Свършена работа тя в 9-ия месец. Уверявай го с пълна сила, че няма друг, пък дано се укроти малко. Кажи му, че сега трябва да мислите за детето си, а не за въображаеми глупости.
- Публикувана: 1 ноем. 2022, 15:34 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2023, 17:57 ч.
Не мога да оправя отношенията със съпруга си
Този индивид е патологично ревнив.
Излез от контрола му. Не е лесно като има емоционална връзка, знам. Като начало – остани, докато родиш при вашите.
После му постави ясни условия, при които искаш да живееш с него и с Вашето дете.
Сложи граница и заяви, че не е здраво това, което той изисква от теб. Не е реално и е лудо. Бивши, ревност до лудост, маниащина.
Второ – детето не бива да расте в подобна среда категорично.
Трето – няма право да ти ограничава отношенията с други хора, били те и бивши. Ако е несигурен и не му изнася, чао.
Ако те обича, ще прояви поне малко усилие за промяна.
Излез от контрола му. Не е лесно като има емоционална връзка, знам. Като начало – остани, докато родиш при вашите.
После му постави ясни условия, при които искаш да живееш с него и с Вашето дете.
Сложи граница и заяви, че не е здраво това, което той изисква от теб. Не е реално и е лудо. Бивши, ревност до лудост, маниащина.
Второ – детето не бива да расте в подобна среда категорично.
Трето – няма право да ти ограничава отношенията с други хора, били те и бивши. Ако е несигурен и не му изнася, чао.
Ако те обича, ще прояви поне малко усилие за промяна.
Свършена работа тя в 9-ия месец. Уверявай го с пълна сила, че няма друг, пък дано се укроти малко. Кажи му, че сега трябва да мислите за детето си, а не за въображаеми глупости.
Осъзнаваш ли какъв съвет даваш?
Осъзнаваш ли, че утре може да е в криминалната хроника, заради тази сламчица, която ти подаде?
Предпочитам да съм дала съвет, който не ѝ харесва, отколкото на съвестта ми да лежи възможност, че може би тя се е върнала заради моите думи. Пък вече какво решение тя ще вземе си е нейна работа.
И не, не е вярно, че в 9ти месец е свършена работа. Дори да припознае детето, тя има шанс да се отдели от психопата и да спаси живота си, детето си също (ако не живота му, то поне психиката му).
Няма какво да те е страх. Тези индивиди са всъщност дълбоко комплексирани, смачкани, счупени. Изгубени души. Патологичната ревност е симптома, а агресията е механизма за справяне и оцеляване. Жертвата е необходима за валидация на собствената маниакалност. Състоянието е гранично, т.е. не е здраво, но не е и психиатрично. Болни мозъци, изкривени. Не подлежи на промяна. Само бягство я оправя авторката. Поне може да разчита на родителите си.
Категорично няма шанс да се оправят отношения с човек, който страда от патологична ревност. Това е част от характера му и няма как да се променят. Могат само временно да подтиснат, но винаги ще избухват като тлеещ пожар. Защо си избързала с брак и забременяване преди да го опознаеш добре. Нещата с годините само ще се влошават и следващата тема ще е "Съпругът ми ме бие от ревност - какво да правя?" Дано не съм лош пророк, но май не само аз предричам подобен развой...
Без да чета мненията ще запитам какво толкова му обичаш на тоя ненормалник бе?! Сцени от самото начало, психически тормоз да му пееш всичко за миналото си, заплахи, че ако види бивш да минава покрай теб ще имаш проблеми, не ще да бачка и са ви издържали вашите, а ти забременяваш от този психопат?! Добре си си постлала, сега ще сърбаш много горчилка.
Никакви искания и поствяне на граници не работи с "тези" . Последния ще обещае всичко, което иска да чуе жената и после старата песен на нов глас.
Единственото правилно решение е да се реже до кокал.
По добре ужасен край, отколкото ужас без край !
Да няма после теми " Той ме заплашва, че ще ми вземе детето ако аз...." , " Не вдигнах телефона къпех бебето и той мисли, че имам любовник " , " той ме преби, защото се прибрах с детето 10 мин по-късно" ...
Станалото станало, но може да се корегира до някъде - за да не стане по зле !
Единственото правилно решение е да се реже до кокал.
По добре ужасен край, отколкото ужас без край !
Да няма после теми " Той ме заплашва, че ще ми вземе детето ако аз...." , " Не вдигнах телефона къпех бебето и той мисли, че имам любовник " , " той ме преби, защото се прибрах с детето 10 мин по-късно" ...
Станалото станало, но може да се корегира до някъде - за да не стане по зле !
И после разни нпо-та, феминистки и всякви там активисти ни набиват вина като общество, че сме допуснали случаи на домашно насилие и смърт. Да се обзаложим ли дали авторката ще се появи повече, и дали пък изобщо ще вземе някви мерки?
Лятото имахме финансови проблеми, защото преди да забременея той не желаеше да работя (причината естествено беше да не ме намери бившият ми, към който аз, разбира се никога не бих се върнала, но той дори ме заплашваше с развод ако в случай,че почна работа види мой бивш да минава покрай работното ми място), съпругът ми не търсеше работа, аз след като забременях, му се наложих и започнах да търся, но никой не ме наемаше заради бременността. Благодарение на семейството ми оцелявахме. Преди няколко дни той видя последния ми бивш по улицата, (аз дори не го забелязах!), започна пак с намеците, но стигна предела ми и аз буквално откачих и от няколко дена не сме спрели да се караме. Когато се ядосам говоря много силни думи, които нараняват и той се оплаква все, че го наранявам, а аз също съм обидена и наранена, защото смятам, че не е нормално след толкова време отношения, в които съм му дала вярност, преданост, любов, грижа, да ме свързва още с бившия ми, с когото нямам нищо общо и никога в този живот няма да имам. Онази вечер дори се стигна до полиция, спах в апартамента на нашите за една вечер, вчера и днес нервите и кризите продължават, сега защото ме обвинява за думи на баща ми в моя защита. Казах му да се разбере с него, не да си го изкарва на мен и да има малко милост, защото съм бременна и ми трябва спокойствие, прекалено много вече вредя на бебето си, което много искам и обичам. Обичам и до полуда съпруга си и без него живота ми не би имал смисъл. Като го питам дали иска да се разделим, той отговаря, че ме обича и не иска да ме изгуби. Но все се стига до скандали. Има ли шанс да оправим отношенията си изобщо?
Върнах се отново да прочета първия пост. Авторката не търси изход, тя иска мъжът и да се "оправи". Ако е тук изобщо, да прочете отново потъмнените цитати.
И това е само след година и малко от началото на връзката им. А след 5 години, а след 10....?!?!
Авторке, ти не смяташ ли да работиш никога? Щото винаги има вероятност някой от бившите ти да дойде на работното ти място.... И после какво - шамари? обвинения? обяснения? ...с дни....?!?!!
Така ли си представяш бъдещето си? Да трепериш за всяка дума, за всяка случайна среща на улицата, за всеки поглед към някого....?!?! Не си го причинявай - нито на себе си, нито на детето си.
Бъди благодарна на баща ти, че те защитава. Върни се при родителите си, те няма да те оставят на улицата.
Млада си, животът е пред теб. От теб зависи как ще го изживееш.
Писала си: "Обичам и до полуда съпруга си и без него живота ми не би имал смисъл." Кое точно му обичаш, че не схващам нещо? Мен, ако някой ме тормози по този начин, хич няма ми е до обич.... Животът ти ще има смисъл, когато се роди детето ти и трябва да му осигуриш спокойна среда.
Мъжът ти не работи ли? На 32 години е все пак....?!?
ПС: Както казах, като тийн имах връзка с един подобен екземпляр. Сега да съм, още на петата минута бих го натирила, ама пуста младост и глупост, смятах, че ще се промени. Е, не се промени.... Само ме подлуди с драмите, които сам си вкарваше. За 10 мин. закъснение ми вдигаше страшни скандали с кой и къде съм била, сигурно му изневерявам.....хахаххаха Луда работа.
Добре, че ми дойде малко акъл и ми просветна, че нормалните хора нямат такива връзки.
После се ожени за една много симпатична жена. Въпреки че лично не я познавам, само задочно (общи приятели), жал ми е за нея. Но пък се радвам, че не съм на нейно място...
Е, аз не видях агресия, може да е само ревльо? Поне така е написано.
Забраняването, ограничаването на човешки права като свободно придвижване, работа и тн. Е агресия. А а ко се зачетеш и между редовете, си личи, че е имало и физическа агресия, може не шамари, но дърпане, блъскане, чупене на разни неща, замахване, заплахи и тн. Всичко това се класифицира като насилие и агресия.