deteto-i-za-kakvo-da- … ovoto-razvitie-2/
Пейте, четете приказки, разказвайте всичко от ежедневието, дори когато извършвате някакви домакински дейности. Това ще помогне на детето да научава за света, предметите и техните наименования. Да свързва явления с думите за тях.

Много често срещано при днешните деца.И преди го имаше, но доста по-рядко.Консултирайте се ако има възможност, но май е още рано, мисля, че след 3г. беше вече препоръчително. Ако се движи като развитие горе-долу с връстниците си мисля, че няма да има нищо притеснително, просто наблюдавайте дали има поведенчески отклонения.

Спрете му детските, специално бейби тв и всичко ще се нареди.

Да и без телефони и таблети , ако гледа .

Прекалено голямо значение се отдава напоследък на телевизора, сякаш той е единственият проблем.
Синът ми до 1г+10м не знаеше какво е екран. Бях изключително стриктна и с пеенето на песнички, четене на книжки, обясняване с прости изречения, говорене, ролеви игри и тнт. Въпреки това, докато децата около нас гледаха ТВ и проговаряха, той беше само на "мама", "баба", "кола".
Сега е на 2.5г, все още има много малък активен речник, но разбира всичко. Може да ти изиграе театър, за да ти покаже какво иска, но не и да го каже с думи. Чакам да минат празниците и да се освободят часове за една определена логопедка и ще го водим е началото на другата година.
Не е само до телевизор или телефон.
В никакъв случай не казвам, че трябва да се неглижират, но всеки втори отговор на подобен въпрос е "Спрете телевизора", а то реално детето може изобщо да не гледа.

Логопед , психолог или психиатър ( препоръчително е и тримата да се срещнат с детето , за правилна преценка ) едно от първите неща , които питат е точно за тв и устройства .

Да, аз не казвам, че нямат значение, а че не винаги проблемът е от тях.
Просто отговори като "Спрете телевизора", без да се знае дали изобщо детето гледа такъв, ме дразнят. Сякаш това е единствената причина.

Моят син рязко проговори след втората си годинка. Изведнъж се отпуши. А дъщерята мноого по-рано. Няма правила. Щом все пак говори, чува, общува си, за мен не е притеснително. Бебешкото неразбираемо бърборене за мен е сигнал за бъдещ бърборанчо.

Аха, дано да се нареди, но не винаги се нарежда.

Авторке, има тема за трудното проговаряне  - вижте и питайте в нея.

Eкраните са фактор, но не и основен такъв. Наистина при проблем се хвърля основната вина на екранното време, но нещата не са толкова прости.
Ако детето има заложен някакъв проблем, то ще изпитва затруднения независимо от екрана.
Нещата обикновено са комплексни и следва да се изязнят със съотвените специалисти.
Но все пак е добре д асе изясни какво майката разбира под "синтът ми все още не говори". Не говори, спеямо нейните представи и очаквания, не говори, спрямо развитието на комшийчето, казва ли отделни думи или съвсем нищичко не казва.

Масово децата са на екран, и много от тях проговарят по късно, именно заради това.
Разбира се, че ако детето не говори и след втората си година, трябва специалист.
Грешка която правят майките е, да сравняват. Примерно Гошко е на една годинка и вече казва мама, защо моето Миме още не говори, има проблем...

И при нас след 2 се отприщи. Преди това имаше един период, в който дърдореше някакви си негови неразбираеми неща.

Аз по пп не намирах за "проблем", че не може да си иска водичка и тн.
Но жената, която се занимава с деца, като ми каза, че трябва да поговори с визиторката, тогава се притесних.
Иначе няма никакъв проблем с развитието.
Подава си крачетата, като го обувам, мушва си ръчичките при обличане, хваща ме за ръката и ме води примерно в кухнята.
И да за съжаление обича да гледа ТВ, но е на минимум.
Когато си пусна моите си неща, идва и ми подава дистанционното. 😁🥰
Надявам се, че след втория 🎂 ще започне да се изказва.
Благодаря на всички! 🥰

До 1г10м някъде малкият навързваше по макс 2 думи и не всички го разбираха (иначе имаше доста думи като запас). Сега на 2г1м навързва вече по 5-6 думи, опитва дори пълен член да слага, обяснява се постоянно. Мнооого бързо започна да развива речта последните 2 седмици най-вече. И гледа телевизия. И не е малко някои дни, но има моменти, в които се случва. Обаче не го оставяме да се зомбира, а го караме да обяснява какво вижда (цветове, булви, цифри, животни, превозни средства). Екраните не са основна причина за по-бавно проговаряне. Просто някои деца започват понякога по-рано, на други им трябва време. Имаме познати деца на по 2г10-11м, които екран не са виждали и говорят по 10 думи на кръст.
Вкъщи не млъкваме, само се обясняват неща, навън постоянно му се говори кое какво е, как се прави нещо. Яслата също много помага, защото му се налага да се обяснява какво иска и да си играе с децата. Друго, с което внимаваме е да не му обясняваме по бебешки (тип кукуто, бибата) или с умалителни имена, а му говорим нормално като на възрастен човек.

О да, и аз не му говоря на бебешки и даже нарочно се опитвам да не опростявам думите, че уж да му е по-лесно. Някои ми казват: "Ама той сега какво разбира от това, че изпадаш в конректики?"
Но много добре си разбира даже, просто още му е трудно да ги "уйдурдиса" някои думички, както казват бабите. Щом се опитва да каже думата "инхалация" и сам ти казва, че нещо нямало батерия, значи прекрасно разбира какво е.

Грешка  е и че се чака твърде много, за да се потърси причината или да се отиде на специалист(бих добавила и детски невролог към горе изброените)

Ще проговори, моят не проговори и думичка до 1 година и изведнъж започна, казват че умните деца са така но аз не вярвам , просто някои се развиват по -бавно

Какво е визиторка?

Моят син не говореше въобще до 3 годишен. Четях му от бебе, не е гледал телевизия и телефон въобще. На 2 години и половина го заведох на логопед, защото прочетох какво ли не. Тя категорично отхвърли аутизъм и ми каза да не го притискам да говори. Просто да го оставя на спокойствие. Проговори изведнъж и то изключително правилно, с употреба на доста сложни думи и правилни глаголни времена. Според логопеда, особено при момчетата, до 3 години и половина било нормално да проговорят. Но...важно е дали детето има контакт с очите, когато му говорите, дали изпълнява каквото му казвате.  И най-вече, не го сравнявайте с другите деца. Ще усетите дали и кога да се обърнете към специалист.

Моето дете скоро ще стане на 2 г и още няма произнесени думички, въпреки че му се говори и обяснява от ранна възраст. Телевизия не гледа, Baby TV никога не е гледал. Пускала съм на ТВ песни от YouTube, детски, но без да прекаляваме. Ако вземе мобилен телефон го ползва като играчка, да почуква с него, да го подхвърля. Ето още един пример за липса на ТВ и проблем с говора.

Истинското проговаряне е на около 2, така че е рано за притеснения.
Трябва много да се говори и да се обяснява.
Някои четат приказки на корема на мама още...

Допълнение: По-умните проговарят по-късно. Има и обратната зависимост.

Специалист ли ви каза, че детето има проблем?
Някои деца проговарят и по късно и всичко е наред.
Моето например до 2г и 2м не говореше нищо разбираемо. Личната лекарка ме успокои и беше права жената.
Много ми харесва как се водят бебета на 1г по логопеди и психолози и винаги се намира какво да им " лекуват".

На логопед не съм го водила, трябва да завърши две години, но направих консултация с психолог и го водих на Кинди Ру, където водещата обучението ми обясни, че ако се развие вестибуларната система, ще има напредък в говора, защото мозъчно има връзка. Педиатърът на детето каза да не бързам засега.

И аз се записвам тук. Бебо е на 1 год и 9 месеца и още няма думички, освен някакви инцидентни. Вече казва как прави магаренцето, вчера каза бау-бау на едно куче, случвало се е да каже и баба на свеки, но като цяло не е систематично. При нас пък педиатъра иска да ходим на невролог и ще записваме час за другата седмица. Ходим на ерготерапия, терапевта е доволен от нас.

Ъъъ?
На 1г9м на невролог, защото не говори? Това вече е прекалено.
На тази възраст е нормално да казва само отделни думички, говорещите с цели изречения са по- скоро изключения.

Моето дете от 1.6 до 1.10 беше забило един вид на па-па,пи-пи,ма-ма и подобни викам кога ще проговори с нови думи и после като се започна 1.10 всеки ден нови и нови ...тим-килим,жижак-жираф🌞
Невролог ...нз по скоро да навърши две,говорете му,играйте!

Няма думички. Нито дори срички с които да назове нещо. Само звуци и бебешка реч. И се говори, и се чете, и се разказва по картинки, и се пее, и екраните са спрени, и се играе, и се занимаваме с него и нищо вече месеци наред.

Малко се успокойте.
На ясла ходи ли?

А аз съм си спокойна. Просто всичко, което можем го правим.
На ясла ще почваме или декември или януари.

Моцарт е мълчал до 5 годишна възраст. После проговорил на идеален литературен език.
- Защо мълча бе Моцартчо?! - го попитали.
- Нямах какво да Ви кажа. - отговорил той.

От ясла или градина всички се разприказват от ден на ден и от седмица на седмица.

Всички съвети са дадени вече. Не видях някой да каже да го прегръщате и да му говорите приятни неща. Сигурно го правите разбира се.

Звучиш ми нервно притеснена. Няма нужда.
Първо е важно родителя да е спокоен.
Второ общуването с деца помага, но в яслата е истината.
Дъщеря ми тръгна на ясла (яслена група в ДГ), на 2г и 8м, не говореше особено добре. За три месеца имаше огромен напредък. Пуснах я септември, и не е боледувала. За една година отсъства два пъти, единия беше ковид.
Понастоящем сме в чужбина и детето говори два езика. И аз се бях притеснила, че на 2 г още не казва мама...

Важно е не просто да му се говори, а да се въвлече в разговора, да му се задават въпроси, да усети, че се очаква от него да мъцне нещо.
И упражения за фината моторика - мъниста, пластилини, вгнездяване, всякакви такива.
На 1г 5м, на няколко пъти ме търсеше с "мама", на няколко пъти повтори "ам ам" когато изисках от него и... Това е. Загуби интерес да говори ли, забравил ли е, не знам, но сега всичко е дааа дааа, бууу и бау бау за кучето.

Вие забелязвате основно говора, т.е. липсата му и това е нормално, защото е най-отчетливия маркер, но обърнете внимание на общото поведение на детето. Играе ли с играчките по предназначение? Защото това, което пишете за телефона, е белег, че не играе по предназначение. Едно 2-годишно дете като вземе телефон, най-малкото ще го сложи до ухото и ще имитира разговор по телефона, както е гледало много пъти мама и тати да говорят по телефона. Това е игра по предназначение.

Играе с топки, търкаля предмети, учим го да ниже рингове и да вгнездява. Реди кули и четем книжки. Но, основно вземе ли предмет, първо го подхвърля и търкаля.
За телефона- не имитира, като говорим. Като цяло, крия телефони, за да не провокирам интерес.
Интересите му са да пуска робота да чисти, да мете, да  натиска дисплея на фурната, да отваря шкафове, ей такива неща. Харесва музикални играчки и да натиска бутони.

Както има деца които прохождат на 10м. така има и на година и половина,така е и с говора и все пак има някакви средни изисквания,думи,фрази,изречения и е хубаво да се следят, ако има изоставане да се потърси мнението на логопед,поне една консултация да се види самото дете.

Имаше една приказка-Пасивните играчки правят децата активни и обратното активните играчки правят децата пасивни.

Аз искам да питам родителите на 2-3 годишни деца нещо във връзка с говоренето или тези, които имат познания по детско развитие и реч, нормално ли е за тази възраст следното: детето говори, много повтаря разни думички с цел да ги научи, включва се в разговор, в повечето случаи отговаря на въпрос поне с Да или Не.
Но много често се случва, примерно вече ме е питал "Това кой е, какво е?" аз съм отговорила примерно: "Това е пуловер." И той после ме пита: "Това пуловер ли е?" Или пък един и същ въпрос ми го задава няколко пъти. Примерно : "Баба ще дойде ли?" Аз: "Да, Баба ще дойде след малко." и той: "Баба няма ли да дойде?" или "Баба няма да дойде."... Понеже имаме едни съседи с ментални проблеми наоколо, които говорят по подобен начин, на моменти ми напомнят такива въпроси за тях и се чудя сега да се притеснявам ли или просто детето по някакъв начин се опитва да си упражнява лексиката и граматиката?

На 2 и нещо проговори моят, може би към 2 и половина. На 21 месеца казваше само ъхъ-ъхъ. Никакви мама, баба и не знам си какво. Проговори нормално.

Здравейте, синът ми е на 3г.и 2м.
Говори много, но не му се разбира. Има около 10 думи, които използва и дотам..
справя се идеално с пъзели, разделяне по форми и цветове, звучи на животните, къде са му различни части на тялото, разпознава и подрежда цифрите от 1 до 10. Храни се почти сам, хигиенни навици - перфектни, много деен, обича да кара колело и да плува. Още като беше на 2 забелязах че нещо му е трудно, говорих с педиатъра.. каза още е малък, рано е за логопеди..
Месец след месец надеждата и желанието да чуя свързани думи растяха, но така и не се получава. От два месеца насам детето е водено на УНГ, прегледана трета сливици- без проблем, изследване на слуха- без проблем, невролог- без проблем, психолог - без проблем, само логопеда каза че да, има изоставане и то осезаемо.
Започнахме работа, но започна и учебната година. Той е в 1ва градинска група. Часовете през които детето можеше да посещава логопед, нещо не съвпаднаха с учебния процес на госпожата в градината. Те бяха сутринта, а тя държеше на присъствие. След разговор и с логопеда, и с госпожата се взе решение, детето да посещава само градина, и двете бяха единодушни че най- добрата среда за детето е сред други деца. И така спря посещения при логопед, започна градина…НО, но голямото НО, три дни и 39,5 температура и вкъщи за по две седмици. От началото на годината има 7 дни, разпокъсани, безброй лекарства и безсънни нощи… и тъпчем на едно място, нито на логопед ходим , нито на градина , стоим болни вкъщи. Занимавам се много с детето, но чувствам че не мога да му помогна достатъчно, или поне не зная как, объркана и притеснена съм и губя реална преценка за цялостната ситуация.
Записах час при друг логопед, защото старата вече няма свободни часове. Прегледа беше в четвъртък. Беше мила и внимателна. Детето се отпусна веднага. Всички поставени задачи, той ги изпълни перфектно!!!
И тук идва голямото ми притеснение, логопедката каза че за година/ две ще наваксаме с говора, но това означава ли че две години ще си редят червени и зелени кубчета, това ли е единствения начин - логопед!!??
Не казвам че няма да го водя,но нещо в мен не вярва на тези похвати и методи?
Пиша и аз не знам защо пиша, но пък съм и сигурна че има и много други майки като мен. Моля ако ме четът да изкажат мнение и опит, да ми вдъхнат малко кураж и сила!!

Ами сгрешили сте като сте се отказали от логопед, при доказан пронлем, в полза на обучението в 1ва група.
Аз бих потърсила друг логопед и бих водила детето.

Повечето логопеди работят и след стандартното работно време. Като бях на кабинет, основно се работеше 16:00-19:00ч през седмицата плюс събота, точно за да могат родителитее да водят децата след градина и след работно време. Така, че това с градината не е оправдание. Ако имате желание, ще намерите колега, който работи в частен кабинет след работно време и събота. А повечето именно така работят, защото иначе няма да имат клиенти.

Абсолютно същото е при нас! Никакъв екран до 2г възраст, четене на книжки нон-стоп, говорене откакто е роден, вокализиеане на всяко действие, захранване по ЗВБ, говорене със знаци от 9м - все неща, които се предполага, че насърчават проговарянето. Сега е на 2г1м и още казва много малко думи и имитира 3-4 животни. Въпреки това други наборчета, които са постоянно пред екрани отдавна вързват изречения с 2-3 думи. 🤷 Нямам обяснение. Разбира абсолютно всичко, затова ще почакаме още няколко месеца преди да потърсим логопед.

Извинявайте, но Вие разбирате ли от работата на логопеда,
че първото нещо, което имате да кажете, е точно това?
Искам да подчертая, че всичко, което ще напиша, ще е от
позицията на логопед с 27 годишна практика и стоя зад
всяка написана дума, като нямам намерение да влизам в
излишни полемики с хора, които не са специалисти.
Първо, дете на 3 г. 2 м., което има само десет думи в активния си речник,
вече има да наваксва и то доста. От дете на тази възраст се очаква
да може да съставя изречения, кратък разказ. Второ, детската градина не е
хапче за проговаряне. Относно часовете с тамошния логопед - има и
логопеди извън детската градина, не е задължително само там дадено
дете да посещава логопед. Трето, специалистът по говора е логопедът -
никой друг. Нито детският учител, нито педиатърът, нито психологът и т.н.
Това ли е единственият начин - логопед? Да, това е единственият начин.
За дете, което закъснява с проговарянето и няма съпътстващи
нарушения, логопедичната терапия е начинът. Правилно е казала
колежката, че поне две години ще наваксвате и тук ще отворя скоба -
това е валидно, ако посещавате редовно терапията, два пъти седмично и ако
работите с детето си у дома, следвайки насоките на логопеда.
Защо? Защото логопеди вълшебници няма. Езиково-говорното развитие
е сложно нещо, не е като да те боли главата, да пиеш един Аналгин и
в най-добрия случай да ти мине след час. Защо чрез игра? Защото това е
основен терапевтичен похват в тази възраст. Вие искате да седнат да учат
на чин ли, да пишат и да четат? Не подхождайте с недоверие към
логопедичните занимания, а ги започнете без да губите повече време.
Става въпрос за Вашето дете и за това, че за момента то е лишено от
единствения начин за адекватна комуникация спрямо възрастта му - чрез устната реч.
Тук е Вашата роля на родител да не търсите повече извинения и оправдания,
да не слушате хора, които Ви казват, че Айнщайн бил проговорил на 6
години, а да запишете детето на логопед и да станете помощник  на логопеда,
следвайки основната си цел - детето Ви да проговори. Последно ще уточня
още нещо - при голяма част от закъснелите с проговарянето деца се
наблюдават проблеми на по-късен етап - в овладяването на писането и
четенето. Преценете трябва ли да се бавите още.

Kiti@86, дъщеря ми точно на 3 години започна да посещава логопед. Тогава имаше 10-20 думи в речника и хиляди други, които не се разбираха. Тоест основно говореше на "свой" език. Уж нещата потръгнаха, увеличаваше активния речник, думи, думи....но чак след 4г. започна да свързва по 2 думи, а към 4,9г.  започна да съставя изречение от 3 думи. Вече е на 6г. и все още изреченията ѝ са не повече от 3-4 думи, не може да разказва. От няколко месеца задава съвсем прости въпроси. И аз очаквах нещата да се случат много по-рано, като се има предвид, че е на интензивна логопедична терапия. Но дори само логопед не е достатъчен, от година и половина посещава ерготерапевт, а отскоро включихме и специален педагог. Тя знания има, но трудно следва инструкции в група (когато не седи някой до нея да ѝ казва какво точно да прави). Много е трудно и бавно всичко. Не се чудете, а почвайте с логопеда като начало. Това са най-ценните години за мозъчното развитие.

d@indi,  извинявай ако си писала по-назад, но при твоето детенце проблемът само със забавяне на говора ли е, или има и други проблеми?
Питам, защото все повече започвам да се притеснявям за синът ми, а при тази логопедка, за която имаме добри отзиви от няколко места, часове няма подходящи за него.
Чудя се дали да не и звъня пак и да я помоля поне ако може да ни вмъкне, пък било то и в някой обеден час, за да видим поне доколко е сериозно положението.

Роки, чета те в няколко подобни теми. Ако толкова много те притеснява нещо, винаги можеш да се консултираш с логопед или психолог. Една консултация няма как да навреди, децата нищо не разбират, то е игра за тях, но за твое спокойствие.

Мая, да, да, знам.
Просто съм си вкарала в главата, че искам с този конкретен логопед да работим, защото явно в нашия град тя е най-добрата.
Трябва да седна и да проуча и за други специалисти мнения явно, и да направим една консултация, а не да чакам.

Ние започнахме да водим детето на 2,6г. на логопед и сега година и половина по-късно имаме още доста за наваксване,но вече имаме голям напредък.Всички ми казваха да изчакам докато навърши 3 години и се радвам,че не ги послушах.Не чакайте,защото процесът е дълъг и труден.Успех на всички,които тръгват по този път.

Rocket, при дъщеря ми всичко си беше в норма до към 3 години. Поне видимо всичко (без говора) се случваше съвсем навреме. Имаше си лепетна реч, непрекъснато бърборене и не даваше никакви индикации, че ще проговори късно. Чела съм много, второ дете ми е. И много стриктно съм я наблюдавала още от раждането - всичко в норма - и двигателно, и поведенчески. Единственото, което ме тревожеше беше, че говореше на "собствен" език - цели изречения, с интонация и артистично. Караше ме дори да повтарям след нея, все едно си говорим. До 3 години се хранеше перфектно - дете-мечта. После стана капризна, но не и злояда. Някъде към 2,5 години имаше промяна в поведението, като отидем на детска площадка дърпаше играчките на децата, плачеше, ако не ѝ ги датат. И най-често я хващах и си тръгвахме. Отдавах го на т. нар. бебешки пубертет и всъщност най-много ме притесняваше това, че не говори. Разбирането го имаше, но на съвсем просто ниво. Изпълняваше команди, но съвсем прости - "ела, дай". Към 2,5 г. започна да звукоподражава на животните. Започна да разпознава и назовава цифрите. Но през останалото време си говореше на неразбираемия език.
На 3 години вече тръгна на детска градина и на логопед. Думичките идваха - нови, и нови. Разбирането се подобряваше, но когато имаше по-сложна инструкция, тя се объркваше.
Иначе винаги е била контактна, търсила е внимание, включвала ни е в собствените си игри. Това ми беше най-голямото успокоение. Но постепенно разбрах, че тя има проблем с обработката на слуховата информация. И де факто оттам идва забавянето в говора. С напредването на възрастта и с липсата на добър говор започна и поведението да се променя. На моменти се държеше като диваче, което не знае къде се намира. Най-вече като сме навън. Държеше се като невъзпитано дете.
Към 4 години, колкото се подобряваше разбирането и се увеличаваше активния речник, толкова поведението се подобряваше. Тя вече можеше да каже какво иска, разбирахме я и тя ни разбираше.
И така, с много бавни крачки вървим към прогрес. Скоро навърши 6г. Имаме още доата работа, но тя ни показва, че е готова да се справи с всички трудности....коато му дойде времето.
Ходи си и на ерготврапевт. Има задържани примитивни рефлекси, които бори и преодолява, с помощта на специалистите.
Скоро направихме консултация с клиничен психолог, който ни увери, че интелектът е в норма и с много работа ще преодолее дефицитите.
Сега вече ходим навсякъде без проблем. Поведението ѝ е по-добро от повечето деца на нейната възраст.
В събота бяхме на ресторант, игра хоро и много се забавляваше. Никакъв проблем с нови места.

d@indi, моят син (5 г) има сходни проблеми, но без изоставане в говора. Има проблеми в слуховата преработка, разбирането и следването на инструкции, когато е в група. Има и проблеми с концентрацията, но не е хиперактивен. Ходи на какво ли не, и терапии и нормални занимания, но много се страхувам от училище как ще учи и изпълнява каквото му се каже. Иначе когато е само той с възрастен, проблеми няма, но трябва и да му се виси на главата при задачите, защото се отплесва. Но например при четене много пъти трябва да прочета една приказка, за да разбере какво става. Приказките за трета група са и вече с доста трудна лексика и си му е трудно. Много се притеснявам как ще се справя с училището. Иначе с познатите неща е много добър. Тоест, проблемът е с чуването и преработването на нова слухова информация. Интересното е, че е музикален, много пее и то вярно, много помни текстове на песни. Също и бързо учи, ако те чуе и се концентрира, парадоксално, но факт.
Дъщеря ти как е с общуването и слуховата преработка?

П.С. сори, сега прочетох, че в прав текст казваш, че имате проблеми със слуховата преработка. Пиши ако нещо ви помага. Също и как сте с концентрацията. Моят син има доста общи неща в поведението като малък, а си говореше на 3 г с изречения.

MariyaHris, и дъщеря ми пее много правилно, няма грешен тон. Както казва учителката "пее най-хубаво от всички, но не и когато всички пеят заедно". Тоест тя присъства там, клати се според такта, другите пеят, а тя се усмихва. После вкъщи ми надува главата с песни от градината.
При нея рецептивната реч страда, а експресивната е ОК вече. Почти всички звукове ги произнася правилно - самостоятелно и в дума. При логопеда издържа концентрирана дълго време, стига да ѝ привлекат вниманието. Не обича да реже, лепи и оцветява. Всичко свързано с координацията око-ръка ѝ е трудно явно и затова така.
Обожава книжките, това е нещото, което ѝ помага за разбиране и учене. Напоследък ѝ харесва да слуша музика на CD. Има едни дискове, които вървят с книжка с текст и картинка за всяка песен. Пускам диска и тя следи всяка песничка по картинката. Логопедката ѝ каза, че чете думичките и по тях се ориентира. Тоест с букви, цифри нямаме проблем. Всичко, което не е прекалено абстрактно го знае. Но разбирането на речта, а и самата ѝ психика е по-незряла от връстниците. И аз много се притеснявам за училище, защото тя следващата година трябва да е 1 клас (ще е още ненавършила 7г.) Борим дефицитите, пък каквото-такова!

d@indi, благодаря за споделянето!
При синът ми разбирането и изпълняването смятам, че е наред, но от друга страна не съм специалист и мога да пропускам нещо.
По-скоро му е трудно да се съсредоточи в по-спокойните игра, както и в четенето и разглеждането на книжки. Иначе всички герои от приказките ги познава и ги показва, но с това му се занимава в много редки случаи. Основно иска да скача, тича, да играе навън като цяло.
Последния месец сякаш започна да им обръща повече внимание, но да видим.
Така или иначе, каквото и да правим, ще е в началото на другата година.
Най-малко ще минем една консултация, защото аз самата искам някой да ми даде съвет, как да го стимулирам и предразполагам да ограем по-стационарни игри.

Аз искам да попитам тези които казват,че са пуснали тв на 1,10,две г.примерно с какъв активен речник е било детето смисъл и аз много се занимавах с детето и пуснах абсолютно по същото време тв но основното ми беше че тя тогава говореше с фразова реч от две думи-дай топа,примерно ....Това ми беше основното за да й пусна тв да съчетава по две думи а не да е на  еди колко си години.

И аз съм за ранната консултация,не чакайте да стане на три,ако е на 2,6 и започнете логопед до 3 вече ще е напреднало.
Проговарянето е дълъг процес изисква много време и търпение.
Задължително се работи вкъщи не чакайте само на логопеда.

Точно така - електронни устройства се представят след като детето говори активно, има поне 250 думи в активния речник плюс изречения от няколко думи, които да са граматично правилни. Повечето деца достигат това ниво около 2г. Но следва да се преценява индивидуално.

Mimi, аз му пуснах за пръв път телевизия точно на 1г10м. Речникът му пак си беше много малък - "мама, баба, кола". Винаги сме се занимавали активно с него.
Гледа 30мин сутрин и 30мин вечер филмчета или песнички на български език.

От тогава досега е добавил още думички към речника си, но пак все още да малко за възрастта.

След 2-годишна възраст започнах да пускам песнички и образователни видеа, защото нямаше 1 дума в речника си. С книжки не можех да ѝ привлека вниманието. Вземаше ги и си ги разглеждаше сама. Ако почна да чета, дърпа ми книжката. И това е било, защото не е разбирала свързаната реч. Като започнах да пускам видеа, винаги обяснявах, бях до нея. Привлякох вниманието ѝ и започна да проявява голям интерес към тези ни занимания. Започна да имитира и все повече да ме търси за съвместна игра. Та само плюсове съм видяла от видеата. НО съм ги подбирала много внимателно - без да има динамика и всичко да е с ясна реч, на български. Никой не може да ме убеди, че екраните вредят, както и че без екрани всичко е добре...

На мен ми е трудно да свържа това, което знаем за влиянието на екраните и това, което виждам в действителност.
Масово дечицата около нас започнаха много по-рано и по-нтензивно с телевизията и телефоните. Повечето от тях така се хранеха и си изяждаха всичко, докато гледат филмчета.
Имаме приятелче, с 3 месеца по-голямо от сина ми, на което умишлено му пускат както БГ, така и английска телевизия постоянно, за да свиква с езика от малко.
Други познати буквално живят на включен телевизор и Baby.tv по цял ден, като не преувеличавам. Те сами си го казват, а и си падат малко инфлуенсъри и по безбройните им клипчета с детенцето, винаги се виждат анимациите.
Нито едно, ама нито едно от тези дечица, няма проблем с говора.
Синът ми е обратно. Пазих го максимално от екраните, пеех песнички, танцувах, редовно си ходехме на разходки и съм обяснявала всичко, в къщи не сме спирали да му обръщаме внимание и да го включваме в домакинската работа. В същото време, той е единствения от приятелския ни кръг деца, който в момента има забавяне и проблеми с говора.
Просто ми е трудно да си го обясня с телевизията, която започна да гледа по 30мин да ден като стана на 1г10м.

Екранното време не е единствена причина за забавяне в говора. То е утежняващ фактор при деца, които вече имат предпоставки за това. А колко другите деца на вашите познати нямат негативно влияние от гледането на ТВ от бебета и то вкл. и на английски, не се знае. От "говорене" до нормално езиково развитие може да има много нюанси.

При нас последния невролог намекна, че може да е заради кратка асфикция при раждане. Обдишвали са го след секциото. После имахме и жълтеница, също и рахит... Екрана може да е довлошил нещата, макар че не е пускано много и не са били детски.

А я и аз да питам - ходим на ерготерапевт, ходихме и на невролог. Правим всичко, което се изисква, но напредъка е бавен и труден. Иска ми се да направим една консултация и с логопед, може януари когато ще стане на 2 години. Но мъжът ми май не иска, защото на всякъде казват, че проблем няма и ще го израсте. Да настоявам ли за консултацията или да изчакам още време?
Имахме малък напредък с "мома"/мама/, но сега се превърна само на моо. Имам чувството, че нещо пропускаме, но не знам какво и не знам към какъв специалист да се обърна.
Иначе разбира добре - като му кажа ще ми донесеш ли кърпички - отива отваря чекмеджето, вади ги, подава, затваря.

Това с раждането и как е протекло е голям фактор.При моето дете според всички специалисти е в  основата на  проблема.Аз също смятам,че това с екранното време не е задължително да носи проблеми(децата,които са около нас гледат много телевизия и това не им пречи на проговарянето).Ние когато започнахме да го водим на терапиите ме посъветваха да не реагираме при мрънкане и посочване,а само на думичката "дай".Отне ми сигурно поне два месеца да го накарам да каже "дай" ,после "мамо дай" и така.Нещата стават много бавно,особено в началото,но после започвате да виждате резултатите от многото работа.

Синът ми е роден с планирано секцио в 39 г.с., напълно доносен и без да е имал каквито и да било страдания по време на раждане, обаче ето, на, имахме проблеми с проговарянето.

miss_chichi, аз съм на 99% сигурна, че синът ми ще проговори в един момент, дори да не правим нищо.
Въпросът е, какви ще са дългосрочните последствия от подобно бездействие.
Дали няма да започне да агресира към други деца и възрастни, защото няма да разбират какво иска. Дали няма да имаме проблеми в градината, а после и в 1ви клас с четене, писане, смятане и да трябва тепърва да се борим с наваксване. Да не говорим как това може да се отрази на психиката му.

И мъжът ми в началото не беше съгласен за логопед, защото самият той е проговорил късно. В един момент вече се съгласи, но тогава не можах да запазя час за специалиста, който ми препоръчаха. Тези дни пак говорихме, пак е настроен леко против, но този път директно му казах, че януари запазвам час, той ако иска да идва. Съгласи се и не мисля повече да го питам или обсъждам. Само ще му кажа кога е часът и точка.

Bqloto,абсолютно съм съгласна откликва се само на думичка ✅
Rocket,може и да е наследствено от таткото споменете го на консултацията и смело,въпреки това трябва да се действа не да се чака да израсте проблема.❤️

Извинявам се, искам да попитам какви са мотивите на
даден родител да отказва да заведе детето си на логопед?
Задавам въпроса най-добронамерено, защото наистина
продължавам да се изненадвам, че все още има предразсъдъци
спрямо посещенията при логопед. Да водиш детето си на логопед
не означава, че "нещо му има", в онзи, не особено приятен смисъл.
Да водиш детето си на логопед, означава че си загрижен за него и
че искаш да му помогнеш. Пак ще кажа, че за едно малко дете, цялата му
комуникация минава през устната реч. Това е изконна човешка
способност, чрез нея детето изразява всичко - какво иска, какво не иска,
какво обича, какво не обича, от какво е весело, от какво е тъжно, какво го боли и т.н.
То няма друг начин, за да изрази всичко това - не умее да пише, да чете,
да ползва други алтернативи. Сама се досещате, че е възможно да развие агресия,
да има проблеми в градината и в училище. Тогава кое е по-добре за едно дете дете?
Родителите да му осигурят помощ от логопед или да го лишат от
възможността му да комуникира адекватно и да се наслоят още проблеми
в дългосрочен план? 
Понякога родителите са ми споделяли, че се притесняват да не се
травмират децата им по време на консултацията. Това също не бива
да Ви притеснява - всичко е толкова игрово и приятно за децата,
че не искат да си тръгват от кабинета. Разбира се, важно е да сте
намерили точния за Вашето дете специалист, който да Ви поведе
по пътя.

Аз пък мога да кажа, че карах една много спокойна бременност (планирана). Спокойна бях, защото в 12 г.с. си направих прентален тест, който показа, че нося едно напълно здраво момиченце. И не съм имала никакви притеснения по време на бременността. Не съм боледувала изобщо, водех здравословен живот (доколкото мога в днешно време). От много години не пия лекарства (на хомеопатия сме с децата ми), никога не съм пушила. Качих малко килограми, чувствах се комфортно през цялата бременност. Родих 12 дни преди термин, по нормален път за 2-3 часа. Не са ми слагали упойки. Бебето изплака веднага. Апгар 9-10. Всичко се развиваше като по учебник, без говора. Имаше лека жълтеница, но ѝ направиха изследване - в норма и ни изписаха. Аз съм (+) резус, а баща ѝ е  (-) и тя има неговата кръвна група. Мислих дали пък това не е повлияло, но никой не може да ми каже. На 3 месеца отключи атопичен дерматит. Чудих се дали той не е повлиял на късното проговаряне, но не. Познавам доста деца с много тежък дерматит, които са си съвсем в норма.
С мъжа ми нямаме в семействата си хора с някакви проблеми в развитието. Имаме професори, доктори и инженери. Всички сме проговорили рано. Нямам идея каква е причината, крепи ме вярата, че всичко ще се нареди един ден. Защото виждам с всеки изминал ден, как детето ми става все по-адекватно. Сякаш някой ѝ беше ударил пауза в един момент и после отново продължихме напред.....

Здравеей, потресена съм, много сходства имаме.  Още на 3 години бяхме забелязали, че експресивната му е по-развита от рецептивната, което по принцип е тревожен сигнал. Той също така имаше и много скриптинг като малък, къде функционално, къде не, зазубряше цели изречения. Но с майлстоуни като голям-малък, да-не, въпроси и тн е бил горе долу навреме.

За пеенето миналата година две седмици репетирах с него песничките за едно тържество, те бяха трудни, защото са общи и за по-големи деца. Той ги знаеше, но на самото тържество изобщо не си отвори устата, а ги пя по пътя за вкъщи! Аз ревах... Не знам дали от стеснение, или му е бързо темпото на пеене с другите или какво.

На 2 годинки знаеше азбуката с буквите в правилен ред.  Моят реже много добре, и обича да лепи, но ненавижда разни пунктири, оцветявания и прочее. По съвет на ергото ни правим много кръстосвания -- маршируване с кръстосано пляскане на ръка-крак, антисиметрични движения на съответни ръце и крака и тн. , защото на нас и това ни било зле. Ние правихме слухова програма, но не знам дали нещо помогна.  При някакви по-сложни инструкции на спортовете ни, се отплесва и си прави кълбета или нещо свое. Групов спорт направо е утопия.

При книжките, обаче, сме зле с концентрация и следене. Браво, че за дъщеря ти това е път към знанието. Това според мен е много важно и голям плюс. Дано и при нас да се развие. Аз като чета винаги трябва да показвам и картинки и по тях да обяснявам.
Той е ноемврийче, също ще е ненавършил, когато му дойде времето.
Синът ми го подозираха(ме), че е в спектъра, но понеже няма изоставане с речта и  много търси комуникация, засега не е с подобна диагноза.
Ще погледнем тези дискове, по принцип това е визуално подпомагане, но дали развива слуховото възприемане.
Аз гледах в ютюб, че има някакви трйнинги като компютърни игри в Щатите,  които подпомагат развитието на това как мозъкът обработва слуховата информация, но не знам детайли. Но явно може да бъде тренирано и подобрено.

А под незрялост какво имаш предвид? Синът ми  е доста бавен/муден и се отплесва (ако не ми беше дете, бих го нарекла шемет), но не знам дали е незрял, доста добре се саморегулира емоционално и възприема обяснения. Разбрано дете е, но не се отстоява. Но когато не разбира инструкциите, си прави каквото си иска. Това, обаче, не е от незрялост, а от неразбиране. Буквално  изключва, ако нещо е трудно.

Моят син има и лека стереотипност, но понеже много сме я борили, тя става все по-усложнена. Например, преди като малък настояваше той да натиска еди кое си копче и тн, а сега вече е свързано с това, че в четвъртък трябва да ходи на карате, в неделя трябва да правим еди какво си, зимата трябва да има сняг, и, ако няма, е огромен проблем.  Правилата за движение и рециклиране са му религия -кара ми се ако минавам с колелото не където трябва и тн. Не знам дали е от немската жилка или е от нещо неврологично...

MariyaHris, и дъщеря ми повтаряше заучени фрази от филмчета, но с разгръщанрто на речта сякаш изчезна това. Мисля, че повечето деца, които проговярат късно са така. При нея имаше и друго. Например, като е тъжна (ако ѝ се скъса някоя книжка...или пък нещо се повреди) започваше да пее "зайченцето бяло", като започваше директно с тъжните куплети. Тоест тя не можеше да се изрази с думи и ползваше готова песен. Като е в детската градина и нещо се разстрои, почваше да пее "Ало, ало, мамо" и т.н. изразяваше се с песни. Това в периода - 3-5 години. Сега вече почти не го прави, но пак се случва. Обаче вече може с думи или кратки изречения да си каже нуждите. Което ме кара да си мисля, че всички странности, които е имала, са били поради липса на реч (говор и разбиране).

Имаше и черти от спектъра, които почти изчисти. Не съм я водила на диагностика, понеже виждах, че напредва и отпадат 1 по 1 притесненията ми. Нещата, които я изваждат от спектъра (според мен и според някои специалисти) са следните:
- има въображаема игра (игра на ужким)
- не изпада в кризи (и да се разстрои, за минута се е успокоила, много лесно се залъгва)
- много весело, усмихнато и позитивно човече, любопитно иска да учи и да знае
- контактна е и винаги е била, постоянно ни търси, да ѝ обръщаме внимание, търси помощ, като не може да се справи с нещо, включва ни в игрите си
- вписва се в обществото, ходи на градина с удоволствие, ходим на ресторант, на почивка, няма проблем с много хора и шумни места
- разпознава емоциите, имитира
- няма фиксации, няма любими вещи, маршрути и ритуали

Много обича, като се впечатли от нещо, да ме накара да ѝ го нарисувам. Примерно харесала е някакви картинки и иска да ги пренеса на лист. Тя ми дава флумастерите и ми казва кое как да нарисувам. Работи ѝ въображението. Всеки път рисувам различни неща. Но логопедката ѝ (предната) беше казала, че това е стереотипна игра и да не ѝ угаждам. Аз обаче не съм съгласна, защото по този начин общуваме, развива си въображението, учим емоции, различни ситуации, разиграваме сценки с нарисуваните и изрязани герои и т.н.

Проблемът с разбирането все още го има, но и там бавно напредва. Ако ѝ се говори простичко, всичко разбира, но ако се постави някакво условие на задача, абсурд да се справи.

Знае азбуката от 3-годишна. На 4г се научи да отделя 1 буква от думата. Сега вече с всяка буква от азбуката може да изброи 5-10 думи. Дори и непознати думи, ако я питам с коя буква започват, може да каже. От няколко месеца прояви желание да учи английски. И с него с всяка буква от азбуката може да изброи до 5 думи.
Може да брои до 20 (да отброява предмети).

Под незрялост на психиката имам предвид, че на моменти се държи като по-малко дете. Но да, права си, че може би неразбирането води до това състояние. Иначе когато разбере какво искам от нея е много послушна и разбрана.

И дъщеря ми имаше стереотипност, но като че ли я поизрастна. В момента остана това, че понеже аз нося слънчеви очила почти постоянно навън, тя ги приема като нещо мое. И като отида да я взема от градина и да речем е облачно и съм без очила, тя започва да ми казва "очилата, очилата" и е готова да се разплаче. Ето това също го приемам за незряла психика. Мисля, че и деца в норма минават през такъв период. Когато нервната система е несъзряла, по този начин се успокояват. Веднъж обаче бяхме на заведение, изтървах си очилата и ги счупих. Тя поплака 2 минути и после забрави за тях.

d@indi твоето момиче ходи ли на спорт и дали приема някакви добавки?Аз откакто започнах да се занимавам и с двигателното му развитие по-сериозно ми се струва,че дръпна повече.На моето дете давам ескимос или есприко и  от време на време витамини.Питам те,защото от разказите ти разбирам,че нещата ви се получават добре,пък и откривам много сходни неща при децата ни.

На 4,5г започна да ходи на ерготерапевт, което си е пак двигателно, той ѝ мисли разни игри, упражнения за
вестибуларния апарат, за задържани примитивни рефлекси, за фината моторика. Много съм доволна, откакто ходи там доста дръпна в развитието, стана по-уверена. Аз съжалявам, че не започнахме по-рано, защото тя е имала задържани рефлекси, които са спирали развитието ѝ, а ако бяхме почнали на 2г. примерно, можеше да да преодолее трудностите по-рано. Затова съветвам хората, отрано да посетят такъв специалист, дори преди логопеда.
В детската градина ходи на зумба, а 2 пъти в седмицата я водя и на психомоторен терапевт (пак е нещо като ерготерапевт, но включва и психологически подход).

Не давам абсолютно никакви добавки и лекарства. Никога не съм давала, по препоръка на хомеопата. Тя от раждането си е на класическа хомеопатия. След като забелязахме забавяне в развитието на около 2,5г, хомеопатът започна да ѝ дава (хомеопатични) лекарства за ЦНС (сменя ги периодично), които са индивидуално изписвани. Тоест не мога да препоръчвам, защото всеки случай е различен.

Като беше към 3-годишна, попитах хомеопата дали ще се оправи някога (тя тогава беше с цял куп аутистични симптоми) и той не можа да ми обещае. Каза, че не знае колко е увреден мозъкът. Според него има вероятност да е получила микроинсулт като бебе, без никой да разбере. Без никакви видими симптоми. След това мозъкът се възстановява, но в зависимост от щетите, за различно време. Това разбира се са предположения.
Наскоро, след като я видя ми каза, че нещата изглеждат много позитивно и най-вероятно ще навакса всичко.

Кое е помогнало най-много не знам, но според мен е комплексно - класическа  хомеопатия, детска градина, ерготерапевт, логопед, и разбира се  естественото съзряване на мозъка. Винаги съм се държала с нея като с дете в норма. Няма диагноза, въпреки дефицитите ѝ, никой не я е третирал като дете със СОП и това може би също е от значение.

Много благодаря за съветите.Аз отскоро започнах да го водя на психомоторика и също ми се струва,че се повлиява добре.Той двигателно навакса и се справя доста добре,даже мисля да включа и спорт.Сега като казваш хомеопатия и се замислих и за това.Моето момче,също имаше доста аутистични  симптоми,но с времето отпадат един по един.Той също има въображаема игра,много любвеобилен,търси децата и никога не е имал проблем с тълпи,силен шум и подобни,но допреди година и половина беше с един куп дефицити.Сега вкъщи говори много и постоянно,но навън се притеснява и трябва да го подканям.Все още не задава въпроси,освен "къде и работя в тази насока.Много се притеснявам за училище,защото той също е роден декември и на всичкото отгоре и недоносен.Дано успеем да стопим разликите с времето.

Класическата хомеопатия изключва ли използването на антипиретици, антибиотици и други класически лекарства? Интересува ме особено в случай на висока температура над 39 градуса.

Аз също си мислих, че моят син  няма проблеми с тълпи, защото никога не ми е правил тантруми и не се е изнервял, но в интерес на истината, според ергото, а и в дг, се оказа, че му е трудно да преработи, когато има слухова свръхстимулация. В детската градина избягвал да влиза във физкултурния салон, ако има много деца вътре, и се изморявал при силен шум.
Но това по принцип е по-скоро въпрос на тип нервна система, и ергото и в дг не го смятат за проблем.
 Моето дете бтв също имаше период на изключителна злоядост, но не ми казваха. Миналата година се оказа, че месеци наред не е ял изобщо в детската градина, само хляб си искал. Ние не знаехме, и той тогава заспиваше на път за вкъщи и не вечеряше. Та дефакто е живеел само на едно хранене вкъщи и хлебец ))  Това също му беше сериозен маркер, имаше много сензорни проблеми с   храните. Но сега яде почти всичко (мрази варени яйца), от самосебе си го израстна. Но си е с чувствителен гег-рефлекс, и понякога може да му се догади, ако лапне повече.

Между другото, на нас много ни помагаха логопедични карти. Аз не съм ги ползвала за начално проговаряне, защото не сме имали проблем, но за предлози, противоположности и по-сложни понятия много и най-различни логопедични карти ползвах с голям успех.
Също много му харесват и картите на Клевър за игри. Всичко що е визуално много му е помагало за учене и възприемане.
Дори при планиране пак първоначално правихме визуален план, чак после преминахме на чисто слухов.
Та Бялото, ако искаш пробвай с логопедични карти за първите 100тина думи и леснички двудумни изречения, да е визуално. Според мен трябва да се почне с най-лесното.Като натрупате 50-100 думи, почваш с изречения ала "Лампата свети", показваш, "тати спи", пак показваш възуално, "мама тича" и така.
Като ходите да се разхождате, постоянно сочи и говори, но много просто.
Използвай и това, което детето иска, към което има най-голям интерес.
 Според мен, натрупа ли се някакъв речников запас от около стотина думи и някакви прости изреченийца от 2 думи, после е по-лесно и става лавинообразно. Винаги началото е най-трудно.
Песнички с имитация също много помагат.

Той съставя изречения вече и разбира всичко,което му се казва.Така правих в началото,когато нямаше реч и наистина помогна.Сега примерно играем една игра с пъзел от 60 елемента,като на всяко парче има различно животно и цифра.Първо сглобяваме пъзела,докато го правим аз питам всяко животно как се казва,къде живее и с какво се храни(помагам,когато не може да отговори) .После хвърляме зарче и играем с човечета,като просто броим и се изчакваме.Справя се доста добре след около една седмица упражнения.

Синът ми го записах на хомеопат, когато беше малък след поредната серия уши-нос-гърло, антибиотици и нагревки.  Най-вероятно съм давала антипиретици тогава, не помня, но откакто сме на хомеопатия почти не се е налагало да ползваме нито той, нито аз, защото явно възпаленията не са така драстични и не се вдига чак толкова висока  Т.Използвам кърпи с оцет, масла, вода с лимон, чай от малини или компот и Т сама се регулира.Хубаво е да се изчака, защото общо взето организма сам се справя и така и трябва, това е целта на хомеопатията, но при по-висока се дават.Границата е 38 градуса, ако тръгне към 39 градуса и това, което правя не помага и продължава да се вдига бих дала/взела, но не се е налагало, защото когато се напаснат нещата с хомеопатията лекарството дава резултат много бързо.Винаги има изключения, така, че човек трябва да има готовност и ако се налага да има под ръка и да ползва алопатични средства, но не се налага в общия случай. Като си спомня какви кошмари са били преди това благодаря на Бог, че се престраших и ,че не се отказах в началото докато свикнем.Да бях го направила по-рано, но тогава тепърва прохождаше хомеопатията и си беше малко като приключение да се довериш.

Bqloto, извинявай, обърках те с авторката на темата! Ами детето ти много добре звучи за 3.6 годишно, има и понятие за ред, реди пъзел от 60 части и тн. Според мен, си е много  ок.

За авторката исках да пиша, че логопед е супер дори при минимални проблеми, винаги може само да помогне. Отделно занимания вкъщи с мама. Аз водя чат-пат и малкия си син по терапевти, откак няма и 2 г,а той е пушка ппц. Те ми дават идеи как да играя с него. Според мен, дори и дете без проблеми с развитието може само да спечели от една консултация с ерго и лого, а да не говорим за дете, което все пак има някакво изоставане в речевото развитие. Това са супер неща за малките деца. Те все пак са в процес на изграждане на фина, груба моторика, планиране, сензорна интеграция, когнитивно и тн. Винаги е добре да бъдат подпомогнати. Всичко се прави по много приятен за децата начин, нпма стрес за тях.
И аз много идеи съм получила именно от специалисти и за двете си деца, едното с  дефицити, а другото засега е без проблеми, но също си има какво да му се помогне и къде да се побутне.
Елементарно сортиране, отваряне на капачки правихме с малкия ми син преди да има 2 г с логопедката, и други задачи ми е показвала. Сега ще прави 3 г и правим свръзванки на сенки с обекти, на еднакви обекти и тн. гледам го за захват и тн. От ергото понаучих също доста, та и малкият го включвам в разни паркури за планиране.
И държа да уточня, че именно детето ми с дефицити, големият ми син, е впечатляващ с разни умения и е много умно дете. Тоест, дефицити в една област изобщо не значи, че детето не е талантливо, умно и тн.

Нашият хомеопат позволява, като детето вдигне Т над 38 да се дават Панадол/Нурофен. Аз лично изчаквам да е над 38.5 - 39, но това се е случвало изключително рядко. Защото организмът се самолекува, вдигайки Т. Случвало ми се е детето да вдигне 39 и след няколко часа Т сама почва да пада (през това време давам хомеопатични). Помня, че дъщеря ми много трудно вадеше зъбки, та съм мазала венците с Панадол. Общо взето изхвърлям неразопаковани антипиретици, като им изтече срокът на годност.
Антибиотици и други лекарства - НЕ. Хомеопатията има лек за (почти) всичко. Обаче , ако пациентът е болен от нещо, което е животозастрашаващо без поддържащите го лекарства, хомеопатът може да ги комбинира с хомеопатичните. Но не и пациентът да приема хомеопатия и да речем го заболи гърло и да почне да пие някакъв антибиотик.

Здравейте, синът ми януари прави 3. Още като бебе си беше по-бавен в развитието си, но го отдавах на това, че е по-спокоен. До две години нищо не казваше, нито животни, нищо.Комуникираше само с ЪъЪ. На 2,5 започна с ДА и НЕ. Август го заведох на логопед, според жената реално му нямаше нищо, но след като й разказах за раждането ми, пожела да започнем терапия. Бях стояла доста часове без води, бебето беше лилаво и седя два дни в кувиоз. Имаше много сгъстена кръв и патологична жълтеница. Реално не може да ми гарантира дали нещо има на мозъка, заради това, че е стоял без кислород толкова време. Не знам до колко генетично се предава, но баща му също почти до 3,5 е имал 10 думи в речника си. Също ми каза, че може да има задържани примитивни рефлекси. За телевизора не мога да кажа, че не гледа. Сега окончателно го спрях, макар че го търси и доста повтаря след него.
Започнахме терапия два пъти в седмицата, смея да твърдя, че има напредък. Доста думи започна да казва, дори се опитва да прави изречения от 2-3 думи. Естествено му е трудно и засега го разбираме аз и логопедката. При него има и друг момент, че е много притеснителен и срамежлив. Ходи на ясла от пролетта, но според персонала там не говорел.
Колебая се дали да намаля посещенията при логопеда на един път седмично и да го запиша на някакво занимание с група деца на неговата възраст? Ако може да ме насочите към още съвети ще съм благодарна.

Здравей,Барби!Според мен си ходете на логопед два пъти седмично засега,а за друго занимание си го запиши още веднъж седмично да ходи.Разбира се това според мен,ти ще си прецениш.При моето дете също го има притеснението,когато е с други деца да говори,но вкъщи не спира,та се надявам скоро да преодолее и това.

Два пъти седмично е минимума посещения за логопед, за да има някакъв ефект. Имайте предвид, че отнема време докато се навакса изоставането. И като казвам време, имам предвид години терапия при децата с езиков дефицит. Подгответе се поне до училищна възраст, че и в първи-втори клас, защото обикновено тези деца имат и нарушения при усвояване на писмената реч.

Какво представляват задържаните примитивни рефлекси?
Виждам, че често се споменават с последните коментари.

Вероятно става дума за недобре изразени примитивни рефлекси като например рефлекс на Моро. При нас бяха добре изразени.

Честно казано и аз не съм много запозната, попринцип обичам да чета и поставям диагнози, но се старая да избягвам вече това.
Аз си го обяснявам с това, че не бях много редовна с масажа и гимнастиката и нещо от там се е забавило в двигателното развитие.

Не се обвинявай. Масажът и гимнастиката /бебешките визираш предполагам/ няма как да повлияят върху двигателното развитие на бебето в кой знае каква степен. Те са най-вече за кръвообращението, раздвижване на ставите и подобни. Дори може и да навредят при определени състояния ако не се изпълняват професионално. Аз примерно, изобщо не съм правила масаж и гимнастика на моя като беше бебе.

Задържани примитивни рефлекси означава, че тези рефлекси са се запазили до по-късна възраст, а не са изчезнали. Например сукателен рефлекс - като се докосне бузката на новородено бебе, то обръща глава в същата посока и отваря широко уста. Към края на 6-ия месец сукателния рефлекс изчезва. Ако се запази до по-късен етап на развитие говорим за задържан сукателен рефлекс.

Ясно, благодаря. Другото, което логопедката отчете като забавяне е факта, че до късно ядеше пасирана храна. Дори ми каза да взема електрическа четка за зъби, за да раздвижим мускулатурата.

В смисъл, да измивате зъбките с ел.четка? Ще даде ли детето?
Моето, като беше на няколко месеца и го водих на физиотерапия и там ни посъветваха да минаваме по кожата на тялото с различни четки, включително за зъби, за да стимулираме тактилни възприятия.

Не. Прави се масаж на езика и устните за активиране на говорната мускулатура.

Интересно, ще ми бъде полезно, ако обясните повече.

Включвате четката на ниска степен и минавате по върха на езика на ляво и на дясно, навътре и навън. Само по върха, без да бъркате навътре. Същото правите и по двете устни. За кратко, три-четири пъти или колкото позволи детето.
Важно!! Не се прави на деца с епилепсия!

Може да погледнете в гугъл като напишете "артикулационна гимнастика" ще ви излязат снимки с упражнения за раздвижване на езика и устните.
Първо правите масажа с четката, после упражненията. Вие показвате, застанали срещу детето или пред огледало. Ако детето не може да изпълни дадена поза, му помагате като повдигате езика с нещо, например тези пръчици от сладолед на клечка са удобни.
Може и с близалка да се прави. Детето движи езика по близалката с въртеливи движения и нагоре-надолу. Но аз това не го харесвам заради захарта в близалките, а и не всички родители дават близалки на децата си.

Тези неща се обясняват най-добре показнО при консултация с логопед.

А какво правим, когато се "налага" за няколко дена, детето да гледа малко повечко телевизия? Как се компенсира?

Пиша "налага", защото при нас за 3ти път се повтаря един и същ сценарии. Малкият носи някакъв бацил от яслата и аз и таткото го изкарваме в пъти по-зле от него.
Ето сега, той от вчера е с температура, а от днес е с диагноза грип + вирусен конюктивит. Аз в момента започвам да карам същото, а утре ще съм сама с него. Единственият начин да оцелея някак си е да му пускам филмчета на по-чести интервали.
Разбира се, не става дума цял ден да е пред телевизора, но например предиобед може да му се съберат 1.5 часа общо и следобед пак  толкова.
Пак казвам, че това е в изключителни случаи.
Какво е добре да пускаме тогава и как да компенсираме после?

Ами, не се компенсира. Просто вече тези неща са част от живота ни, колкото и да не ни се иска. Живеем в дигитална ера, за добро или лошо.И при нас се налага, защото често имаме нужда от тишина и спокойствие , за да помагам с домашните на голямото. За съжаление използваме телевизора или телефона като бавачка, защото си нямаме никой и се налага да се оправяме както можем.
Отделно, ако навън вали и е много студено и стоим цял ден вкъщи и тя отказва да спи следобяд. Чувствам се гузно, но понякога имам чувството, че ще изпуша.

Пускай му образователни клипчета и песнички само на български, ако е възможно. Казвам ако е възможно, защото примерно моето дете самО си избира какво да гледа и няма как да го контролирам. Ако не е възможно да е само на български, се опитай да му обясниш, че това е друг език и затова не разбира какво пеят и говорят. Гледай с него и превеждай думите, пак ако имаш такава възможност. Не се вманиачавай много в недаването да гледа, защото децата усещат забрани и се противопоставят. Дори самата ти му предлагай да погледа малко, т.е. ти определяш кога да се случи това и не го забраняваш. Вече ако можеш и да контролираш съдържанието, ще е бонус.