А има ли поетеси сред нас?

  • 17 097
  • 259
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 3 760
Лежерно.
Умерено.
Леко изнервено.
Жега е.
Нека е.
Непотребно е.
Писна ми.
Искам пък.
Малко музика.
Дайте ми!
Чакам я!
Стига глупости!
Тъмно е.
Криеш се?
Просто липсваш ми.
Търся,
очакаквам те,
ще открия ли?
Днес си замина,
а утре
идваш ли?
При мен вчера
беше ли?
Или измислям си?
Тъжно ли гледам
или сънувам?
Пея ли нещо?
Смях ли дочувам?
Жега е!
Нека е!
Уморих се!
Тръпна в очакване
и заспивам.


П.С.Това го написах току що в отговор на конче  Crazy



# 226
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 433
Мъни , Конче - то направо стана диалог. Аз не мога да пиша в такива задъхани фрази, по-описателна съм  Crazy

Включвам се с това:

Новогодишни мисли - На България

Какви сме ние, Господи - неверници -
отдавна изкривените ни мерници
ненужни са на слепите очи,
пресъхнали, невиждали сълзи ...

А дните ни са лицемерие и страх,
не виждам опит даже плах
да скъсаме невидими окови,
че малодушието всички ни отрови.

Годините минават. Не ги броим -
да мислим даже вече се боим.
И вечно недоволни и невзрачни -
превърнахме се в сенки ний прозрачни.

А били сме народ непобедим
с един стремеж в сърцата несломим.
Стотици пътища сме прекосили
и сме запазили дух, плам и сили.

Къде изчезна тази сила наша -
наистина от сивотата аз се плаша.
Проклина се различният и заклеймява,
а пошлостта защо ли се възпява.

Не ни останаха ни ценности, ни дух
за истината нямаме ний слух,
вървим във начертаната пътека,
че тази участ по-удобна е и лека.

Десетилетия минават цели вече
народът от стремежи се отрече -
демократичните икономически условия
преобърнаха вековната история.

# 227
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 433
А ето и нещо любовно  Heart Eyes

Кажи ми щом самотен си в нощта,
за да пристигна като сън желан
и да споделям твойта тиха самота
да ме запомниш като миг и блян.

Кажи ми щом боли те от тъга
и твойте мисли, чувстава те убиват,
кажи ми щом поискаш ме - кога
съмненията, разумът заспиват.

Кажи ми - всяка мисъл назови,
безумните си блянове разказвай
задръжките си, страховете забрави
и цялата си същност ти показвай.

# 228
  • Мнения: 6 315
Много хубав диалог се получи  Hug.

Пишете момичета, мен също не ме бива в коментарите, но си чета с кеф и ви се радвам!   bouquet

# 229
  • Мнения: 11 327
Смрачено. Досадно.
Отдавна.
Подгизнах.
До кости.
Измръзнах.
Омръзна...
Треперя от студ
посред лято.
Кръвта ми заспива.
Мързи ме.
Небето е мрачно.
Досадно.
Дъждовно.

А трябваше да е лято...


Това в отговор на Мъни и Конче Laughing

# 230
  • Мнения: 750
Ама момичета, моля, няма нужда да ми отговаряте Mr. Green Кой каза задъхани стихове? Няма такова нещо. Никой не се задъхва. Просто се пишат на един дъх от раз. Мога 2 страници да изкарам така, мога да ги римувам, но не искам. Просто е.

# 231
  • Мнения: 11 327
Ама момичета, моля, няма нужда да ми отговаряте Mr. Green Кой каза задъхани стихове? Няма такова нещо. Никой не се задъхва. Просто се пишат на един дъх от раз. Мога 2 страници да изкарам така, мога да ги римувам, но не искам. Просто е.
Не, то е показателно как идва музата.

# 232
  • Мнения: 750
Не мога да те слушам
как все така говориш.
Немога, защото знам,
че не е това в ума ти.
Немога да те гледам
как все очи затваряш.
Немога, защото знам,
че мене все очакваш.
Не за друго, а защото
вън е мрачно.
Няма тишина, облачно,
бясно. Но не самота.
Немога. Защото. Разбра.
Пътека. Скръб. Тъма.
Лелея за утре, когато
в очите ти ще видя прозорец.
Обляна светлина в мрака,
попътен вятър на кръстоносец.
Боец на сенки, творец на мрака,
Душа голяма, простряна сама,
чака. Немога да те гледам.
Немога. Прости ми.
Жадувам за теб да те имам
облечен в доспехи. Но не плът,
а душевно ще стенеш за мене.
Окови. Немога.
Прости ми. Прости и на Бога.

# 233
  • Мнения: 3 835
..........................................................................

Хубаво е!  Hug  bouquet Hug

# 234
  • Мнения: 3 835
Опитах се да спра,
опита се и ти,
но никой не успя,
защо ли ни боли?

И лутаме се там,
без посока,
един към друг сами.
Дали?

Защо е толкова безумно,
защо сме толкова сами,
когато всичко в нас крещи!

А толкова е просто,
но уви,
най-простите неща,
са най-недостижими.







# 235
  • Мнения: 535
Здравейте! Hug Аз често ви чета  LaughingДнес реших и аз да се включа с две детски стихчета... Grinning
                   Зайче
Зайче мъничко,игриво
много си ми ти скокливо!
Морковчета,зеле папкаш
и по горските поляни скачаш.
Имаш ти мустаци смешни,
знаеш да подскачаш лесно.
Палавник си ти голям,
мой си ти любимец пръв!
И под шарения ти кожух
крие се твоя нежен дух!



               Хвърчило,вятър и дете

Хвърчилото се понесе
нагоре във висините.
Танцуваше с вятъра
и плавно се носеше под слънцето.

Детето щастливо тичаше
и опъваше здраво въженцето.
Очите му грейнали
не изпускаха тази игра.

Птиците летяха учудени
и питаха вятъра,
какво е това чудато нещо
и кое е непознатото дете...

Вятъра ги погали по крилете,
после задуха по силно.
Разроши косите на момичето
и отнесе хвърчилото надалеч..

# 236
Ето нещо и от мен. Аз съм го побликувала вече в клюкарника, но това не пречи да го пусна и тук, а после ще напиша и други.

* * *


Изгрев-любов,
въглен-суров,
красив и нестроен,
добър,непокорен.

Хармония,ред,
в хаоса блед.
Живот и стоизъм.
вяра,скептицизъм.

Романтика,сласт,
слабост и власт,
велика илюзия,
илюзорна прелюдия.

Дъжд от звезди,
прах от следи,
роса от дъга,
път от вечността!


Надявам се да ви хареса, макар, да не мога да се сравня с вас  Embarassed  Wink .
 

# 237
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 433
Ще напиша нещо отново, за да повдигна хубавата тема   bouquet

СКИТАНЕ

Стоиш ли още там забравен камък,
тъй твърд и неподвластен като вик;
във вечността проблеснал ярък пламък
неизживян, несбъднат жизнен миг.

Дали отново щом до тебе длани
допра - студени, тръпнещи в нощта
ще се завърнат чакани, зовани
в мен чувствата, гласът на песента?!

Че мойта муза скита полудяла,
безлика, непозната по света.
А в мен магията й жива е замряла
и пустуш грозна пак ме завладя.

И гони ме студена и горчива
изстраданата мисъл за това,
че няма вече смисъл да съм жива
и вечно светлината да зова.

Пред мен проблесва лунната пътека,
но чезне в облак бледия светлик ...
Тъй лута се душата на човека
надеждата подирил в този миг.

Че пътищата жизнени са често
все тръни, камъни и тъмнина.
Усилията нова болка срещат,
загубени без изход и без светлина.

Дали ще сетя силата позната,
що тръпне в пулса жив на вечността;
ще зърна ли отново аз скалата,
где срещат се живота и смъртта ...

# 238
  • Мнения: 750
 Incandescent , това е магия! Абсолютно! Има в началото една строфа, която може малко да се олекоти. Ако искаш, ще ти кажа на ЛС кое имам предвид. Аз пиша по различен начин, но харесвам вашите творби Wink

# 239
  • Мнения: 750
                      Съдник ли е?


Животът ме съди.
Но не много.
А само толкова, колкото
поуката да извлека
от поредната ситуация.
Поредната приказка
на моята реализация.

Животът ме лъже.
По малко.
Капка по капка, но жалка.
В лъжата изстивам
и мъка обзема душата.

Животът ме кастри.
Но не силно.
А толкова леко, че
да остави рани.
И да няма забрави
за минали дни,
пропити с лишения.

Животът е гнил.
Пълен с абсурди.
С уроци лъжовни.
С помисли зли на хора добри.
Но само наглед.
Живот. Мироглед.

Не целомъдрие. А тръпка.
Животът ме съди.
Животът ме лъже.
Животът ме кастри.
С живота се свърши.

Общи условия

Активация на акаунт