Аз също започнах да се замислям за подаръците - скоро ще започнат да ме разпитват какво да му вземат, а имам чувството, че всичко си има. Освен това и ние ще ходим на рождени дни и нямам идея какво ще купувам. Дано някой да даде идеи 😆
- Публикувана: 9 авг. 2022, 21:34 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2023, 15:21 ч.
НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8
Ами аз ще ви кажа каква ми е драмата с опикаването на къщата ми. Финансова. Много дълги години чаках да имам свой дом с вещи, които аз съм избрала. Те и сегашните са въпрос на компромис. Но най-накрая имам относително удобно легло и най-накрая имам диван, който ме кара да се чувствам уютно и щастлива у дома ми. Изгладувала съм и двете и аз и семейството ми и са купени с цената на доста жертви, да не говорим че този месец беше последната вноска за дивана. Не искам той да бъде опикан и мисълта да дам още н на брой пари месечно за пране на диван не ме удовлетворява.
Но дори да бях готова са жертвам дивана, просто при нас не е дошъл момента. Чета Каю от месеци, гърнето седи в стаята му, водя го с мен в тоалетната и говоря, че тук акаме и пишкаме, после пускаме водата и си измиваме ръцете. Нищо от това няма никакъв ефект, пищи от гърнето, не си казва нито преди нито след като се изпишка, не казва като му се ака. Така че дори да махна памперсите ефект не мисля, че ще има, или не разбира или не иска. И двата варианта резултатът е един и същи - урина и фекалии на всякъде.
Но дори да бях готова са жертвам дивана, просто при нас не е дошъл момента. Чета Каю от месеци, гърнето седи в стаята му, водя го с мен в тоалетната и говоря, че тук акаме и пишкаме, после пускаме водата и си измиваме ръцете. Нищо от това няма никакъв ефект, пищи от гърнето, не си казва нито преди нито след като се изпишка, не казва като му се ака. Така че дори да махна памперсите ефект не мисля, че ще има, или не разбира или не иска. И двата варианта резултатът е един и същи - урина и фекалии на всякъде.
Ей, застреляхте ме! 
По смъртно няма да си оставя да опикае, камо ли нещо друго, апартамента. Не, че и има как, както някой по-горе спомена, при нас, още от преди раждането, си имаме навика да има протектори по леглата, сега има и по дивана, табуретката и столовете. И въпреки това няма да оставя да прави мазало. Като разказвате, този въпросен "процес" звучи като клизма, особено за родителя, който се очаква да има железни нерви и парцал вместо пантофи.
Последно време срещам хора с по-големи момчета и масово споделят мнението, че след година и девет-десет месеца, дори към 2 г. е оптимално да се правят опити. Аз затова и не се напъвам, няма кой знае какъв проблем със смяната на пелените, рита ме понякога, буйства, ама не ми е драма. Понякога си го сваля сам и хуква гол и го оставям да се нарадва и го арестувам пак, когато сме на село или на открито го оставям и без памперс.
Не знам какво го прихвана тази вечер, но преди да си легне, си взе гърнето, което от около година е поставка за играчки и беше дори попрашасало и седна на него, без да го карам, без нищо. Самоинициативно. Гледах в недоумение... Е, работа не свърши, но каза "дрис", "пиш", което е знак за мен, че прави връзката за какво се ползва. Обещах му, че утре сутрин ще му го дам пак, за да свърши работа, дано не забрави. От детската не са ми казали да го слагат и да го учат, но според мен вижда останалите и това се отразява, за да узрее на тази тема.
Просто не бих си причинила това, което си причинявате (макар улеснението да дойде евентуално по-рано), само защото съм решила, че памперсът трябва да изчезне. Аз имам доверие на детето си и вярвам, че то ще ми покаже кога е готово. До сега така е било за всичко. Изключително ненасилствено и непринуждаващо действам и смятам, че това работи идеално.
По смъртно няма да си оставя да опикае, камо ли нещо друго, апартамента. Не, че и има как, както някой по-горе спомена, при нас, още от преди раждането, си имаме навика да има протектори по леглата, сега има и по дивана, табуретката и столовете. И въпреки това няма да оставя да прави мазало. Като разказвате, този въпросен "процес" звучи като клизма, особено за родителя, който се очаква да има железни нерви и парцал вместо пантофи.Последно време срещам хора с по-големи момчета и масово споделят мнението, че след година и девет-десет месеца, дори към 2 г. е оптимално да се правят опити. Аз затова и не се напъвам, няма кой знае какъв проблем със смяната на пелените, рита ме понякога, буйства, ама не ми е драма. Понякога си го сваля сам и хуква гол и го оставям да се нарадва и го арестувам пак, когато сме на село или на открито го оставям и без памперс.
Не знам какво го прихвана тази вечер, но преди да си легне, си взе гърнето, което от около година е поставка за играчки и беше дори попрашасало и седна на него, без да го карам, без нищо. Самоинициативно. Гледах в недоумение... Е, работа не свърши, но каза "дрис", "пиш", което е знак за мен, че прави връзката за какво се ползва. Обещах му, че утре сутрин ще му го дам пак, за да свърши работа, дано не забрави.
От детската не са ми казали да го слагат и да го учат, но според мен вижда останалите и това се отразява, за да узрее на тази тема. Просто не бих си причинила това, което си причинявате (макар улеснението да дойде евентуално по-рано), само защото съм решила, че памперсът трябва да изчезне. Аз имам доверие на детето си и вярвам, че то ще ми покаже кога е готово. До сега така е било за всичко. Изключително ненасилствено и непринуждаващо действам и смятам, че това работи идеално.
До сега всеки мой опит за махане на нещо , ако не е била готова е бил провал. Водя се по нея и така. Каквото такова. От два дни сама си казва, след като спрях да се опитвам да я слагам аз на гърне. Може да е временно явление ,но... Опитах по гащички да седи имаше рев при напишкване. Сега е с памперс ,но си казва. Започна и през ноща да стиска от няколко дни.
Аз и моето дете сме готови, ти и твоето - не сте.
За подаръците, аз имам супер много идеи за Борко, просто защото скоро не сме му купували нищо. Например няма детска кухня с тиганчета и чинийки, а като ходим на гости винаги се лепва на техните кухни и много се кефи. Също така искам да му купим малка библиотека и да му направя читателски кът, защото сме големи фенове на книжките. Няма и баланс колело или пък от тези пластмасови моторчета за бутане, а отново го виждам, че се кефи на чуждите. Искам също така да му взема още лего, магнитна дъска за рисуване, някаква кола с подвижни елементи (например багер или боклукчийски камион). Много искам и някакво плюшено животинче-робот, което да бъде като домашен любимец. Нищо, че имаме котка.
Това са все неща, над които имам наблюдения, че му харесват.
Да, Jynx, това имам предвид. Просто забелязвам при нас, че моят страх и моята нагласа, са по-страшни от действителността.
Притеснявах се много как ще махна нощното кърмене, при положение, че така заспиваше и се будеше по сто пъти. Е, изчаках момент, в който да не съм изтощена и раздразнена, а в добро настроение и с позитивна нагласа, че ще се справим, дори и да е трудно- то пък взе, че стана много лесно и сънят на всички ни се подобри. А го отлагах много дълго.
После беше биберонът- идентична ситуация.
После исках да заместя шишето с мляко с чаша, и това стана без особени проблеми.
Просто, когато аз съм наспана/щастлива/доволна и детето е и нещата ни се получават. Аз, ако съм изнервена, и той е такъв, следователно още повече се изнервям и така нещата се влошават.
Е, с памперса може и да не стана толкова бързо, колкото с изброените неща, не съм го и очаквала. Просто тръгнах позитивно и без големи очаквания, с готовност да се откажа.
Да, първите дни поопика къщата, обаче в същото време не е ревал от кукуто, вършеше по нещо там отвреме-навреме, видях, че явно разбира и има смисъл да продължа. Постепенно започна да стиска по-дълго, да ми дава сигнали, да се събужда на обяд със сух памперс, да ходи сам- ами, нямаше как да се откажа, нищо, че продължаваше да се напикава. Не стана за ден-два, но виждах постепенен напредък. И изведнъж започна да си казва почти винаги, а ако не си каже, аз го слагам за всеки случай и така повечето дни инциденти нямаме.
Преди да започнем не съм забелязала никакви сигнали за готовност, не ми е казвал преди или след като е пикал/акал в памперса, не бях чела нищо, просто реших да махна памперса вкъщи и да видя докъде ще я докараме.
Всичко това пак го обяснявам, не за да убеждавам някого или да защитавам "моя начин". Просто в моето обкръжение 4 деца - две на 1г9м и две на 3г минават през едно и също, почти по идентичен начин, който включва много напикаване, само че с една година закъснение. Който тепърва ще започва, може да прочете и да прецени това дали е за него, или не, може да е полезно за някой, дори това да значи, че ще го откажа за момента 😁 Ако някой иска още повече подробности, може да ми пише на лично, спирам вече да ви отегчавам с моите писаници 😀
Обаче и аз не знам дали бих се захванала в напреднала бременност, представям си, че имаш достатъчно неща на главата, особено като нямаш помощ. Дано като тръгне на ясли, да гледа другите деца и персоналът да те подкрепи.
Някои майки казват, че в яслите са им махнали памперсите, което звучи като най-добрият вариант от всички 😁 Надявам се моят там да го научат да заспива сам хаха
Притеснявах се много как ще махна нощното кърмене, при положение, че така заспиваше и се будеше по сто пъти. Е, изчаках момент, в който да не съм изтощена и раздразнена, а в добро настроение и с позитивна нагласа, че ще се справим, дори и да е трудно- то пък взе, че стана много лесно и сънят на всички ни се подобри. А го отлагах много дълго.
После беше биберонът- идентична ситуация.
После исках да заместя шишето с мляко с чаша, и това стана без особени проблеми.
Просто, когато аз съм наспана/щастлива/доволна и детето е и нещата ни се получават. Аз, ако съм изнервена, и той е такъв, следователно още повече се изнервям и така нещата се влошават.
Е, с памперса може и да не стана толкова бързо, колкото с изброените неща, не съм го и очаквала. Просто тръгнах позитивно и без големи очаквания, с готовност да се откажа.
Да, първите дни поопика къщата, обаче в същото време не е ревал от кукуто, вършеше по нещо там отвреме-навреме, видях, че явно разбира и има смисъл да продължа. Постепенно започна да стиска по-дълго, да ми дава сигнали, да се събужда на обяд със сух памперс, да ходи сам- ами, нямаше как да се откажа, нищо, че продължаваше да се напикава. Не стана за ден-два, но виждах постепенен напредък. И изведнъж започна да си казва почти винаги, а ако не си каже, аз го слагам за всеки случай и така повечето дни инциденти нямаме.
Преди да започнем не съм забелязала никакви сигнали за готовност, не ми е казвал преди или след като е пикал/акал в памперса, не бях чела нищо, просто реших да махна памперса вкъщи и да видя докъде ще я докараме.
Всичко това пак го обяснявам, не за да убеждавам някого или да защитавам "моя начин". Просто в моето обкръжение 4 деца - две на 1г9м и две на 3г минават през едно и също, почти по идентичен начин, който включва много напикаване, само че с една година закъснение. Който тепърва ще започва, може да прочете и да прецени това дали е за него, или не, може да е полезно за някой, дори това да значи, че ще го откажа за момента 😁 Ако някой иска още повече подробности, може да ми пише на лично, спирам вече да ви отегчавам с моите писаници 😀
Обаче и аз не знам дали бих се захванала в напреднала бременност, представям си, че имаш достатъчно неща на главата, особено като нямаш помощ. Дано като тръгне на ясли, да гледа другите деца и персоналът да те подкрепи.
Някои майки казват, че в яслите са им махнали памперсите, което звучи като най-добрият вариант от всички 😁 Надявам се моят там да го научат да заспива сам хаха
faviana, твоето момче има ли някакви по-специални интереси? Аз по това бих се ориентирала. Моят много обича животни, книжки с животни, играчки животни и т.н.
Затова и темата ще е джунгла, поръчах всичко необходимо от Алиекспрес вече. На първия рожден ден темата беше "Синьо" 😂
Иначе за момче съм виждала и тема Пес Патрул, Колите, Малкият принц, Влакът Томас. Той, ако не гледа детски, няма да са му познати, но ако обича коли, влакове и т.н., ще са подходящи.
А за играчките- от изброените моят има почти всичко. Обича инструменти, коли и всякакви превозни средства, най-вече влакове. Има конструктори, колела, коли за бутане, акумулаторна кола, батут, къща, дървена къща с пързалка, трактори, багери, полицейска кола, пожарна, влак с релси, автобус ... Липсва ми самолет и хеликоптер. Може би някакви пъзели? Моят обича да реди, както и нови книжки. Кухня няма, но не съм сигурна дали искам да купувам специална, давам му купи и бъркалки да бърка, да мие... Може би изкуствени плодове и зеленчуци.
Затова и темата ще е джунгла, поръчах всичко необходимо от Алиекспрес вече. На първия рожден ден темата беше "Синьо" 😂
Иначе за момче съм виждала и тема Пес Патрул, Колите, Малкият принц, Влакът Томас. Той, ако не гледа детски, няма да са му познати, но ако обича коли, влакове и т.н., ще са подходящи.
А за играчките- от изброените моят има почти всичко. Обича инструменти, коли и всякакви превозни средства, най-вече влакове. Има конструктори, колела, коли за бутане, акумулаторна кола, батут, къща, дървена къща с пързалка, трактори, багери, полицейска кола, пожарна, влак с релси, автобус ... Липсва ми самолет и хеликоптер. Може би някакви пъзели? Моят обича да реди, както и нови книжки. Кухня няма, но не съм сигурна дали искам да купувам специална, давам му купи и бъркалки да бърка, да мие... Може би изкуствени плодове и зеленчуци.
Дух описа ситуацията точно както си трябва, моето май беше малко нескопосано.
Иначе... Аз съм готова детето утре да е голям човек, ама... По-скоро не съм готова да минат (съответно и аз да мина) всичките години докато порасне.
Но пък е и толкова яко понякога, че не бих заменила това време сега. Ние не сме мислили за подаръци активно още, но сигурно би било нещо за външна активност - я някое колело или баланс. Идеята за читателския кът много ми харесва, не си го представям къде и как би се получило, но пък е страхотен вариант, защото и сега проява интерес към книгите, обича да ги разлиства, не ги къса, мачка, просто си разглежда и прехвърля страниците. За книги и аз не жаля много пари, затова бих инвестирала и за него за такова кътче, би останало и за в бъдеще.
Миналата година поръчах карикатура с концепция по моя идея и до ден днешен й се радва като я види. И пак ще остане спомен и занапред. Може и да направя нещо като традиция за някакви снимки/колажи/карикатури за всяка годинка. Все гледам да е с мисъл за някъде напред във времето, да има спомен, преживяване, вместо вещи или дрехи, които му омръзват или омаляват...
Аз мога да споделя вече, след два месеца без памперс: пак има напишквания. Миналата седмица нямаше нито едно ходене на гърнето, без да е пишнал преди това в гащите. Ако не смятате, че ще се справите с това - не бързайте. При нас махането беше от раз - тридневния метод. Просто изчаках той да е готов и да пожелае. Бях на ръба да му го върна, но ме посъветваха да не го бъркам. Има и деца на 2-3г, които се напишкват понякога. Просто трябва много търпение. И лайна и пишкано съм чистила, всеки път като излезем нося 2-3 чифта резервни дрехи. Все още го подпитвам на всеки час, въпреки че си казва. Ако ще ходим в магазин или някъде по-далеч с колата все минава първо през гърнето. И пак има инциденти - в столчето за кола, диван, килим, веднъж реши докато пишкаше да си хване струята и ме опишка и мен и себе си. Докато го преобличах (седнал в мен) се и наака. Еми не беше приятно, ама се преживява.
На Борко май му излиза ечемик. Лекували ли сте такова нещо?
Здравейте, малко нахълтвам в темата, но имаме опит от миналата година. При нас беше "халацион" на горен клепач. В нета има достатъчно инфо. Първото нещо което се сетих е да промия със сребърна вода. Ходихме на офталмолог и част от терапията (освен мазило), беше топли компреси. Лекарят ни даде съвет ако се появи друг път, веднага топли компреси.
Благодаря за включването! 
Вчера реших само да го наблюдавам, защото не даваше признаци да го боли - не го е търкал с ръчичка. Днес няма и следа от това нещо, а беше доста червено и във формата на топче с връх, точно като ечемик. Не знам дали е възможно да се появи и изчезне за един ден, но засега ще изчакам. 
Вчера записахме Борко на ясла! Ще тръгва на 5-ти септември живот и здраве. 
Изпитвам смесени чувства - радост и тъга. Плюс притеснение сега как ще събираме урина за изследванията като не ходи на гърне. Като се сетя каква мъка беше с колекторите като бебе, сега не ми се мисли..
Иначе много се надавам да му хареса и да ходи с желание и да не се разболява всяка седмица.
Вчера реших само да го наблюдавам, защото не даваше признаци да го боли - не го е търкал с ръчичка. Днес няма и следа от това нещо, а беше доста червено и във формата на топче с връх, точно като ечемик. Не знам дали е възможно да се появи и изчезне за един ден, но засега ще изчакам. Вчера записахме Борко на ясла! Ще тръгва на 5-ти септември живот и здраве.
Изпитвам смесени чувства - радост и тъга. Плюс притеснение сега как ще събираме урина за изследванията като не ходи на гърне. Като се сетя каква мъка беше с колекторите като бебе, сега не ми се мисли..Иначе много се надавам да му хареса и да ходи с желание и да не се разболява всяка седмица.
Благодаря за включването! Вчера реших само да го наблюдавам, защото не даваше признаци да го боли - не го е търкал с ръчичка. Днес няма и следа от това нещо, а беше доста червено и във формата на топче с връх, точно като ечемик. Не знам дали е възможно да се появи и изчезне за един ден, но засега ще изчакам.
Вчера записахме Борко на ясла! Ще тръгва на 5-ти септември живот и здраве. Изпитвам смесени чувства - радост и тъга. Плюс притеснение сега как ще събираме урина за изследванията като не ходи на гърне. Като се сетя каква мъка беше с колекторите като бебе, сега не ми се мисли..
Иначе много се надавам да му хареса и да ходи с желание и да не се разболява всяка седмица.
Вчера реших само да го наблюдавам, защото не даваше признаци да го боли - не го е търкал с ръчичка. Днес няма и следа от това нещо, а беше доста червено и във формата на топче с връх, точно като ечемик. Не знам дали е възможно да се появи и изчезне за един ден, но засега ще изчакам. Вчера записахме Борко на ясла! Ще тръгва на 5-ти септември живот и здраве.
Изпитвам смесени чувства - радост и тъга. Плюс притеснение сега как ще събираме урина за изследванията като не ходи на гърне. Като се сетя каква мъка беше с колекторите като бебе, сега не ми се мисли..Иначе много се надавам да му хареса и да ходи с желание и да не се разболява всяка седмица.
И на му хареса там при децата .
Да е спокоен .
Пожелавам успех.
