Шанс или развод ?

  • 13 564
  • 425
  •   1
Отговори
  • Мнения: 264
Имаме брак от 4г. В момента съм при майка ми с децата. Той се превърна в едно голямо НИЩО от година насам. Работата му е лека, сутрин малко и вечер малко /кара бус с хора/ много добре платена е. Но постоянно спи, няма хъс за нищо, в мен се преобърна нещо към него, което ме кара да не го желая, да не мога да го гледам, майка му и баща му живеят на 1минута  от нас и сякаш стана мама носи, тате меси и нищо не го интересува, рядко се занимава с децата /6г и 3г/ . Не иска да излиза, да пътува нищо. Още в началото беше скрил от мен че има паник атаки, след време ми каза , борихме се заедно, подкрепях го, разбирах го , но на моменти нещата ескалираха доста. Пиеше бира с антидепресанти беше доста зле . Последно се скарахме, че някой ми бил писал и ми каза да отиваме при майка ми. Вече 1 седмица сме тук. Виждам че , мисля че единственият вариант да може да спасим нещо е да се махнем оттам, от тях от всичко. Толкова му е удобен живота в момента... Майка му, баща му, аз останалото той спи по цял ден. Никакъв хъс за нищо, никакво желание, нищо , едно голямо нищо. Аз не мога да живея така. Чудя се ще може ли да го обикна пак така, както преди, или нямам шанс... Въпроса ми е , ако се преместим някъде, по далеч от всички има ли шанс той да поеме вече отговорността като мъж, като глава на семейството... ? Ем ме е страх от новото, Ем там не мога да се върна повече.  Мисля че все още го обичам, но не обичам вече това , в което се превърна последните 2 години ..  само пари са му в главата , да събира , дори криеше от мен по едно време. Но да събираш и имаш с цената на семейството ти... Не знам... Пиша малко хаотично, извинете ме. Но някой съвет , нещо .. аз съм на 28г, той на 34г..

# 1
  • Мнения: 5 258
Аз не бих се развела преди да опитам да спася брака си. Има причина за всичко. Търсете я.

Последна редакция: ср, 02 ное 2022, 10:20 от ЗЛОДЕИДА

# 2
  • Мнения: 114
Най-вероятно е депресиран.

# 3
  • София
  • Мнения: 35 163
Няма да го погледнеш никога повече със същите очи.
А, някой да ме гони с децата НИ и аз да се чудя дали да му приставам пак - никога.

# 4
  • SF
  • Мнения: 21 259
Много непродуктивен живот си е организирал. Удобствата често създават лентяи. За да се движи човек, му трябват мотори, мотивации. Когато всичко е улегнало и наместено, се получава това.
Затова не се гневете на несгодите си. Чрез преодоляването им се движим напред. Звучи като клише за "уроците на живота", но това е класически пример какво се случва понякога с децата на богатите, популярните личности и т.н.
И все пак си е до характер и до човек, защото е пълно с примери на разпадащи се връзки поради преумора, липса на помощ за децата в домакинството... Този  мъж явно е по-меланхоличен и депресивен тип. Ако ти не си такава, няма смисъл да спасяваш неспасяемото. Двата темперамента ще се блъскат винаги и на тебе той често ще ти напомня на "нищо", а ти на него на "вечно недоволна, вечно изнервена и мрънкаща, неоценяваща добрите доходи и комфорта на близостта с родителите".

# 5
  • Мнения: 14 917
Това не е депресия, а мързел и нежелание.

# 6
  • Мнения: 115
При такова отношение как няма да крие, че има паник атаки.
Няма угодия - ако работи малко, значи е мързелив, ако работи много - "не ми обръща внимание". Вие какво мислите, че ако животът на един човек стане по-малко удобен, то той ще стане по-жизнерадостен и енергичен ли?......

# 7
  • София
  • Мнения: 35 163
Ако съпруга ми е абдикирал от ролята си на баща и мъж в полза на майка му и баща му, то аз ще абдикирам от ролята на съпруга в моя полза.
Пък да шляпа бира с АД и да си въобразява изневери и да ме гони с децата НИ - ще си получи делото, после и въображаемия любовник.

# 8
  • SF
  • Мнения: 21 259
Не можем да го твърди за всички хора. Има много примери, в които затъващият затъва и други, в които затъващият изплува.
Има вариант и склонният към действия да изпадне в бездействие, както и набеденият, че го мързи, пък да покаже, че може и света да повдигне.

Последна редакция: ср, 02 ное 2022, 10:51 от Esmee

# 9
  • Мнения: 6 188
Както разбирам животът ти е прекалено уреден, нищо не се случва, мъжът ти изкарва кинти както го мързи и без да си дава зор, има и помощ от родители. Ми ок, лесно можеш да го разтуриш, и с две малки деца нищо вече няма да е лесно и сигурно, а мъжете ще се избиват да ти предлагат нови тръпки и удоволствия. Докато се надпреварват да се занимават с децата ти.
Нали се сещаш как звучи всичко от страни? А че мъжът ти е мързел, така е, ама принципно тва се гледа като се избира, не като си народите две деца. Вероятно е и депресиран, а от постоянното мрънкане на всеки би му писнало и би те пратил при майка ти за известно време

Последна редакция: ср, 02 ное 2022, 10:57 от rf22

# 10
  • Мнения: 14 917
Авторката друго писа и ясно го писа.
Този мъж хем се почесва, хем прави фасони, хем гони и нев, и собствените си деца. На 34 е, не на 4. Право го съзнателно.

# 11
  • Мнения: 7 348
Авторке, а ти работиш ли? Защото ако не работиш и само мрънкаш да знаеш, че не си права. Мъжът ти може много да спи и малко да работи, но внася пари в семейството.

# 12
  • Мнения: 264
Не беше така в началото. Ясно ми е , че началото винаги е супер, после идват битовизми,пари, деца, домакинство и тн. Но него наистина го мързи. Да нямаш желание за разходка дори... С децата съм постоянно сама навсякъде. Няма социален живот той, имам чувството от мързел пак. Факт , различни сме. Но нали уж противоположностите се допълват .. не е лош човек в никъв случай .  

Давам пример защо мисля за преместването..
Имаме външна чешма, и тя капеше , трябваше да се смени просто накрайника, и го помолих месеци наред .. предната събота казах пред майка му не искам баща му да я сменя, той ще я смени . Не искам  И ти да чистиш листата от лозата в нас!! Че имаше такова предложение .. и аз й казах, че Аз ще ги оправя... И на другата сутрин в 8ч сутринта какво става.. единия чисти листа, другия сменя чешмата там накрайника.. и той си е ок.. претърпях операция на коляното началото на миналия месец. Гроздето в нашия двор нямаше кой да обере .. от мързел на 5ти ден от операцията докато той си спеше, беше събота . Аз излезнах с децата с оперирания крак и го обрах.. той си беше окей. Ама три седмици това грозде падаше, разнасяхме го, едното дете падна даже...  Ето такива просто неща на пръв поглед , вече ми идват в повече. Той знае че ако не го направи един какво си време, все някой ще го направи... За това мисля, че единственият вариант за спасение е да се махнеме оттам..

Работя да. В Издателство за детски книжки. От 9 до 17ч сутрин оправям децата, карам ги на детска, отивам на работа , после ги взимам, развеждам ги ,оправям вкъщи и тн. Както повечето жени.. в момента обаче съм болничен още 5 дни, че претърпях операция както споменах малко по- нагоре.. то не е от сега тези неща, просто чашата преля...

# 13
  • Мнения: 6 188
Авторката друго писа и ясно го писа.
Този мъж хем се почесва, хем прави фасони, хем гони и нев, и собствените си деца. На 34 е, не на 4. Право го съзнателно.

Я чети, работата му е лека, но много добре платена. Кое точно не разбираш, изкарва кинти човека, друг е проблема. За гоненето, вече написах.

# 14
  • INFJ
  • Мнения: 9 401
Едва ли нещо ще се промени, ако смените локацията. Ще си довлече апатията, депресията и мързела с него си. Ти явно достатъчно ясно си си казала какъв ти е проблема, неговата реакция, е да намери за какво да ви изгони с децата...
На мен това би ми било достатъчно, не знам ти какво още се пънеш да намираш решения. Той е абдикирал от ролята си на съпруг и баща, и се е превърнал в търтей, и физически, и емоционално.

Дали ще си върнеш любовта и уважението към него... не вярвам. Тези неща отидат ли си веднъж, рядко и трудно се завръщат.

Общи условия

Активация на акаунт