В момента чета... 79

  • 38 857
  • 741
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 4 021

Реших да се разведря със "Записки от Шато Лакрот" на Мария Касимова-Моасе. Защо ли го направих? На петата минута вече ме избиваше на насилие. Влудяват ме жени на средна възраст, които употребяват умалителни на всяка втора дума. Зарязах книгата в самото начало докато героинята си товарше багажчето, кученцето и котенцето в количицата.

Точно! Преди около месец я пуснах в Сторител и аз стигнах до багажа в колата.. и край!

Чета Вох на около 60стр. съм и бих казала, че доста ми харесва за сега... имаше ударно начало ,харесва ми стила на двамата автори ,нямам търпение да видя как ще се развие историята и най-вече разсъжденията на менталиста. Не трябваше да я отлагам толкова дълго тази книга, дано не ме разочарова до края!

# 691
  • София
  • Мнения: 1 790
Приключих Слепота, която страшно ми досади с прекаленото философстване, раздробяване на всички житейски сентенции и опит за вменяване на “слепота” в хората. Получи 3, т.к имаше интересно начало.

Започнах Пенелопеида на Севда Костова, по препоръка от тук. За сега е увлекателна, но е поредната книга, в която няма пряка реч, а не съм сигурна, че това ми допада всеки път. Втора поредна книга с той каза “…”, и аз му отвърнах “…” май ще ми свали оценката. Но да видим, все още съм на 7%.

# 692
  • Мнения: 10 391
Георги Господинов с “Избрани истории” и на мен е в списъка с номинации за книга за 2022-ра.
Чета “ За мишките и хората” и е много интересен текст:
Скрит текст:
Особено обрисуването на Кърли от стария прислужник.

Последна редакция: нд, 09 окт 2022, 00:04 от fenyx

# 693
  • Мнения: 4 021
На Георги Господинов,какво друго бихте препоръчали ? Погледнах в Сторител ги няма "Избрани истории" но има други може да ги преслушам .

"За мишките и хората " съм я планувала от 1г насам и все нещо друго е преоритет имам я на книга но може би ще я изслушам от Сторител  , като приключа "Клуб 5 сутринта ".

Последна редакция: нд, 09 окт 2022, 00:18 от CoCo`Milk 🥥

# 694
  • Мнения: 10 391
Кратка книжка е тази на Стайнбек, но има достатъчно материал за размисъл. Избирам да дам този цитат:
“Трябва да имаш някого край себе си… не е от значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел. .. без приятел на човек му е пусто, поболява се от самотия”.
 От Георги Господинов друго освен тези разкази, още не съм, но бих прочела.

# 695
  • Мнения: 83
Аз пък може би съм единствената, която не харесвам как пише Г. Господинов. Изобщо. С този Гаустин.... Явно не съм узряла за неговото творчество, или не знам какво е.
В момента чета  Земя за прицел на Свобода Бъчварова.

# 696
  • Мнения: 10 735
Приключих "Затворничка в Техеран" на Марина Немат.
Честно казано, дочетох я с досада.
Може би вече съм се преситила на истории а ла "Не без дъщеря ми". Или пък още не мога да изляза от читателската си криза тип "каквото и да хвана, не ми харесва"? Rolling Eyes
Каквато и да е причината , книгата не ми донесе удоволствието, което очаквах.

След Затворничката подхванах "Нищо" на Яна Телер. Десетина страници я издържах и я зарязах.

Утре ще взема от библиотеката "Сицилианските лъвове" на Стефания Аучи, за която чакам ред от месец май.
Надявам се вече тя да обърне нещата.

# 697
  • Мнения: 3 679
Бях я оставила недочетена, защото обърнах внимание на нови придобивки, така че едва сега си я довършвам: Старата къща под кипариса от Фазил Искандер.

Много мъдра и интересна. На страниците на тази книга срещнах най-близкото ми разбиране за това как трябва да се третира простотията.
Изданието е от 2019 г., възможно е някой да го е пропуснал. На мен ми е подарък и ми е много приятно четиво.

Миж, искаш ли да ти подаря Играчка-плачка? Ведра е и оригинална. Идеална за плавен преход към нещо по-така

# 698
  • Мнения: 10 735
О, Аня, благодаря много Blush Много си мила Heart
Но моля те, харесай си някоя от тези, които предлага за размяна ..
Ще се уговорим на ЛС Simple Smile

# 699
  • Мнения: 135
Бях я оставила недочетена, защото обърнах внимание на нови придобивки, така че едва сега си я довършвам: Старата къща под кипариса от Фазил Искандер.

Много мъдра и интересна. На страниците на тази книга срещнах най-близкото ми разбиране за това как трябва да се третира простотията.
Изданието е от 2019 г., възможно е някой да го е пропуснал. На мен ми е подарък и ми е много приятно четиво.

Миж, искаш ли да ти подаря Играчка-плачка? Ведра е и оригинална. Идеална за плавен преход към нещо по-така

Потвърждавам, че "Играчка-плачка" е идеална за преход! Супер свежа! А разказите му са още по-хубави, но май не са издавани на български. Има двата му сборника в сторител, ако на някой му се слушат на английски.

# 700
  • Мнения: 3 679
Четох преди време, че ти бяха харесали и се ентусиазирах да ги търся, но после съм забравила. Чудесно, че ме подсети!

# 701
  • Мнения: 3 056
На Георги Господинов бях харесала И всичко стана луна -  пак разкази.
Миж, с теб от едно известно време май се разминаваме в предпочитанията; помня, че не бях харесала никак някой твой фаворит, ти пък сега - така за "Нищо", която мен ме беше увлякла. Явно се променяме Simple Smile
Аня, благодаря за книжката "анти" простотията - веднага я записах в "Любими".

# 702
  • Мнения: 135
Прочетох Тайната библиотека на Оливър Тиърл. Страшно много ми хареса, само накрая тази дописка от издателство Ентусиаст ми остави много лош вкус. Напоследък все повече и повече ме дразни как българските издателства масово се държат с читателите си, все едно сме супер глупави и трябва всичко да ни се обяснява като на деца. Все по-често срещам и напълно излишни бележки под линия. Вчера попаднах на бележка под линия за значението на думата "трамбовам"...


Слушах като аудиокнига In Five Years на Rebecca Serle, мислейки си, че ще е нещо леко и "флъфи". Не знам защо бях решила така Laughing Книгата е история за скръб, загуба и приятелство. Беше изключително свежо да прочета история, която не се върти около любовния живот на двете жени главни герои, но си беше тежичка.


После четох Светлината, която не виждаме на Антъни Доер за book club-а ми. Автоматично зае място номер 1 за най-лошата книга, която съм чела в живота си. Нямам обяснение за Пулицъра, както и защо е толкова харесвана. Толкова инфантилна, толкова плоски герои, толкова безвкусно развита темата за втората световна война, наистина не намерих за какво да се хвана!


Сега чета Нетактичност на Амина Кейн и съм очарована! Имах нужда от нещо интелигентно написано след Светлината!

Последна редакция: пн, 10 окт 2022, 08:39 от PolkaDotUmbrella

# 703
  • Мнения: 10 391
Прочетох анотацията на “Fairy Tale” на Стивън Кинг и ме заинтригува достатъчно, че най-после да прочета пак негова книга.  След Мариас май ще се чудя между нея и “Метро 2033” на Глуховски, а книгата на Антъни Доер още малко ще поотложа (освен ако пак не хвана едновременно да чета - и трите книги са в началото на списъка с предстоящи). Но на Мариас пък “Лицето ти утре” е трилогия и много вероятно ще искам и останалите две книги да прочета.
 Когато има твърде голям избор и и интерес към много книги едновременно е така…

# 704
  • Мнения: 3 679
PolkaDotUmbrella,
Абсолютно ми се припокрива мнението за две от книгите, които си коментирала.
Нетактичност е особена, но пленителна. Поднесена с толкова хумор и аналитичност, че на моменти ме е разсмивала с глас.
Може ли малко повече информация за дописката към първата книга? Издателството ми е в черния списък и дори не купувам негови книги.

Подобна лоша изненада ме очакваше в Жена без път от лист. 30 страници информация за творба и автор, но само и само да се гони обем на книжното тяло.

alen mak,
Ето тук цитатът, който споменах. Брилянтно описва и моя собствен подход:
Скрит текст:



X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт