Синът ми все още не говори. 😕

При нас последния невролог намекна, че може да е заради кратка асфикция при раждане. Обдишвали са го след секциото. После имахме и жълтеница, също и рахит... Екрана може да е довлошил нещата, макар че не е пускано много и не са били детски.

А я и аз да питам - ходим на ерготерапевт, ходихме и на невролог. Правим всичко, което се изисква, но напредъка е бавен и труден. Иска ми се да направим една консултация и с логопед, може януари когато ще стане на 2 години. Но мъжът ми май не иска, защото на всякъде казват, че проблем няма и ще го израсте. Да настоявам ли за консултацията или да изчакам още време?
Имахме малък напредък с "мома"/мама/, но сега се превърна само на моо. Имам чувството, че нещо пропускаме, но не знам какво и не знам към какъв специалист да се обърна.
Иначе разбира добре - като му кажа ще ми донесеш ли кърпички - отива отваря чекмеджето, вади ги, подава, затваря.

Това с раждането и как е протекло е голям фактор.При моето дете според всички специалисти е в  основата на  проблема.Аз също смятам,че това с екранното време не е задължително да носи проблеми(децата,които са около нас гледат много телевизия и това не им пречи на проговарянето).Ние когато започнахме да го водим на терапиите ме посъветваха да не реагираме при мрънкане и посочване,а само на думичката "дай".Отне ми сигурно поне два месеца да го накарам да каже "дай" ,после "мамо дай" и така.Нещата стават много бавно,особено в началото,но после започвате да виждате резултатите от многото работа.

Синът ми е роден с планирано секцио в 39 г.с., напълно доносен и без да е имал каквито и да било страдания по време на раждане, обаче ето, на, имахме проблеми с проговарянето.

miss_chichi, аз съм на 99% сигурна, че синът ми ще проговори в един момент, дори да не правим нищо.
Въпросът е, какви ще са дългосрочните последствия от подобно бездействие.
Дали няма да започне да агресира към други деца и възрастни, защото няма да разбират какво иска. Дали няма да имаме проблеми в градината, а после и в 1ви клас с четене, писане, смятане и да трябва тепърва да се борим с наваксване. Да не говорим как това може да се отрази на психиката му.

И мъжът ми в началото не беше съгласен за логопед, защото самият той е проговорил късно. В един момент вече се съгласи, но тогава не можах да запазя час за специалиста, който ми препоръчаха. Тези дни пак говорихме, пак е настроен леко против, но този път директно му казах, че януари запазвам час, той ако иска да идва. Съгласи се и не мисля повече да го питам или обсъждам. Само ще му кажа кога е часът и точка.

Bqloto,абсолютно съм съгласна откликва се само на думичка ✅
Rocket,може и да е наследствено от таткото споменете го на консултацията и смело,въпреки това трябва да се действа не да се чака да израсте проблема.❤️

Извинявам се, искам да попитам какви са мотивите на
даден родител да отказва да заведе детето си на логопед?
Задавам въпроса най-добронамерено, защото наистина
продължавам да се изненадвам, че все още има предразсъдъци
спрямо посещенията при логопед. Да водиш детето си на логопед
не означава, че "нещо му има", в онзи, не особено приятен смисъл.
Да водиш детето си на логопед, означава че си загрижен за него и
че искаш да му помогнеш. Пак ще кажа, че за едно малко дете, цялата му
комуникация минава през устната реч. Това е изконна човешка
способност, чрез нея детето изразява всичко - какво иска, какво не иска,
какво обича, какво не обича, от какво е весело, от какво е тъжно, какво го боли и т.н.
То няма друг начин, за да изрази всичко това - не умее да пише, да чете,
да ползва други алтернативи. Сама се досещате, че е възможно да развие агресия,
да има проблеми в градината и в училище. Тогава кое е по-добре за едно дете дете?
Родителите да му осигурят помощ от логопед или да го лишат от
възможността му да комуникира адекватно и да се наслоят още проблеми
в дългосрочен план? 
Понякога родителите са ми споделяли, че се притесняват да не се
травмират децата им по време на консултацията. Това също не бива
да Ви притеснява - всичко е толкова игрово и приятно за децата,
че не искат да си тръгват от кабинета. Разбира се, важно е да сте
намерили точния за Вашето дете специалист, който да Ви поведе
по пътя.

Аз пък мога да кажа, че карах една много спокойна бременност (планирана). Спокойна бях, защото в 12 г.с. си направих прентален тест, който показа, че нося едно напълно здраво момиченце. И не съм имала никакви притеснения по време на бременността. Не съм боледувала изобщо, водех здравословен живот (доколкото мога в днешно време). От много години не пия лекарства (на хомеопатия сме с децата ми), никога не съм пушила. Качих малко килограми, чувствах се комфортно през цялата бременност. Родих 12 дни преди термин, по нормален път за 2-3 часа. Не са ми слагали упойки. Бебето изплака веднага. Апгар 9-10. Всичко се развиваше като по учебник, без говора. Имаше лека жълтеница, но ѝ направиха изследване - в норма и ни изписаха. Аз съм (+) резус, а баща ѝ е  (-) и тя има неговата кръвна група. Мислих дали пък това не е повлияло, но никой не може да ми каже. На 3 месеца отключи атопичен дерматит. Чудих се дали той не е повлиял на късното проговаряне, но не. Познавам доста деца с много тежък дерматит, които са си съвсем в норма.
С мъжа ми нямаме в семействата си хора с някакви проблеми в развитието. Имаме професори, доктори и инженери. Всички сме проговорили рано. Нямам идея каква е причината, крепи ме вярата, че всичко ще се нареди един ден. Защото виждам с всеки изминал ден, как детето ми става все по-адекватно. Сякаш някой ѝ беше ударил пауза в един момент и после отново продължихме напред.....

Здравеей, потресена съм, много сходства имаме.  Още на 3 години бяхме забелязали, че експресивната му е по-развита от рецептивната, което по принцип е тревожен сигнал. Той също така имаше и много скриптинг като малък, къде функционално, къде не, зазубряше цели изречения. Но с майлстоуни като голям-малък, да-не, въпроси и тн е бил горе долу навреме.

За пеенето миналата година две седмици репетирах с него песничките за едно тържество, те бяха трудни, защото са общи и за по-големи деца. Той ги знаеше, но на самото тържество изобщо не си отвори устата, а ги пя по пътя за вкъщи! Аз ревах... Не знам дали от стеснение, или му е бързо темпото на пеене с другите или какво.

На 2 годинки знаеше азбуката с буквите в правилен ред.  Моят реже много добре, и обича да лепи, но ненавижда разни пунктири, оцветявания и прочее. По съвет на ергото ни правим много кръстосвания -- маршируване с кръстосано пляскане на ръка-крак, антисиметрични движения на съответни ръце и крака и тн. , защото на нас и това ни било зле. Ние правихме слухова програма, но не знам дали нещо помогна.  При някакви по-сложни инструкции на спортовете ни, се отплесва и си прави кълбета или нещо свое. Групов спорт направо е утопия.

При книжките, обаче, сме зле с концентрация и следене. Браво, че за дъщеря ти това е път към знанието. Това според мен е много важно и голям плюс. Дано и при нас да се развие. Аз като чета винаги трябва да показвам и картинки и по тях да обяснявам.
Той е ноемврийче, също ще е ненавършил, когато му дойде времето.
Синът ми го подозираха(ме), че е в спектъра, но понеже няма изоставане с речта и  много търси комуникация, засега не е с подобна диагноза.
Ще погледнем тези дискове, по принцип това е визуално подпомагане, но дали развива слуховото възприемане.
Аз гледах в ютюб, че има някакви трйнинги като компютърни игри в Щатите,  които подпомагат развитието на това как мозъкът обработва слуховата информация, но не знам детайли. Но явно може да бъде тренирано и подобрено.

А под незрялост какво имаш предвид? Синът ми  е доста бавен/муден и се отплесва (ако не ми беше дете, бих го нарекла шемет), но не знам дали е незрял, доста добре се саморегулира емоционално и възприема обяснения. Разбрано дете е, но не се отстоява. Но когато не разбира инструкциите, си прави каквото си иска. Това, обаче, не е от незрялост, а от неразбиране. Буквално  изключва, ако нещо е трудно.

Моят син има и лека стереотипност, но понеже много сме я борили, тя става все по-усложнена. Например, преди като малък настояваше той да натиска еди кое си копче и тн, а сега вече е свързано с това, че в четвъртък трябва да ходи на карате, в неделя трябва да правим еди какво си, зимата трябва да има сняг, и, ако няма, е огромен проблем.  Правилата за движение и рециклиране са му религия -кара ми се ако минавам с колелото не където трябва и тн. Не знам дали е от немската жилка или е от нещо неврологично...

MariyaHris, и дъщеря ми повтаряше заучени фрази от филмчета, но с разгръщанрто на речта сякаш изчезна това. Мисля, че повечето деца, които проговярат късно са така. При нея имаше и друго. Например, като е тъжна (ако ѝ се скъса някоя книжка...или пък нещо се повреди) започваше да пее "зайченцето бяло", като започваше директно с тъжните куплети. Тоест тя не можеше да се изрази с думи и ползваше готова песен. Като е в детската градина и нещо се разстрои, почваше да пее "Ало, ало, мамо" и т.н. изразяваше се с песни. Това в периода - 3-5 години. Сега вече почти не го прави, но пак се случва. Обаче вече може с думи или кратки изречения да си каже нуждите. Което ме кара да си мисля, че всички странности, които е имала, са били поради липса на реч (говор и разбиране).

Имаше и черти от спектъра, които почти изчисти. Не съм я водила на диагностика, понеже виждах, че напредва и отпадат 1 по 1 притесненията ми. Нещата, които я изваждат от спектъра (според мен и според някои специалисти) са следните:
- има въображаема игра (игра на ужким)
- не изпада в кризи (и да се разстрои, за минута се е успокоила, много лесно се залъгва)
- много весело, усмихнато и позитивно човече, любопитно иска да учи и да знае
- контактна е и винаги е била, постоянно ни търси, да ѝ обръщаме внимание, търси помощ, като не може да се справи с нещо, включва ни в игрите си
- вписва се в обществото, ходи на градина с удоволствие, ходим на ресторант, на почивка, няма проблем с много хора и шумни места
- разпознава емоциите, имитира
- няма фиксации, няма любими вещи, маршрути и ритуали

Много обича, като се впечатли от нещо, да ме накара да ѝ го нарисувам. Примерно харесала е някакви картинки и иска да ги пренеса на лист. Тя ми дава флумастерите и ми казва кое как да нарисувам. Работи ѝ въображението. Всеки път рисувам различни неща. Но логопедката ѝ (предната) беше казала, че това е стереотипна игра и да не ѝ угаждам. Аз обаче не съм съгласна, защото по този начин общуваме, развива си въображението, учим емоции, различни ситуации, разиграваме сценки с нарисуваните и изрязани герои и т.н.

Проблемът с разбирането все още го има, но и там бавно напредва. Ако ѝ се говори простичко, всичко разбира, но ако се постави някакво условие на задача, абсурд да се справи.

Знае азбуката от 3-годишна. На 4г се научи да отделя 1 буква от думата. Сега вече с всяка буква от азбуката може да изброи 5-10 думи. Дори и непознати думи, ако я питам с коя буква започват, може да каже. От няколко месеца прояви желание да учи английски. И с него с всяка буква от азбуката може да изброи до 5 думи.
Може да брои до 20 (да отброява предмети).

Под незрялост на психиката имам предвид, че на моменти се държи като по-малко дете. Но да, права си, че може би неразбирането води до това състояние. Иначе когато разбере какво искам от нея е много послушна и разбрана.

И дъщеря ми имаше стереотипност, но като че ли я поизрастна. В момента остана това, че понеже аз нося слънчеви очила почти постоянно навън, тя ги приема като нещо мое. И като отида да я взема от градина и да речем е облачно и съм без очила, тя започва да ми казва "очилата, очилата" и е готова да се разплаче. Ето това също го приемам за незряла психика. Мисля, че и деца в норма минават през такъв период. Когато нервната система е несъзряла, по този начин се успокояват. Веднъж обаче бяхме на заведение, изтървах си очилата и ги счупих. Тя поплака 2 минути и после забрави за тях.

d@indi твоето момиче ходи ли на спорт и дали приема някакви добавки?Аз откакто започнах да се занимавам и с двигателното му развитие по-сериозно ми се струва,че дръпна повече.На моето дете давам ескимос или есприко и  от време на време витамини.Питам те,защото от разказите ти разбирам,че нещата ви се получават добре,пък и откривам много сходни неща при децата ни.

На 4,5г започна да ходи на ерготерапевт, което си е пак двигателно, той ѝ мисли разни игри, упражнения за
вестибуларния апарат, за задържани примитивни рефлекси, за фината моторика. Много съм доволна, откакто ходи там доста дръпна в развитието, стана по-уверена. Аз съжалявам, че не започнахме по-рано, защото тя е имала задържани рефлекси, които са спирали развитието ѝ, а ако бяхме почнали на 2г. примерно, можеше да да преодолее трудностите по-рано. Затова съветвам хората, отрано да посетят такъв специалист, дори преди логопеда.
В детската градина ходи на зумба, а 2 пъти в седмицата я водя и на психомоторен терапевт (пак е нещо като ерготерапевт, но включва и психологически подход).

Не давам абсолютно никакви добавки и лекарства. Никога не съм давала, по препоръка на хомеопата. Тя от раждането си е на класическа хомеопатия. След като забелязахме забавяне в развитието на около 2,5г, хомеопатът започна да ѝ дава (хомеопатични) лекарства за ЦНС (сменя ги периодично), които са индивидуално изписвани. Тоест не мога да препоръчвам, защото всеки случай е различен.

Като беше към 3-годишна, попитах хомеопата дали ще се оправи някога (тя тогава беше с цял куп аутистични симптоми) и той не можа да ми обещае. Каза, че не знае колко е увреден мозъкът. Според него има вероятност да е получила микроинсулт като бебе, без никой да разбере. Без никакви видими симптоми. След това мозъкът се възстановява, но в зависимост от щетите, за различно време. Това разбира се са предположения.
Наскоро, след като я видя ми каза, че нещата изглеждат много позитивно и най-вероятно ще навакса всичко.

Кое е помогнало най-много не знам, но според мен е комплексно - класическа  хомеопатия, детска градина, ерготерапевт, логопед, и разбира се  естественото съзряване на мозъка. Винаги съм се държала с нея като с дете в норма. Няма диагноза, въпреки дефицитите ѝ, никой не я е третирал като дете със СОП и това може би също е от значение.

Много благодаря за съветите.Аз отскоро започнах да го водя на психомоторика и също ми се струва,че се повлиява добре.Той двигателно навакса и се справя доста добре,даже мисля да включа и спорт.Сега като казваш хомеопатия и се замислих и за това.Моето момче,също имаше доста аутистични  симптоми,но с времето отпадат един по един.Той също има въображаема игра,много любвеобилен,търси децата и никога не е имал проблем с тълпи,силен шум и подобни,но допреди година и половина беше с един куп дефицити.Сега вкъщи говори много и постоянно,но навън се притеснява и трябва да го подканям.Все още не задава въпроси,освен "къде и работя в тази насока.Много се притеснявам за училище,защото той също е роден декември и на всичкото отгоре и недоносен.Дано успеем да стопим разликите с времето.

Класическата хомеопатия изключва ли използването на антипиретици, антибиотици и други класически лекарства? Интересува ме особено в случай на висока температура над 39 градуса.

Аз също си мислих, че моят син  няма проблеми с тълпи, защото никога не ми е правил тантруми и не се е изнервял, но в интерес на истината, според ергото, а и в дг, се оказа, че му е трудно да преработи, когато има слухова свръхстимулация. В детската градина избягвал да влиза във физкултурния салон, ако има много деца вътре, и се изморявал при силен шум.
Но това по принцип е по-скоро въпрос на тип нервна система, и ергото и в дг не го смятат за проблем.
 Моето дете бтв също имаше период на изключителна злоядост, но не ми казваха. Миналата година се оказа, че месеци наред не е ял изобщо в детската градина, само хляб си искал. Ние не знаехме, и той тогава заспиваше на път за вкъщи и не вечеряше. Та дефакто е живеел само на едно хранене вкъщи и хлебец ))  Това също му беше сериозен маркер, имаше много сензорни проблеми с   храните. Но сега яде почти всичко (мрази варени яйца), от самосебе си го израстна. Но си е с чувствителен гег-рефлекс, и понякога може да му се догади, ако лапне повече.

Между другото, на нас много ни помагаха логопедични карти. Аз не съм ги ползвала за начално проговаряне, защото не сме имали проблем, но за предлози, противоположности и по-сложни понятия много и най-различни логопедични карти ползвах с голям успех.
Също много му харесват и картите на Клевър за игри. Всичко що е визуално много му е помагало за учене и възприемане.
Дори при планиране пак първоначално правихме визуален план, чак после преминахме на чисто слухов.
Та Бялото, ако искаш пробвай с логопедични карти за първите 100тина думи и леснички двудумни изречения, да е визуално. Според мен трябва да се почне с най-лесното.Като натрупате 50-100 думи, почваш с изречения ала "Лампата свети", показваш, "тати спи", пак показваш възуално, "мама тича" и така.
Като ходите да се разхождате, постоянно сочи и говори, но много просто.
Използвай и това, което детето иска, към което има най-голям интерес.
 Според мен, натрупа ли се някакъв речников запас от около стотина думи и някакви прости изреченийца от 2 думи, после е по-лесно и става лавинообразно. Винаги началото е най-трудно.
Песнички с имитация също много помагат.

Той съставя изречения вече и разбира всичко,което му се казва.Така правих в началото,когато нямаше реч и наистина помогна.Сега примерно играем една игра с пъзел от 60 елемента,като на всяко парче има различно животно и цифра.Първо сглобяваме пъзела,докато го правим аз питам всяко животно как се казва,къде живее и с какво се храни(помагам,когато не може да отговори) .После хвърляме зарче и играем с човечета,като просто броим и се изчакваме.Справя се доста добре след около една седмица упражнения.