От няколко дни съм в постоянни нервни изблици и животът ми сякаш за секунди се превърна в ад. Проблемът между мен и мъжът ми съществува още от началото на връзката ни - ревност спрямо миналите ми връзки. Аз имам само няколко връзки преди да се омъжа, той е 6г. по-голям от мен и в интерес на истината, има доста по-богато минало. (На 25 и 32 сме). Събрахме се през 2021-ва и се оженихме 4 месеца след това. Тъй като за да се събера с него, прекратих предишна тригодишна връзка, бившият ми известно време след раздялата търсеше контакт с мен чрез социалните мрежи, въпреки, че аз отклонявах опитите му и го блокирах отвсякъде, мъжът ми обвиняваше мен, че той ме търси, а в последствие, след като мой съученик беше питал най-добрата ми приятелка какво става с мен, без никаква умисъл и съпругът ми разбра, ревността му от миналото ми се засили още повече и всеки ден искаше все нещо да изкопчи, аз му казвах всичко и той ме съдеше и упрекваше, макар, че ставаше въпрос за нормални неща като при всяко момиче, живеещо в 21-ви век. Миналата зима по този повод доста често се карахме, почти всеки ден ми правеше намеци за предишните ми връзки. Дори за да има мир в отношенията ни си бях изтрила профилите, а той ме накара да направя профил временно само, за да види дали бившите ми ще се опитат да се домогнат до мен. После забременях и нещата утихнаха, сега съм бременна в 9ти месец. Лятото имахме финансови проблеми, защото преди да забременея той не желаеше да работя (причината естествено беше да не ме намери бившият ми, към който аз, разбира се никога не бих се върнала, но той дори ме заплашваше с развод ако в случай,че почна работа види мой бивш да минава покрай работното ми място), съпругът ми не търсеше работа, аз след като забременях, му се наложих и започнах да търся, но никой не ме наемаше заради бременността. Благодарение на семейството ми оцелявахме. Преди няколко дни той видя последния ми бивш по улицата, (аз дори не го забелязах!), започна пак с намеците, но стигна предела ми и аз буквално откачих и от няколко дена не сме спрели да се караме. Когато се ядосам говоря много силни думи, които нараняват и той се оплаква все, че го наранявам, а аз също съм обидена и наранена, защото смятам, че не е нормално след толкова време отношения, в които съм му дала вярност, преданост, любов, грижа, да ме свързва още с бившия ми, с когото нямам нищо общо и никога в този живот няма да имам. Онази вечер дори се стигна до полиция, спах в апартамента на нашите за една вечер, вчера и днес нервите и кризите продължават, сега защото ме обвинява за думи на баща ми в моя защита. Казах му да се разбере с него, не да си го изкарва на мен и да има малко милост, защото съм бременна и ми трябва спокойствие, прекалено много вече вредя на бебето си, което много искам и обичам. Обичам и до полуда съпруга си и без него живота ми не би имал смисъл. Като го питам дали иска да се разделим, той отговаря, че ме обича и не иска да ме изгуби. Но все се стига до скандали. Има ли шанс да оправим отношенията си изобщо?
- Публикувана: 1 ноем. 2022, 15:34 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2023, 17:57 ч.
Не мога да оправя отношенията със съпруга си
За твое добро се надявам да няма начин да оправите взаимоотношенията си. Сега обаче се съсредоточи в бременността и близкото раждане, другото все някак ще се нареди.
Ако темата е истинска, всичко звучи толкова болно и странно.
Сватба след 4 месеца гаджелък? Правилно ли разбрах?
Патологичната ревност е нещо, което не вярвам да се лекува. Рано или късно ще се разделите. Аз не бих размножила такъв индивид.
Сватба след 4 месеца гаджелък? Правилно ли разбрах?
Патологичната ревност е нещо, което не вярвам да се лекува. Рано или късно ще се разделите. Аз не бих размножила такъв индивид.
Скрит текст:
Има ли шанс да оправим отношенията си изобщо?От няколко дни съм в постоянни нервни изблици и животът ми сякаш за секунди се превърна в ад. Проблемът между мен и мъжът ми съществува още от началото на връзката ни - ревност спрямо миналите ми връзки. Аз имам само няколко връзки преди да се омъжа, той е 6г. по-голям от мен и в интерес на истината, има доста по-богато минало. (На 25 и 32 сме). Събрахме се през 2021-ва и се оженихме 4 месеца след това. Тъй като за да се събера с него, прекратих предишна тригодишна връзка, бившият ми известно време след раздялата търсеше контакт с мен чрез социалните мрежи, въпреки, че аз отклонявах опитите му и го блокирах отвсякъде, мъжът ми обвиняваше мен, че той ме търси, а в последствие, след като мой съученик беше питал най-добрата ми приятелка какво става с мен, без никаква умисъл и съпругът ми разбра, ревността му от миналото ми се засили още повече и всеки ден искаше все нещо да изкопчи, аз му казвах всичко и той ме съдеше и упрекваше, макар, че ставаше въпрос за нормални неща като при всяко момиче, живеещо в 21-ви век. Миналата зима по този повод доста често се карахме, почти всеки ден ми правеше намеци за предишните ми връзки. Дори за да има мир в отношенията ни си бях изтрила профилите, а той ме накара да направя профил временно само, за да види дали бившите ми ще се опитат да се домогнат до мен. После забременях и нещата утихнаха, сега съм бременна в 9ти месец. Лятото имахме финансови проблеми, защото преди да забременея той не желаеше да работя (причината естествено беше да не ме намери бившият ми, към който аз, разбира се никога не бих се върнала), съпругът ми не търсеше работа, аз след като забременях, му се наложих и започнах да търся, но никой не ме наемаше заради бременността. Благодарение на семейството ми оцелявахме. Преди няколко дни той видя последния ми бивш по улицата, (аз дори не го забелязах!), започна пак с намеците, но стигна предела ми и аз буквално откачих и от няколко дена не сме спрели да се караме. Когато се ядосам говоря много силни думи, които нараняват и той се оплаква все, че го наранявам, а аз също съм обидена и наранена, защото смятам, че не е нормално след толкова време отношения, в които съм му дала вярност, преданост, любов, грижа, да ме свързва още с бившия ми, с когото нямам нищо общо и никога в този живот няма да имам. Онази вечер дори се стигна до полиция, спах в апартамента на нашите за една вечер, вчера и днес нервите и кризите продължават, сега защото ме обвинява за думи на баща ми в моя защита. Казах му да се разбере с него, не да си го изкарва на мен и да има малко милост, защото съм бременна и ми трябва спокойствие, прекалено много вече вредя на бебето си, което много искам и обичам. Обичам и до полуда съпруга си и без него живота ми не би имал смисъл. Като го питам дали иска да се разделим, той отговаря, че ме обича и не иска да ме изгуби. Но все се стига до скандали.
Съжалявам, но съм съгласна с написаното от другите коментиращи. Това е патологична ревност и е страшна. Имала съм подобно гадже и добре, че успях да се откъсна от тази токсична връзка....понеже е точно това - изпива те като човек, променя те, ужасна тежест....
Бременна си и затова ще те посъветвам да се успокоиш и да си гледаш здравето и нервите. Доколкото разбирам, двамата не работите, а разчитате на твоите родители. Ако е така, премести се при тях с бебето, нека той помисли по въпроса дали изобщо иска да сте семейство.
Не мисля, че той би могъл да се промени коренно. Това е болестно състояние. Може би с подходяща психологична помощ и терапия да успее поне да подтиска тези си пориви...
ПС: Извинявай, ама да мине бившият ти по улицата и ти да си виновна....!?!?!? За какво точно....?
Предполагам, че дори не ти позволява да говориш с бившите ти, а и с мъже като цяло.
Бременна си и затова ще те посъветвам да се успокоиш и да си гледаш здравето и нервите. Доколкото разбирам, двамата не работите, а разчитате на твоите родители. Ако е така, премести се при тях с бебето, нека той помисли по въпроса дали изобщо иска да сте семейство.
Не мисля, че той би могъл да се промени коренно. Това е болестно състояние. Може би с подходяща психологична помощ и терапия да успее поне да подтиска тези си пориви...
ПС: Извинявай, ама да мине бившият ти по улицата и ти да си виновна....!?!?!? За какво точно....?
Предполагам, че дори не ти позволява да говориш с бившите ти, а и с мъже като цяло.
Признавам си, че четох по диагонал, но тези теми са все едни и същи.
Въпросът е защо този ти стана съпруг?
Не, наистина. Ако мъж прояви такова качество още, докато сме гаджета няма никакъв, ама абсолютно никакъв шанс да ми стане мъж. А ако все пак е станал и после вземе, че започне много бързо ще преминем към дело за развод.
Пък ти, както искаш, животът си е твой.
Само ми е жал за бъдещото детенце. Още от сега с кофти старт
Въпросът е защо този ти стана съпруг?
Не, наистина. Ако мъж прояви такова качество още, докато сме гаджета няма никакъв, ама абсолютно никакъв шанс да ми стане мъж. А ако все пак е станал и после вземе, че започне много бързо ще преминем към дело за развод.
Пък ти, както искаш, животът си е твой.
Само ми е жал за бъдещото детенце. Още от сега с кофти старт
И кое точно му обичаш на този?! Тормозът ли?
Болен мозък...
Колкото повече се обясняваш, толкова повече си вредиш.
Казваш категорично, че няма да търпиш подобно отношение и приключваш да се обясняваш за бивши, по-бивши и най-бивши.
Един ден ще искаш не да оправяш отношения, а да се отървеш от него, ама хич не виждам как ще стане. Готвѝ се за непрекъснат тормоз.
Болен мозък...
Колкото повече се обясняваш, толкова повече си вредиш.
Казваш категорично, че няма да търпиш подобно отношение и приключваш да се обясняваш за бивши, по-бивши и най-бивши.
Един ден ще искаш не да оправяш отношения, а да се отървеш от него, ама хич не виждам как ще стане. Готвѝ се за непрекъснат тормоз.
Не и не. Толкова контролиращ индивид с обсесивни наклонности, някакъв хубавец ли е че така бързо сте се оженили и сега не го пускаш? Ами евентуално виж дали ще се промени като стане баща, или като мине още малко време може да му омръзне. Пиши на тоя бившия че не го искаш да те преследва и пак евентуално може тая ревност у мъжа ти да се поуспокои като престане да вижда конкуренцията. Ама ми е много странно как в живота ти има двама мъже с особености.
С риск да прозвуча егоистично - тоооолкова се радвам, че тия драми ги минах, когато бях на 16-18, а не да ми дойдат до главата след това. Ядох го абсолютно същия няколко години, ама с тийнейджърския си акъл. По едно време взе да ми светва, че не може да съм виновна за всичко, не може да стоя под стъклен похлупак, не може да не комуникирам с други хора и определено не може някои да ми дирижира всяка минута от живота.
Тъжно, че си се хванала на хорото, девойче, наистина тъжно.
Тъжно, че си се хванала на хорото, девойче, наистина тъжно.
С риск да прозвуча егоистично - тоооолкова се радвам, че тия драми ги минах, когато бях на 16-18, а не да ми дойдат до главата след това. Ядох го абсолютно същия няколко години, ама с тийнейджърския си акъл. По едно време взе да ми светва, че не може да съм виновна за всичко, не може да стоя под стъклен похлупак, не може да не комуникирам с други хора и определено не може някои да ми дирижира всяка минута от живота.
Тъжно, че си се хванала на хорото, девойче, наистина тъжно.
Тъжно, че си се хванала на хорото, девойче, наистина тъжно.
Точно.
И този въпросния, за който говорих, после се ожени за една много свястна жена, която за съжаление ще си носи кръста цял живот.
На мен ми е мъчно за децата при такива отношения. Те, за съжаление, нямат избор.
Имаш работа с патологична ревност, тук управия няма. Развитието е едно и също при хиляди подобни случаи- постепенно ограничваш контактите си с външния свят, забравяш за работа, разходки навън без него ( а и с него, щото ще търпиш истерии че някой те е погледнал). Крайния вариант е да стоиш под ключ вкъщи и да ядеш системно бой защото нещо му е прищракало в главата. Решение, знаеш го, няма да ти го казвам. Ти решаваш какъв живот ще живее бъдещето ти дете.
Две неща ме притесняват.
Едното е, че мъжът ти те ограничава какво да правиш и какво не, че не ти е дал да започнеш работа, а ти си се съгласила.
Другото е, че и двамата не работите и твоите родители ви издържат.
Не стига, че ви храни баща ти, ами и мъжът ти му цензурира думите.
Моето мнение е да отидеш в дома на родителите си, да си доизкараш бременността на спокойствие, хем на вашите няма да им тежи издръжката и на мъжа ти. От къде на къде ще го издържат?
Продължавай да го обичаш до полуда, но - от разстояние. Така няма да се карате, защото ще се виждате от време на време, като гаджета.
А ако спреш да го обичаш, тогава може и да не се виждате, но до тогава ще имаш една добра среда у вашите, спокойно отглеждане на бебето и епизодични срещи с "голямата любов".
Бебето нищо няма да промени, мъжът ти ще си остане, какъвто си е - агресиращ паразит. Извинявай, но имам склонност към точните определения.
Положителните герои в историята са баща ти (моите уважения към него) и нероденото бебе.
Едното е, че мъжът ти те ограничава какво да правиш и какво не, че не ти е дал да започнеш работа, а ти си се съгласила.
Другото е, че и двамата не работите и твоите родители ви издържат.
Не стига, че ви храни баща ти, ами и мъжът ти му цензурира думите.
Моето мнение е да отидеш в дома на родителите си, да си доизкараш бременността на спокойствие, хем на вашите няма да им тежи издръжката и на мъжа ти. От къде на къде ще го издържат?
Продължавай да го обичаш до полуда, но - от разстояние. Така няма да се карате, защото ще се виждате от време на време, като гаджета.
А ако спреш да го обичаш, тогава може и да не се виждате, но до тогава ще имаш една добра среда у вашите, спокойно отглеждане на бебето и епизодични срещи с "голямата любов".
Бебето нищо няма да промени, мъжът ти ще си остане, какъвто си е - агресиращ паразит. Извинявай, но имам склонност към точните определения.
Положителните герои в историята са баща ти (моите уважения към него) и нероденото бебе.