Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...35

Седим една сутрин на масата и закусваме. Тоест народонаселението седи и чака закуска.
Питам ги:
-Искате ли мекици?
А те вдигат глави от телефоните и викат:
-Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има?
-За мен - вика щерката-една препечена филийка пълнозърнест хляб с авокадо и домат.
-А за мен-добавя бъдещата снаха-само обезмаслено мляко с някакъв плод, моля.
-А за мен мекички със сладко-добавя бъдещия зет.
-За мен омлет, ама само от белтъците-вика синът.
-Аз ще пържа мекици-обявявам аз.
-Това предлага заведението. Който иска друго, сам да си го направи.
Много са възмутени, милите! Трябва да оставят телефоните и да излязат в реалния живот! Ще вземат да изпуснат някое клипче в Tik tok, пази Боже!
-Мамо-вика щерката-изобщо си много изостанала! Отдалечила си се от природата, ядеш вредни храни, пушиш!
-Ти пък какво разбираш от природа? -питам я.
-Аз ли? Мечтата ми е-вика-да си имам селска къща и да си отглеждам екозеленчуци. И ще си имам кокошцици, да тичат на воля и да ми снасят екояйца!
-Вярно ли? Искаш сред природата? Ами хайде, викам, ще ви заведа сред природата! На село. И ще се върнете с писъци на третия ден!
-Кой, ние ли? Ти се правиш на градска кокона, нищо, че си от село!
Природа значи! Ами добре!
Имам един приятел, който купува селски къщи. Та му звъня и го питам. Обяснявам му какво точно искам, а той се хили и вика:
-Имам точно каквото ти трябва! Ама си голяма садистка, да знаеш! Абе какъв наем, тя и без това е пуста! Ама ще дойда да погледам, може ли?
Уговорихме се ние. Събирам аз челядта:
-Намерих ви селска къща. Таман сред природата. Ама няма да издържите и два дена!
-Кой, ние ли?
Та се хванахме на бас. Ако устискат два дена, ще им готвя каквото кажат. Ако не-те ще чистят и готвят една седмица.
Обаче при едно условие-таткото ще си остане в града. Че какъвто е милостив, ще ми провали плана.
Та се натоварихме на колата. То лаптопи, то багажи , то дрешки, плажни масла!
Аз си мълча и си приготвям багажа тайно.
-Трябва да купим някои основни продукти-викам им.
-Какви продукти? От там ще си купим, хем са екологични!
Та тръгнахме. И стигнахме.
Слизаме ние и народът опули очи.
Трева до кръста, къщата непочиствана от месеци.
-Ама ти къде си ни довела?
-Сред природата-викам.
-Нали това искате?
-Ама виж колко е буренясало!
-Ами тревата е част от природата. Това да не ви е градския парк? Ще трябва сами да я окосите!
-Ама как ние? Няма ли на кого да платим?
-Няма, викам, няма. В селото са останали десетина баби и дядовци, кой да я окоси?
Хайде, момчета, захващайте се с тревата, а ние ще чистим къщата!
Обаче не им дадох коса, че ще си отрежат някой крайник! Дадох им по една мотика да тесат тревата!
А момите заведох в къщата. Тя съвсем прилична къща, ама като никой не е стъпвал с месеци, тук там някое паяче си е направило дом.
-Олеле, мамо , паяк-изпищя първа щерка ми.
-Мамо, убий го!
-А не-викам. Не убивам живи същества. Сега ще го обера с метлата и ще го пусна на свобода.
-Ама той ще се върне! Убий го, де!
Не влизам в тая къща, докато има буболечки!
-Значи губиш и ще чистиш и готвиш!
Разфуча се и вика:
-Къде е прахосмукачката?
-Каква прахосмукачка? Сред природата прахосмукачка няма. И ток няма.
-Как няма-изпищя кандидат-снахата.
-Аз как ще предавам за блога си? Още вчера съм обявила, че ще покажа
 клип за живота сред природата!
-Какъв клип? Тук няма Интернет-съобщавам доволно.
-Как да няма? Ама как живеят тези хора?
-Природосъобразно-хиля се аз.
След три часа двора приличаше на минно поле-дупка до дупка! И между тях-туфи трева!
Момите пищяха и търчаха, видели ту паяк, ту стоножка. Обаче накрая една мишка ги прогони окончателно!
-Къде е тоалетната - питат ме.
-Ей там, в дъното на двора.
-Ама ти луда ли си? Там сигурно има змии!
-Змиите обичат припек, спокойно-викам им.
-А, не! Ние ще стискаме!
-Ваша воля-викам им.
Ама не устискаха!
Отидоха двете, стиснали тояги, готови да се бият с чудовищата от тоалетната!
-Искаме кафе-викат ми.
-Ами напалете огън, ей го огнището. А джезвето и кафето са в колата.
-Какъв огън? Не взе ли газовия котлон поне?
-Не, викам.
-Газовият котлон е част от цивилизацията. Нали искахте автентичен природен живот?
Та много се забавлявах !
Синът едва не си посече пръста на крака с мотиката, а бъдещият зет си разби веждата в дюлята! И четиримата бяха опушени като коминочистачи, докато се опитваха да запалят огън.
Умряха от глад, защото в селото нямаше магазин. Имаше само яйца от щастливи кокошки, ама сурови. И сурово мляко направо от кравите! И то необезмаслено!
Накрая, в ранния следобед, се предадоха!
-Ние си тръгваме-вика щерката.
-Нахапаха ме някакви насекоми, ще получа алергична реакция!
-А, от комари никой не е получил алергия! Не минава номерът! Пък и аз нося ампула , ей сега ще те дупна!
-Няма! Искам си у дома! Тръгваме си!
В тоя момент дойде моят приятел и като видя двора, се запревива от смях!
-Момчета, вие окопи ли копахте? Е, как е сред природата?
И те се разфучаха и заминаха с колата!
Зарязаха и мен, и природата!
Когато се прибрах вечерта, в апартамента цареше тишина.
-Къде са героите-питам мъжа ми.
-Спят-вика.
-Взела си им душите с твойта природа. Олапаха мекиците за нула време, изкъпаха се и не са мръднали. Ама бива ли да си толкова лоша?
-Аз ли? Те искаха да живеят сред природата. Какво да ги правя, че не могат огън да си запалят?
-Трябваше и аз да дойда.
-А, не! Та да им запалиш огъня и да им окосиш тревата ли? И аз да загубя?
Та спечелих баса. То нямаше и как да не го спечеля де!
Природолюбители, друг път!
Още ми се сърдят!
                Таня Арабова

Как се спирало да се пие: :

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за 200-300 грама.Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!…Е, преди месец катаджиите го гепили с 5 промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко!
Та катаджийският началник Пенев първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата.
Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я ми го докарайте тоя рекордьор — рекъл началникът.
Грабва го полицейската Лада от строежа (заради туй около 6 часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса Пенев.
— Две бутилки — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Пенев забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин — пак отронил стеснително Гецата.
— От обяд до 8 вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора.
Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните…
Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец.
И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!
Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него.
Ха го залибила — ха бащата ѝ отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!…
Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план.
Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка.
Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука.
Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си…
Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края…
Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор.
И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие.
Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град.
Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…

1.Седи си на пътя котенце. Минава крава и му казва:
- Я, какво си мъничко, пък вече с мустаци.
Котенцето отговорило:
- А ти каква си голяма, пък си без сутиен.
2.Пингвин и зебра влизат във фотоателие.
- Цветна снимка ли?
- Не, достатъчно е и черно-бяла.
3.Една мравка се разхожда с гъсеница на гърба. Среща я друга мравка и я пита:
- Абе, какво е това на гърба ти?
- Космодиск!
4.Писмо от пазача в зоологическа градина до директора:
"Много грижи ни създава шимпанзето - не яде и изглежда страшно се отегчава. Явно му липсва другар. Какво да правим до Вашето завръщане?"
5.Куче бяга из пустинята и си мисли: "Ох, ако скоро не намеря дърво - ще се напикая!"

Пак Андрея Илиев, "4 ×100 без шопска салата".

Влиза красива блондинка в казино, слага 20000 евро на едно число и казва на мъжете около масата:
 - Надявам се, че няма да ви притеснява, ако се съблека гола, така имам повече късмет!
Мъжете кимат, тя се съблича, хвърля заровете:
- Хайде, скъпи зарчета, трябват ми нови дрехи... Заровете вадят късмет, блондинката скача от щастие и прегръща мъжете, които стоят опулени около масата...
- Спечелих, спечелииииих... Благодаря ви много!!!
В следващия момент светкавично взима всички пари от масата, облича се и си отива. Мъжете гледат и не вярват на случилото се... След малко един от пита:
- Абе, тая колко хвърли?!
Всички мълчат...

Отишъл един за риба. Цял ден дремал, дремал - нищо. Завалял порой. Почнало да се вдига нивото на водата и пичът си останал насред язовира на едно парче суха земя. Мислил, мислил... нищо не измислил, та си рекъл:
- Бе тъй и тъй няма път да се прибера, ще си ловя тука риба, а водата все ще се дръпне.
И както си ловял, хоп - хванал една жаба. Ама жабата не е к'ва да е, а златна! Показала се тя, ухилила се и казала:
- Ай да те видя ся кво желание искаш да ти изпълня, ама аз изпълнявам само по едно, тъй че добре мисли!
Мислил пак мислил... и рекъл:
- Ми жабо, то кво друго да искам, направи ми един мост!
Жабата се намръщила, намръщила, поразкършила се насам натам, хванала се за кръста и рекла:
- Бе ще се пробвам, ма дърта съм вече...

Жена се прибира от работа и гледа мъжа й в кухнята - надигнал потника и си подпрял шкембето на радиатора, а главата му увита с голяма хавлиена кърпа.
- К'во правиш, бе?
- Правя си вино. Изял съм кило грозде, чаша захар и съм изпил един литър вода. Главата съм я омотал, за да не хвръкне капакът.
Отива жената в другата стая да се преоблече и в това време се чул силен тътен.
- Какво стана - да не хвръкна капакът?
- Не, дъното не издържа...

Говорят си двама:
- Никога няма да забравя как срещнах жена си на морето.
- О, романтично ли беше!?
- Не ! Мислeх си, че е вкъщи при децата...

-Скъпи, виж! Това момиче отпред има същия клин на цветя като моя!
-Да, ама на твоя цветята са по големи !

- Един билет до Чикаго!
- С коя компания искате да летите?
- С Пешо, Коцето и Дида!

Поради мижав интерес към войната, връщат ковида...